Решение по дело №163/2022 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер				година		21.03.2023	град		Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският				административен   съд					състав
На	22.02.2023				година
В    публично    заседание    и    следния   състав:
Председател:							АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ
Членове:							ВИКТОР  АТАНАСОВ   МАРИЯ  БОЖКОВА
Секретар		Павлина  П.а
Прокурор		Росица  Г.  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали
като     разгледа     докладваното     от								съдията  Виктор  Атанасов
Кас.   Адм.   Нак.   Дело				номер		163		по описа за	2022	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. от АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Д. Р. Р., подадена чрез пълномощник - адв.М.С.-С. ***, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения по делото: ***, против Решение №61 от 10.11.2022 год., постановено по АНД №174/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

Касаторът твърди в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и че от установената фактическа обстановка съдът направил неправилни изводи, поради което постановил незаконосъобрзно решение. Сочи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа и се сключва в писмена форма. Твърди, че „Фортех” ЕООД към датата 10.05.2022 год. не е имало качеството „работодател” спрямо лицето П. Н. П., за да има задължение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Сочи, че в своите обяснения пред съда управителят на „Фортех” ЕООД обяснил, че е имал договорка с П. П. да започне работа като „***”, а на 10.05.2022 год. П. П. отишъл да види района, където енвентуално ще започне работа, като тогава управителят на „Фортех” ЕООД бил помолен от собственика на друго дружество, за което има данни по делото, да намери хора, които да натоварят камионите му с дървесина. Твърди, че „Фортех” ЕООД се договарило с П. П. и още две лица да натоварят камионите, като ще им се заплати по *** лева на кубик, след като се издаде превозен билет от горски служител, който да определи количестовото натоварен дървен материал и че с П. П., за тази работа през същия ден, бил сключен граждански договор, както и че дейността по товарене на дърва била извършена еднократно на 10.05.2022 год. и заплатена.

Според касатора са неправилни изводите на въззивния съд, че „представеният граждански договор по делото е функция, характерна за длъжност „***”, без да е уговорен конкретен резултат. Ето защо съдът намира, че същият не може да оневини жалбоподателя по отношение на обстоятелството, че лицето установено при проверката, изпълнява трудови задължения в негова полза, без да има сключен трудов договор със същия. Такъв има сключен, както бе посочено по-горе, но той е с дата 11.05.2022 год.”. Твърди, че дейността по товарене и разтоварване на дърва, която П. Н. П. е извършил, е в изпълнение на поето задължение по граждански договор №1/2022 год. и че с договора било уговорено заплащане в зависимост от конкретния резултат *** лв./ куб.м., като количеството се отразявало в превозен билет, издаден от горски служител. Счита, че в този смисъл са неправилни твърденията, че в гражданския договор не е договорен конкретен резултат, като сочи, че конкретният резултат се установявал, когато приключи товаренето на превозващия камион и тогава горският служител издавал превозен билет, в който се определя количеството натоварен дървен материал. Твърди, че срокът на извършване на дейността е определен, тъй като се определя в момента на издаване на документа от горския служител и че резултатът от работата в случая е приет без възражение и изпълнителят е получил възнаграждение, съгласно уговореното в договора. Сочи също, че свидетелят П. П. обяснил пред съда, че е започнал работа при „Фортех” ЕООД като „***” и въпреки че е работел по трудов договор, отново му било плащано за изработеното за ден. Заявил, че никога не е договярял месечно възнаграждение от *** лева, както и че данните, попълнени от него в декларацията, са в изпълнение на указанията на проверяващите инспектори. Касаторът твърди, че нито обясненията на работодателя, нито показанията на св.П. П., били обсъдени от въззивния съд и че техните показания се подкрепяли и от други доказателства по делото, като те недвусмислено сочели, че на 10.05.2022 год., П. Н. П. не е извършвал дейност, характеризираща се с елементите на трудово правоотношение - работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост работодател - работник. Твърди на следващо място, че попълнената от лицето декларация не отразява действителните факти, защото не е имало уговорки за месечно възнаграждение, за почивен ден, за почивка в работния ден и по тази причина бил неправилен изводът, че П. Н. П. извършва дейност на длъжност „***” или „***”, които две длъжности били различни, но били посочени АУАН и в НП като извършвани едновременно от лицето. Твърди, че П. П. е бил изпълнител по граждански договор и с приключване на дейността, както било уговорено по договор, облигационното отношение било приключено, като сочи, че трудов договор е сключен е П. Н. П. за длъжността „***”, както било констатирано и в НП №09-2200171 от 01.07.2022 год. Сочи, че когато търговското дружество има нужда от лице, което постоянно да извършва определена дейност, в случая - „***”, сключвало с него трудов договор, а когато било необходимо да се постигне определен резултат - в случая разтоварване на дърва от един камион и прехвърлянето им на друг в определен ден, сключвал се граждански договор. Счита в този смисъл, че обстоятелството, че П. П. е извършвал конкретна дейност, не е достатъчно да обоснове извод, че той се явява работник на „Фортех” ЕООД, както и че е извършвал дейност, характеризираща се с елементите на трудовото правоотношение. Излага довод, че тези изводи се правят единствено от декларацията, попълнена от лицето, под указанията на контролните органи и че съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ е индикация за наличието на трудово правоотношение, но че същото подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства в административнонаказателното производство, за всеки конкретен случай. Сочи също, че декларацията е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда. Твърди, че в настоящия случай, от страна на АНО не били представени неоспорими и безспорни доказателства, които да установят наличието на трудово правоотношение. Пред вид изложените съображения, с жалбата касаторът  моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на въззивния съд, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление №09-2200171 от 01.07.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, което било незаконосъобразно издадено/не сочи какво да стори съдът след това със самото наказателно постановление/. С жалбата касаторът моли да му бъдат присъдени и деловодните разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Т.Б. ***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че решенето е неправилно, неправилен бил и изводът на Районен съд – Момчилград, че жалбоподателят е имал качеството на  работодател спрямо лицето П. П., към датата на извършване на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали. Сочи, че единственият установен по делото факт бил, че в деня на тази проверка, лицето П. П. се е намирал на проверявания обект, но категорично счита, че не е доказано обстоятелството, че той е престирал работна сила по трудово правоотношение с работодател „Фортех” ЕООД в деня на проверката и че дейността, която той е извършвал и която проверяващите са възприели при проверката, категорично няма трудово-правен характер, тя имала инцидентен, еднократен характер, свързана била с постигането на определен резултат, в който смисъл бил представеният по делото сключен граждански договор между „Фортех” ЕООД и П. П.. Що се отнася до данните, посочени в декларацията по чл.402 от КТ на П. П., моли да се приеме, че същата не установява и не доказва еднозначно, че в случая са били налице белезите на трудово правоотношение, което се характеризира с предоставянето на работна сила за изпълнение на определена работа, при определено заплащане и работно време, а още повече, че тази декларация била попълнена под диктовката на проверяващите органи, в който смисъл са показанията на свидетеля П. П., дадени в съдебно заседание пред Районен съд – Момчилград на 08.11.2022 год. Счита че това, че тази декларация е попълнена от него под диктовката и указанията на проверяващите, разколебава нейната достоверност и нейната доказателствена стойност, а още повече, че в тази връзка, декларацията, дори и изрядно попълнена, имала само формална доказателствена сила, а не материална, както и че тази декларация се оказвала изолирана и не се подкрепяла от останалите доказателства по делото. По тези съображения, моли съда да приеме, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е недоказано, поради което и неправилно Районен съд – Момчилград е потвърдил издаденото наказателно постановление. Моли за решение, с което бъде да отменено обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, както и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а оспореното решение - за правилно и обосновано. Счита, че същото не страда от пороците, визирани в касационната жалба. Сочи, че твърденията в касационната жалба са били изложени и пред първата инстанция и били подробно обсъдени от Районен съд – Момчилград и според него, правилно не бяха кредитирани. Заявява, че не може да сподели твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател била ангажирана единствено и въз основа на декларацията по чл.402 от КТ, като твърди, че в кориците на делото се съдържат редица други писмени доказателства, а били събрани и достатъчно гласни доказателства, че дружеството-жалбоподател е извършил визираното нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.2 от КТ. Сочи, че в самото НП подробно бил обсъден и представения граждански договор, съдържанието на който било изключително кратко и било видно, че същият не е за извършване на определена работа, т.к. бил безсрочен. Твърди, че още едно доказателство, че правоотношението между страните е трудово, бил представения на по-късен етап трудов договор, сключен между „Фортех” ЕООД и лицето П. Н. П., което давало основание да се счита, че правоотношението между страните е трудово. По тези съображения счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Сочи, че дружеството е било санкционирано за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.2 от КТ и че проверяващите органи са констатирали в деня на извършената проверка, на конкретно място за работа, на 10.05.2022 год., лице, което извършва дейност без сключен трудов договор. Счита, че приложеният по-късно граждански договор за това лице, е съставен само и единствено за целите на това административно производство, в резултат на което е санкционирано дружеството и че сключеният по-късно трудов договор за друг вид работа, със същото лице, всъщност легализира съществуващите трудови правоотношения между работодател и работник в конкретния случай. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства съдържат достатъчно данни, за да се обоснове извод, че е налице извършеното нарушение, както и че правилно е приложена санкционната норма. По тези съображения счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и предвага да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №61 от 10.11.2022 год., постановено по АНД №174/2022 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-2200171 от 01.07.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Д. Р. Р., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решение Районен съд – Момчилград е осъдил „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е посночил, че видно от акт и НП, такива били съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на 10.05.2022 год., в 15:45 часа, при извършване от Дирекция „Инспекция по труда”, със седалище Кърджали, на проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места, на обект на контрол: товарене на трупи на пътя в землището на ***, на който извършвало дейност „Фортех” ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Р. Р. - управител, било установено, че на обекта се осъществява трудова дейност от лицето П. Н. П., с ЕГН **********, който по време на проверката на 10.05.2022 год. товари дървени трупи от терен/земя върху тежкотоварен автомобил. Съдът е посочил, че от проведения разговор с него и от попълнената на 10.05.2022 год. декларация, на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, било установено, че П. Н. П. работи в обекта на контрол на дата 10.05.2022 год. за сметка и в полза на „Фортех” ЕООД и извършва дейност, характерна за длъжност „***”, с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, без сключен трудов и/или граждански договор, срещу договорено месечно трудово възнаграждение в размер на *** лева, определен почивен ден - неделя и почивка в работния ден - един час, както и  че работникът не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор. Посочиле е, че в т.10 от декларацията П. Н. П. декларирал: „Товаря от *** на Тир ***”, т.е. на 10.05.2022 год., при проверката по работни места, П. Н. П. осъществявал трудова дейност, без отношенията по предоставяне на работната му сила да са уредени в сключен между лицето и „Фортех” ЕООД писмен трудов договор.

По - нататък районният съд е посочил, че нa 18.05.2022 год., в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” в град Кърджали, ***, „Фортех” ЕООД представил сключен на 10.05.2022 год., с П. Н. П., като изпълнител, граждански договор №1/2022 год., в който било договорено, П. Н. П. да извърши определена работа - товарене и разтоварване на дърва срещу уговорено между страните заплащане от *** лв./м3 (*** лева на куб.м.), без да се определя в договора място, където лицето следва да изпълни уговорената работа; не се определял и срок на изпълнение на работата. Съдът е приел, че в представения граждански договор не бил договорен конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от П. Н. П., като изпълнител; в договора конкретно бил определен характерът на работата и трудовата функция, характерна за длъжност общ работник, която П. Н. П. да изпълнява, както и постоянност на извършваната от лицето трудова дейност, доколкото в договора не се определял срок за постигане на конкретния резултат и следователно, уговореното с гражданския договор се извършвало при условия на трудовото правоотношение.

Районният съд е посочил, че при служебно направена справка в регистъра за регистрация на трудовите договори в системата Реджикс по ЕГН на П. Н. П. и по ЕИК на работодателя, било установено, че по време на проверката по работни места на 10.05.2022 год., няма данни за трудов договор, сключен между П. Н. П. и „Фортех” ЕООД и че работодателят „Фортех” ЕООД представил, сключен на 11.05.2022 год. с П. Н. П., трудов договор №58/11.05.2022 год., с който било договорено постъпване на работа на работника на дата 11.05.2022 год., на длъжност „***”, което било след датата на извършената проверка по работни места на 10.05.2022 год., при която П. Н. П. е бил установен на работа без сключен с работодателя писмен трудов договор за извършваната от работника трудова дейност – „товарене на трупи”, на пътя, в обект, находящ се в землището на ***, както и посочил, че нарушението е извършено на 10.05.2022 година.

Районният съд е посочил, че от разпита на свидетелите, разпитани по делото, а именно: И. Д. С., Е. М. Ю. и Л. Д. И., които показания е кредитирал напълно, като кореспондиращи помежду си, логични и непосредствени, се установява, че при извършена проверка на 10.05.2022 год., при проверка в землището на ***, е констатирано, че лицето П. П. работи като „***”, от едно превозно средство на друго и че същият е попълнил декларация, в която е посочил кой е работодателя му и всички необходими реквизити в декларацията. Посочил е, че по делото е разпитано и лицето П. Н. П., което обяснило, че собственика на фирмата Д. Р. му се е обадил в същия ден по телефона и го е помолил да отиде на место в землището на ***, за да помогне при претоварването от едно превозно средство на друго, на определено количество дървен материал и че този свидетел обяснил, че на следващия ден е сключил трудов договор с жалбоподателя по делото, но не като ***, а като ***.

При това положение, от правна страна районният съд е намерил, че административното нарушение е безспорно установено и доказано и че в случая е налице полагане на труд от страна на П. П., в полза на жалбоподателя на 10.05.2022 год., изразяващ се в товарене на трупи. Приел е, че това лице в момента на проверката е извършвало определена работа - „товарене и разтоварване на дърва”, без да има сключен трудов договор, а представеният граждански договор по делото е уредена функция, характерна за длъжност „***”, без да е уговорен конкретен резултат. Предвид това съдът е приел, че същият не може да оневини жалбоподателя по отношение на обстоятелството, че лицето е установено при проверката изпълнява трудови задължения в негова полза, без да има сключен трудов договор със същия. Отново е посочил, че такъв има сключен, но той бил с дата 11.05.2022 година. Съдът е приел също, че административнонаказващият орган правилно е определил наказанието, като е отбелязъл, че за нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ не е допустимо приложение на чл.415в от КТ, поради което така определеното наказание, като вид и размер, е правилно и законосъобразно. При това положение Момчилградският районен съд е извел и окончателния си извод, че следва наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, районният съд е приел също, че следва жалбоподателят да заплати и юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, в размер на 100.00 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на касационната инстанция споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния съд, като счита, че същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и с приложимия материален закон, а доводите и твърденията, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Фортех” ЕООД *** намира за неоснователни, както и намира, че твърдяните отменителни основания не са налице. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата, като съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Обоснован е изводът на съда, че от доказателствата по делото и най-вече от показанията на свидетелите И. Д. С. – актосъставител и на Е. М. Ю. и Л. Д. И. – свидетели по АУАН, участвали при извършената проверка на място в обекта на контрол – в землището на ***, на който е извършвал дейност касаторът „Фортех” ЕООД ***, се установява, че посоченото в АУАН и в НП лице – П. Н. П. е полагал труд на този обект, а именно – товарел е трупи от терена/земята/, на тежкотоварен автомобил. Показанията на тези трима свидетели са абсолютно непротиворечиви и еднопосочни, като освен това,  същите са преки очевидци на извършваната от това лице трудова дейност и съвсем правилно съдът ги е кредитирал, като е приел, че към момента на извършената проверка на датата 10.05.2022 год., посоченото  лице П. Н. П. работи като „***”. По делото е безспорно, че към момента на извършената проверка, с това лице не е бил сключен трудов договор в писмена форма, което се установява както от попълнената от него декларация по чл.402 от КТ,  така и от извършената справка в регистъра за регистрация на трудови договори, която справка е извършена на същата дата – 10.05.2022 год., във времето между 17:33 часа и 17:38 часа.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не споделя доводите, развити в касационната жалба, касаещи представения в хода на административно-наказателното производство в неговата извънсъдебна фаза, граждански договор №1 от 10.05.2022 год., в който било договорено, П. Н. П., като изпълнител, да извърши определена работа - товарене и разтоварване на дърва в полза на възлрофжителя „Фортгех” ЕООД ***, срещу уговорено между страните заплащане от ** лв./м3 (*** лева на куб.м.), респ. че дейността която е извършвало лицето П. П. е била в изпълнение на този граждански договор. В тази връзка, следва най-напред да се посочи, че в попълнената от това лице - П. Н. П., декларация по чл.402 от КТ, на 10.05.2022 год., в 15:45 часа, т.е. по време на извършване на проверката на място в обекта, същият е декларирал, че няма сключен трудов договор, но че няма сключен и граждански договор. При това положение се налага изводът, че ако лицето е имало слючен такъв граждански договор същия ден – на 10.05.2022 год., т.е. на датата на извършване на проверката и се е подписало на такъв граждански договор, то при всички случаи би следвало да декларира това обстоятелство, т.е. да посочи в декларацията, попълнена и подписана през същия този ден, че има сключен такъв граждански договор, а не да декларира, че няма и граждански договор. Този граждански договор, с вписана в него дата на сключването му – 10.05.2022 год., е представен в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали на 18.05.2022 год., т.е. на 8-ия/осмия/ ден след извършената проверка на място в обекта, а при положение, че в деня на сключването му изпълнителят по тои договор не знае за съществуването му, т.е. декларира, че няма сключен и граждански договор, се налага изводът, че този договор е оформен и подписан впоследствие, след датата на проверката – 10.05.2022 год., но в същия е вписана дата на сключването му именно 10.05.2022 год., в опит да бъде прикрито действително съществуващото правоотношение между страните, за което правилно е прието от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, че има всички белези и характеристики на трудово правоотношение.

Отделно от изложеното по-горе, съдът в настоящия състав в пълна степен споделя изводите на районния съд, че с този т.нар. „граждански договор” е договорено П. Н. П. да извърши определена работа - товарене и разтоварване на дърва срещу уговорено между страните заплащане от ** лв./м3 (*** лева на куб.м), без в договора да е определено място, където лицето следва да изпълни уговорената работа; не е определен и срок на изпълнение на работата, а дори не е посочено и конкретно количество дървен материал, които изпълнителят следва да натовари и разтовари, т.е. в представения граждански договор не е договорен конкретен овеществен резултат, който следва да бъде постигнат от изпълнителя по договора П. Н. П.. Същевременно, в договора конкретно е определен характерът на работата и трудовата функция, характерна за длъжност „общ работник - товарач”, която П. Н. П. следва да изпълнява, както и постоянност на извършваната от лицето трудова дейност и доколкото в договора не е определен срок за постигане на конкретния резултат, се налага изводът, че уговореното с този т.нар. „граждански договор” се извършва при условия на трудово правоотношение, до който извод съвсем правилно е достигнал и въззивният съд. В пълна степен настоящият състав споделя и извода на районния съд, че в случая е налице полагане на труд от страна на П. Н. П., в полза на жалбоподателя, съответно касатор в настоящото производство, на датата 10.05.2022 год., изразяващ се в товарене на дървен материал/трупи/ и че това лице в момента на проверката е извършвало определена работа, т.е. осъществявало е трудови функции - „товарене и разтоварване на дърва”, без да има сключен трудов договор, както и че с представеният и анализиран по-горе граждански договор е уредена трудова функция, характерна за длъжност „общ работник - товарач”, без да е уговорен конкретен овеществен резултат. Съвсем правилно, предвид това, районният съд е приел, че този граждански договор не може да изключи ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството „Фортех” ЕООД ***, за установеното при проверката обстоятелство, че лицето П. Н. П. е установено да изпълнява трудови задължения в негова полза, без да има сключен писмен трудов договор със същия, като отново следва да се посочи, че  изводите на районния съд, че представеният граждански договор №1 от 10.05.2022 год. не доказва съществуването на правоотношения между страните,  различни от трудови правоотношения, се споделят от касационната инстанция. Следва в тази връзка да се посочи, че събраните по административнонаказателната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения извод, че на 10.05.2022 год., касаторът „Фортех” ЕООД *** е приел на работа в посочения обект лицето Н. П., респ. между страните е възникнало трудово правоотношение, които не е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Именно на посочената дата дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало до работа това лице, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената на 10.05.2022 год., в 15:45 часа, декларация по чл.402 от КТ, а представеният граждански договор, както бе посочено и по-горе, очевидно е създаден след извършване на проверката в обекта, от служителите на Инспекцията на труда и за нуждите на производството. Анализът на съдържанието на този т.нар. граждански договор, което между впрочем е изключително кратко, не разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Това е така, тъй като т.нар. изпълнител по договора, по съществото не приема да изработи някакъв конкретен краен продукт, респ. овеществен краен продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че изложеното от работника в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на договора и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства – и писмени, и гласни, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото правоотношение, П. П. да е действал под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. Декларацията е попълнена собственоръчно от П., като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. Отново следва да бъде отбелязано, че е крайно нелогично, при положение, че това лице е имало сключен граждански договор с дружеството на 10.05.2022 год., то при извършената проверка на същата дата - 10.05.2022 год. следобяд, около 15:30 – 15:45 часа, да заяви, т.е. да декларира, че няма никакъв сключен договор с „Фортех” ЕООД *** – нито трудов, нито граждански и да посочи конкретни елементи за наличието на трудово правоотношение, като работно място, работно време, седмична почивка, месечно възнаграждение и др. Всичко това обосновава извода, че представеният в хода на административнонаказателното производство граждански договор №1 от 10.05.2022 год. е съставен за нуждите на производството и не отразява действителните отношения между страните.

Във връзка с горното, отново следва да се посочи, че трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга/поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други думи, договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна - възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл.258 от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/, изпълнителят се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл.280 и чл.286 от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв се състои в елементите - работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр., изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. В конкретния случай, по гореизложените съображения, според настоящия състав е налице наличието на трудово правоотношение между „Фортех” ЕООД *** и П. Н. П., с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация /труд/. Представеният граждански договор не установява наличието на облигационни отношения, поради което очевидно цели да оправдае присъствието на П. Н. П. и осъществяването на трудова дейност от него, на посочената дата и в обекта, в който извършва дейност дружеството и да доведе до отпадане на административно-наказателната му отговорност.

До различни изводи не води и обстоятелството, че на следващия ден след извършената проверка, когато е констатирано и извършеното нарушение, а именно – на 11.05.2022 год., с това лице - П. Н. П., от касатора „Фортех” ЕООД *** е бил скючен трудов договор в писмена форма, с №58 от 11.05.2022 год., но за длъжността „***”, за който трудов договор е било подадено и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. В случая нарушението е извършено  предишния ден, когато е и установено от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, а сключеният на следващия ден трудов договор с това лице, не санира по никакъв начин така извършеното нарушение, като е без значение дали лицето е осъществяло без сключен трудов договор различна трудова функция или същата, за каквато е сключен впоследствие и трудов договор с него.

За така осъщественото административно нарушение на трудовото законодателство е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба” или „имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, катго в смлуцая, нарушесието прамвмино е хквалифицирано като такова на чл.62, ал-.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, касаторът „Фортех” ЕООД *** има качеството на „работодател” по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед изложеното по-горе и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Най-сетне, във връзка с доводите в касационната жалба, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2/второ/ от КТ изрично регламентира, че редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, АУАН №09-2200171 от 02.06.2022 год., въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно съставен – от компетентен актосъставител, съдържа всички съществени реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, същият е предявен и надлежно връчен на упълномощено лице от управителя на дружеството, сочено за нарушител и съответно се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила, съгласно цитираната норма на чл.416, ал.1, изр.2/второ/ от КТ. Според настоящия съдебен състав, тази доказателствената сила на редовно съставения и връчен АУАН не е опровергана в хода на проведеното пред районния съд съдебно производство.

Предвид горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна страна нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, съгласно които, преди постъпване на работа, т.е. преди престиране на работна сила, задължително следва да е сключен трудов договор в писмена форма между работника и работодателя, както и че това нарушение е доказано, поради което, като е потвърдил атакуваното наказателно постановление, Районен съд – Момчилград е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.

Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Д. Р. Р., са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Момчилград, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Момчилград е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

  

 

 Р       Е      Ш      И :

                  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №61 от 10.11.2022 год., постановено по АНД №174/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА „Фортех” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Д. Р. Р., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                            

                                                                                                                 2.