Решение по дело №1096/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  1356

 

 

гр. Пловдив, 01.07. 2021 год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1096 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, А.К.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат А.Б.Б.,***, със съдебен адрес ***, офис 5 иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 4251/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразното наказателно постановление, до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковата претенция се основава на факта, че на А.К.Б. е издадено Наказателно постановление/НП/  № 18-1030-000024 г., от Началник  група към ОД на МВР – Пловдив, с което на  А.К.Б. е наложена: 1.  глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и 2. глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, което е обжалвано от  Б., и е било отменено в частта с която е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, с Решение № 1332/25.07.2018г. по АНД № 4252/2018 г. на Районен съд Пловдив - I нак. състав. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 15.08.2018год. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие по АНД № 4251/2018 на Районен съд Пловдив. По този договор, Б. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., от което 150 лв., съответстващи на отменената част от наказателното постановление, представляващи размера на причинените му имуществени вреди.

С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.

 Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на А.К.Б. е издадено Наказателно постановление/НП/  № 18-1030-000024 г., от Началник  група към ОД на МВР – Пловдив, с което на  Б. е наложена: 1.  глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и 2. глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Посоченото НП е обжалвано от Б. ***, за което е образувано АНД № 4251 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1332/25.07.2018г. (влязло в законна сила на 15.08.2018г.), с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление № 18-1030-000024, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция,   в ЧАСТТА, с която на  А.Б.. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, и е  ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № 18-1030-000024, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция  в ЧАСТТА,  с която на  А.Б. е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

 Пред ПРС Б. е представляван от адв.А.Б., въз основа на пълномощно от 14.06.2018г.. (приложено в оригинал на л.7 от АНД № 4251/2018г.)  и договор за правна защита и съдействие № 20466 от  14.06.2017г. (приложен в оригинал на л.7,гръб от АНД  № 4251/2018г.), като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съответно 150 лв., съответстващи на отменената част от наказателното постановление. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

  Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е  задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление  №18-1030-000024 г., издадено от Началник  група към ОД на МВР – Пловдив, е ОТМЕНЕНО, в ЧАСТТА, с която на А.Б.. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 (с Решение № 1332/25.07.2018г., постановено по  АНД № 4251/2018 г. по описа на ПРС).

От материалите по приложеното  АНД №  4251 по описа за 2018 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление  №18-1030-000024 г., издадено от Началник  група към ОД на МВР – Пловдив, в ЧАСТТА, с която на А.Б.. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно в тази му част. Решението на съда (№1332/25.07.2018г.) е влязло в законна сила на 15.08.2018г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт в  посочената част, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП.  В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт в отменената част и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе казано е  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

           В обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП.  Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. (Така и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело  № 2210/2016 г. и други).

 Все в обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД №    4251/2018г. по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:

 В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В  чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият  размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

В конкретния случай, оказаната от адвокат  А.Б. правна помощ по АНД № 4251/2018г.  на ПРС се изразява както в изготвяне на жалбата срещу НП, така и осъществено процесуално представителство в проведеното по делото открито съдебно заседание. В случая минималният размер на адвокатско възнаграждение за тези процесуални действия, включително и за осъщественото процесуално представителство, с оглед материалния интерес по АНД № 4251/2018г. (3000,00 лв.) е 370 лв. за наложеното административно наказание ГЛОБА (съгласно  чл. 18, ал. 2, във вр. с  чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и 300 лв. за наложеното административно наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС(съгласно  чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), или общо в размер на  670 лв. за двете административни наказания.

Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв.респективно 150 лв., съответстващ на отменената част от наказателното постановление,  който  дори е под минималния размер, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред в посочената част), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от момента на влизане в сила на решение № 1332/25.07.2018г. постановено по  АНД № 4251/2018 г., с което процесното НП е отменено в посочената част, а именно от  15.08.2018г. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство.

          На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокат А.Б.Б. възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 300 лв.

 

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7,  да заплати на А.К.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата в размер на 150,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление/НП/ № 18-1030-000024 г., издадено от Началник  група към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с която на А.Б.. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 4251/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив) разноски за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съответстващо на отменената част от наказателното постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  15.08.2018г. до окончателното изплащане на посочената  главница.

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на А.К.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата в размер на 10, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса.

          ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7,  да заплати на адвокат  А.Б.Б., ЕГН : **********, вписан в АК – Пловдив с личен номер **********, с адрес гр.Пловдив,бул.“Шести Септември“ №144А, ет.5, офис 5 сумата в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Присъдените с настоящото съдебно решение суми следва да бъдат преведени по банковата сметка на А.К.Б. IBAN:  *** :  *****  в „Обединена българска банка“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: