РЕШЕНИЕ
№ 2547
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330115607 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК ********* против СТ. ЗЛ. Ш., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК,
чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД.
Твърди, че на 26.01.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс”
ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № **********,
под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 300
лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни – 25.02.2017 г., ведно с договорна
лихва.
Според Общите условия – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит,
преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на допълнителна сума, договорът
се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изключение
на размера на задълженията. Същият бил изменен на 11.02.2017 г., при което се дължала
главница от 350 лева.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не погасил. На основание, т.13.2 ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на
сумата от 350 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване
на исковата молба в съда – 04.10.2021 г. до окончателното погасяване и разноските по
делото.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен, лично на ответника СТ. ЗЛ. Ш., на
настоящия му адрес – гр. П. ****, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил
1
отговор на исковата молба.
Ответникът СТ. ