Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд,търговско отделение , в публичното заседание на десети март през двехиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
при секретаря
Александър П. като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ПАНОВА т. дело № 262 по описа на Плевенски окръжен
съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с пр. основание чл.
421 ал.1 от ТЗ .
Плевенски окръжен съд е сезиран
с искова молба от Х.М.А. срещу И**** АД
.
В исковата молба се твърди,
че на 12.09.2008 г. ищцата е сключила договор за влог с ответната
банка, съгласно който са приети парични средства за съхранение на името на Х.А.
по банкова сметка *** № ***. Ищцата твърди, че не може да посочи IBAN ***, тъй като не разполага с
него. Твърди, че на 12.09.2008 г. в 10,16 часа по горепосочената сметка е
внесена от ищцата сума в размер на 20 000 евро. При проверка за наличност
по банковата сметка, ищцата е установила, че внесената сума не е налична. След
получаване на извлечение от банкова сметка ***та е узнала, че сумата от
20 000 евро е изтеглена на каса още на 31.10.2008 г. Банката е представила
извлечение от сметка, съгласно което сумата е изтеглена на три пъти, както
следва: сума в размер на 1348,88 евро в 16,23 часа на 31.10.2008 г., сума в
размер на 18650,00 евро в 16,49 часа на 31.10.2008 г. и 1,12 евро, изтеглени на
14.11.2008 г. Ищцата Х.А. твърди, че не е теглила сума от 20 000 евро,
нито е упълномощавала някой да се разпорежда с тази сума по описаната сметка. Твърди,
че ответната банка е поддържала заблуждение у Х.А. за наличие на вложената сума
по сметката, като е изплащала лихви върху тази сума. Твърди, че на 20.11.2018
г. е изпратила покана за плащане до „****“ АД – С. за възстановяване на
паричните суми от 20 000 евро в 3-дневен срок от получаване на поканата.
Ищцата твърди, че до настоящия момент не е върната сумата в размер на
20 000 евро.
На следващо място, ищцата посочва, че на
10.01.2011 г. е внесла на касата при ответната банка по разкрита на нейно име
банкова сметка ***
***, сума в размер на 30 000 евро ,с основание „6-месечен VIP депозит“. Съгласно изготвена
вносна бележка сумата е приета от банков служител,а именно лицето А. Б. А. .
Предаването *** сумата по каса е извършено в офис на Банката, находящ се в гр.
Плевен. Ищцата твърди, че на 10.01.2012 г. Договорът за депозит е подновен,
като е подписан договор с годишен лихвен процент от 6,250%, а Банката се е
задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка на Х.А. с № **********,
съгласно т.3 от Договора. Ищцата твърди, че е изтеглила лихвата в деня на
подновяване на депозита в размер на 935,00 евро, за което представя съответното
доказателство. Сумата е получена отново в клон на „****“ АД в гр. Плевен на
каса № 18 от служител А. Б. А. .
На
14.12.2011 г. ищцата Х.А. е внесла на каса при ответната банка по открита
банкова сметка ***
***, сума в размер на 17500,00 евро с основание „6-месечен VIP депозит“. Съгласно изготвена
вносна бележка сумата е приета от банков служител, а именно лицето А. Б. А. .
Предаването на сумата по каса е извършено в офис на Банката, находящ се в гр.
Плевен.
Ищцата
твърди, че на 14.06.2012 г. е подновен Договора за депозит, като е подписан
договор с годишен лихвен процент от 5,600%, а банката се е задължила да заплати
авансово лихва по банкова сметка № ********** в размер на 490,00 евро. Сумата е
получена от същия служител на Банката - А. А. авансово за 6-месечния период.
На
07.01.2013 г. с две платежни нареждания Х.А. е прехвърлила сумата от 30000 евро
и сумата от 17500 евро по друга своя банкова сметка *** *** „прехвърляне на средства“. Двете
суми са преведени от сметките по разкритите срочни депозити, като отново
операциите са извършени от служител на Банката – А. А. .
Ищцата
твърди, че при проверка за наличността по банкова сметка *** ***, че прехвърлените суми общо в
размер на 47500,00 евро не са налични. Изпратила е покана за плащане до Банката
от 20.11.2018 г. за възстановяване на горепосочените суми по посочената банкова
сметка ***.
Ищцата
посочва, че при у***тановяване липсата на средствата по банковите сметки е
оспорила извършените платежни операции пред управителя на банковия клон на „****“
АД в гр. Плевен.
Ищцата
твърди, че разполага със сума в размер на 20000,00 евро по банкова сметка с № ***
и със сума в размер на 47500,00 евро по сметка IBAN ***, които суми „****“ АД
неоснователно отказва да изплати. Същевременно, ответникът е заплащал
възнаградителни лихви и е разрешавал банкови операции с тези суми, за които
твърди, че не са налични.
Предявени са процесните обективно-съединени искове с правно основание
чл.421 от ТЗ за заплащане от страна на ответната Банка на сума в размер на 20
000,00 евро, представляваща парична сума по Договор за банков влог, внесена на
каса на 12.09.2008 г. по банкова сметка № ***, както и заплащане на сума в
размер на 12 000,00 евро като частична претенция от обща сума в размер на
47500,00 евро, внесени по Договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, съответно 30000,00 евро,
внесени на 10.01.2011 г. и 17500,00 евро, внесени на каса на 14.12.2011 г. по
горепосочените сметки и впоследствие прехвърлени по сметка IBAN ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В
открито съдебно заседание на 17.09.2020г съдът е приел увеличение на предявения
частичен иск като същият следва да се счита предявен за сумата в пълен размер
от 47500 евро с правно о***нование чл. 421 от ТЗ.
В постъпилия отговор ответникът е оспорил изцяло предявените
искове по основание и размер. Оспорва твърдението в исковата молба, че на
12.09.2008 г. ищцата е открила влог на свое име, като по силата на договора за
банков влог, Банката е приела за съхранение сумата от 20000 евро. Ответникът
посочва, че банкова сметка с № *** на името на Х.М.А. не съществува в Банката.
Ищцовата страна не е откривала банкова сметка ***, че има вземане от
несъществуваща банкова сметка.
***а ищцата, че на
10.01.2011 г. е внесла на каса в Банката по разкрита на нейно име банкова
сметка ***
***мер на 30000
евро, като твърди, че такава сметка не съществува.
Несъстоятелни са
твърденията, че е сключен Договор за депозит от 10.01.2011 г., за който ищцата
твърди, че не разполага с такъв в оригинал. Такъв договор за депозит не е
подписван от страна на „****“ АД. Договорът не е подписван и от Х.А. и не е
разпечатен от системата на банката. Този Договор е несъществуващ.
Операцията във вносна
бележка от 10.01.2011 г. не е отразена в ПП Дакомс. Подписът на банков служител
не е на А. А. , подписът на касиер също не е на касиера на Банката към
10.01.2011 г. и отпечатъкът от печата не е идентичен с печата на „****“ АД, с
който към онзи момент е работено в клон – гр. Плевен.
Ответната страна
оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че на 10.01.2012 г. Договорът за
депозит е подновен, като такъв Договор от 10.01.2012 г. не е подписван нито от
Банката, нито от ищцата. Посоченият в него IBAN ***, не е подписван от нито една от страните и не
е разпечатан от системата на Банката.
В тази връзка,
ответната Банка оспорва и твърдението на ищцата, че на 10.01.2012 г. е получила
сума от 935 евро като лихва по депозита от несъществуващия Договор от
10.01.2012г.
Ответникът оспорва
изцяло твърденията на ищцата, че на 14.12.2011
г. е внесла на каса при ответника по банкова сметка *** ***мер на 17500 евро, с основание
„6-месечен VIP
депозит“.Изложени са идентични възражения за несъществуване на Договор за
депозит от 14.12.2011 г., както и че такава сметка не съществува в Банката.
Също се оспорва и подписа на банковия служител, който не е на А. А. , подписа
на касиер и отпечатъка от печата на Банката, който не е идентичен с истинския
печат на „И****“ АД.
Оспорват се и
твърденията на ищцата, че на 14.06.2012 г. е подновен Договора за депозит, като
такъв не е подписван. Оспорва се и получаването на сумата от 490 евро като
лихва по депозит от несъществуващ Договор от 14.06.2012г.
Банката оспорва и
твърденията в исковата молба, че ищцата е прехвърлила общо сумата от 47500 евро
в друга сметка, като твърди, че посочените банкови сметки от ищцата в исковата
молба никога не са разкривани, тези номера на сметки са проверени, освен в
системата на Банката и в специализирани сайтове за проверка на валидността на IBAN.
***ърлят средства по несъществуващи сметки, като представените документи
от ищцата в тази връзка са неистински, документите не са изходящи от „И****“
АД, не са подписвани от служители на Банката, същите не са подписвани и от
ищцата Х.А.. Положените печати не са идентични със съществуващите в Банката
печати и употребявани към момента на съставяне на представените документи,
описани в исковата молба под № 2.1 до № 2.8 на последната страница от исковата
молба.
Ответникът заявява,
че оспорва така представените писмени доказателства относно тяхната истинност.
Ответникът е направил възражение за изтекла
давност на исковите претенции, тъй като ищцата е узнала и поискала извлечение от
сметки, което твърди, че й е предоставено на 23.06.2010 г. Ищцата не е
уведомила Банката в преклузивния 13-месечен срок, след изтичането на който
платежната операция, независимо от това, че не е разрешена, не може да бъде
коригирана с всички произтичащи от това последици.
Налице е изтекла обща
5-годишна погасителна давност.
Ответникът претендира
да бъдат отхвърлени изцяло исковите
претенции, като неоснователни.
Постъпила е
допълнителна искова молба , в
която се потвърждава казаното в първоначалната искова молба и се твърди, че възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно от страна на ответната банка.
Ищцата потвърждава,
че положените подписи под представените документи са нейни и на неин
пълномощник – лицето Д. Х. А., като представя пълномощно в тази насока. Това
лице е действало от името на ищцата и за нейна сметка, съгласно издаденото
пълномощно.
Постъпил е
допълнителен писмен отговор по подадената допълнителна искова молба от „****“
АД – С.. В допълнителния писмен отговор се заявява, че се поддържа изцяло
представения първоначално писмен отговор, както и направените оспорвания с него
и доказателствени искания.
В писмените бележки на процесуалния
представител на ищцата се твърди, че по делото е установено, че ищцата е сключила договор за влог
по чл. 421 и сл. от Търговския закон, съгласно който същата е внесла по сметка
№ ***, сумата от 20 000 евро на дата 12.09.2008г. Сума в размер на 20 000 евро,
е отразена в изходящ от банката документ „Извлечение по сметка“. Според ищцовата страна, макар договорът от
12.09.20.08г. да не е представен от
ответника по реда на чл. 190 ГПК от експертизата по делото се установява, че
тази сметка е разкрита на името на ищцата , като същата е захранена със сумата
от 20000 евро'. Ответникът не е доказал твърдението си, че внесената сума в размер на 20000 евро е изтеглена на
каса. От извлечението било видно,че
на 31.10.08г. е изтеглена сума в размер
на 20000 евро на два пъти - 1348 евро и 18650 евро. Ищцата не е теглила посочените суми. Ответникът не
представи в законоустановения срок доказателство за теглене на сумите.
Представеният документ - мемориален ордер, в който е отразена сума в размер на
18650евро е представен след подаване на отговора на исковата ни молба и не следва да се взема
предвид.
В
писмените бележки се твърди, че по втория иск - с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 421 ТЗ вземане по банкова сметка *** *** оспорил обстоятелството, че А. А. е негов служител, нито нейната представителна
власт, от доказателствата по делото е видно, че същата е служител на банката в
процесния период. В представените от ответника документи същата фигурира като
счетоводител. По делото е установено, че на 10.01.2011г. Х.А. с вносна бележка
е внесла на каса при ответника по разкрита на нейно име банкова сметка *** ***
,сума-в-размер на 30000 евро, с основание “6м. VIP депозит”. Също така е установено, според ищцовата страна, че с вносна бележка на каса при ответника по,;
разкрита .. на нейно имеъ. банкова сметка ***.12.11г ищцата е внесла
сума в размер на 17500 евро. Всички експертизи категорично установяват, че вносните бележки, за приемане
на сумите, са подписани от А. А. , служител на банката.
Експертизите установяват също,според
ищцовата страна, че Договор за ср очен депозит VIP от 10.01.12г. и Договор за
срочен депозит VIP от
14.06.2012г. са подписани от ищцата и от А. А. -представляваща банката. ,
Установи
се, че посочените документи са изходящи от ответника и са
подписани от А. А. - служител на банката. Според ищцата независимо от
непредставянето на първоначалните
договори за депозит
вносните бележки удостоверяват договора за влог и предаването на сумата. На 10.01.2012г и на 14.06.12г. съгласно Договори за срочен
депозит VIP
първоначалните
договори за депозит са подновени — за същата сума и в същите банкови сметки,
посочени по-горе. Съгласно чл. 4 от тези договори, ако при
изтичане на договора депозантьт не се разпореди е депозираната сума, договорът се
подновява при уговорените в него, условия и при същия срок.
Съгласно договорите, банката дължи годишен лихвен процент, посочен във всеки
от договорите, а банката се е задължила да заплати авансово лихвата по банкова
сметка ***. Лихвата е изтеглена от Х.А. в деня на подновяване на депозитите.
Съдебно-счетоводната експертиза (т.З) прилагайки лихвения процент на „****“
АД за Процесиите периоди по срочните депозите, е изчислила, че изплатените на доверителя ми
суми за лихва са с пренебрежима разлика от тези по лихвен бюлетин на банката,
която разлика може да се дължи било на техническа грешка, било на дължими такси
по операцията, по сметката или други. Съгласно заключението на експертизата нареждането-разписка
за заплатена договорна лихва носи подписа на А. А. .
Съдебно счетоводната експертиза установява,според ищцовата страна, че банкови сметки по които са внесени
горепосочените суми въобще не са
разкривани от ответника. Това обаче
не касае действителността на
договора, а има отношение към неговото изпълнение. Банката не
представя доказателства за връщане на
дължимата сума. Същата твърди, че такава сума въобще не е постъцвала,при
нея.
За извършеното
впоследствие, на 07.01.2013г., прехвърляне на сумите от 30000 евро, и 17500
евро по съществуващата и активна сметка на доверителя ми с IBAN ***, с
основание “прехвърляне на .средства” било установено, че носи подписа на ищцата
и подписа на А. А. .
При проверката за наличност по
банкови сметки с IBAN ***,
сметка с IBAN ******, ищцата установява, че
сумите, внесени на каса, впоследствие прехвърлени по друга банкова сметка, ***,
нито по първоначалните такива (които въобще не са осчетоводени от банката).
Не са били представени документи за
изтеглените суми. В действителност,
втората съдебно-почеркова експертиза установява, че подписите върху нареждане,
разписка за теглене на сума в размер на 18650 лева са положени от доверителката
ми, но не такова заключение дава тройната съдебно-почеркова експертиза.
Съгласно, заключението на първата
експертиза подписите не са положени от ищцата. Документите,
удостоверяващи тегленето не са представени от ответника.
С оглед на констатациите
на втората експертизата ищцовата страна твърди, че е в невъзможност да докаже,
че сумите не са изтеглени. Ако в
действителност документите носят подписа на Х.А., то това се е случило по повод
на друга операция, представени са й за подписване заедно с други документи поради недоглеждане.
Според ищцовата страна по исковете са
установени датата, съдържанието на договорите
(внесена сума,, дължима лихва), страните по. тях. Било е доказано реалното внасяне на дължимата сума
от страна на ищцата. Представените
договори и вносни бележки, а в случая с първия иск — и извлечението от банковата
сметка на ищцата, съдържат всички реквизити на договори за паричен влог, както
и доказват плащането на самата сума.
По делото е установено, че договорите
за срочен влог са трансформирани в договори за безсрочен влог, предвид
разпорежданията, които ищцата е
направила с нареждания разписки от 07.01.2013г., приети от
служител на Банката. В този случай дължимата сума от банката, съгласно чл. 69 ЗЗД е при покана от страна на ищцата. Такава покана е предявена на ответника
преди завеждане на делото.
По втория иск еустановено,
че лицето, което е приело сумите по
срочните депозити, А. А. , е служител на банката, с представителна власт, която
не е оспорена от ответника, а дори е потвърдена. В допълнение към това, ответникът
е представил доказателства, от които е видно, че г-жа А. А. е била служител на банката- счетоводител.
Доводът за липса на референтен номер на приложените към исковата молба вносни
бележки е резултат от действия или бездействия от страна на служител на банката
и не неизписването му не може да рефлектира върху правата на доверителя ми.
1.
Обстоятелството, че някои от отпечатъците от печат в
договорите за срочен депозит не са идентични с отпечатъците от печат,
предоставени от „****” АД като сравнителен материал,: не е основание
да се направи извод, че такива не са сключени. От данните по делото е видно,според
ищцовата страна, че и печатът на Договор
за
откриване и водене на безсрочен влог № 1*** не е идентичен с
отпечатъците, представени от „****” АД като сравнителен материал, но въз основа
на същия е открита сметка в банката с титуляр Х.А.. Поставянето или не на печат
не обуславя действителността 'на договора. С чл. 422, ал. 2 от Търговския закон
е регламентирана презумпция,, че при различие между данните по партидата на
банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване
на противното, че данните по издадения
документ са верни. Установява се по несъмнен начин,според ищцовата страна, че А. Б. А. , която е била служител на
банката, е положила подпис на вносните бележки за сумите 30 000 евро и 17 500
евро, както и върху съответните договори за срочен депозит, с което ангажира
отговорността на кредитната институция.
Положила е подпис й върху документите за прехвърляне на сумите по друга банкова
сметка.
По делото не е установено
банката да е изплатила дължимите суми на
ищцата. По първия иск банката твърди, че е налице плащане . Според
ищцовата страна представените от ответника
документи за теглене на суми не е следвало да бъдат приемани по делото, тъй като са представени
след изтичане на преклузивния за това срок, а именно след изтичане на срока за
отговор на исковата молба. Освен това е
налице разминаване между
заключенията на две експертизи. Предвид констатациите до делото, поведението на
насрещната страна , не следва да се кредитира последната
изготвена по делото експертиза. При изготвянето й не са използвани технически средства,
които да са с по-голяма степен на надеждност, каквато примерно е техниката, използвана
в НИК.
По втория иск такива доказателства за плащане
няма, банката отрича съществуването на тези вземания, противно на представените и неуспешно оспорени от същата
доказателства.
По отношение на възраженията за просроченост на претенцията - за изтекъл срок
по чл. 55, ал.1 ЗПУПС и погасителна давност- същите са неоснователни.
Според ищцовата страна възражението за изтекъл
срок по чл. 55, ал. 1. ЗЙУПС е неоснователно по следните причини:
Ненавременното
подаване на уведомлението по чл. 55, ал. 1 ЗПУПС касае невъзможността за
извънсъдебна корекция на платежната операция от банката и възстановяването на
сметката с неразрешената операция. Същото няма отношение към преклудирането на
правото на съдебно предявяване на
претенциите от ищцата. С оглед систематическото място на разпоредбата на чл. 55
от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.), същата е приложима при извънсъдебно
коригиране на съответната сметка при установяване на неразрешена или неточно
изпълнена платежна операция (аргумент и от чл. 57 от Закона за платежните услуги
и платежните системи - отм.). Целта и разума на чл. 55, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (отм.) сочат, че нормата е неприложима в хипотезите
на извършени правни действия от чуждо име без представителна власт.
Същевременно по делото
няма данни „****” АД да е изпълнило задълженията си за предоставяне на
информацията платежните операции съгласно Глава трета от Закона за платежните
услуги и платежните системи (отм.), което е предпоставка за прилагането на
срока по чл. 55, ал. 1" от Закона за платежните услуги и платежните системи
(отм.). В случая „***” АД дори не е открило сметки с IBAN ***,
сметка с IBAN ***,
посочени във вносните бележки и не е
осчетоводило внасянето на съответните суми.
Срокът за подаване на уведомлението по чл. 55,
ал. 1 ЗПУПС
не е изтекъл, доколкото ответникът, като доставчик на платежни услуги не е
изпълнил задължението си за незабавно предоставяне на информация за платежната
операция съгласно глава трета от ЗПУПС. (гл. III, раздел втори, член 38,
приложим към тегленията на пари в брой - регистрационния номер на платежната
операция, стойността на платежната операция, данни за размера на всички такси и
комисиони, дължими от платеца и датата на получаване на платежното нареждане, както
и чл. 46, относим към рамковите договори - незабавното предоставяне на
посочената по-горе
информация).
Ищцата е потребител, по «смисъла: на & 19 от ДР
на ЗПУПС
(така и по смисъла на & 13, ал.1от ДВ на ЗЗП), то, съгласно чл. 33, ал. 1
ЗПУПС, банката не може да се отклони от законовите изисквания за уведомление,
посочени в глава III ЗПУПС.
Съгласно
чл. 55, ал. 3 ЗПУПС, единствено при положение, че такова незабавно информиране
е налице, по смисъла на чл. 55, ал. 2, може да се говори за задължение на доверителя
ми да уведоми, банката за конкретната платежна информация в рамките на
тринадесетмесечния срок. Ищцата не е
приела Общите условия на Банката към момента на подписване на договорите като доказателства
в този смисъл не са представени от банката.
ЗПУПС
урежда отговорността на банката за неразрешени
платежни операции, когато платежната операция е наредена от платеца или от
трето лице, различно
от страните по договора. Това следва от; дефиницията на § 19 от ДР на
ЗПУПС, според който платежно,-нареждане :е всяко нареждане от платеца или получателя
към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна
операция. Когато обаче операцията е изпълнена без такова нареждане, от служител
на банката, независимо дали поради техническа грешка или при умишлено нарушение
на служителя. Затова отговорността на банката спрямо титуляра на сметката
е общата - по чл.79 ЗЗД, която не е обвързана с преклузивни срокове.
В конкретния случай по трите претенции, действията са извършени от служители
на банката, поради което отговорността на банката следва да бъде търсена по
общия ред(чл. 79 ЗЗД, чл. 421 ТЗ).
Според ищцовата страна при установяване на
липсата на средствата по банковите сметки, същата е оспорила извършените платежни операции пред управителя
на банковия клон в гр.. Плевен, както свидетелстват и показанията на управителя
на офиса Е..
Според ищцата възражението за изтекъл срок по
чл. 55, ал. 1 ЗПУПС е неприложимо към претенциите, предявени с втория, третия и
четвъртия иск и на още едно основание – че банката въобще не е регистрирала и
изпълнила никаква платежна операция, доколкото въобще не е изпълнила дори
задължението да открие банкова сметка, ***.
Според ищцовата страна възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, погасителната давност почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 4 и от двата договора в случай,
че на падежа на депозита депозантът, т.е
ищцата, не се разпореди с депозираната сума,
договорът се подновява при уговорените в него условия и за същия срок и при лихва
съгласно тарифата на банката.
По
първия и втория иск, такова разпореждане е налице, което е превърнало договорите
от срочни в безсрочни. По безсрочните договори задължението става изискуемо
след покана (чл. 69 ЗЗД)..Поканата е предявена на 20,11.2018г.
По отношение обстоятелството, че
в нарушение на: закона и на договора между страните банката не е
генерирала IBAN ***истрирани
операциите за влог по втория и част от
третия иск, не касае по никакъв начин
правата на ищцата и не е факт, който освобождава ответника от сключения
договор.
Това, според ищцата, е неправомерно поведение на ответника, от
което той не може да черпи права.
Фактът, че сумата не е осчетоводена по
надлежния ред представлява
неправомерно поведение на представител на
банката, което би могло да е имало за цел присвояване на предадената от
доверителя ми сума.
Според ищцата чл. 422, aл. 2 ТЗ изрично сочи, че при положение, че е налице
различие между данните по партидата на
банката и издадения
на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че
данните по издадения документ (Вносната бележка) са верни.
Ищцата е предала сумите в
.помещението на банката, на служител на банката, притежаващ съответните,
пълномощия, същият ги е приел, подписана е двустранно вносна бележка и е
сключен договор за влог, с уговорена лихва.
Всички
последващи действия от страна на банкатавъв връзка с отчитането на тази ***делка
не касаят правата на ищцата.
Очевидно е,според ищцата, че положените под документите печати са
съществували, след като са положени върху тях. Обстоятелството, че част от същите
не са описани в регистъра на банката за печатите, представена на вещото лице,
не се отразява на тяхната валидност/невалидност - първо, защото няма изискване за регистриране на печатите,
второ — защото регистърът представлява частен
документ, изходящ от ответника и същият няма достоверна дата спрямо
доверителя ми и трето — защото печатът е положен от лице,което е представител
на банката.
Според ищцата от правна гледна
точка, именно подписът на представителя на банката е релевантен за задължаването
й, не поставеният печат! Не съществува възможност клиентът на банката да
проверява в***еки път
регистрите на печатите, които полага длъжностното
лице - представител на банката. Още повече като частен свидетелстващ
документ, изходящ от ответника, той може бъде променян, унищожаван и създаван наново
винаги и по всяко време, според желанието на ответника. Това по никакъв начин
не би могло да влияе на договорните отношения на лицата с банката – обратното твърдение
би довело до абсурдни изводи.Претендират се и разноски по представения списък.
Според писмените бележки на ответната страна По
делото по безспорен начин се доказа, че предявеният иск с правно основание чл.421
от ТЗ, вземане по банкова сметка с №*** за
сумата от 20 000 евро е неоснователен.
По делото е приетата, като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Д., от
която се установява по безспорен начин, че банкова сметка *** ***та в
„****“ АД е открита на 12.09.2008 г. и все още не е закрита и представлява безсрочен влог във валута.
Вещото лице установи, че в счетоводната информационна система на клиента на банката Х.М.А. никога не са
разкривани сметки с IBAN ******,
които са вписани в част от представените от ищца копия от документи. Тези
номера на сметки са проверени освен в системата на банката и в специализирани
сайтове за проверка на валидността на IBAN— ***. А банкова сметка с №***, от която ищцата претендира
парична сума,
в размер на 20 000 евро не е сметка на Х.А., а е вътрешно банкова сметка.
Според ответната страна не
са доказани твърденията, изложени в
исковата молба, че с вносна бележка от 10.01.2011 г. Х.А. е внесла в ..****“ АП
по банкова сметка *** ***, сумата
от 30 000 евро, с основание „6 мес. VIP депозит“.
По безспорен начин се установи, че в „****“ АД няма разкрита банкова сметка *** ***, на името на Х.А.. _Вещото
лице е извършило проверка в специализиран софтуер, от който се установява, че IBAN ***, съгласно изискванията на Наредба №13 на БНБ, а
именно контролното число е грешно. Не
се доказа от ищцата и сключване на 10.01.2012 г. на договор за депозит. Вещото
лице е констатирало, че в „****“ АД не съществува такъв договор.Не се доказа и внасяне на сумата от 17 500
евро, с вносна бележка от по банкова сметка ***. С основание „6 мес. VIP депозит“. По безспорен начин се установява, според
ответнната страна, че в „****“ АД няма
разкрита банкова сметка *** *** Х.А.. Вещото лице е извършило
проверка в специализиран софтуер, от която се установява, че IBAN ***, съгласно изискванията на Наредба №13 на БНБ, а
именно контролното число е грешно. Не
се доказва, според ответната страна, от
ищцата и сключване на 14.06.2012 г. на договор за депозит. Вещото лице е
констатирало, че в „****“ АД не съществува такъв договор.
От
приетата ССчЕ се установява, че на
10.01.2012 г. няма операция засумата от 935 евро в клон Плевен. Няма операция
на 14.06.2012 г. за суматаот 490 евро в клон Плевен. На
тези дати не са регистрирани и сторно операции с тези суми. Няма такави
операции на тези дати и в ПП ДАКОМС в системата на банката, такива референтни
номера не съществуват. Липсва и основание за тези суми. В нареждане-разписка от
14.06.2012 г. дори не става ясно каква е валутата- лева или евро.
По безспорен начин се установява,според
ответната страна, че по банкова сметка *** ***.01.2013
г. ищцата не е прехвърлила сумата от 30 000 евро от несъществуваща банкова
сметка *** ***,
както и сумата от 17 500 евро от несъществуваща банкова сметка *** ***.
Вещото лице е дало категоричен отговор- няма
такива регистрирани операции на 07.01.2013 г.
От
приетата по делото, като неоспорена съдебно
-техническа експертиза, изготвена от инж. К.Т. се доказа, че не е
възможно процесиите договори за депозит да бъдат разпечатани от системата на „****“
АД без конкретните параметри на сметката и коректен, генериран от системата IBAN ***, както и че технически не е възможно да са
нанасят промени, манипулации и обработка на останалите текстове на договора.
Това се установи и от приетото по делото писмо от ПП „ДАКОМС ДГ“, което изцяло
кореспондира със заключението на инж. Т.. Вещото лице в заключението си е дало
категоричен отговор, че през процесния период 01.09.2000 г. до 31.12.2015 г.
организацията на БИС в „****“ АД е чрез използване на затворена компютърна
мрежа ДАКОМС и договорите се
разпечатват на две страници. Процесиите договори, приети по делото обаче са
разпечатани на една страница. В.л., изготвило ССчЕ също е дало категоричен
отговор, че има несъответствия в процесиите договори, изразяващи се в
съдържанието и част от реквизитите по т.1 и т.2, в титулната част, и в т.1 и
т.З от условията на договорите- вида на депозита и описание на сметката за
авансова лихва.
Според ответната страна
договорите в банковата система са стандартизирани и унифицирани и се отпечатват
от системата на съответната банка. Представените по делото договори за депозит
от 10.01.2012 г. с вписана банкова сметка *** ***.06.2012
г., с вписана банкова сметка *** ***еме, че са от
системата на
„****“ АД. Технологичната процедура във всяка една банка
за отпечатване на договора е след разкриване на разплащателна/депозитна сметка
и след внасяне на средства по сметката, което означава че е разкрита
информационно разплащателна/депозитна сметка с всички характеристики, една от
които е IBAN. ***вие със
законово определената му структура. Той не е произволен. Обективно
при така посочената процедура във всички банки е невъзможно да има грешен IBAN ***говор за депозит. Това е
принцип, който важи във всички банки, считано от въвеждане на IBAN, ***., като универсален номер
на сметка.
Според ответника целта на
въвеждането на IBAN ***змами
в банковия сектор и служи за идентификация на клиента при извършване на разплащания
в местна и чуждестранна валута в това число и картови разплащания.
Съгласно изричната разпоредба на чл.57
ал.1 от ЗКИ, банката може да приема пари на влог само при обявени Общи
условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. В този смисъл
Общите условия уреждат условията за откриване и водене на платежни банкови сметки
и те следва да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове.
Същевременно Наредба № 3 на БНБ, определя реда за откриване и водене на
платежни сметки и отчетността по тях. Откриването на платежна сметка се извършва
след подписването на рамков договор за предоставяне на платежни услуги между
доставчика на платежни услуги
и ползвателя на платежни услуги, който да съответства на изискванията на глава трета,
раздел III от Закона за платежните услуги и платежните системи. Преди сключването
на договора банката представя на ползвателя на платежните услуги предварителна
информация под формата на ОУ /чл.З,
ал.1 и 2 от Наредбата/. При откриване на платежната сметка
доставчикът на платежни услуги я обозначава с уникален идентификатор/изискване
по чл.57, ал.З от ЗКИ и чл.4, ал.1 от
Наредбата/. Физическо лице, което желае да открие платежна
сметка, предоставя на доставчика на платежни услуги документи и информация,
посочени в чл.5, ал.2 от Наредбата. В
Раздел III, чл.2, 2.1.1. от Общите условия на банката, които са общодостъпни
на интернет страницата на „****“ АД е записано, че сметката се открива по
искането по образец от съответното физическо лице. От изложеното може да се
направи извод, че за да се открие съответна платежна сметка/така наречения VIP депозит, който е вид
платежна сметка/ трябва да бъде подписан договор между банката и съответното
лице. А за да се подпише договора е необходимо лицето да направи искане по
образец. В договора следва да е посочена сметка, която е 10-цифрена и тя е
уникална. И по тази сметка да е постъпила сумата, предмет на договора. От друга
страна разпоредбата на чл.67, т.5 от
ЗКИ задължава банката да създаде, поддържа и осъвременява
информационна система, която да съдържа информация за клиентите с данни за
сключените с тях или за сметка на тях сделки и за кредитните и дебитните им
салда.
Според ответника от свидетелските показания на св. Е. и св. Б., допуснати на „****“ АД, се
установи и начина на работа в ****“ АД, какви са етапите при внасяне на суми,
откриване на сметки и разпечатване на договори. Установява се, че за да се
разпечата договор за депозит, следва да се осчетоводи сума, която постъпва по
съответната сметка.
По
делото е приета и съдебно-техническа
експертиза, изготвена от
вещо лице Т.К.-специалист в областта на техническото изследване на документи в
Център за експертни криминалистични изследвания към Научно изследователски
институт на МВР, която не е оспорена от страните. Видно от която
текстът на процесиите договори не е отпечатан на хартията и от принтера, използвани
в ****“ АД, клон Плевен през този период от време. Бланките на вносните бележки
от 10.01.2011 г. и от 14.12.2011 г. не са изготвени на хартия и от принтера,
използвани в ****“ АД, клон Плевен през този период от време, а
са отпечатани полиграфически. Документите -нареждане разписка от 10.01.2012 г.,
за сумата от 935 евро, нареждане разписка от 14.06.2012 г. за сумата, в размер
на 490 евро или лева, платежно нареждане за прехвърляне на средства от
07.01.2013 г. за 30 000 евро и платежно нареждане за прехвърляне на средства от
07.01.2013 г. за 17 500 евро не са изготвени на хартия и от принтера,
използвани в ****“ АД, клон Плевен през този период от време.
Според ответника в хода на съдебното
производство са изготвени и няколко съдебно
- почеркови експертизи- единична, повторна, тройна и петорна, с които
е изследвана автентичността на оспорените документи. Видно от заключенията на вещите
лица се установява:
-Вносна
бележка от 10.01.2011 г. за сумата от 30 000 евро и вноснабележка за сумата от 17 500 евро не са подписани от Х.А.,ръкописните
текстове също не са изпълнени от ищцата.
-Договорът за срочен депозит VIP от 10.01.2012 г. не е подписан
от Х.А..
- Договорът за срочен депозит VIP от 14.06.2012 г. не е
подписан от Х.А. /единична СГЕ, която в тази част не е оспорена/.
По отношение на подписите на А. А. положени в оспорените
документи заключенията на вещите лица са противоречиви. Освен това всички вещи
лица категорично заявиха, че няма метод които да изследва времето на полагане
на подписите от А. А. , което не може да доведе до извода, че А. е положила подписи в оспорените неистински
документи, в качеството й на служител на „****“ АД в клон Плевен. И то върху
документи, които са създадени на хартия, с която не е работила банката, в този
период от време, както и че не са разпечатани от принтерите, с които е работено
в „И****“ АД, клон Плевен. Не без значение е и обстоятелството, че при
изследване подписите на А. А. вещите
лица не са използвали годен сравнителен материал, какъвто
съдът ги е задължил, а именно- снемане на сравнителни образци от подписа й, използване
на оригинални нотариални актове, в които тя е полагала подписи пред нотариуси.
При постановяване на съдебното решение, според ответника, следва да се има предвид, че изрично в
исковата молба се твърди, че ищцата не разполага с двата процесии договора.
Вещите лица са установили, че и в „****“ АД също няма такива договори. Няма и
оспорените от банката документи, представени с исковата молба.
Вещите лица, изготвили СТЕ
изрично в заключенията си са записали, че процесиите договори от 10.01.2012 г.
и от 14.06.2012 г., представени по делото се различават от договор на друг
клиент от същата дата по начина на изписване на наименованието на банката.
Видно от Търговския регистър при Агенцията по вписванията, по ЕИК на банката се
установява, че към тази дата наименованието на банката е „****“АД, а не *** ****
АД, както е записано в процесиите договори. Поставените печати върху договорите
също не са идентични с използвания от банката към този момент. Представените по
делото договори за депозит са неистински. Посочените в тях IBAN ***. Тези договори не са
разпечатани от системата на банката и са несъществуващи.
Договорите за депозит от страна на „И****“ АД не са подписвани. Сметката по т.З
от договорите не е представена с IBAN
***. 06.2006г., а е посочен 10- цифрен разряден номер на сметката, съгласно
Наредба за плащанията от 1992г.
Посочено е *** "****"
АД, вместо "****" АД /вписана е
промяна в наименованието на банката в Търговски регистър през 2011г./.
От
изготвените съдебно-почеркови експертизи се установява, според ответника, по безспорен начин, че положените печати в
оспорените документи са несъществуващи, с изключение на печата положен във
вносна бележка от 10.01.2011 г., която не е написана и подписана от ищцата. От
събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се доказва
по безспорен начин, че претендираните парични суми никога не са постъпвали в „****“
АД. Няма разкрити банкови сметки на името на Х.А. с IB AN *** и ******. Както и че по банкова
сметка ***
***.01.2013 г. няма прехвърлени суми, каквито са твърденията
в исковата молба.
По безспорен начин се установява, че исковите претенции
почиват на едни неистински документи, неясно кога и къде съставени. По
отношение на датата на съставянето на всички оспорени писмени доказателства и
времето на полагане на подписите върху тях,
ответникът счита, че не следва да се кредитира заключението на вещото
лице М.М. в отговора на въпроса, формулиран в отговора на исковата молба „Ha
коя дата са положени съответните подписи и дати?“.
Вещото лице е отговорило, че положените подписи в оспорените документи са
положени на датите посочени в самите документи. В отговорите на поставените му
въпроси в съдебно заседание, проведено на 07.10.2019 г., в.л. отговаря, че няма
метод, който да установи кога са положени подписите. И отговора на в.л. е, че е
изписал датите, които са посочени в документа. Представените по делото и оспорени
от страна на банката писмени документи са от периода 2011 г., 2012 г., и видимо
не са променени. Въпреки че евентуално, ако са съставени на посочените в тях
дати са изминали 9,10 години и те
биха били състарени, избледнели и изобщо променени. Литературата, изписана в тази
насока, както и практиката сочат, че стареенето на химикалната паста, багрилното
вещество на използваните бланки, багрилото на положените печати, както и самата
хартия на документите е един монотонно затихващ процес в кинетиката, влияние
върху който оказват и различни фактори, като светлина, влажност, топлина и др.
Несъмнено в случай, че документите, са съставяни на датите посочени в тях, биха
изглеждали по различен начин от представените копия, които в.л. твърдят, че са
годни за изследване.
От ответната страна се претендира отхвърляне
на предявените искове. При условие на евентуалност се претендира при уважаване
на исковете да се уважи направеното в
отговора на исковата молба възражение за изтекла давност по отношение на
претенциите на Х.А. към „****“ АД. Възможността на ищцата да претендира за
„нерегламентирани“ банкови операции е изтекла на 24.04.2016 г . Съгласно
разпоредбата на чл.55 от Закона за платежните услуги и платежните системи
ищцата е следвало най-късно в 13-месечен срок
от узнаването на неточно изпълнената операция да уведоми банката. Ищцата
е узнала и е поискала извлечение от сметки, което твърди, че й е предоставено
на
23.03.2015 г., т.е. още същият ден ищцата е знаела за движението по нейните сметки
за периода от 2008 г. Освен това в ОУ на „****“ АД в т.4.3. от Раздел II
изрично е предвидено, че ако до 20 число на следващия месец, клиентът на
банката не се яви да си получи месечно извлечение се счита, че е информиран за
операциите. Т.е. 13-мес. срок по ЗПУПС, започва да тече от 20-то число на следващия
месец след всяка твърдяна, че е неоторизирана операция. Ищцата не е уведомила
банката в преклузивния 13 месечен срок, след изтичането на който платежната
операция, независимо от това, че не е разрешена не може да бъде коригирана с
всички произтичащи от това последствия. Тази възможност е погасена и на друго
основание-поради изтеклата обща пет годишна погасителна давност.Претендират се
и разноските по делото.
Като съобрази доказателствата по делото и
доводите на страните, Плевенски окръжен съд приема за установено следното:
СПОРНИ по делото са
въпросите досежно откриването
в полза на ищцата на посочените в
исковата молба банкови сметки, внасянето от ищцата на описаните суми в исковата молба, получаване
от ищцата на сумите по процесните банкови сметки, наличието на изтекла давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД,
както и по смисъла на чл.55 от ЗПУПС(
отм.) и какви са дължимите суми от ответника
на ищцата
За изясняване на спорните въпроси по делото са
събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани множество съдебни
експертизи.
С определение от открито съдебно заседание на
15.07.2019 г съдът е открил на осн. Чл. 193 ал.1 от ГПК производство по
оспорване на представените в оригинал от ищцата писмени доказателства с молба
от 26.06.2019 г от т. 1 до 10 включително. По изхода от това производство съдът
следва да се произнесе с настоящето решение при обсъждане на доказателствата по
делото.
Видно от разпита на св. Е. Ц. Т.
,директор на клона на ответната банка в Плевен през 2015 г е имало оспорване на
сметките на ищцата, което се е
случило пред свидетелката, направена е проверка от нея и се е установила
липсата на наличност по сметките. Свидетелката не знае дали ищцата е получавала
извлечение от ответната банка след установяване на липсите по сметките.
Свидетелката установява пред съда, че при внасяне на голяма сума се минава през
касово гише за проверка и броене на сумата, потвърждава се от касиерката
точността на сумата и след това се отива
в салона за пускане на счетоводна операция.Според свидетелката в досието на
ищцата няма данни за налично пълномощно, свидетелката не знае преди 2014 г кой
е извършвал операции по сметките, но при наличието на пълномощно се представя
задължително оригинал, копира се, заверява се и остава в клиентското досие.
Свидетелката твърди, че А. А. е била
служител на банката, но не знае до кога. Твърди, че от започването на нейната
работа при ответната банка2014 г А. не
работи там. Свидетелката твърди, че след закриване на сметката документите са
изпращат в архив в С.. Свидетелката твърди, че референтният номер е уникален и
с него се извиква съответната счетоводна операция.
Видно от
разпита на св. Т.Б. същата работи като счетоводител при ответната банка от 2004
г. Свидетелката твърди, че клиентът заявява пред счетоводителя, че иска да си
открие сметка, сумата се проверява на касата
и тогава се оформят документите от счетоводителя. При откриването на сметка при
депозит първо се определя вида депозит,вида валута, набира се ЕГН на клиента,
сумата и чак тогава след осчетоводяване се разкрива IBAN.***нася от
счетоводителя. Последният попълва документите. Свидетелката няма спомен за
ищцата. Свидетелката твърди, че не познава ищцата, но й е било наредено от
директорката да провери досието й и не е установила наличието на пълномощно
като е прегледала документите по опис. Свидетелката твърди, че клиентските
досиета се съхраняват в заключен шкаф, но тя не знае дали служителката А. А. е имала достъп до тях. Били са пускани
заповеди кои лица ще отговарят за достъпа до досиетата. Свидетелката твърди, че
А. е работила като счетоводител, после
като ръководител офис като е работела в офиса в „***“, но е стояла в централния
офис на банката. Свидетелката твърди, че
се иска оригинал от пълномощното ,когато има такова, оставя се копие след
сравняване с оригинала, проверява се упълномощителя и нотариуса и всички
детайли се описват на гърба. При внасяне на пари се издава вносна бележка като
първият екземпляр остава в банката , а химизирано копие остава в клиента.
Свидетелката твърди, че не е виждала служител на банката да попълва на ръка документи,
обикновено това се прави със съответната програма. Свидетелката твърди, че не е
работила с А. А. .
Съдът възприема
принципно показанията на двете свидетелки като основаващи се на преки
впечатления от работата на банката и при съобразяване на евентуалната
заинтересуваност на същите като служителки при ответната банка.
Видно
от приетата по делото на л. 201 и сл. съдебно икономическа експертиза ВЛ е дало
заключение, че сметки на ищцата по посочените от нея документи са разкривани само във финансов център –
Плевен като сметките са в евро и са
описани в таблица на л. 216 от делото – 3 бр. депозити с дати на откриване
съответно 12.09. и 14.11.2008 г съответно закрити на 14.11.2008 г и 14.09.2009г,
както и депозит открит на 23.01.2009 г и закрит на 15.12.2009 г, както и
безсрочен влог, открит на 12.09.2008г,който не е закрит. ВЛ твърди, че сметките
с внесени по тях суми съответно в размер на 30 000 евро и 17 500
евро, за които ищцата твърди, че са внесени от нея и вписани в част от
представените копия от документи никога не са разкривани в ответната банка. ВЛ
твърди също така, че сметката с внесени 20 000 евро *** е вътрешнобанкова
сметка ***. Заключението на ВЛ по представените три таблици с движение по сметки
съответно ***, ****** и ***не касае сметките със средства по исковите претенции. По
представената таблица на л. 218 от делото от заключението на ВЛ с движението на средства по сметка B*** не е отразено
прехвърлянето на суми от 30 000 и 17 500 евро съобразно твърденията в
исковата молба. ВЛ дава заключение, че е установило движение на средства по
сметка с вътрешнобанков № ***, която сметка неправилно е посочена от ищцата
като такава с номер *** с внесени на
12.09.2008 г средства в размер на 20 000 евро. Движението на средствата е
описано от ВЛ вкл. И изтеглена сума в размер на 18 650 евро. ВЛ не е
установили наличието на прехвърлени средства в посочените в исковата молба
размери от 30 000 евро и 17 500 евро по посочените в ИМ сметки.
ВЛ дава заключение също така, че
посочените сметки от ищцата за извършени преводи от 7.01.2013 г не съществуват
в базата данни на програмния продукт, с който се работи в ответната банка и не
е възможно да има наличности по несъществуващи сметки. При изследване и по поставена задача от ответната
страна ВЛ утвърждава, че тези две сметки не съществуват и съответните
IBAN ***. Според ВЛ наличности
има в с-ка IBAN ***, по която се твърди, че са извършени
прехвърляния и наличността е в размер на 137,88 евро към 26.11.2018 г, но не са
установени прехвърлени средства в посочените размери. ВЛ е дало заключение, че
има внесени суми за периода от 12.09.2008 г до 14.06.2012 г 3 броя вноски в значително
по – малки суми, които са описани от ВЛ. За внесената сума от 20 000 евро се
установява наличието на счетоводна
операция ,но по сметка ***, за каквато сметка липсват
твърдения в исковата молба, но посочената сметка кореспондира с установената
вътрешнобанкова сметка ***- 5021 /каса във валута/.
ВЛ дава заключение, че представените договори
за депозит от 10.01.2012 г и 14.06.2012 г като външен израз съответстват на
договорите при ответната банка, но има несъответствия в съдържанието и част от реквизитите в
титулната част и в условията на договора.
Видно от заключението на
техническата експертиза ищцата е имала разкрити 4 бр. банкови сметки при
ответната банка като е останала една действаща такава IBAN ***. ВЛ твърди, че
действащата към онзи момент система DAKOMS не може да
генерира и разпечатва договори за депозит ако не е открит депозит като
откриването на депозит и разкриването на депозитна сметка става едновременно.
Ако не е запазен договора за депозит няма и разкрита сметка. Генерираният
договор не може да се променя ръчно,не може да се презаписва на файл ,не може
да се презаписва на друг нехартиен носител. ВЛ е посочило алгоритъма на процеса
на откриване на депозит. Посочило е също така, че при въвеждане на данните за
сметки IBAN ****** излиза резултат, че съответният
IBAN ***ична сметка за посочените IBAN.***чената
система DAKOMS може само да се разпечата, не и да се променя. Технически
не е възможно да се нанасят промени, да
се извършват манипулации и обработка на текстовете.
Видно от заключението е единичната съдебно
графологическа експертиза на л. 149 и сл. от делото ВЛ установява, че подписите за банката върху оспорените писмени доказателства –
вносни бележки за 30 000 евро от 10.01.2011г и за 17500 евро от 14.12.2011
г и договори за срочни депозити ВИП от
10.01.2012г и от 14.06.2012 г са поставени от едно и също лице и това е А. Б.
А. . Установява се, че подписите за банката в платежно нареждане за прехвърляне
на средства от 30 000 евро от 7.01.2013 , нареждане разписка в размер на
490 евро от 14.06.2012 г,платежно нареждане за прехвърляне на средства от
17 500 евро от 7.01.2013 г и в договор за откриване и водене на безсрочен
влог от 12.09.2008 г са положени от друго лице. Относно подписите на ищцата
върху оспорените доказателства ВЛ установява, че подписите за клиент на вносна
бележка от 10.01.2011г за 30 000 евро, договор за срочен депозит ВИП от
10.01.2012г , вносна бележка за сумата от 17 500 евро от
14.12.2011г,договор за срочен депозит ВИП от 14.06.2012 г НЕ СА ПОЛОЖЕНИ от
ищцата Х.А.. Ръкописните текстове в двете вносни бележки също не са изписани от
Х.А.. Нейни подписи стоят под платежно
нареждане за прехвърляне на 30 000 евро от 7.01.2013 г, нареждане разписка
в размер на 490 евро и платежно нареждане за прехвърляне на 17 500 евро от
7.01.2013 г. Според ВЛ отпечатъкът от печат на двата договора за ВИП депозит и
в двете платежни нареждания за превод на 30 000 евро и на 17 500 евро
не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени за сравнителен материал от
ответната страна. Във вносна бележка от 10.01.2011 г е използван печат,
идентичен с този на банката от съответния период. Отпечатъците от печати на
нареждане разписка за 935 евро, на вносна бележка от 14.06.2011 г за
17 500 евро и нареждане разписка за 490 евро от 14.12.2012 г не са се
намерили в регистъра на печатите на ответната банка. Двете вносни бележки за 30 000 евро и за 17 500 евро не
са се намерили в архива на банката. Договорите по структура и графично
съдържание са идентични с такива от този период в работата на ответната банка.
След оспорване на единичната експертиза съдът
е назначил тройна такава.
Видно от
заключението на тройната съдебно графологична експертиза на л. 136 и сл. от том
2 на настоящето дело всички подписи за служител на банката в оспорените писмени доказателства са положени от А. Б. А.
. Подписите за клиент в платежно нареждане за прехвърляне на 30 000 евро
от 7.01.2013 г и за 17 500 евро от същата дата , договор за срочен ВИП
депозит от 14.06.2012 г, договор за откриване и водене на безсрочен влог от
12.09.2008 г и нареждане разписка за 490 евро от 14.06.2012 г са положени от
ищцата Х.А..Нейн е и текстът в договора за безсрочен влог. Подписите за клиент в договор за срочен ВИП депозит 10.01.2012г,
вносна бележка от 10.01.2011 г за сумата от 30 000 евро и такава от
14.12.2011 г за 17 500 евро не са положени от ищцата Х.А., а ръкописният
текст в тях е изписан от А. Б. А. .
Според тройната експертиза само отпечатъкът с
читаем текст в центъра Каса № 1 във вносната бележка от 10.12.2011 г за
30 000 евро е положен със съответния печат на ответната банка, който
съществува в регистъра за използваните печати в клона в Плевен. На останалите
писмени доказателства, изследвани от тройната експертиза не се установява
полагането на отпечатък от съответния печат на ответната банка в регистъра на
използваните печати. Договорите за срочен депозит не са изготвени по шаблона на
банката.
Видно от
допълнителното заключение на тройната графологична експертиза подписите за
„получих сумата“, „контролен подпис“, „получател“ в нареждане разписка от
31.10.2008 г за сумата от 18 650 евро, както и подписа за „декларатор“ в
декларация по чл. 4 ал.7 и чл. 6 от ЗМИП не са
положени от ищцата Х.А.. Това се отнася и за ръкописния буквен и цифров
текст в посочената декларация.
Видно от повторната тройна експертиза
подписите на „наредител“ в платежни нареждания от 7.01.2013 г за 30 000 и
17 500 евро, за „получател“ и „наредител“ в нареждане разписка от
14.06.2012 г за 490 евро, за титуляр в договора за безсрочен влог от
12.09.2008г, „получател“ в нареждане разпоска от 31.10.2008 г и за „декларатор“
в декларацията по чл. 4 ал.7 и чл. 6 от ЗМИП са изпълнени от ищцата Х.А..
Подписът за „депозант“ в договора за срочен ВИП депозит от 14.06.2012 г е
изпълнен от ищцата Х.А.. Подписите за вносител във вносни бележки за
30 000 и 17 500 евро и за депозант в договора за срочен ВИП депозит от 10.01.2012 г не са изпълнени от
ищцата Х.А..Ръкописният текст в посочената декларация не е изпълнен от ищцата А..
Това се отнася и за ръкописните текстове във вносните бележки за 30 000 и
17 500 евро. Подписите за „банков служител“ в договори за срочен ВИП
депозит от 10.01.2012 и 14.06.2012 г, в платежните нареждания съответно за
30 000 и 17 500 евро и в нареждане разписка от 31.10.2008 г са
изпълнени от А. А. . Подписите за „банков служител“ във вносните бележки от
10.01.2011 г за 30 000 евро и от 14.12.2011 г за 17 500 евро
представляват копия на подписи, изпълнени от А. А. .
Видно от заключението на
ПЕТОРНАТА графологическа експертиза Подписът за „Банков служител:" във
Вносна бележка от 10.01.2011 год. за сумата от 30 000 Евро Е ПОЛОЖЕН от лицето
А. Б. А. , ЕГН **********.
Подписът за „Касиер:" във
Вносна бележка от 10.01.2011 год. за сумата от 30 000 Евро е със слаба графична
характеристика, нечитаем строеж и транскрипция в положения вид, което НЕ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ за отчитане на идентификационни признаци и почерково
сравнително изследване.за отговор на въпроса
Подписът за „****" АД в Договор за срочен
депозит VIP
от 10.01.2012 год.
Е ПОЛОЖЕН от лицето А. Б. А. ЕГН
**********.
Подписът за „Банков
служител:" в Нареждане-разписка от 10.01.2012 год. за сумата от 935 Евро Е
ПОЛОЖЕН от лицето А. Б. А. , ЕГН **********.
Подписът в графа „Подпис на наредителя:" в Платежно нареждане от
07.01.2013 год.
за прехвърляне на средства от 30 000 Евро Е ПОЛОЖЕН
от лицето Х.М.А., ЕГН **********?
Подписът под
отпечатък от печат на „****" АД в същия документ Е ПОЛОЖЕН
от лицето А. Б. А. , ЕГН **********.
Подписът в графа
„Банков служител:" във
Вносна бележка от
14.12.2011 год.
за сумата от 17 500 Евро Е ПОЛОЖЕН от лицето А. Б. А. , ЕГН **********..
Подписът за „Касиер:" във
Вносна бележка от 14.12.2011 год. за сумата от 17 500 Евро Е ПОЛОЖЕН от
лицето А. Б. А. , ЕГН **********.
Подписът за „****" АД в
Договор за срочен депозит VIP от
14.06.2012 год.
Е ПОЛОЖЕН от лицето А. Б. А. , ЕГН
**********.
.Подписите за "Подпис на лицата, които
могат да се разпореждат",
„Контролен подпис:" и „Получател7" в Нареждане-разписка от 14.06.2012
год. за сумата от 490 Евро СА ПОЛОЖЕНИ от лицето Х.М.А., ЕГН **********.
Подписът за „Банков
служител:" в същия документ Е ПОЛОЖЕН от лицето А. Б. А. , ЕГН **********.
Подписът в „Подпис
на наредителя:"в Платежно
нареждане от
07.01.2013 год.
. за прехвърляне на средства от 17 500 Евро Е ПОЛОЖЕН
от лицето Х.М.А., ЕГН **********
Подписът за банков служител в
същия документ Е ПОЛОЖЕН от лицето А. Б. А. , ЕГН **********.
Не е възможно да се направи категорично
заключение дали подписите на А. Б. А. в
оспорените документи са идентични с подписите на лицето в други дневни архивни
томове за периода 2008-2012 год. В подписите
не съществува понятие „идентичност", подписите на лицето са
вариантни..
Не е
одобрена методика, която дава отговор на въпроса кога е положен
даден текст, в случая подписи и дата, като е възможно да са положени с
различна химикална паста и е необходимо разграждащо химическо изследване без ясни
резултати.
Положеният
печат върху Вносна бележка от 10,01,2011 год. за сумата от 30 000 Е
ПОЛОЖЕН от печата с представен отпечатък за сравнителен материал.с надпис
„Каса №1" предоставен от Регистъра на ТБ **** АД, употребяван в
период от м. 10.2011 год. до м. 12.2013 год..
Подписите
за „Подписи на лицата, които се разпореждат:", „Получил сумата:",
„Контролен подпис:" и „Получател:" в Нареждане- Разписка №D03175 от 31.10.2008 год. за сумата от 18 650 Евро СА
ПОЛОЖЕНИ от лицето Х.М.А., ЕГН **********.
Подписът за „Декларатор" в Декларация по Чл.4
ал.7 и по Чл.6 ал.5 т.З от ЗМИП от 31.10.2008 год. Е ПОЛОЖЕН от лицето Х.М.А., ЕГН **********.
Видно от техническата експертиза на
хартията на л. 83 и сл. от том 2 на настоящето дело текстът на договорите от
10.01.2012 г и 14.06.2012г не е
отпечатан на същата хартия и с принтера, използван за изготвянето на
предоставените като сравнителен материал договори със същата дата.
