Р Е Ш Е Н И
Е
№………./29.05.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 2406 по описа
за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 4990/27.09.2017г. на Д.М.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Д.Н., срещу решение № 163 от 07.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 862/2016г. на Районен съд - Провадия, с което е
отхвърлен искът с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от въззивницата срещу А. М. Т., починал по време на съдебния
процес и заместен от законните си наследници – съпруга В.Д.Т., ЕГН **********, дъщеря
Р.А.М., ЕГН ********** и син Д.А.М., ЕГН **********,***, с искане за намаляване
на дарственото разпореждане, извършено от баща им М. Т. В., ЕГН **********,
починал на 20.10.2014г., обективирано в договор за дарение по Нотариален акт №
38, том І, рег. N 210, дело № 36/2004 г., сключен на 02.02.2004 г., по силата
на който наследодателят М. Т. В. дарил на сина си А. М. Т. 5/8 идеални части от
дворно място с площ от 831 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор N
00789.201.278 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК, идентично с парцел
XIII в кв. 36 по стар план на селото, при граници на цялото дворно място: улица
с идентификатор 00789.201.536 и имоти с идентификатори 00789.201.261,
00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279, с трайно предназначение на територията
- урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м.; жилищна
сграда - еднофамилна, със застроена площ от 89 кв.м., с идентификатор
00789.201.278.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК, разположена в имот с
идентификатор 00789.201.278; два гаража със застроена площ от по 35 кв.м.,
съгласно документ за собственост, а по скица обединени в един гараж със
застроена площ от 91 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на
изп. директор на АГКК, разположен в имот с идентификатор 00789.201.278, и
възстановяване на накърнената запазена част на ищцата до размера необходим за
допълване запазената част на ищцата от наследството на М. Т. В..
В
жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Изразено е несъгласие с извода на
съда за недоказаност размерът на запазената част на въззивницата, както и кои
имоти формират наследствената маса и какви квоти от тях е притежавал
наследодателят на страните към момента на откриване на наследството.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се уважи исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. В пледоарията по съществото на спора процесуалният представител на
въззиваемите моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по искова молба от Д.М.П. срещу А. М. Т., с която е
предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на
дарственото разпореждане, обективирано в договор за дарение по нотариален акт №
38, том І, дело № 36/2004 г., сключен на 02.02.2004г. и извършено от баща им М.
Т. В., ЕГН **********, починал на 20.10.2014 г., и възстановяване на
накърнената запазена част на ищцата от наследството на М. Т. В..
В
исковата молба ищцата твърди, че с ответника са единствените наследници на баща
им М. Т. В.. Посочва се, че тяхната майка Р. В. Т. и сестра им Т. М. К. са
починали преди наследодателя М. Т. В., съответно през 1997г. и през 2011г. След
смъртта си наследодателят не им оставил в наследство никакви недвижими имоти.
Приживе е бил собственик по наследство и прекратена СИО на 5/8 идеални части от
недвижим имот, находящ се в с. Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна, ул.
Тринадесета № 16, представляващ дворно място с площ от 831 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда, със застроена площ от 89 кв.м., и два гаража
със застроена площ от по 35 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица
обединени в един гараж със застроена площ от 91 кв.м., с който имот наследодателят
им се разпоредил безвъзмездно в полза на ответника. Ищцата твърди, че с това си
действие, наследодателят им е накърнил запазената й част от наследството в
нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗН. Излага се, че наследодателят им е бил
собственик и на идеални части от ниви, придобити по наследство от неговите
родители, но същите отчуждил по възмезден начин приживе. Сумите от продажните
цени е реализирал сам и не им е оставял в наследство пари. Ищцата излага, че с
ответника са наследниците със запазени части по смисъла на чл. 29, ал. 1.,
предл. 2 от ЗН, като запазената им част от наследството била общо 2/3, а
разполагаемата част от наследството по смисъла на чл. 29, ал. 3 от ЗН възлизала
на 1/3 идеална част от наследството.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че освен дарения имот, наследодателят
им е бил собственик и на други недвижими имоти – дворно място в с. Комунари и
идеални части от земеделски земи, придобити по наследство от неговия баща и от
неговата съпруга. Счита, че същите следва да се прибавят към имуществото,
образуващо масата на наследството.
С обжалваното
решение предявеният иск е отхвърлен, като недоказан.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото удостоверения за наследници се установява, че на
26.10.1997г. е починала Р. В. Т., която е оставила за свои наследници съпруга
си М. Т. В. и децата си Д.М.П., А. М. Т. и Т. М. К.. Т. М. К. е починала през
2011г. и оставила за свои наследници съпруга си К. Г. К. и баща си М. Т. В.. М.
Т. В. е починал на 20.10.2014г. и е оставил за свои законни наследници децата
си Д.М.П. и А. М. Т.. Неговият баща - Т. В. Т. е починал през 1985г., като е
оставил за законни наследници съпругата, поч. през 1992г. и три деца или
техните низходящи. Бащата на Р. Т. - В. Г. Я. е починал през 1962г. и оставил
за наследници съпругата си, починала през 1969г. и три деца или техните
низходящи.
От
представения по делото НА за продажба на недвижим имот N 177, том II, дело N
685/1960 г. се установява, че Т. В. Т. е закупил къща с дворно място от 2612
кв.м., находяща се в с. Комунари, съставляващо парцел I-10, кв. 3, парцел VIII-10.
От
представения по делото договор за доброволна делба на недвижим имот от
13.12.1997 г. се установява, че Т.а Т. Р., Т. В. В., Б. В. В. и М. Т. Т., са се
съгласили Т.а Т. Р. да получи в дял и да стане собственик на имот, находящ се в
с. Комунари, представляващо дворно място от 960 кв.м., парцел VIII-10, в кв.
3, заедно с построените в него къща и стопански постройки.
От
представения по делото НА за продажба на недвижим имот № 10, том III, дело N
714/1977 г. се установява, че Р. В. Т. и М. Т. Т. са закупили дворно място,
находящо се в с. Аспарухово,
съставляващо парцел XIII в кв. 36, с
площ от 820 кв.м. От представеното удостоверение с изх. N 9400-1423 (1) 30.01.2012
г. се установява, че в дворното място, представляващо УПИ XIII, в кв. 36
по плана на с. Аспарухово, сградата с идентификатор N 00789.201.278, е изграден
строеж до 7 април 1987 г.; строежът няма строителни книжа, но е допустим по
действащия план и се явява търпим съгласно параг. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
От
представеното по делото Решение № 23/23.02.1995г. за възстановяване правото на
собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на с. Аспарухово, се установява, че ПК – гр. Дългопол е
възстановила правото на собственост на наследниците на Т. В. Т. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 1.500 дка, 7 кат., м. „Герана“, имот
N 025285; лозе от 0.205 дка, 4 кат., м. „Овчарници“, имот N 030010; лозе от 0.248 дка, 4 кат., м.
„Овчарници“, имот N 030011; лозе от 0.267 дка, 4 кат., м. „Овчарници“, имот N
030012.
От
представеното по делото Решение N 91/14.06.1999 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на с. Аспарухово, се установява, че ПК – гр. Дългопол е възстановила правото на
собственост на наследниците на Т. В. Т. в землището на с. Аспарухово, както
следва: нива от 2 дка, 4 кат., м. „Канчиево“, имот N 002002; нива 2.790 дка, 4
кат., м. „Канчиево“, имот N 002026; лозе 0.535 дка, 4 кат., м. „Ново усое“,
имот N 010029; нива от 4.955 дка, 4 кат., м. „Кара хасан“, имот N 054090.
От
представеното по делото Решение № 109/21.01.2000г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на с. Партизани, общ. Дългопол, се установява, че ПК – гр. Дългопол е
възстановила правото на собственост на наследниците на В. Г. Я. в землището на
с. Партизани, както следва: нива от 5.824 дка, 4 кат., м. „Под мандрата“, имот
N 036033; овощна градина 3.094 дка, 4 кат., м „Филендек“, имот N 066011; нива
от 6.006 дка, 4 кат., м. „Козлука“, имот N 084003.
От
представения по делото НА за дарение на недвижим имот № 38, том I, рег. N 210,
дело № 36/2004 г. се установява, че М. Т. В. е дарил на сина си А. М. Т.
следните недвижими имоти, находящи се в с. Аспарухово, а именно: 5/8 ид.ч. от
дворно място с площ от 831 кв.м., парцел XIII в кв. 36 по стар план на селото, при граници: улица, парцел XIV, парцел XV и парцел XII, ведно с
5/8 ид.ч. от построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от
90 кв.м., гараж със застроена площ от 35 кв.м. и гараж със застроена площ от 35
кв.м.
От
представения по делото НА за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том VII, рег. N 9403,
дело № 1210/2008 г., се установява, че М. Т. В., Б. В. В., Т.а Т. Р. и Т. В. В.
са продали на „Агро Дийлинг“ АД, своите недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Аспарухово, а именно: нива от 1.500 дка, 7 кат., м. „Герана“,
имот N 025285; нива от 2 дка, 4 кат., м. „Канчиево“, имот N 002002; нива 2.790
дка, 4 кат., м. „Канчиево“, имот N 002026; нива от 4.955 дка, 4 кат., м. „Кара
хасан“, имот N 054090.
От
представената по делото справка от Службата по вписванията – гр. Провадия, се
установява, че през 2013 г. М. Т. В. и К. Г. К. са продали на Д.М.П. 1/8 ид.ч.
от дворно място с площ от 831 кв.м., с. Аспарухово, ул. Тринадесета N 16, 1/8
ид.ч. от жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., с. Аспарухово, ул.
Тринадесета N 16, гараж със застроена площ от 91 кв.м, с. Аспарухово, ул.
Тринадесета N 16.
По делото е
представена и декларация от Д.М.П. с декларира, че името М. Т. В. и М. Т. Т. са
имена на едно и също лице.
Във
въззивното производство е представено и прието като доказателство удостоверение
за граждански брак, от което се установява, че К. Г. К. и Т. М.Т. са сключили
граждански брак на 26.04.1998г.
В
първоинстанционното производство са проведени единична и повторна СТОЕ за
установяване пазарните цени на включените в наследствената маса недвижими имоти
към датата на откриване на наследството, които са в следните размери:
по единичната
експертиза – 1/ дворното място в с. Аспарухово, с площ от 831 кв.м., е в размер
на 17800 лв.; 2/ жилищната сграда с площ от 89 кв.м. и РЗП 178 кв.м. е в размер
на 53800 лв.; 3/ двата гаража с обща площ от 70 кв.м. - 24100 лв.; 4/
земеделските земи с площ от 0.418 дка/ид.ч. от общо 1.255 дка/ид.ч. е в размер
на 334 лв., или общо 1002 лв.; 5/ дворното място в с. Комунари, с площ от 378
кв.м. е в размер на 1510 лева., а цялото от 1512 кв.м. – 6040 лв.
по повторната
експертиза се установява, че стойността
на дворното място и жилищната сграда са в размер на 53000 лв., на двата гаража
в размер на 10300 лв., на земеделските земи (1.255 дка х 0.270) в размер на 340
лв., на дворното място в с. Комунари с площ от 378 кв.м./ид.ч. е в размер на
2220 лв. или на цялото – 8800 лв.
Пред
въззивната инстанция е проведена СОЕ, като от заключението на в.л. Ж.Б. се
установява, че пазарната стойност на недвижимите имоти, включени в масата на
наследството и находящи се в землището на с. Партизани, към датата на откриване
на наследството, е в общ размер от 6170 лв. Според експерта общата пазарна
стойност на дарения имот към датата на изготвяне на експертизата е 66100 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и
запазената част на наследника, следва да се образува маса от всички имоти на
наследодателя, които е притежавал към момента на смъртта, като се извадят
задълженията и увеличението по чл.12, ал.2 от същия закон и след това се
прибавят даренията с изключение на обичайните такива.
В
конкретния случай между страните не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че към момента на смъртта си М. Т. В. е притежавал
следните недвижими имоти, като квотите са определени от съда при приложението
на чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 и ал.2, предл. първо от ЗН:
1/
1/3 ид.ч. от недвижими имоти, получени по наследство от баща му Т. В. Т.:
-
Дворно място в с. Комунари, цялото с площ от
1512 кв.м., съставляващо ПИ І-10 в кв. трети по плана на селото;
-
Земеделски земи, находящи се в землището на
с. Аспарухово, с обща площ 1,255 дка;
2/
4/36 ид.ч. от земеделски земи, получени по наследство от съпругата му Р. В. Т.
и дъщеря му Т. М. К..
За
остойностяването на посоченото имущество, както и надарения имот настоящият
съдебен състав намира, че следва да съобрази дадените стойности по повторната
СОЕ на вещото лице Калина Василева, чието заключение кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото, както и заключението на в.л. Ж.Б..
Съобразно дадените заключения чистият актив на наследството на М. Т. В. е
3732,22 лв. /2933,33 лв.+113,33 лв.+685,56 лв./. Наследодателят е оставил за
свои законни наследници двете си деца, които получават по равна част от
наследството, т.е. по 1/2 ид.ч. или ищцата е получила от чистия актив имущество
на стойност 1866,11 лв. Към чистия актив на наследството следва да се прибави 5/8
от стойността на подарения имот към момента на откриване на наследството или
сумата 39562,50 лв. Или стойността на наследствената маса, определена по
правилата на чл.31 от ЗН, е 43294,72 лв. Разполагаемата част на наследодателя,
респ. запазената част на двамата наследници е по 1/3 или стойността им е 14431,57
лв. От чистия актив на наследството ищцата е получила имущество на стойност 1866,11
лв. или извършеното в полза на ответника дарение накърнява запазената й част
със сумата 12565,46 лв., с която извършеното от наследодателя дарение на 5/8 ид.ч.
от недвижимия имот, находящ се в с. Аспарухово следва да бъде намалено.
Съгласно
чл.36 ЗН възстановяването на запазената част се извършва в натура чрез отделяне
на имот /когато в полза на едно лице са завещани или подарени повече от един
имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно заветник или
надарен, който не е наследник със запазена част може да задържи имота при
условията на чл.36, ал.1 от ЗН, а наследник или надарен, който е наследник със
запазена част – при условията на чл.36, ал.2 от ЗН. В случая надареният е
наследник със запазена част, но съобразно посочените по-горе стойности,
стойността на дарения имот надвишава разполагаемата част и неговата запазена
част. Дори и това да не беше така, то фактът, че са дарени идеални части от
недвижим имот, изключва приложението на чл.36, ал.2 от ЗН. Ето защо възстановяването
на запазената част на ищцата следва да се извърши чрез отделяне на идеална част
от имота, а именно на 12565,46/63300 ид.ч.
Поради
достигане на различни правни изводи от въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо
него се постанови друго за намаляване на дарението на 5/8 ид.ч. от недвижимия
имот в с. Аспарухово със 12565,46 лв. и възстановяване на запазената част с
12565,46/63300 ид.ч. от дарения имот.
С
оглед отправеното искане и изхода на спора, въззиваемите следва да заплатят на
въззивницата сторените от нея разноски пред двете инстанции, а именно 1542,63
лв. за първоинстанционното производство и 825 лв. за въззивното , или общо
2367,63 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 163 от 07.08.2017г.,
постановено по гр.дело № 862/2016г. на Районен съд - Провадия, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл.30 от ЗН, предявен от Д.М.П., ЕГН ********** *** срещу А. М. Т., починал по време на съдебния процес и заместен
от законните си наследници В.Д.Т., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН ********** и Д.А.М.,
ЕГН **********,***, с искане за намаляване на дарственото разпореждане,
извършено от баща им М. Т. В., ЕГН **********, починал на 20.10.2014г.,
обективирано в договор за дарение по НА № 38, том І, рег. N 210, дело №
36/2004г., сключен на 02.02.2004г.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
НАМАЛЯВА
по
предявения от Д.М.П., ЕГН **********
*** иск с правно основание
чл.30, ал.1 ЗН, извършеното от М. Т. В., ЕГН **********, починал на 20.10.2014г. с
нотариален акт №
38, том І, дело № 36/2004 г. на нотариус Илко Кънев, с район на
действие Районен съд – Провадия, в полза на А. М. Т., ЕГН ********** дарение на 5/8 идеални части от дворно място с площ
от 831 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор N 00789.201.278 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на
изп. директор на АГКК, идентично с парцел XIII в кв. 36 по стар план на селото,
при граници на цялото дворно място: улица с идентификатор 00789.201.536 и имоти
с идентификатори 00789.201.261, 00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279, с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване
- ниско застрояване до 10м.; жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ
от 89 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на
АГКК, разположена в имот с идентификатор 00789.201.278; два гаража със
застроена площ от по 35 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица
обединени в един гараж със застроена площ от 91 кв.м., с идентификатор
00789.201.278.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК, разположен в имот с
идентификатор 00789.201.278 със сумата 12565,46 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Д.М.П., ЕГН ********** от
наследството на М.
Т. В.,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д.М.П., ЕГН ********** от наследството на М. Т. В., ЕГН **********,
починал на 20.10.2014г. с 12565,46/63300
ид.ч. от от дворно място с
площ от 831 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор N 00789.201.278 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК, идентично с парцел XIII в кв.
36 по стар план на селото, при граници на цялото дворно място: улица с
идентификатор 00789.201.536 и имоти с идентификатори 00789.201.261,
00789.201.262, 00789.201.277, 00789.201.279, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до
10м.; жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 89 кв.м., с
идентификатор 00789.201.278.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК,
разположена в имот с идентификатор 00789.201.278; два гаража със застроена площ
от по 35 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица обединени в един
гараж със застроена площ от 91 кв.м., с идентификатор 00789.201.278.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК, разположен в имот с
идентификатор 00789.201.278.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********,
Р.А.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********,*** да заплатят на Д.М.П., ЕГН ********** *** сумата
от 2367,63 лв.
/две хиляда триста шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сторените съдебно -
деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: