Р Е Ш
Е Н И
Е № 260177
гр.
Пловдив, 15.06.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 216/2021 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение №
260008 от 11.01.2021 година, постановено по т. дело № 347/2019 година по описа
на Окръжен съд – С.З., е отхвърлен предявеният иск от ЕТ „Д.-Д.В. - С.В.““, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление
гр.С.З.ул. „Г.Б.“ №17 против Д.С.В.,
ЕГН **********, от гр.Б., кв. „С.“, ул. „Р.“ 12 и С.И.И., ЕГН **********, с.а.,
за разваляне на договора за покупко-
продажба на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: сграда – игрален клуб /преустройство
на обект за стопанска дейност/, за която има издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация № Уве - И 160 от 15.05.2006 г. на Община С.З.,
находяща се в гр. С.З., ул. „С.С.“ № 42, с площ по документи за собственост и
удостоверение за въвеждане в експлоатация от 181,20 кв.м., заедно със
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място,
в което е построена, представляващи съгласно скица № 15-281001-15.06.2017 г. сграда
с предназначение: за търговия с номер ...., при граници: от североизток -
имот № …; от югоизток, от югозапад и северозапад - имот № .., с площ по
документ 184 кв.м., на един етаж, обективиран в нотариален акт № ., том ., peг.
№ ***, дело № 699 от 2017 г. на Нотариус Б.Г. с район на действие РС-С.З. с
peг. № .. в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който ЕТ „Д.-Д.В. -
С.В.““, ЕИК ..... продава 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот
на Д.С.В., ЕГН **********, като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от ЕТ „Д. – Д.В. –С. В.“, ЕИК
....., против Д.С.В., ЕГН **********, и С.И.И.,
ЕГН **********, за постановяване обезсилване на Нотариален акт № ., том., peг.
№ ***, дело № 699 от 2017 г. на Нотариус Б.Г. с район на действие РС-С.З. с
peг. № .. в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - С.З.,
като акт № ., том., дело № 7488/2017, партида
№.., като неоснователен.
Осъден е ЕТ „ Д. – Д. В. – С. В.“, ЕИК ....., да
заплати на Д.С.В., ЕГН **********, и С.И.И., ЕГН **********, сумата 3255 лева
разноски за производството по делото пред първата инстанция.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното
производство ЕТ „ Д. – Д. В. – С. В.“
чрез процесуалния представител адвокат М.Г..
Оплакванията във въззивната жалба са за
неправилност на решението, за допуснати нарушения на процесуалните правила, за
неправилно приложение на материалноправните разпоредби и за необоснованост. Твърди
се, че мотивите на първоинстанционния съд по отношение на изпълнение на
задължението по договора за заплащане от купувачите на сумата от 40850 евро –
половината от отпуснатия кредит на продавача били лаконични, не били
конкретизирани установените и относими към спора факти и не били обсъдени
приети писмени доказателства в нарушение на разпределената от съда
доказателствена тежест. Изводът на съда за изпълнение на това задължение,
направен само въз основа на приетата съдебно-икономическа експертиза,
противоречал на останалите събрани по делото доказателства и не бил съобразен с релевантния период, през
който следвало да се преценява изпълнение на задължението. Конкретно се твърди,
че не следва да бъдат
вземани предвид извършените плащания преди 12.12.2017 година – датата на
договора за покупко-продажба и след 07.01.2019 година, когато изцяло били
погасени задълженията по договора за кредит със заплащането на сумата от 70300
евро и на такса за заличаване на ипотеката. Твърди се, че в мотивите на съдебното решение липсвало обсъждане на представените от ищеца писмени
доказателства – извлечения от банкови сметки в лева и евро, не било посочено по
коя от сметките е преведена сумата от 250151 лева и не бил обсъден установения по
делото факт, че по сметката в евро, обслужваща кредита, нямало каквито и да е преводи на суми от страна на
ответниците. Липсвали и доказателства за
предназначението на посочените средства за погасяване на задълженията по
кредита, като се твърди, че дори през посочените периоди да е имало преводи на
суми,те не били в изпълнение на
договорните задължения на купувачите по сделката – ответници по предявения иск.
Съдът не бил посочил въз основа на кои доказателства приема, че тези суми са
предназначени за погасяване на кредита, като липсвали доказателства за
основанието на вноските и за качеството на вносителя. Неправилен и в нарушение
на правилата за разпределение на доказателствената тежест бил изводът на съда,
че ищецът не бил доказал друго основание за внасянето на тази сума. Твърди се,
че ответниците са тези, които носят доказателствената тежест за установяване на
изпълнението на задължението си по договора
за покупко-продажба за погасяване на месечните вноски по кредита на продавача и за основанието, на което са
направени вноските. Твърди се, че при данни по делото, че със сметката в лева
ищецът е осъществявал търговската си дейност и че ответниците са разполагали с
пълномощни да се разпореждат със средствата по нея, посоченото като основание
на преводите „захранване“ не можело да се приеме като плащане на месечните
вноски по кредита, респ. като погасяване на задължението на купувача по
договора за покупко-продажба. Според жалбоподателя съдът е следвало при
разпределение на доказателствената тежест да укаже на ответниците, че следва да
докажат качеството, в което са действали при внасяне на суми по левовата му сметка при наличие на данни освен за
отношения по договора за покупко-продажба и за мандатно правоотношение между
търговеца и ответниците. Изводът на съда, че не било налице неизпълнение на
договорни задължения като основание за разваляне на договора за
покупко-продажба на основание чл. 87 ал.
3 от ЗЗД бил незаконосъобразен.
По отношение на изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 95 000 лева, съдът приел, че тя е преведена на
12.12.2017 година от банковата сметка на ответницата Д. В., без да обсъди
заключението на вещото лице в частта, в която било посочено, че на същата дата
- 12.12.2017 година Д. В. изтеглила от сметката на търговеца – ищец сумата от
100 000 лева без да е посочено основание, след което сумата от 95 000
лева била върната с посочено основание „ продажба на недвижим имот“.
Неоспорването на платежното нареждане от ищеца според него нямало никакво
правно значение, доколкото този документ като частен не се ползвал с материална доказателствена
сила. Твърди се недебросъвестно
упражняване на права от страна на Д. В. в качеството й на пълномощник на
търговеца-продавач по договора и на купувач по същия договор, в противоречие с
нормата на чл. 63 от ЗЗД. Извършеното прехвърляне на средствата на търговеца
било с цел да се създаде привидност за изпълнение на задълженията по сделката. Тези факти не били преценени от съда, който
постановил неправилно решение. Искането
е за отмяната на решението и за постановяване на ново по същество, с което да
се уважи предявения иск за разваляне на процесния договор за покупко-продажба
поради неизпълнение на задълженията на купувачите и за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
С въззивната жалба са представени писмени
доказателства, които съдът не е приел с мотивирано определение, постановено в
проведеното по делото открито съдебно заседание.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от
ответниците по иска Д.С. В.- И. и С.И.И.
чрез процесуалния им представител адвокат П.Ш. с изразено становище за нейната
неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. В
писмения отговор се поддържа неоснователност на оплакванията за непълнота на
доклада и за неразпределяне на доказателствената тежест относно значими за
спора факти и обстоятелства. Поддържа се, че с отговора на исковата молба
ответниците не са оспорили наличието на мандатно правоотношение между тях и
едноличния търговец –ищец, но че то няма отношение към процесната сделка
покупко-продажба. Според ответниците за
първи път с въззивната жалба ищецът навежда твърдения, свързани с качеството на
ответниците при извършване на вноски в банковите му сметки през периода от датата на
сделката до погасяване на кредита. Единствените твърдения на ищеца по отношение
на сумата от 95 000 лева били свързани с това, че тази сума е изтеглена от
сметката на ищеца и след това е върната в тази сметка като цена по сделката
покупко-продажба. Твърди се, че са събрани доказателства, че ответниците са
разполагали с достатъчно собствени средства и че при превода на покупната цена Д.
В. е декларирала на основание чл. 4, ал. 7 от ЗМИП, че средствата са нейни
лични спестявания. По отношение на сумата от 250251 лева се поддържа, че ищецът не бил доказал друго
основание за внасянето й освен поддържаното от ответниците и установено с
доказателства такова – погасяване на
кредита. Оспорен е доводът на жалбоподателя, че той не носи доказателствената
тежест за установяване наличието на друго основание. Поддържа се, че макар
неизпълнението на договорно задължение да е отрицателен факт, ищецът не е
освободен автоматично от неговото доказване, ако той може да бъде установен с
доказване на други положителни факти, от които може да се направи извод за
наличието или липсата му. Ответниците се позовават на липса на оспорване на
приетото по делото заключение на вещото лице. Твърди се, че те не са имали достъп до
сметката в евро, която е специално създадена да обслужва кредита, поради което
са внасяли сумите в сметката в лева, но в лично качество, а не като
пълномощници на ЕТ, както и че в нотариалния акт не е посочена сметката в евро,
по която да се изпълнява задължението за погасяване на вноските по кредита.
Изложени са и доводи, свързани с периода, в който е извършвано погасяване на
вноски по кредита, които се свеждат до това, че при сключването на сделката
този период не е фиксиран, както и че направените преводи през периода след сделката надхвърлят посочения в
нотариалния акт размер на задължението. Ответниците оспорват твърдяната от
ищеца връзка между тегленето на сумата от 100 000 лева от неговата сметка
и паричния превод от 95 000 лева за закупуване на имота, като считат, че техните
твърдения са установени със събраните
доказателства. Претендират присъждане на
разноски за двете инстанции.
Съобразявайки доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е от лице, имащо
правен интерес да обжалва, а именно от ищеца -
едноличен търговец срещу решението, с
което е отхвърлен предявения от него иск с правно основани ечл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
процесната сделка покупко-продажба поради неизпълнение на задълженията на
купувачите за заплащане на уговорената цена. При подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в частта, в която е
обжалвано – тази, с която съдът се е произнесъл по иска за разваляне на
договора по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, като го е отхвърлил.
Въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения
иск за разваляне на процесната сделка покупко-продажба на недвижим имот е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съображенията на съда са следните:
С исковата молба ищцата – едноличен търговец „ Д. – Д. В. – С. В.“ в
качеството си на продавач е поискала
разваляне на сделката покупко-продажба, сключена с нотариален акт № . том . рег. № *** дело № 699 от 2017
година. Купувач по сделката е физическо
лице – ответницата Д. С. В. – И., като по делото е безспорно обстоятелството,
че сделката е сключена по време на брака й със С.И.И. и недвижимия имот –
предмет на продажбата е станал СИО на двамата.
Първото основанието, на което е поискано
разваляне на сделката, е неизпълнение на задължението за заплащане на цената от 95 000 лева.
В приложения като доказателство
нотариален акт за процесната сделка е отразено, че Д. В. – И. купува описания в
него недвижим имот, представляващ 1/2
ид. част от сграда – игрален клуб с идентификатор .... по КККР на град С.З.,
одобрена на 30.05.2008 година, ведно със съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж, за сумата от 95 000 лева. Изрично е отразено,
че при подписването на нотариалния акт продавачът е заявил, че е получил тази
сума напълно и в брой по банков път.
Изложените в исковата молба
обстоятелства, свързани с уговорената
продажна цена от 95 000 лева са, че
това задължение не е изпълнено от
купувача по сделката. Ищцата твърди, че към момента на сключване на сделката ответницата Д. В. – И. е била
неин пълномощник и в това си качество е оперирала с всички банкови сметки на
едноличния търговец. Твърди се, че в деня на сделката - на 12.12.2017 година
ответницата е изтеглила сумата
100 000 лева от сметка на ЕТ в „И. А. Б.“ АД IBAN ***, след което на същия ден е внесла
по същата банкова сметка ***, като е посочила като основание „покупка на недвижим имот“. Според ищеца за заплащането на цената на имота купувачът е
използвал средства, принадлежащи на продавача.
Ответниците не оспорват
твърденията на ищцата, че Д. В. – И. е действала като пълномощник на едноличния
търговец и в това си качество е имала достъп и е оперирала с
банковите му сметки, като поддържат, че става дума за семеен бизнес.
Твърдението на ответниците обаче е, че
сумата от 95 000 лева, вложена в покупката на имота, са техни лични средства и че тя е преведена от личната банкова сметка ***
Д. В. / IBAN
***/ в деня на
сделката по сметката на едноличния
търговец, като е посочено основание „покупка на недвижим имот“. По отношение на
наличието на пълномощно и предприетите от Д. В. – И. действия в качеството на
пълномощник на едноличния търговец, в писмения отговор на исковата молба
ответниците са заявили, че става дума за вътрешни отношения, изискващи отчитане на действията, извършени от
упълномощения и не касаят изпълнението на задълженията по договора за
покупко-продажба. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба
ответниците са изложили и подробни съображения за наличието на техни собствени
средства към датата на сключване на сделката и са уточнили техния произход,
свързан с получаване на дивиденти от участието им като съдружници в две
търговски дружества – „С. 4“ ЕООД за
двамата и „С. Х. И.“ ЕООД само за
ответника С.И..
Становището на ответниците, съдържащо се в
писмения отговор на исковата молба, не е
оспорено в допълнителната искова молба,
подадена от едноличният търговец. В нея той е посочил отново, че плащането на
сумата от 95 000 лева е станало
чрез теглене на сумата от сметката на продавача. Има и позоваване на банково
извлечение, бордеро № 1310842 от 12.12.2017 година, което според ищцата установявало изтеглената сума и в което било
записано вътрешно банков превод.
Посочено е, че според ищцата ответниците
не били оспорили факта, че са изтеглили продажната цена от банковата сметка на едноличния търговец. Оспорването,
което е направено с допълнителната искова молба е на твърдението, че става дума за семеен
бизнес, управляван както от ищцата, така и от ответниците.
От събраните по делото доказателства
е установено следното:
Безспорно е между страните, а и от представените още с исковата молба
писмени доказателства се установява, че ЕТ
„Д.-Д.В. - С.В.““, представляван от С.С. В., е упълномощила на 06.06.2016
година ответницата Д. С. В. – И. с права
да представлява едноличния търговец пред всички банки в България, включително
да се разпорежда със средствата по
всички открити сметки, тегли и внася суми по тях и нарежда суми към
други банкови сметки и да подписва необходимите документи и декларации при
упражняването на тези права / стр. 9/.
Декларацията за оттегляне на това пълномощно е от дата 24.03.2020
година. При наличието на тези доказателства и при липса на оспорване на тези
обстоятелства от страна на ответниците, съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба оплаквания, свързани с неразпределение на
доказателствената тежест и с липса на указания от съда за обстоятелствата, на които се
основава иска, за които не са ангажирани доказателства.
Сам по себе си фактът, че
ответницата Д. В. е била упълномощена да се разпорежда със средства от
банковите сметки на ищцата в качеството й на едноличен търговец не обосновава
извод за неизпълнение на задължението за
заплащане на продажната цена от 95 000 лева.
При подписването на нотариалния
акт за покупко-продажба от ищцата и от ответницата Д. В. има изрично
отразяване, че сумата от 95 000 лева е получена напълно по банков път от
продавача. В тази си част нотариалният акт има характер на частен документ -
разписка, съдържащ признание на факта на
плащането и доколкото е подписан и от ищцата, тя е тази, която по принцип носи доказателствената тежест да установи
неговата неистинност съгласно чл. 193 ал. 3
от ГПК. В случая не се оспорва от страните, а и от приетата съдебно
икономическа експертиза е установено, че в деня на сключване на процесната
сделка – 12.12.2017 година от личната банкова сметка *** Д.С. В. – И. IBAN ***тка на едноличния
търговец С. В. IBAN ***, двете в „И. А.
Б.“, е преведена сумата от 95 000
лева с посочено основание „покупка на
недвижим имот“. Това се установява и от
представеното от самата ищцата към допълнителната искова молба банково
извлечение от банковата сметка на едноличния търговец / стр. 137 и следващите/.
Бордеро № 1310842 от 12.12.2017 година, на което се позовава ищцата,
действително е за вътрешно банков превод с наредител Д.С. В. – И., но от нейната лична банкова
сметка, ***ено в банковото извлечение. Доказателствата
за извършен банков превод от личната
банкова сметка *** Д. В. в банковата сметка на едноличния търговец на стойност,
съвпадаща с тази по нотариалния акт и с посоченото основание „покупка на
недвижим имот“ са достатъчни, за да се приеме изпълнение на задължението на
купувача по сделката Д. В. – И. за заплащане на покупната цена на имота.
Произходът на средствата, с които
е захранена банковата сметка на Д. В.
преди обсъдения по-горе банков превод на 12.12.2017 година е извън предмета на
настоящото дело. В тази връзка следва да се посочи, че настоящият съдебен
състав намира за неотносими към настоящия спор и не обсъжда твърденията и доказателствата, касаещи
произхода на средствата на ответниците, по-конкретно получени от тях дивиденти от участието им в други търговски
дружества, както и доказателствата за
характера на бизнеса на едноличния търговец като семеен и за участието в
него освен на ищцата и на нейния баща и на двамата ответници.
Предмет на настоящото дело е изпълнението, респ. неизпълнението на задълженията за заплащане на цена по
конкретна сделка, като всички други отношения
между продавача и купувачите по нея са
извън този предмет, доколкото не са свързани пряко със заплащането на
продажната цена.
Фактът, че купувачката Д. В. – И.
е имала пълномощно да се разпорежда с всички сметки на едноличния търговец,
който е безспорно установен, също не дава основание да се правят изводи за
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 95 000 лева,
различни от изложените по-горе. Вярно е, че в деня на сделката 12.12.2017
година Д. В.- И. е изтеглила от сметката на едноличния търговец сумата от
100 000 лева, която сума, видно от банковото извлечение / бордеро
1289395/ и от съдебно икономическата
експертиза е изплатена на каса. Става дума за теглене на сума от чужда банкова сметка, ***омощно, с
каквото Д. В. безспорно е разполагала. По делото обаче липсват твърдения и
доказателства с получената на каса сума от 100 000 лева да е захранена
личната банкова сметка *** Д. В., от
която е направен превода по сметката на едноличния търговец за закупуване на
имота. Нещо повече, дори да се приеме, че Д. В. – И. е действала по този начин
/ което не е установено/, отново не може да се приеме неизпълнение на задължението по договора за
покупко-продажба за заплащане на цената от 95 000 лева. Тази цена е
постъпила реално по сметката на едноличния търговец . Произходът на средствата
няма значение за изпълнението на това задължение, а е свързан
евентуално с уреждането на друг вид отношения между лицето, което е платило - Д. В. – И. и третите лица, с чийто средства
евентуално тя се е разпоредила. Отношенията между Д. В. – И. в качеството й на пълномощник на
едноличния търговец „Д. – Д. В. – С. В.“
и
едноличния търговец във връзка с
изтеглената на каса сума от 100 000 лева следва да бъдат уредени между упълномощител и упълномощен, дори това
да са средствата, с които е заплатена покупната цена. Те не се отразяват на
изпълнението на задължението за заплащане на цената по договора за
покупко-продажба.
Искът за разваляне на договора за
покупко-продажба е основан на второ място на неизпълнението на вписаното в нотариалния акт задължение купувачът да поеме изплащането на
половината от остатъка по отпуснатия от „И. А. Б.“ АД на продавача кредит за закупуване на имота.
Със събраните по делото
доказателства е установено, че ЕТ „Д. – Д. В. – С. В.“ е закупила недвижимия имот, 1/2 от който е
предмет на процесната сделка от 12.12.2017 година, с нотариален акт № . том .
рег. № . дело № 204/2015 година на Нотариус с рег. № .. От този нотариален акт,
както и от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № . том . рег. № . дело № 205/2015
година на Нотариус с рег. № . е видно, че част от покупната цена на имота, а
именно 114 000 евро са заплатени от
ЕТ С. В. с кредит, отпуснат от „И.
А. Б.“ АД, предоставен за период от 120 месеца, с краен срок на погасяване
28.02.2025 година въз основа на договор за инвестиционен кредит № . от
04.03.2015 година, към който е сключен анекс № 1/20.05.2016 година. От представения по делото погасителен план към
този договор след сключването на анекса
е видно, че за периода от 31.05.2016 година до крайния срок 28.02.2025 година
месечната погасителна вноска по кредита е 950 евро.
От погасителния план се установява, че към
датата на сключване на процесната сделка 12.12.2017 година, размерът на
остатъка от отпуснатия кредит е 87 вноски по 950 евро, или общо сумата от 82650
евро. Т.е. според поетото с процесния договор задължение ответниците са
задължени да заплатят половината от тази
сума, или 41325 евро. Тук следва да се посочи, че поетото с договора задължение е за изплащането на половината от остатъка, без
да е посочено, че това задължение следва да бъде изпълнявано периодично чрез
погасяване на половината от всяка една от ежемесечните вноски и без да е
въведено изискване погасяването да става чрез вноски в евро по нарочната сметка, разкрита за обслужване на отпуснатия кредит, каквито
твърдения поддържа ищцата
включително
и в подадената въззивна жалба.
В първоначалната искова молба твърденията на ищцата, на които основава
предявения иск са, че неизпълнението на задължението за погасяване на
половината от остатъка от отпуснатия кредит се изразява в това, че ответниците
не са извършили никакво плащане към банката за погасяване на отпуснатия кредит
по разкритата специална банкова сметка *** ***,
средствата по която били превеждани само и единствено от банковата
сметка IBAN *** „Д. – Д. В. – С. В.“. Твърди се също, че през месец януари 2019
година кредитът е погасен изцяло от ищцата самостоятелно, без чужда помощ и
учредените като обезпечение ипотеки са заличени.
Тези твърдения на ищцата са
оспорени с отговора на исковата молба, подаден от ответниците. В него
те са посочили, че твърдението на ищцата, че сама е погасила кредита, са
неверни и че ответниците са заплатили с техни лични средства половината от
остатъка от кредита, както и че са подпомагали с лични средства стопанската
дейност на ищцата, при което се е стигнало до предсрочното му погасяване.
Твърди се, че за периода от 2017 година до 2019 година двамата ответници са
превели по сметката на едноличния търговец общо сумата от 158 356 лева.
Като основание на тези преводи било посочвано „захранване на сметка“, а сумите
били превеждани за погасяване на задълженията по кредита. Ответниците са
посочили, че са превеждали тези суми по банковата сметка на едноличния търговец
IBAN ***, който от своя страна в
качеството си на кредитополучател следвало да превежда сумите на банката.
Останалите доводи в отговора на
исковата молба, свързани с участието на трети лица, включително ответниците,
като солидарни и ипотекарни длъжници по договора за кредит и с приноса им за
реализиране на печалби от дейността на едноличния търговец, респ. с
невъзможността на ищцата да ръководи сама тази дейност поради ползването на
отпуск по майчинство, нямат отношение към спора по делото и съдът не ги
обсъжда.
При посочените по-горе обстоятелства, изложени в
първоначалната искова молба, касаещи неизпълнението на задължението за погасяване
на половината от остатъка от кредита и при изразеното в отговора на ответниците
становище, в допълнителната искова молба ищцата е оспоР. общите твърдения за
оказвана й помощ в дейността й като
едноличен търговец, включително финансова такава и е въвела твърдение, че
ответниците не само не са й помагали, но и са теглили средства от банковата й
сметка като едноличен търговец. Твърденията са, че на 26.10.2017 година Д. В. е
изтеглила 22 000 лева, на 27.03.2019 година отново Д. В. е изтеглила на
два пъти по 10 000 лева и на 06.06.2017 година С.И. е изтеглил 10 000
лева. Конкретни доводи и оспорвания на становището на ответниците, че
са захранили левовата сметка на
едноличния търговец през периода от 2017 година до 2019 година със сумата от
общо 158356 лева, чието предназначение е било погасяване на остатъка задълженията по договора за кредит,
липсват.
Неоспорването на тези твърдения на ответниците, наред с представените
по делото банкови извлечения от банковите сметки на едноличния търговец и установеното
от вещото лице в приетата експертиза, че през периода от 01.01.2017 година до
31.12.2019 година Д. В. и С.И. са превели
на каса, по сметката на ищеца IBAN
***а сметка – IBAN ***50151
лева, дават основание да се приеме неоснователност на иска.
Съобразявайки твърденията и оспорванията на страните, изложени по-горе,
съдът намира, че от значение по делото са направените от ответниците вноски на
каса и с основание „захранване на сметка“ в периода от сключването на
процесната сделка 12.12.2017 година и то само по посочената от тях сметка на
едноличния търговец, а именно IBAN ***. Вноските, направени по другата посочена
от вещото лице сметка, цитирана по-горе, не следва да бъдат вземани предвид,
доколкото самите ответници не твърдят вноските по нея да са правени в
изпълнение на задължението им за
погасяване на половината от остатъка по
кредита. От цялата сума от 250151 лева,
видно от заключението на вещото лице и от съдържащите се на страници 95 -126
отчети по сметка, само сумата от 5000 лева, внесена на каса от Д. В. – И. на
03.01.2019 година е по другата сметка, различна от посочената от ответниците сметка на едноличния търговец с IBAN ***. Т.е. общият
размер на вноските, направени от ответниците по
тази сметка на ЕТ за периода от
01.01.2017 година до 31.12.2019 година,
е 245151 лева. От тази сума следва да се приспадне на първо място сумата
от 95 000 лева, която беше обсъдена по-горе и която не е вноска на каса за
захранване на сметка, а представлява банков превод от личната сметка на Д. В. –
И.по сметката на ЕТ в деня на сделката – 12.12.2017 година. Остатъкът, след приспадане на 95 000
лева, е 150 151 лева, внесени от ответниците на каса за захранване на сметка.
Задължението за погасяване на половината от остатъка от кредита е възникнало
към момента на сключване на сделката 12.12.2017 година и съобразно размера на
кредита към този момент, обсъден от съда по-горе. При това положение вноските,
направени от ответниците до 12.12.2017 година в общ размер на 32730 лева/ 8100
лева на 03.01.2017 година; 16650 лева на 03.07.2017 година; 350 лева на 03.07.2017
година; 3380 лева на 04.09.2017 година; 600 лева на 05.09.2017 година; 250 лева
на 05.10.2017 година и 3400 лева на 05.12.2017 година/ също следва да бъдат
приспаднати при решаване на въпроса за погасения от ответниците остатък от
кредита, или сумата е в размер на 117421 лева.
При липса на оспорване от страна
на ищцата на твърденията на ответниците за този начин на изпълнение на
задължението им по договора, свързан с погасяване на остатъка от кредита –
вноски на каса за захранване на посочената по-горе сметка в лева на едноличния търговец и при
положение, че за изпълнението на това задължение не е уговорен конкретен начин
и краен срок – например на определени месечни вноски, съдът намира, че цялата
тази сума следва да бъде отчетена при постановяване на решението, независимо от
факта, че част от вноските са направени след
пълното предсрочно погасяване на
кредита на 07.01.2019 година. Става дума да вноските от 3230 лева от 24.01.2019
година, 1200 лева от 05.04.2019 година, 2000 лева от 03.05.2019 година и 5000
лева от 17.05.2019 година. Задължението на ответниците за изплащането на половината от остатъка по
кредита е поето от тях по отношение на продавача по сделката, а
не по отношение на банката, поради което не е обвързано с отношенията между
кредитополучателя и банката. Още
повече, че в случая е извършено предсрочно, преди крайния срок по договора погасяване
на задълженията по преценка на самия кредитополучател, което не обвързва
купувачите по сделката и не се отразява на поетото от тях задължение. Дори обаче да се приеме, че и внесените след
07.01.2019 година суми следва да бъдат приспаднати, в периода от 12.12.2017
година – датата на сделката, до пълното погасяване на кредита на 07.01.2019
година ответниците са внесли по сметката
на едноличния търговец общо сумата от 105991 лева. Тя надхвърля общия размер на
задължението им от 41325 евро, мотивиран
от съда по-горе.
По тези съображения съдът намира,
че не е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците
за заплащане на цената по сключената сделка покупко-продажба, поради което
искът за разваляне на сделката на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е
неоснователен.
Първоинстанционното решение за
отхвърляне на иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 3000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 11.01.2021
година, постановено по т. дело № 347/2019 година по описа на Окръжен съд – С.З.,
с което е отхвърлен предявеният иск от ЕТ
„Д.-Д.В. - С.В.““, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Г.Б.“ №17, против Д.С.В., ЕГН **********, от гр.Б., кв.
„С.“, ул. „Р.“ 12 и С.И.И., ЕГН **********, с.а., за разваляне на договора за покупко- продажба,
обективиран в нотариален акт № ., том ., peг. № ***, дело № 699 от 2017 г. на
Нотариус Б.Г. с район на действие РС-С.З. с peг. № .. в регистъра на
Нотариалната камара.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.-Д.В. - С.В.““, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Г.Б.“ №17, да
заплати на Д.С.В., ЕГН **********,
от гр.Б., кв. „С.“, ул. „Р.“ 12 и С.И.И.,
ЕГН **********, с.а., направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 3000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.