Бланките
на вносните бележки от 10.01.2011г за 30 000 евро и от 14.12.2011 г за
17 500 евро не са изготвени на същата хартия и с принтерите, използвани за
изготвяне на предоставените като сравнителен материал документи /нареждане
разписка и мемориални ордери/.
Нареждане
разписка от 10.01.2012 г за възнаградителна лихва от 935 евро, нареждане
разписка от 14.06.2012 г за такава лихва от 490 евро, двете платежни нареждания
за прехвърляне на сумите от 30 000 евро и 17 500 евро не са изготвени
на същата хартия и с принтерите, използвани за изготвяне на предоставените като
сравнителен материал документи.
Съгласно чл.421, ал.1 от ТЗ при паричен влог банката дължи
паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената
лихва.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК с правно основание чл.421 от ТЗ за заплащане
от страна на ответната Банка на сума в размер на 20 000,00 евро, представляваща
парична сума по Договор за банков влог, внесена на каса на 12.09.2008 г. по
банкова сметка № ***
С исковата молба от ищцата е представен в оригинал
договор за откриване и водене на безсрочен влог № *** от 12.09.2008 г. Предмет
на изследване на двете тройни съдебно
графологични експертизи са били
подписите, положени под процесния договор. Двете експертизи са дали заключение,
че подписът за клиент на този договор е положен от ищцата. Предмет на
изследване на първата тройна графологическа експертиза при участието на вещи
лица от Ловеч е бил и подписът на служителя на банката като заключението е, че той
е положен от А. А. , която е била служител на ответната банка в процесния
период. В този смисъл съдът приема тези изводи на експертизите като
непротиворечиви като оспорването на представения договор следва да се приеме за
неуспешно проведено. С исковата молба е представено и извлечение от сметките на
ищцата от ответната банка, от което е видно, че има внесени 20 000 евро на
посочената в исковата молба и в договора , упоменат по – горе. Действително от
заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че сметката с внесени 20 000 евро *** е вътрешнобанкова
сметка ***, но това касае вътрешната
дейност на банката при наличието на доказателства за договор за откриване на
безсрочен влог и внесена сума. Съгласно чл. 422 ал2 от ТЗ при различия между данните по партидата на
банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване
на противното, че данните по издадения документ са верни. С оглед гореизложеното следва да
се приеме за неоснователно възражението на ответната банка за неоснователност
на първия иск , поради факта,че такава сметка на ищцата не е разкривана. По
делото липсват категорични доказателства за изтегляне на сумата от 20 000
евро от страна на ищцата. Неоснователно се явява възражението за изтекла
давност. Съдът счита, че
твърденията на ответника относно приложението на чл.55 от ЗПУПС са
неоснователни. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗПУПС дава възможност на
влогодателя в определен максимален срок
до 13 месеца от задължаване по сметката му за корекция на неразрешена и неточно изпълнена операция от
банката.След изтичането на този срок ползвателят на платежни услуги не може да иска
такава корекция от банката. Това обаче
не означава, че банката като доставчик на платежни услуги не дължи при
поискване от влогодателя вложената в
банката сума.
Не
може да се приеме, че е основателно и възражението на ответната страна за
изтекла погасителна обща давност. Това възражение е обвързано с приемането от страна
на ответника, че с получаването на извлечение от сметките на ищцата на
23.03.2015 г тя вече е била наясно с наличността по същите. Ответникът е
посочил тази дата, за да обоснове възражението си за изтекъл срок по чл. 55 ал.
1 от ЗПУПС, но това е и датата, с която следва да се съобрази ответника и по
отношение на общата давност.От тази дата
до подаването на исковата молба е изтекъл период от 3г 8 м, поради което не
може да се приеме за изтекла общата погасителна давност.
Предвид гореизложеното следва да се уважи предявения иск в размер на
20 000 евро заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за
сума в размер на 47500,00 евро, внесени по Договор за банков влог /Договор
за срочен депозит VIP/, съответно 30000,00 евро, внесени на 10.01.2011 г. и 17500,00 евро,
внесени на каса на 14.12.2011 г. по горепосочените сметки и впоследствие
прехвърлени по сметка IBAN ***ата молба ищцата е представила 2
бр. договори за срочен депозит ВИП съответно от 10.01.2012 г за 30 000
евро и от 14.06.2012 г за 17 500 евро, както и две платежни нареждания за
прехвърляне на посочените суми от 7.01.2013 г по друга сметка на ищцата при ответната банка IBAN ***.
Всички назначени по делото
графологични експертизи са дали заключение, че подписите за банката на
договорите за срочен депозит ВИП са на служителката на ответната банка в
процесния период А. А. .В този смисъл съдът възприема тази изводи на вещите
лица и приема, че същата е подписала от името на банката съответните договори.
Същите изводи от тройните съдебно графологични експертизи и от петорната такава
са налице и относно двете платежни нареждания за прехвърлянето на внесените
суми по сметка IBAN ***. Съдът
възприема и тези изводи на експертизите
като непротиворечиви. Действително съдебно икономическата експертиза дава
заключение, че посочените сметки от ищцата за извършени
преводи от 7.01.2013 г не съществуват в базата данни на програмния продукт, с
който се работи в ответната банка и не е възможно да има наличности по
несъществуващи сметки. При изследване и
по поставена задача от ответната страна ВЛ утвърждава, че тези две сметки не
съществуват и съответните IBAN ***. Това обаче
отново касае вътрешнобанковата дейност доколкото са налице доказателства, че
има открити срочни депозити в тези размери, има платежни нареждания за
прехвърляне на наличности от двете посочени от ищцата в исковата молба сметки IBAN ******. Съответните посочени по горе
писмени доказателства носят подписа на служителка на ответната банка и банката
дължи изплащане на внесените суми при поискване. В подкрепа на тези изводи са и
показанията и на двете разпитани
свидетелки за начина на работа в ответната банка, които утвърждават пред съда,
че първоначално се проверява сумата и след това се оформят банковите документи
при наличието на съответната сума. В този смисъл съдът приема за неуспешно
проведено и оспорването на описаните по – горе писмени доказателства.Сметка IBAN ***кономическата експертиза, но с
друга наличност, независимо от доказателствата за прехвърляне на сумите в размер
на 30 000 и 17 500 евро.
По
отношение на възраженията за изтекла давност изложените съображения от съда по
отношения на първия иск са релевантни и за тази претенция.
Предвид
гореизложеното следва да се уважи претенцията в размер на 47 500 евро по
сметка IBAN ***, заедно с
дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
При
този изход на делото следва да се осъди ответната страна да заплати разноски на
ищцовата страна съобразно представения списък в размер на 7637,46 лв по
представения списък на разноските на л. 482 том 3 от настоящето дело. Отделно
от това следва да се осъди ответника да заплати на осн. Чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА
възнаграждение на адв. Ц.А. от САК за предявените искове. Размерът на
възнаграждението следва да се определи в съответствие с Наредбата по чл. 36
ал.2 от ЗА. Съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения относно първия иск с материален интерес от
39 000 лв се дължи възнаграждение в размер на 830 лв и 3% за горницата над
10 000 лв или в размер още на 870 лв или всичко в размер на 1700лв. По
втория иск с материален интерес от 92 625 лв се дължи възнаграждение от
830 лв и 3% за горницата над 10 000 лв или още 2478,25 лв или общо в
размер на 3 308,75 лв. Общо възнаграждението по чл. 38 от ЗА възлиза на
5008,75 лв. Със списъка на разноските е претендирано такова в размер на 5000
лв, в който размер следва да се уважи искането за присъждане на такова
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ТБ „****“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление С.,
бул. ***ДА ЗАПЛАТИ НА осн. чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД на Х.М.А. ЕГН ********** *** сума
в размер на 20 000,00 евро, представляваща парична сума по Договор за банков
влог,внесена на каса на 12.09.2008 г
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
23.11.2018 г до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА
ТБ „****“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление С.,
бул. ***ДА ЗАПЛАТИ НА осн. чл.421, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД на Х.М.А. ЕГН ********** *** сума
в размер на 47500,00 евро прехвърлени по сметка IBAN ***ната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 23.11.2018 г до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА
ТБ „****“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление С.,
бул. ***ДА ЗАПЛАТИ НА Х.М.А. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 7637,46
лв
ОСЪЖДА
ТБ „****“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление С.,
бул. ***ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Ц.А. от САК
възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА в размер на 5000 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
ВТАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ :