О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
…………….2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1004/2018г. по описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.248 ГПК. С решение
№556/19.06.2019г. съдът е прекратил производството по един от предявените
искове /този по чл.74 ТЗ/ и отхвърлил иска по чл.124 ГПК, поради което като
краен резултат исковата молба се явява неоснователна. Именно поради това, съдът
е присъдил разноските за производството на ответника АВТОИНВЕСТ -94 ООД.
С молба,
подадена в срока по чл.248 ГПК, пълномощникът на ответното дружество адв.Д. е
направила искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Претендира се незаконосъобразност на решението на съда в тази част като се
твърди, че съдът неправилно и немотивирано е редуцирал възнаграждението по
втория иск до 300 лева както и не присъдил на страната възнаграждение за
явяване на пълномощника в няколко поредни заседание съгласно чл.7, ал.8 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Твърди се, че
съдът следва да присъди претендираната и установена по делото сума за разноски
от 1 900 лева, която се явява минимума по цит.Наредба, т.е. не е
прекомерна. В евентуалност, ако съдът приеме, че сумата надвишава минимума за
оказаната правна помощ по Наредбата, пълномощникът прави довод с фактическата
сложност на спора и извършените в пет поредни заседания процесуални действия от
пълномощника. Претендира се уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
В срока за
отговор е постъпило становище на насрещната страна чрез адв.М.К., за
неоснователност. Изразява се становище за липса на правна и фактическа сложност
по делото, независимо от броя на проведените съдебни заседания. Молят за
оставяне на молбата без уважение.
Съдът, намира
производството по молба с правно основание чл.248 ГПК за допустимо – искането е
подадено от надлежна страна, чрез упълномощения по делото процесуален
представител, в преклузивния срок. Молбата е допустима и с оглед специалните
изисквания по т.9 от ТР №2/2016г. на ОСГТК на ВКС относно приложения списък по
чл.80 ГПК, при искане за изменение в размера на присъдените разноски.
По
основателността на молбата съдът намира следното:
Действително,
като правен резултат, постановеното решение предполага възлагане на разноските
на ответника върху ищеца. Ответното дружество е направило искане за разноски,
представило списък по чл.80 ГПК ведно с доказателства за извършване на
разходите. /на л.67 и сл. по делото/ От приложения списък е видно, че са
претендирани 1 600 лева разноски – по 800 лева за всеки от разгледаните
искове. Видно от приложения договор за правна помощ и съдействие, сума в размер
на 1 600 лева е заплатена в брой на адвоката за представителството по
спора. Допълнително е бил представен и договор за правна помощ за заплатени 300
лева за явяване в поредни съдебни заседания /на л.208 по делото/ ведно с нов
списък по чл.80 ГПК, който е за сума на разноските в размер общо на 1960 лева.
След преценка отново на приложения списък и начина на уговаряне на сумите по
отделните искове и за допълнителните проц.действия, съдът намира молбата за
основателна. Независимо от направеното възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът очевидно е уважил в
основното си решение, намира, че това е сторено по опущение тъй като не са
налице основания за редуциране на договореното и изплатено възнаграждение. Това
е така защото същото е уговорено в рамките на минималните размери по Наредбата,
съответно в чл.7, ал.1, т.10 – 800 лева за защита по производства по ТЗ по иск на съдружник или
акционер срещу дружеството и по 100 лева за явяване в съдебно заседание –
съгласно чл.7, ал.8 от същата Наредба. Съобразно ТР №2/2016г. на ОСГТК, при
уважаване на възражение за прекомерност съдът не може да присъжда под
предвидените в приложимия подзаконов акт размери на адв.хонорар. С оглед на
изложеното, съдът намира че на страната се следва адв.възнаграждение в общ
размер от 1 900 лева, от които съдът е присъдил с решението си 1100 лева.
С настоящото определение ищецът следва да бъде осъден да заплати разликата от
допълнително 800 лева /в които влизат 300 лева по чл.7, ал.8 и 500 лева по
чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г. за адв.възнаграждения/.
Съобразно
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение
№556/19.06.2019г., постановено по т.дело №1004/2018г. на ВОС, ТО, в частта за разноските, присъдени на
АВТОИНВЕСТ -94 ООД като:
ОСЪЖДА Х.И.М.,
ЕГН **********, да заплати на АВТОИНВЕСТ -94 ООД, ЕИК *********, допълнително
разноски в размер на още 800 лева /над присъдените вече 1 100 лева/ до реално
извършените разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.248 вр.чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис на страните с частна
жалба пред Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ: