№ 2647
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211007 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-023870 от
24.11.2022 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и твърди, че допълнителни обяснения ще даде в
съдебно заседание.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично,
поддържа жалбата и твърди, че не му било обяснено, че трябва да се изследва
в рамките на 45 минути, затова отишъл на следващия ден и пробата се
оказала отрицателна.
Въззиваемата страна - началник група към СДВР, ОПП - СДВР- редовно
призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени
бележки от юрк. Х. – процесуален представител на въззиваемата страна, в
които оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли за
решение, с което НП да бъде оставена в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На 06.11.2022 г. в 20:42 часа в община Столична, по общински път I-6
(Перник – София) с посока на движение от с. Владая към бул. „Цар Борис III“
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Киа“ с рег. № СВ **** ТР,
собственост на И.И.Д..
По същото време жалбоподателят бил спрян за проверка след КПП
Владая от свидетелите Е. В. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и колегата й А. М. К.. Причина за проверката
било обстоятелството, че водачът използвал мобилен телефон докато
шофирал. В хода на проверката жалбоподателят Г. бил леко притеснен,
поради което контролните органи го попитали дали употребява наркотични
вещества, на което той отговорил утвърдително. Свидетелите С. и К.
поискали да извършат проверка на жалбоподателя за наличието на
наркотични вещества и упойващи вещества в слюнката на жалбоподателя с
DrugTest 5000 ARKD 0049, като му разяснили, че отказът от тестване се
наказва с административна санкция. Жалбоподателят отказал теста. Предвид
това на жалбоподателя Г. бил издаден талон за медицински изследване с
номер 087106, съгласно който следвало да се яви във Военно медицинска
академия в срок от 40 минути от връчването на талона, за вземане на кръвни
проби за установяване наличието на наркотични вещества в кръвта му.
Екземпляр от талона за медицинско изследване бил връчен на жалбоподателя
Г. в 21:15 минути, като жалбоподателя получил същия срещу подпис.
При тези обстоятелства свидетелят Е. С. съставила на жалбоподателя Г.
АУАН Серия GA № 33666 от 06.11.2022 г. Същият бил съставен в
присъствието на един свидетел - свидетеля К., който е и очевидец на
нарушението, и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр
от съставения АУАН срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу така
съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН АНО издал процесното наказателно
постановление (НП) № 22-4332-023870 от 24.11.2022 г., с което на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени на жалб. Г. административни
наказания “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Няма писмени доказателства за датата на връчване на НП на
санкционираното лице, според АНО (в придружителното писмо) това е
27.07.2023 г., на която дата е депозирана и жалбата.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели Е. В. С. и А. М. К., както и от
събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: талон за медицинско изследване № 087106; справка картон
на водача; Заповед № 8121к-ВНО/23.10.2019г. на министъра на МВР; Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
2
свидетелте С. и К. и прецени, че показанията им, макар и не особено
подробни такива, се явяват логични, последователни у убедителни, предвид,
че и двамата разпитани свидетели излагат информация включена в предмета
на доказване по настоящото дело, а именно, че жалбоподателят е бил спрян за
проверка и че същият е отказал да даде проба за наличие на наркотични
вещества в слюнката, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно
длъжностно лице да издава НП за нарушения по ЗДвП.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Съдът намира, че жалбоподателя Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за
които е санкциониран.
На първо място, той е действал в качеството на водач на МПС, по
3
времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Това обстоятелство се
потвърждава от събраните от настоящия съдебен състав гласни
доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните свидетели С.
и К. и не се оспорва от жалбоподателя.
Изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява именно с
отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества, което ясно е описано в
АУАН и НП. След отказа на лицето да даде проба за наличие на наркотични
вещества в слюнката при изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал.
3-7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон
за изследване. В последния са посочени всички реквизити, предвидени в
Наредбата и същият е връчен на нарушителя. Същият обаче не е отишъл в
посоченото болнично заведение да даде съответните проби в указания срок, т.
е. е отказал да даде проба.
По този начин, след като в качеството на водач на моторно превозно
средство жалбоподателя е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, той е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая от
събраните доказателства се установи, че действително жалбоподателят е
отказал да бъде изследван - обстоятелство, което се потвърждава дори и от
неговото изявление в хода на по същество на делото пред настоящия съдебен
състав. Твърдението му, че не му било обяснено, че има 45 минути за
изследване, затова отишъл на следващия ден, се обори от показанията на
разпитаните свидетели, от една страна – от друга – в самия талон за
изследване обстоятелствата при които следва да се тества са точно и
подробно описани, и твърдението му, че не бил прочел документите, защото
бил афектиран е несъстоятелно.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. За съставомерността на нарушението не е
необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е целял именно настъпването на последиците - да избегне
4
извършването на проверка за употреба на наркотични вещества. Наличието на
отрицателен тест за наркотици, извършен извън процедурата по Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и с дата 08.11.2022 г. (два дни след
процесния случай) се явява неотносим към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице "маловажен случай"
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като допуснатото нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се
за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Наложените наказания са в размер, който е строго определен в
съответната правна норма и не подлежи на промяна.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата -
оставена без уважение.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от
ЗАНН, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-4332-023870
от 24.11.2022 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на Р. М. Г. са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалб. Р. М. Г., ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР сумата от 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5