Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,................2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Христина Христова, като изслуша
докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№374 по описа за 2019г. на Окръжен съд -
Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх.№4230 от 18.06.2019г. подадена от „***”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Изпълнителния
директор И.М.С. против Решение №183 от 23.04.2019г. постановено по гр.д.№2446
по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, в частта, с която на основание
чл.200 КТ въззивникът е осъден да заплати на П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***
***сумата над 2 000.00 лева или за разликата от 5 000.00 лева до
уважения размер от 7 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 09.11.2018 г., ведно със
законната лихва от 09.11.2018г. до изплащане на вземането, като иска за
горницата до сумата от 18 000.00 лева е отхвърлен.
Счита, че в частта, с която предявеният иск е
уважен за размера над сумата от 2 000.00 лева решението е
незаконосъобразно и противоречи на събраните по делото доказателства. Моли в
тази част да бъде отменено и постановено друго, като претенцията бъде уважена
до размер от 2 000.00 лева, а в останалата част отхвърлена.
Възразява на приетото от първоинстанционният съд,
че ищецът не е бил запознат с правилата за безопасност на труда и че не е
установено съпричиняването на увреждането от страна на пострадалия. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства тези изводи не могат да
бъдат споделени. При определяне по справедливост на размера на обезщетението
следва да се отчете и обстоятелството установено от съдебно-медицинската
експертиза, че липсват данни за осакатяването на ръката на пострадалия, че
хващателната способност на ръката е напълно запазена, като периодът на
възстановяване е продължил само 12-15
дни, при които обстоятелства присъденото обезщетение се явява силно завишено.
Моли в този смисъл да бъде постановено ново решение.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от П.Г.П. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован се представлява от адв.П.Ц. ***, който поддържа въззивната жалба. Сочи,
че е налице трудова злополука, но първоинстанционният съд силно е завишил
размера на обезщетението, а е следвало да бъде отчетено и че ответникът по
жалбата е проявил самонадеяност и надценяване на силите си, което в крайна
сметка се явява фактор довел до настъпване на увреждането. Моли да се уважи
жалбата като присъденото обезщетение се
намали до размер от 2 000.00 лева.
Въззиваемият редовно призован се
представлява от адв.М.Б.– АК – Ловеч, който моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Сочи, че макар и частично определеното обезщетение обезвъзмездява
вредите, поради което счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Окръжен съд – Ловеч с оглед на
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства в пределите на въззивната
жалба, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, което
се установява и от Трудов договор
№П-12/07.03.2017г. и от Заповед №49 от 02.01.2018г., че страните са били
в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„стругар” в предприятието на „***”АД.
От представената
декларация за трудова злополука от 12.11.2018г., подадена от „***” АД до ТП на
НОИ се установява, че на 09.11.2018г., около 15.00 ч., в производствен цех на „***”
АД, находящ се на адрес: гр.***, П.Г.П., на длъжност „стругар”, при преместване
и подреждане материали в цех 22, е изпуснал ламарина, пръстите му са притиснати
от нея, при което е получил срязване на трети и четвърти пръст на дясната ръка.
С разпореждане от 15.11.2018г. на ТП на НОИ Ловеч злополуката с П.е призната за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
От Епикриза, изходяща
от МБАЛ „проф. д-р Параскев С.”АД се установява, че на 11.11.2018г. е извършена
оперативна ампутация на трети и четвърти пръст на дясната ръка на ниво
унгвенални фаланги и контузно разкъсване на лява ДИС, без неврологична
симптоматика и данни за съдови увреди на ляв горен крайник. Проведено му е
оперативно лечение, като е изписан за продължаване на лечението. От
болнични листи е видно, че за времето от
09.11.2018г. до 16.12.2018г. на ищеца е издаден болничен лист с посочен режим
на лечение: „Болничен”, „Домашен – амбулаторен” с диагноза: „Множествени травми
на китката и дланта”. От болничен лист издаден на 14.02.2019г. за временна
неработоспособност е видно, че за времето от 15.02.2019г. до 16.03.2019г. на ищеца е продължен отпуска във
връзка с трудовата злополука.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 07.03.2017г. на П. е проведен
първоначален инструктаж, за което той е положил подпис в Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /Начален инструктаж/.
На 01.10.2018г. на П. е проведен
периодичен инструктаж, за което е положил подпис в Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /Инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж/.
Във връзка с провеждане на начален
и последващ инструктаж от страна на ответника са представени и Инструкция на
провеждане на периодичен инструктаж и Правила за здравословни и безопасни
условия на труд, с които подробно са регламентирани задълженията на
административно-техническия персонал и задълженията на работниците и
служителите по безопасността на труда.
Пред първоинстанционният съд е
изслушано заключението на съдебно-медицинската експертиза, с която се
потвърждава описаното в медицинската документация за настъпила травматична
ампутация на унгвалните фаланги /ноктите/ на трети и четвърти пръст на дясната ръка, която повреда е
обусловила постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
основната функция на дясната ръка - хватателната е запазена в пълен обем.
Експерта е посочил, че възстановяването
на пръстите на ръката след оперативното възстановяване е в рамките на
12-15 дни. При изслушване в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е налице причинно-следствена
връзка с настъпила злополука с ищеца на 09.11.2018г. и травматичната ампутация
на последните /ноктните/ фаланги на трети и четвърти пръст на дясната ръка.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства, от които се установява следното: Свидетелят Г.И.Г. работи в друг
цех, на друга поточна линия, като си спомня, че в петъчен ден към 14.30 часа прекият
му началник го изпратил в цеха където работел П. за да прекара с мотокара един
електромотор до централни склад. До електрокара нямало пряк достъп
и трябвало да се разчисти, поради което той се обърнал към прекия началник на
ищеца - свидетеля Т., за да му осигури човек, с който да преместят ламарината,
която пречила. На П. било възложено да окаже необходимата помощ, на което той реагирал остро, тъй като било петъчен ден и не
можел да се занимава с тази работа. Ламарината не била много лека, но двамата
/ищеца и св.Г./ я преместили. Г. видял по пода малки парчета, след което
забелязал, че има и капки кръв. Кръвта била от П., но не разбрал от къде е
кръвта. Т. извикала П., за да го превърже, след което извикала такси за да го
закара до бърза помощ. Свидетеля Г. продължил да изпълнява възложената му
задача, като след време попитал какво се е случило.
Показанията на свидетелят Г. в
тази им част съвпадат с показанията на А.С.Т., която също е пряк очевидец на
случилото се. За разлика от заявеното от Г. свидетелката Т. говори за други обстоятелства, при които е настъпила
злополуката: Тъй като ламарината била тежка и тя се опитала да помогне, но
видяла, че не става и казала на П. да изчака за да викне още един човек, но той
се развикал и при вдигането паднал, след което с още един работник започнали да
оправят нещата. В началото никой не разбрал, че нещо е станало, но другия
работник казал: „На този му кърви ръката”. Кръвта била като от порязано и тя
извикала П. да му превърже ръката, след което извикала такси за да го откара до
болницата. Свидетелката като пряк началник на пострадалия има интерес да бъде
установено, че възложената работа е извършена без нужното внимание и търпение
от страна на П., с което не е спазил
вменените му задължения съгласно т.32 от Правила за здравословни и
безопасни условия на труд /При захващане, вдигане, сваляне, товарене,
разтоварване, пренасяне, подреждане, поставяне, обръщане на детайли и материали
се създава непосредствена опасност от
наранявания от изпускането и падането им; при работа с тях да се избягват
резките и груби движения на ръцете за предпазване от порязвания, убождане от
остри ръбести части или мустаци/. В тази им част правилно и първоинстанционният
съд не е кредитирал показанията на свидетелката Т., тъй като свидетелят Г. лаконично
заявява: „Ламарината можеше да я изместим, но двамата бяхме достатъчно”.
Свидетелят И. И.Ц.познава П. от
1996г., откакто е дошъл да живее в Ловеч, комшии са с него и са в много добри
отношения, споделят си. След инцидента П. му се обадил по телефона, посещавал
го е в болницата. Споделил му е, че са му докарали дърва и той с още няколко човека са нацепили и
внесли дървата, защото няма близки роднини, на които да разчита, а освен това
се грижи и за майка си, с която живеят в едно домакинство и която страда от
много заболявания. Заявява, че П. не може да извършва физическа работа и все
още не може да използва ръката си. Вижда промяна в П., който е станал по
затворен, по особен, притеснен е, че не може да се грижи за почистване на
жилището, затруднен е да се обслужва сам, а се налага това да прави и за
болната си майка.
При изложената фактическа
обстановка следва да бъдат направени следните правни изводи:
По делото не е спорен факта
относно наличието на трудово правоотношение между страните, както и факта на
настъпилата трудова злополука по време на това правоотношение. От Разпореждане
№51041042 от 15.11.2018г. на НОИ – Териториално поделение – Ловеч се установява
наличието на необходимите елементи от фактическия състав на трудовата злополука
съгласно чл.55, ал.1 от КСО, а именно: внезапен и травматичен характер на
увреждането получено по време на работа, резултата от увреждането, изразяващ се
във временна нетрудоспособност и причинната връзка между резултата и
извършваната работа. Въз основа на отразените в разпореждането обстоятелства длъжностното
лице е приело злополуката за трудова, разпореждането не е оспорено от
работодателя, поради което съдът приема
изложените в него факти за установени.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
работодателят отговора имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по своята правна характеристика
е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за
уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите
трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно
поведение на длъжностното лице, тъй като работодателят е задължен да осигури
безопасни условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки.
