Решение по дело №1002/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.83, ал.4 ДОПК, вр. чл.4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалбата на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. - Д. В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място] дол, п.к. **, [улица], против отказ на кмета на Община - В.д. за закриване на данъчна партида № 530F7339 за 3бр. силози в [ПИ] по КККР на [населено място], обективиран в писмо изх. № РД08-01-425/19.03.2024г., потвърден с писмо изх.№ РД08-01-556/18.04.2024г. на кмета на Община - В.д..

Жалбоподателят твърди, че на основание чл.177, ал.2 АПК отказът е нищожен, т.к. противоречи на задължителните указания на ВАС, дадени в мотивите на Решение № 10736/07.11.2023г. по адм.д. № 4492/2023г. Твърди и че кметът не е компетентен да се произнесе по искането орган, а по арг. от чл.4, ал.5 ЗМДТ компетентен е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. Позовава се и на разпоредбите на чл.110 от Закона за собствеността /ЗС/, чл.39 ЗС и § 1, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ като твърди, че процесните силози не могат да се квалифицират като сгради и не представляват самостоятелен обект на правото на собственост. По изложените съображения моли отказът да се прогласи за нищожен, както и да се отмени писмо изх.№ РД08-01-556/18.04.2024г. на кмета на Община - В.д., с което този отказ е потвърден.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. Т., която поддържа жалбата на наведените с нея основания и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - кметът на Община В.д., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С Решение № 10736/07.11.2023г. по адм.д. № 4492/2023г., Върховният административен съд е отменил Решение № 32/13.01.2023г. по адм.д. № 1864/2022г. на Административен съд - Варна и вместо него е постановил друго, с което е отменил АПВ № 5/03.05.2022г. на старши инспектор по приходите към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община - В.д. потвърден с Решение № 647/12.07.2022г. на кмета на Община В.д., и е върнал преписката на компетентния орган от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община - Вълчи дол за ново произнасяне по искането за възстановяване/прихващане с вх. № РД7700-160/05.04.2022г. на Д. Й. В., действащ като ЕТ „Т. - Д. В.“ - в едномесечен срок, считано от получаване на преписката.

Съдебното производство било образувано във връзка с постановения с АПВ № 5/03.05.2022г. отказ на ст.инсп. по приходите към Дирекция „МДТ“ Община - В.д., за възстановяване на недължимо платени ДНИ и ТБО за периода 2017 - 2021г. общо в размер на 63571,02лв., за 3 бр. силози в [ПИ]. С АПВ било прието, че по проектна документация и издадено строително разрешение, силозите са съвкупност от метална конструкция, монтирана върху обща стоманобенова фундаментна плоча, изградена върху ивични стоманобетонови фундаменти за всеки силоз, обектите са трайно прикрепени към земята и не представляват преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 Д. З..

С Решение № 32/13.01.2023г. по адм.д. № 1864/2022г., Адм.съд - Варна потвърдил АПВ по съображения, че съществуването на силозите в недвижимата собственост е последица от разрешено и изпълнено строителство по издадено разрешение за строеж, предмет на което са не само силозите, а изграждане на складово стопанство за съхранение на зърно - силозен тип с авторазтоварище и почистващ възел, поради което за целите на данъчното облагане силозите не следва да се разглеждат самостоятелно.

За да отмени решението на Адм.съд - Варна, ВАС е приел, че според заключението по приетата СТЕ се касае за сглобяема конструкция, която макар да не се демонтира във вида, в който е в момента, е възможно да бъде изградена след разглобяването и преместването й, т.е. по арг. от разпоредбата на чл.110 ЗС силозите не са сгради, които подлежат на облагане по чл.10 ЗМДТ и за които се дължи ТБО по 64, вр. чл.11 ЗМДТ.

Във връзка с така постановеното решение, с молба вх.№ РД9400-П-21/06.03.2024г. до Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В.д., ЕТ „Т. - Д. В.“ поискал да се заличи партидния номер, открит за 3 бр. силози, разположени в собствения му [ПИ], т.к. същите представляват съоръжение - метално оборудване, състоящо се от отделни компоненти, а не „сгради“ по смисъла на чл.10 ЗМДТ.

Молбата е подадена по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване и е входирана в Общинска администрация - [населено място] дол с вх.№ РД9400-П-21/06.03.2024г.

Видно от представената с отговор С.д. № 7217/21.05.2024г. регистрационно-контролна карта /л.40/, след входиране на молбата, на 06.03.2024г. в 14:01:22 часа същата е насочена от С. Ю. към К. Ц. (кмета на Община - В.д.), а на 07.03.2024г. в 8:22:45 часа е насочена от С. Ю. към П. Я. (заемаща длъжността директор на Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ по данни от сайта на Община - В.д.).

Видно от постъпилия по делото отговор С.д. № 8045/05.06.2024г. на кмета на Община - В.д., молба вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. за закриване на данъчната партида не е входирана в Дирекция „Местни данъци, такси и неданъчни задължения“, т.к. липсва практика вече входирани документи в общинска администрация да бъдат повторно регистрирани в съответните дирекции. Молбата е разпределена за разглеждане от директора на Дирекцията и към момента с писмо № РД-08-01-425/19.03.2024г. жалбоподателят е уведомен, че молбата му е неоснователна.

Със становище изх.№ РД-08-01-425/19.03.2024г. (обжалваното) кметът на Община - В.д. приел молбата на ЕТ „Т. - Д. В.“ с вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. за неоснователна по съображения, че силозите представляват част от строеж: „Складово стопанство за съхранение на зърно“ и съгласно Таблица № 4, буква „б“ към чл.6 от Приложение № 2 ЗМДТ са селскостопански сгради, които се използват за съхранение на зърно и на основание чл.10, ал.1 ЗМДТ за тях се дължи ДНИ.

Становището на кмета на Община - В.д. е съобщено на пълномощник на ЕТ „Т. - Д. В.“ на 21.03.2024г. с ИД PS 9280 002К8О I и е обжалвано чрез Дирекция „Местни данъци и такси“ до кмета на Община - В.д., с жалба вх. № 12/08.04.2024г.

С писмо изх.№ РД08-01-556/18.04.2024г. кметът на Община - В.д. уведомил жалбоподателя, че липсва законово основание за закриване на данъчна партида № 5307F7339 от Община - В.д., т.к в декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/26.02.2021г. за вид обект е посочено - силозно стопанство, и към момента не са настъпили промени в декларираните обстоятелства - няма извършена разпоредителна сделка с недвижимия имот или основания, посочени в чл.99 ЗС, както и не е представено Удостоверение за премахване на сграда на основание чл.54а, ал.2 и ал.3 ЗКИР, вр. § 4, ал.1, т.2 и т.4 ЗКИР.

Писмо изх.№ РД08-01-556/18.04.2024г. е съобщено на жалбоподателя по пощата на 22.04.2024г. с ИД PS 9280 002NZU I.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – данъчнозадълженото лице, подало искане за закриване на данъчна партида, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, вр. чл.140, ал.1 АПК, и срещу годен за обжалване акт – изричен отказ по чл.83, ал.1 ДОПК на кмета на Община - В.д. за закриване на данъчна партида № 530F7339, обективиран в писмо изх. № РД08-01-425/19.03.2024г., потвърден от кмета на Община – В.д. с писмо изх.№ РД08-01-556/18.04.2024г., поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Облагането с данък върху недвижимите имоти и задължените за него лица, са регламентирани в Глава втора, Раздел I на ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл.11, ал.1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Съгласно чл.14, ал.1 ЗМДТ, за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Данъчни декларации за облагане с годишен данък не се подават за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл.4, ал.1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж – чл.14, ал.2 ЗМДТ.

При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл.14, ал.1 - чл.16, ал.1 ЗМДТ.

Компетентността на органите по отношение на установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци е уредена в разпоредбата на чл.4 ЗМДТ и съгласно първа алинея от същата, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл.4, ал.3 ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината - чл.4, ал.4 ЗМДТ. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите - чл.4, ал.5 ЗМДТ.

Регистрацията на задължените лица е регламентирана в Глава 11 на ДОПК.

Съгласно чл.82, ал.1 ДОПК, регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра.

Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт - чл.83, ал.1. Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване - чл.82, ал.2.

Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове - чл.82, ал.4.

Съгласно чл.86, ал.1 ДОПК, регистрацията по чл.82 се прекратява: т.1 - със смъртта на физическото лице; т.2 - с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.

От тълкуването на разпоредбите на чл.82, ал.2, вр. чл.4, ал.1 и чл.14, ал.1 ЗМДТ следва, че задължените лица по чл.11 ЗМДТ за ДНИ се регистрират от съответната данъчна администрация /звеното за местни данъци и такси на съответната община/, а регистрацията се прекратява с отпадане на основанието за извършването й - чл.86, ал.1, т.2 ДОПК.

В тази връзка и за целите на облагане с ДНИ/ТБО в съответната община се открива и води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл.80 ДОПК, съдържанието на който се формира от декларираните от задълженото лице факти и обстоятелства, както и от тези, вписани служебно. Отговорността за поддържане на регистъра е на данъчната служба към съответната община.

В случая, позовавайки се на Решение на ВАС № 10736/07.11.2023г. по адм.д. № 4492/2023г. жалбоподателят е счел, че е налице неправилно отразяване на факти от значение за данъчното му облагане във водената от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община - В.д. данъчна партида. Доколкото идентифицирането на процесните силози - като съоръжения, които могат да бъдат демонтирани и преместени, или като сграда по смисъла на чл.10 ЗМДТ, е факт, от решаващо значение за облагането, безспорно за жалбоподателя е налице правен интерес данните в данъчната служба на общината да бъдат коректно отразени, респ. същият има правен интерес да оспори отказа на административния орган да закрие партидата – т.е. да отпише силозите от базата данни на задълженото лице.

Безспорно подадената от жалбоподателя молба вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. има характер на уведомление по чл.16, ал.1 ЗМДТ, във връзка с което се дължи извършването на съответна проверка на фактите и обстоятелствата, които подлежат на вписване/отписване по данъчната партида. Дали са спазени редът и формата за това уведомяване, са въпроси, които следва да бъдат разгледани от компетентния да се произнесе по искането орган.

По арг. от чл.4, ал.1 и ал.3 ЗМДТ, проверката следва да се извърши и по искането следва да се произнесе служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината.

Актът на органа по приходите за прекратяване на регистрацията /закриване на партидата/ или отказа да бъде издаден такъв акт, съответно непроизнасянето в срок, подлежат на обжалване по реда на чл.83, ал.4 ДОПК, вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ - т.е. по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове.

След като съдебното обжалване е по реда на чл.83, ал.4 ДОПК, то задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му е обжалването по административен ред и постановяване по жалбата на акт на решаващия орган, който по арг. от чл.4, ал.5 ЗМДТ и чл.152, ал.2 ДОПК е кметът на съответната община.

С оглед изложеното, по искането на жалбоподателя с вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. за закриване на данъчната партида по отношение на 3 бр. силози недопустимо се е произнесъл кметът на Община – В.д., а не орган по приходите от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“.

Изземвайки определената по закон компетентност за разглеждане и произнасяне по искането, кметът е постановил нищожен акт, т.к. в качеството си на решаващ орган, кметът има правомощия и компетентност да се произнесе само по жалбата срещу акта по чл.83, ал.1 ДОПК, но не и да се произнася по искания за вписване или прекратяване на регистрацията.

Разпоредбите на чл.4, ал.1, ал.3 и ал.5 ЗМДТ, тълкувани и прилагани в съответствие с разпоредбите на ДОПК, ясно разграничават правомощията на органите по приходите (служителите, определени със заповедта по чл.4, ал.4 ЗМДТ), на ръководителя на звеното за местни приходи и на кмета на общината в различните производства по ЗМДТ/ДОПК, и всяко отклонение от тези императивни правила има за последица постановяването на нищожен акт.

Различната компетентност в отделните производства и сроковете, в които същите следва да приключат (вж. чл.146 и чл.155 ДОПК), от своя страна изискват и отделно администриране на преписките, разглеждането на които е от компетентността на органите по приходите/ръководителят на звеното за местни приходи, от тези, които попадат в обхвата на компетентността на кмета, като решават орган.

Макар в случая такава организация да не е създадена в Община – В.д. и съществуващата към нея Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“, след като молба вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. е била насочена към директора на Дирекцията – за което свидетелства представената по делото Регистрационно-контролна карта, по същата е следвало да се произнесе служител от дирекцията, на който със заповедта по чл.4, ал.4 ЗМДТ са му възложени функции и правомощия на орган по приходите, а не кметът на общината.

Доколкото липсват доказателства искането на жалбоподателя да е било надлежно заведено в Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община – В.д., респ. да е било разпределено за извършване на проверка и произнасяне от орган по приходите в дирекцията, не е налице хипотезата на мълчалив отказ по чл.83, ал.5 ДОПК.

По изложените съображения обективираният в писмо изх. № РД08-01-425/19.03.2024г. изричен отказ на кмета на Община - В.д. за закриване на данъчна партида № 530F7339 по отношение на 3бр. силози следва да се прогласи за нищожен, а преписката да се върне на компетентния орган по приходите от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община – В.д., за ново разглеждане и произнасяне по молба вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. на ЕТ „Т. - Д. В.“, ЕИК **.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски общо в размер на 1250,00лв., от които 50,00лв. за държавна такса и 1200,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна помощ и консултантско съдействие от 17.06.2024г., е изплатено изцяло в брой при подписване на договора.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН обективираният в писмо изх. № РД08-01-425/19.03.2024г. изричен отказ на кмета на Община – В.д. за закриване на данъчна партида № 530F7339 по отношение на 3бр. силози, находящи се в [ПИ] по КККР на [населено място], постановен по молба вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. - Д. В.“, ЕИК **.

ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите от Дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при Община – В.д., за ново разглеждане и произнасяне по молба вх. № РД9400-П-21/06.03.2024г. на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. - Д. В.“, ЕИК ***, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община – В.д. да заплати на Д. Й. В., [ЕГН], действащ като ЕТ „Т. - Д. В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място] дол, п.к. **, [улица], разноски за производството в размер на 1250,00лв. (хиляда двеста и петдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!