Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260654 Година 15.07.2021 Град
С.
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети юли Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 6702 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са първоначални искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът З. твърди в исковата
си молба, на 05.09.2019 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за 1287.36 лева застрахователно обезщетение,
изплатено по ликвидационна преписка по щета № РСЗ100000033, с 550.86 лева мораторна лихва от 19.06.2015 г. до 04.09.2019 г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, и
разноските по делото. С разпореждане по ч.гр.д. № 4535/2019 г. на РС С., и
факта, че срещу издадената заповед било подадено възражение в срок, му било
указано да предяви процесните искове. Вземането било
основано на правото му на законна суброгация до
размера на платеното на увредения (третото лице) право, което възникнало от
виновно причинени имуществени вреди на трето лице от деликвента
- ответника. На основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД, след изплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпвал в правата на увредения
срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“. Цената на исковата претенция била такава
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на собственика на
увреденото имущество. На 13.01.2015 г. в С., по вина на ответника, било
реализирано ПТП между управлявания от него „- -” с рег. № - и МПС „- -” с рег.
№ -, собственост на Т.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен протокол
за ПТП № 1506547 от 13.01.2015 г. от СПП
при **С., в който било отразено, че причините за ПТП се дължали на вина на ответника.
В протокола за ПТП безспорно било установено, че в качеството си на виновен
водач, ответникът виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. Във връзка с процесното
ПТП при ищеца били заведени две щети - РС00000013 и РС00000033. По първата
ответникът, след получаване на покана, заплатил доброволно 443 лева на
22.06.2015 г., с което погасил задължението си по щета РС00000013 и признал, че
сумата била дължима, съответно, че по отношение на вредите от ПТП на 13.01.2015
г. било налице регресно основание, поради виновното
му отклонение от проверка за алкохол и наркотични вещества и техни аналози. Управляваното
от него при ПТП горепосочено МПС било застраховано по задължителна застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищеца със застрахователна
полица № BG/30/114002796876, която била валидна към настъпилото
застрахователното събитие, за което при ищеца била заведена щета под №
РСЗ100000033. След направената й оценка, на собственика на увреденото МПС - Т.,
било изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „автокаско“ от Б.. На основание чл. 213 КЗ (отм.), ищецът
възстановил платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер
на 1287.36 лева, съгласно представено авизо преводно нареждане за плащане от
19.06.2015 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № PC
**********. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. последно КЗ (отм.), в случая
възникнало цитираното основание за право на регрес на застрахователя, на което
основавал настоящата си претенция. При същата, след плащане на застрахователно
обезщетение за застрахователя възниквало право на законова суброгация
до размера на всичко платено на увреденото лице, като в тази връзка застрахователят
имал право на регресен иск срещу делинквента
– ответник за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение,
включително лихви и разноски. От ангажираните доказателства с исковата молба
безспорно се установявали всички предпоставки за правото на застрахователя да
се суброгирал изцяло в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредите - наличието на
застрахователно правоотношение между страните по „гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидно към момента на настъпване на застрахователното
събитие, противоправно поведение на ответника и увреждане
на трето лице, причинно-следствена връзка между тях и вредите, вина на
ответника - деликвент, установена по надлежните форма
и ред от компетентните държавни органи, размера на вредите, изплатеното
застрахователно обезщетение на увреденото лице. Първоначалното искане е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
1287.36 лева за главница от неплатено регресно вземане
по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № PC3100000033, с 550.58 лева мораторна лихва от
19.06.2015 г. до 04.09.2019 г. и законната лихва върху главницата от 05.09.2019
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4535 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски. С
подадения в срок отговор и писмени становища оспорва насрещната искова молба,
която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му присъди сторените по
делото разноски.
Ответникът Т.Г.К.
оспорва предявените първоначални искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи,
изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор на същите и в
заседанията по делото. В срока за отговор предяви, а съдът прие за съвместно
разглеждане, насрещен иск, по който твърди в поправената си насрещна искова
молба, че искането
му било допустимо, тъй като и двата иска почивали на едно и също събитие/факти,
като в интерес на страните и с цел процесуална икономия било тяхното съединено
разглеждане. По същество на 13.01.2015 г. в С. настъпило застрахователно
събитие, за което бил съставен представения по делото констативен протокол.
Мястото му било паркинга пред дома му в -. Пострадали лица нямало и бил наясно,
че вината за ПТП била изцяло негова. След настъпването му, тъй като в случая
посещение на служители на „Пътна полиция“ не било задължително съгласно чл.
123-125а ЗДвП, паркирал в съседство, като оставил и свои координати за връзка с
цел установяване на щетите и изготвяне на двустранен констативен протокол. Не
извършил каквито и да било действия по своето укрИ.е.
В по-късен момент на същата дата бил установен от служители на сектор „ПП“ при **С.,
явно след сигнал от свидетели, а не от собствениците на автомобила. Съставен
бил въпросния констативен протокол за ПТП, както и АУАН за извършените
нарушения въз основа на който било издадено и НП. Не бил извършил каквито и да
било действия по отказване на алкохолна проба или по отклоняване от проверка за
такава, камо ли „виновно“. За въпросното събитие в деловодството на ищеца била
заведена застрахователна претенция под № РС00000013 от 2015 г. и както изрично
заявявал в исковата си молба, определил и изплатил обезщетение в размер на 443
лева. След това изпратил съобщение до ответника за плащането на 443 лева, като
претендирал упражняването на свое регресно право. Непознавайки
функциите на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ответникът се подвел и на 22.06.2015 г. заплатил въпросната
сума. Последната обаче била получена изцяло наличието а каквото и да било
основание. Насрещното искане е да се осъди ищеца да върне на ответника тази платена
му без основание сума от 443 лева.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти,
от значение за спорното право, намери за установено следното:
По първоначалните
искове
За първоначалните
вземания ищецът е подал на 05.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за разглеждане на което е образувано
приложеното ч.гр.д. № 4535/2019 г. на СтРС, по което на
03.10.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответникът е подал в срок
възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 16.12.2019 г., в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото първоначалните искове си искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 05.09.2019 г., когато
е предявил в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу
ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представения по
делото протокол за ПТП № 1506547/13.01.2015 г., представляващ официален
свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, която ответникът не е оспорил и оборил по делото, преценен
съвкупно с подкрепящите го показанията на свидетеля П., съставител на този
протокол, както и представените от ищеца заверени преписи от АУАН
15-223/13.01.2015 и НП № 15-1228-000223/02.02.2015
г., и т. 1 от заключението на новата съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че
на 13.01.2015 г. около 19.45 часа в -, в посока изток-запад, ответникът, в
нарушение на чл. 20 ЗДвП управлявал с несъобразена с пътните условия скорост
собствения си л.а. „- -“ с рег. № -, поради което на прав участък от пътя загубил
контрол над този автомобил и излизайки с него в дясно по посока на движението
блъснал с предната му дясна част паркираният на тротоара т.а. - с рег. № - в
неговата задна броня и десен калник, вследствие на което последният се придвижил
в ляво и с левият си заден калник блъснал паркираният от ляво на него л.а. „- -“
с рег. № - в неговата предна и задна десни врати и задна броня, като в
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП ответникът не спрял на мястото на ПТП,
за да установи какви са последиците от същото ПТП и не уведомил за него контролните
органи на МВР, които по-късно на същата дата го открили в дома му и е съставен
протокола за ПТП (л. 9, 133, 242-244 и 285).
В този съставен в 22.20
часа на същата дата протокол за ПТП, в графата му „алкохол“, не е посочвано
такъв да е установяван при ответника и да е издаван талон за кръвна проба (л.
9). Направеното отбелязване е в съответствие с указанието за
съставянето му в долния му десен ъгъл, съгласно което, при отговор с "да/не",
ненужното се зачертава с "х" (л. 9).
В този протокол за ПТП и съставения за същото АУАН няма отразяване ответникът
да е бил канен да даде проба за алкохол и да е отказал (л. 9 и 244).
Това се потвърждава и от разпоредбите на чл. 20 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
които са посочени като нарушени от него при процесното
ПТП в АУАН и издаденото въз основа на него НП, както и от административно-наказателните
състави на чл. 175, ал. 1, т. 5, чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 185 ЗДвП, въз
основа на които е бил наказан с това НП за това ПТП с глоби в общ размер от 270
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца (л.
242-244). Ако бе иначе и ответникът бе поканен да даде проба за
алкохол и бе отказал, този факт не само щеше да бъде посочен в протокола за ПТП
и АУАН, но и на същият щеше да бъде наложено наказание за това по чл. 174, ал.
3 ЗДвП/приложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „б“ ЗДвП, каквито обаче няма данни да са му налагани за това ПТП (л.