Работодателят носи имуществена отговорност както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
В случая безспорно е установено,
че в резултат на злополуката настъпила по време на работа ищецът е претърпял травматична ампутация на последните
/ноктните/ фаланги на трети и четвърти пръст на дясната ръка. Увреждането е
обусловило временно разстройство на здравето, при което са доказани всички
предпоставки за възникване на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване
на вреди от трудова злополука. В резултат на настъпилото телесно увреждане
въззиваемият е подложен на хирургическа интервенция, необходим е бил прием на
обезболяващи медикаменти, оперативния шев е препоръчано да се свали на 14-16
ден от датата на операцията /11.11.2018г. – 26.11.2018г./.
От събраните гласни доказателства
е установено, че претърпяната телесна травма е дала негативно отражение и върху
психическото състояние на ищеца. Към датата на увреждането същия е бил в
активна трудова възраст - на 41 години, сам се е издържал, на неговата
физическа и морална подкрепа изцяло е разчитала болната му майка. Лишен от
трудовите си доходи и в невъзможност да се справя с всички ежедневни
задължения, ищецът е преживял и допълнителни психически страдания.
Първоинстанционният съд е обсъдил
задълбочено всички установени по делото обстоятелства – претърпени физически и психически болки и страдания,
вида и характера на увреждането /повредата остава за постоянно, освен това тя е на показ - видима е/, дори и
да е запазена основната хватателна функция на ръката, то за цял живот в
по-малка или по-голяма степен тя ще причинява психическо неудобство за
въззиваемия, при което правилно и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
съобразно трайно установената съдебна практика, по справедливост е определен
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на
7 000.00 лева. В тази насока направеното в жалбата оплакване е
неоснователно.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на
въззивника, че от страна на ищеца е проявена самодейност и надценяване на
силите, които са довели до настъпването на трудовата злополука. От самия работодател
в подадената Декларация за трудова злополука не се твърдят тези субективни
прояви. Сочи се: „Падане на работника и изпускане на ламарината”, които факти
дори и да се приемат за проявено невнимание от страна на ищеца, не са израз на
проявено грубо пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Относно твърдяното съпричиняване по делото не са събрани
категорични доказателства – работника сам да се е поставил в ситуацията, при която е настъпила
трудовата злополука.
Неоснователно е и оплакването, че
съдът не е взел под внимание показанията на свидетелят Г., че пострадалият му
подмирисал на алкохол, при което е следвало първоинстанционният съд да приеме
установено съпричиняване. Освен на този израз работодателят не основава своето
искане на други доказателства.
Настоящата инстанция не споделя направеният
от първоинстанционния съд извод, че по делото не са представени доказателства
относно момента на приемането на Правилата за здравословни и безопасни условия
на труд, в частност, че това е сторено преди датата на настъпване на
злополуката, нито че с тях работникът е бил запознат, както и че действително
ищецът е бил запознат с ангажираните инструкции и правила, въпреки представените
извадки от книгите за първоначален и последваш инструктаж.
От събрания доказателствен
материал не е установено ищецът да е допринесъл за настъпване на трудовата
злополука, като е проявил прибързаност, самонадеяност и надценяване на силите.
В случая на работника е възложена ръчна работа, която несъмнено е в отклонение
от типичните му трудови задължения на „стругар” без проведен точен инструктаж и да е запознат с правилата
за безопасност при този вид дейност, то поведението на работника не може да се
приеме, че е довело до злополуката увреждаща неговото здраве. Липсват
доказателства по делото, които да обусловят извод за наличието на съзнание у
ищеца за настъпване на вредите и увереност, че
същите ще бъдат предотвратени, поради което отговорността на
работодателят не следва да се намалява на основание чл.201, ал.2 от КТ.
При този изход на
процеса на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемият сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 680.00
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№183 от 23.04.2019г. постановено по гр.д.№2446 по описа за 2018г. на Районен
съд – Ловеч в частта, с която на основание чл.200 КТ въззивникът е осъден да заплати на П.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** ***сумата над 2 000.00 лева или за разликата
от 5 000.00 лева до уважения размер от 7 000.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от 09.11.2018г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
Изпълнителния директор И.М.С. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес *** ***направените
за въззивна инстанция разноски в размер на 680.00 /шестстотин и осемдесет/ лева
представляващи адвокатско възнаграждение.
В останалата част Решение №183 от
23.04.2019г. постановено по гр.д.№2446 по описа за 2018г. на Районен съд –
Ловеч не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличието на основанията за допустимост
на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.