№ 33904
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110149447 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 143747/24.04.2025 г., на адв. ..,
пълномощник на ответника В. К. М. по заповедно производство по ч.гр.д. №
28665/2024 г. по описа на СРС, 90 с-в, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 6226/08.04.2025 г. в частта за разноските
като му бъдат присъдени още 400 лв. Изложени са съображения, че
възнаграждението му не следва да бъде намалявано под минималния размер
на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Подадена е и молба вх. № 143738/24.04.2025 г., на адв. .. Л. Л.,
пълномощник на ответника В. К. М. по исковото производство, с която се иска
изменение на постановеното по делото решение № 6226/08.04.2025 г. в частта
за разноските като му бъдат присъдени още 600 лв. над присъдените с
решението 200 лв. Изложени са съображения, че възнаграждението му не
следва да бъде намалявано под минималния размер на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна по молбата Топлофикация София ЕАД не взема
становище по същата в дадения й срок.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбите, за допустими, като подадени в срок и от лице с
правен интерес, при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледани по
същество за неоснователни, по следните съображения.
В мотивите на постановеното по делото решение № 6226/08.04.2025 г.
съдът е изложил съображения в частта за разноските на ответника, че в негова
полза, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, според
отхвърлените искови претенции, като на адв. .. Л. Л., пълномощник на
ответника В. К. М. по исковото производство бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 200 лв., а на адв. ..,
пълномощник на ответника В. К. М. по заповедно производство по ч.гр.д. №
1
28665/2024 г. по описа на СРС, 90 с-в, следва да бъде определено
възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 100 лв., а присъдено в
размер на 10.71 лв., съобразно възражението по чл. 414 от ГПК, отнасящо се
само за част от вземането.
Тези изводи на съда не се оборват и в хода на настоящото разглеждане на
молбите по чл. 248 от ГПК, като съдът намира, че естеството на спора, вида и
броя на исковете, както и като се вземе предвид, че делото е лишено от
фактическа и правна сложност и е решено в едно открито съдебно заседание,
адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответника
следва да бъде намалено под предвидения минимум на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На следващо място съдът е намирил за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от
процесуалните представители от по 800 лв., по следните съображения. С
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и
други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, цената на исковете и обема на извършените от процесуалния
2
представител на ответника адв. Л. по исковото производство и адв. Илчев в
заповедното производство процесуални действия, изразяващи се единствено в
изготвяне и депозиране на отговор на искова молба и молби по хода на делото
(без участие в открито съдебно заседание), респ. възражение с частично
признание на претенциите, съдът намира, че следва да се определи като
справедлив и обоснован размер от 200 лева за исковото производство и 100 лв.
за заповедното производство.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадените молби за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 143747/24.04.2025 г., на адв. ..,
пълномощник на ответника В. К. М. по заповедно производство по ч.гр.д. №
28665/2024 г. по описа на СРС, 90 с-в, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 6226/08.04.2025 г. в частта за разноските
като му бъдат присъдени още 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ 143738/24.04.2025 г., на адв. .. Л. Л.,
пълномощник на ответника В. К. М. по исковото производство, с която се иска
изменение на постановеното по делото решение № 6226/08.04.2025 г. в частта
за разноските като му бъдат присъдени още 600 лв. над присъдените с
решението 200 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3