РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. София, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20221110209491 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-70128/08.07.2022г. по описа на ОПП
СДВР от Л. А. С. с ЕГН ... и адрес в гр. Т., ул."Е. Й." № .., чрез адв. А. Д. с адрес в гр. С.,
ул.“Х. О.“ № .., ет. .., ап... срещу Наказателно постановление N 22-4332-008231 от
09.05.2022г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания на основание чл. 186, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалния му представител – адв. Д. с пълномощно по делото.
В жалбата се излагат аргументи за наличието на допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в нарушаването на сроковете по чл. 43 от ЗАНН.
Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Л. А. С. с ЕГН ... , срещу Наказателно постановление N 22-4332-008231 от
1
09.05.2022г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Лек автомобил марка „А.”, модел „...“ с ДК № .... е собственост на жалбоподателя Л. С.
.
На 17.05.2021г. АТСС ARH CAM S1 № 11743ЕЕ е установило нарушение за скорост,
извършено с посочения автомобил, като се е движел по бул.''Ц. ш.'' в 20:44 часа в района на
парк В. с посока на движение от ул.П. К. към ул. О. п. при ограничение на скоростта 50
км/ч с 104 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 54 км/ч.
На 19.07.2021г. около 10:00ч. служители на ОД МВР Търговище посетили адреса на
жалбоподателя , но не го намерили.
Бил установен негов мобилен телефонен номер, на който отговорило лице ,
представило се за жалбоподателя. Последният бил уведомен за извършеното с автомобила
му нарушение , при което същият уведомил служителите, че живее и работи в гр. С. и
посочил адрес.
Три месеца по-късно - на 15.10.2021г. служители на 04 РУ СДВР посетили адреса на
жалбоподателя в гр. С., но не го намерили.
Осъществили контакт с него по телефона и го призовали да се яви в 04 РУ СДВР за
връчване на призовка. С. потвърдил , че ще дойде , но в последствие отказал.
На 01.04.2022г. Л. С. се явил в ОПП СДВР , където попълнил декларация, че на
17.05.2021г. лично е управлявал автомобила си и Д. Ч. – мл.автоконтрольор при ОПП СДВР
в присъствието на свидетеля М. П. му съставил Акт за установяване на административно
нарушение бл.№ 027678 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 17.05.2021г.
Актът бил предявен на С., който го подписал без възражения.
Въз основа на посочения АУАН , на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 22-4332-008231 от 09.05.2022г. , издадено от началник група ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл.
186, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
2
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до издаване на процесното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен ,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в
негово отсъствие.За да се обезпечи в пълен обем правото на защита е необходимо на
нарушителя да са известни дата, място и час , в който следва да се яви за съставяне на АУАН
и ако това изискване не е изпълнено винаги е налице съществено нарушение на
процесуалните правила.
В настоящият случай нарушителят е бил известен веднага след констатиране на
нарушението , тъй като същото е регистрирано от АТСС. Ноторно известно е , че при
нарушения, регистрирани с АТСС действа презупцията , че нарушител е собственикът на
МПС, с което е извършено нарушението, като същата може да бъде оборена чрез събирането
на допълнителни доказателства само при условие, че собственикът декларира данните на
лицето, което е управлявало съответното МПС към датата и часа на нарушението.
В настоящият случай за съда е непонятно защо на ОПП СДВР е отнело почти година
да осигури явяването на жалбоподателя за съставяне на АУАН. Предполага се , че
контролните органи са добре запознати с процедурите по ЗАНН и е било съвсем достатъчно
при условие, че жалбоподателят очевидно се укрива , да оформят документите,
удостоверяващи това обстоятелство и АУАН да се състави при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН.
Като не е изпълнил задълженията си , контролният орган е допуснал да изтече
преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН за започване на АНП.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ,ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението , като
нарушенията на ЗДвП не попадат в описаните в текста изключения, за които е предвиден
по-дълъг срок.
От доказателствата по делото е видно, че самоличността на нарушителя е установена
най-късно на 19.07.2021г.(датата , на която служители на СПП при ОД МВР Търговище са
3
търсили С. на адреса му по делегация от ОПП СДВР.
На С. е извършил нарушение на 17.05.2021г.(в което съдът няма съмнение с оглед
представените доказателства) , а АУАН е съставен на 01.04.2022г., т.е. тримесечният срок е
изтекъл на 19.10.2021г.
В тази хипотеза контролният орган не е следвало да образвува административно
производство и като е сторил това е съставил незаконосъобразен акт.
От своя страна, АНО не извършил дължимата проверка в противен случай нямаше да
издаде наказателно постановление , а щеше да прекрати производството на основание чл.
54, ал. 1, т.5 от ЗАНН.
Като не е изпълнил задължението си АНО е издал незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски , каквито са поискани
, но не са представени доказателства да са сторени и в какъв размер.
В този смисъл искането му следва да бъде оставено без уважение
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 22-4332-008231 от 09.05.2022г. , издадено
от началник група ОПП към СДВР, с което на Л. А. С. с ЕГН .... са наложени
административни наказания на основание чл. 186, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на
700 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. А. С. с ЕГН .... за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4