242-244).
В пряка-причинна връзка
от предизвиканото по горепосочения начин от него ПТП, на собственото на третото
лице Т. МПС л.а. „- -“ с рег. № - са били нанесени имуществени вреди, описани
подробно в Приложение № 1 към т. 2 на първоначалното заключение на назначената
по делото съдебна-автотехническа експертиза, което в
тази му част съдът възприема, защото не противоречи на останалите доказателства
по делото и представения по делото опис на щетите на описи-заключения на
претенция на З., при който застраховател същият увреден от ответника при ПТП
автомобил е имал сключена имуществена застраховка „каско“
(л. 46-48, 50, 53 и 207). Съдът не възприема останалата част от това ПЗСАТЕ, в
която вещото лице е дало заключение за механизма на процесното
ПТП, защото посоченият от това вещо лице механизъм на същото ПТП противоречи на
протокола за ПТП, в който няма констатация управляваният от ответника автомобил
да се е блъснал в този увреден при същото ПТП лек автомобил, както необосновано
е заключило вещото в т. 1 на това ПЗСАТЕ, а същият автомобил е пострадал от
придвижването при удара на другия ударен при ПТП от ответника горепосочен
товарен автомобил, и стойността на причинените при същото имуществени вреди на
този увреден при това ПТП лек автомобил, защото за последните има издадени
фактури от отстранилият ги сервиз, при което не се прилага посоченото от вещото
лице методика за остойностяването им (чл. 202 ГПК). Поради
това съдът намери, че в случая действителната стойност на причинените от
ответника при процесното ПТП имуществени вреди на
увредения при същото л.а. - - е посочената в представената от ищеца фактура №
**********/19.02.2015 г., издадена от отстранилият ги сервиз, стойност на
ремонта му от 1262.36 лева (л. 41).
За увреденият при
същото ПТП от ответника горепосочен товарен автомобил, ищецът признава в
исковата си молба, че е била образувана при него друга преписка по щета №
РС00000013, по която е платил на увреденото при ПТП трето лице, негов
собственик, сумата от 443 лева (л. 2).
Последната ответникът му е превел на 22.06.2015 г., видно от представената от
същия с насрещния му иск вносна бележка, с посочено в нея основание
„обезщетение“ (л. 22). Това се установява и
от т. Б-3 от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът възприема, поради неоспорването й от страните и липсата
на противоречие с останалите доказателства (л. 222).
От
представената по делото застрахователна полица № 30114002796876/14.11.2014 г. се
установява още, че между ищеца от една страна, като застраховател и ответникът от
друга страна, като застрахован собственик на управлявания при ПТП л.а., е бил
сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите,
който е бил в сила към момента на ПТП (л. 56).
От представената застрахователна
полица от 05.02.2014 г. се установява още, че между З., като застраховател и
собственикът Т. на увредения от ответника при процесното
ПТП горепосочен л.а. с рег. № -, като застрахован, е бил сключен договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско”, който също е
бил в сила към момента на ПТП (л. 53). От представените по делото от ищеца и
неоспорени от ответника покана по регресна претенция
до ищеца от З. и приложенията към нея се установява още, че по искане на
застрахования увреден Т., застрахователят З. е образувал своя преписка по щета,
по която извършил опис на увредените при ПТП от ответника възли, части и
агрегати на л.а. - -, възложил е ремонта му на посочения в представените със
същата преписка сервиз А., който го и осъществил, а след това фактурирал на посочения
застраховател З. за плащане на 19.02.2015 г., сумата от 1262.36 лева с ДДС за
същия ремонт, включваща труд, средства и материали така, както са посочени в
представената фактура (л. 37-60). З. е определило и одобрило след това за
плащане дължимото се на увреденото трето лице и застраховано по имуществената
застраховка „Пълно Каско” при него - Т. - обезщетение
в размер на 1262.36 лева, което изплатило на 31.03.2015 г., с представеното
преводно нареждане, на отстранилият имуществените вреди горепосочен сервиз (л. 39-40).
С плащането му З. се е суброгирало в правата на
увреденото при ПТП от ответника трето лице Т. срещу ищеца, като застраховател
по покриващия отговорността му за причинените при това ПТП вреди – договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (чл.
213а КЗ отм.). Поради това З. изпратило на ищеца представената по делото
покана по регресната му претенция да му преведе след
получаването му платеното на увреденото при ПТП от ответника горепосочено трето
лице - застрахователно обезщетение от 1262.36 лева по имуществената застраховка
„Пълно Каско” и 25 лева ликвидационни разноски по
обработката на претенцията или общо 1287.36 лева (л. 37). Получавайки
го ищецът образувал при него преписка по щета № РС3100000033 и на 19.06.2015 г.
изплатил по застраховката „гражданска отговорност” на автомобилистите обезщетение
в размер на 1287.36 лева на З. с представеното преводно нареждане (л.
7).
При тези установени по
делото обстоятелства по първоначалните искове, съдът намери, че в полза на ищеца
не е възникнало и несъществува процесното регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 4 КЗ (отм.,
но приложим в случая по делото съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в който смисъл е и Р
192-2012-II т.о.) спрямо ответника. По материалноправният въпрос налице ли е предпоставката,
визирана в чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 4 КЗ (отм.),
при напускане на местопроизшествието и следва ли автоматично, без събиране на
съответните доказателства, извод, че е налице виновно отклонение от страна на
водача, участник в ПТП, от проверка за алкохол, е налице задължителна съдебна
практика на ВКС, според която, само фактът на напускане на местопроизшествието
не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за
алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от
ищеца по този регресен иск (Р 113-2012-I т.о.,
Р 16-2011-II т.о., Р 183-2010-II т.о.).
Само при наличието на данни за предприети мерки за извършване на проверка за
алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се
приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.)
за регресна отговорност на застрахования, а случая не е такъв.
При него по делото няма
доказателства ответникът да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал,
а само доказателства, че е напуснал мястото на ПТП и е намерен по-късно на
същата дата в дома си от органите на МВР и е съставен след това в негово
присъствие на същата дата протокола за ПТП и АУАН за това ПТП, без в този
протокол и АУАН да е отразено да е отказал да се подложи на проверка за алкохол.
В този смисъл липсват данни, от които да може да се направи извод за виновното
му отклонение от такава проверка, а само от факта, че е напуснал ПТП не може да
се направи извод, че виновно се е отклонил от такава проверка за алкохол (Р
113-2012-I т.о., Р 16-2011-II т.о., Р 183-2010-II т.о.). Само на това основание
с плащането на застрахователните обезщетения от 443 лева за увредения при ПТП
от него горепосочен товарен автомобил и от 1287.36 лева за увредения при ПТП от
него горепосочен лек автомобил, не са възникнали за ищеца и поради това
несъществуват към релевантната дата на приключване на съдебното дирене по
делото, регресни вземания по чл. 274, ал. 1, т. 1,
пр. посл. КЗ (отм.) за връщане от ответника на тези
платени от ищеца застрахователни обезщетения, защото по делото няма несъмнени
доказателства ответникът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол.
Поради това не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. последно КЗ (отм.)
за реализиране на регресната му отговорност, на която
се позовава ищецът. Само на това основание предявените от него първоначални
искове за съществуване на такова негово регресно
вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.) в
размер на исковата сума от 1287.36 лева за главница, с 550.58 лева мораторна лихва от 19.06.2015 г. до 04.09.2019 г. и законна
лихва върху тази главница от подаване на заявлението в съда до изплащането й,
се явяват недоказани още в своето основание (чл. чл. 274, ал. 1, т.
1, пр. последно КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това като
неоснователни следва да бъдат изцяло отхвърлени, заедно с акцесорната
му претенция за присъждане на сторените по делото и в заповедното производство
разноски, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер,
защото това се явява безпредметно (Р 113-2012-I т.о., Р 16-2011-II т.о.,
Р 183-2010-II т.о.).
По насрещния иск
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният насрещен иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая ответникът твърди,
че е платил на ищеца на 22.06.2015 г. без основание исковата сума от 443 лева с
представената с насрещната му искова молба вносна бележка от същата дата, а
ищецът оспорва това му твърдение с възражението, че е получил тази сума на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.), като
негово регресно вземане на същото основание за
платеното преди това от него застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования ответник имуществени вреди при процесното
ПТП на увредения при същото горепосочен товарен автомобил. При това положение доказателствената тежест между страните по този насрещен
иск се разпределя така – предявилият го ответник носи тежестта да докаже по
делото, че е платил на ищеца исковата сума от 443 лева, а ищецът носи тежестта
да докаже, че е налице посоченото в отговора му регресно
основание по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ
(отм.) да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ответникът доказа, че е
платил на ищеца тази сума на 22.06.2015 г., а ищецът не доказа възражението си,
че е налице посоченото в отговора му регресно право
по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.) да я
получи. Тъкмо напротив. По делото се установи с оглед изложеното, че такова
негово регресно вземане/основание по чл. 274, ал. 1, т. 1,
пр. посл. КЗ (отм.), не е възниквало и поради това
несъществува към датата на приключване на съдебното дирене по делото. Поради
това ищецът без основание е получил тази сума от ответника. Същата се явява
платена от него при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД. Поради това предявеният насрещен иск за осъждането на ищеца да му я
върне се явява основателен и следва да се уважи.
Неоснователни са
възраженията на ищеца в отговора му по този насрещен иск, че с плащането й след
регресната му покана по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.), ответникът е признал във вносната бележка
наличието на такова регресно вземане на ищеца да я
получи. Вярно е, че във вносната бележка за плащането на тази сума на ищеца
ответникът е посочил основание за плащането й „обезщетение“, от което може да
се направи извода, че той извънсъдебно е признал в същата бележка, че е платил
същата сума на ищеца именно за погасяване на платеното от същия преди това
застрахователно обезщетение в същия размер на увреденото от ответника при ПТП
трето лице за увредения му при ПТП горепосочен товарен автомобил. Но също така
е вярно, че както признанието на иска, така и признанието на факти, не обвързва
съда, защото чрез него не само може да бъде проведен симулиран процес, но и то
да се отнася до права, отречени от нашия правен ред или произтичащи от нищожна
правна сделка (чл. 175 ГПК). Поради това спрямо
съда и признанието на факти, и признанието на иска, е само едно доказателствено средство (обяснение на ответника), от което
поради това съдът не е обвързан, а преценява по свое вътрешно убеждение с оглед
всички останали обстоятелства по делото (Р 549-88-I г.о.). А по делото се
установи несъмнено с оглед изложеното, че за ищецът не е съществувало към
датата на получаването на тази насрещна искова сума от 443 лева от ответника, регресното вземане/основание по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.) да я получи (чл. 175 ГПК). По
този насрещен иск ответникът не е претендирал присъждане и на законна лихва
върху исковата сума, поради което такава не му се и присъжда с настоящото
решение с оглед диспозитивното начало в процеса (чл.
6, ал. 2 ГПК).
При
този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените
по първоначалните и насрещния му иск разноски в общ размер от 850 лева (от
които 400 лева платено адвокатско възнаграждение за защитата му по първоначалните
искове, 50 лева внесена държавна такса за насрещния му иск, 100 лева внесен депозит
за възнаграждение на вещото лице за изготвяне на назначената СИЕ и 300 лева
платено адвокатско възнаграждение за защитата му по насрещния иск), които
следва да се възложат в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Неоснователно е възражението на пълномощника му за прекомерност на платените от
ответника съответно 300 лева адвокатско възнаграждение за защитата му по
насрещния иск, защото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под
който не може да бъде намалявано поради прекомерност, и 400 лева платено
адвокатско възнаграждение за защитата му по първоначалните искове, защото
надвишава само с 41.34 лева дължимото за същите минимално възнаграждение от
358.66 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед конкретната фактическа и
правна сложност на делото, по което са проведени четири съдебни заседания и
събрани множество писмени доказателства, показания на свидетел и изслушани СИЕ
и първоначална и нова САТЕ, не би могло да се приеме за прекомерно и намали (чл.
78, ал. 5 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от З., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение
на Т.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 1287.36 лева за
главница от неплатено регресно вземане по чл. 274,
ал. 1, т. 1, пр.посл. КЗ (отм.)
за изплатено
на 19.06.2015 г. застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна
полица 30114002796876/14.11.2014 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за обезвреда на виновно
причинени имуществени вреди на третото лице Т. при настъпило на 13.01.2015 г. в
гр. С. ПТП, с 550.58 лева мораторна лихва от
19.06.2015 г. до 04.09.2019 г., и законната лихва върху главницата от 05.09.2019 г. до изплащането й,
за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 2712/03.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело
№ 4535 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, както и искането на З.
за присъждане на сторените по делото и по частно гражданско дело № 4535 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд разноски.
ОСЪЖДА
З. с п.а., да заплати на Т.Г.К. с п.с., сумата от 443 лева за главница, която
без основание е получило на 22.06.2015 г. по вносна бележка с референтен № 451CHDC151731401/22.06.2015
г., както и сумата от 850 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: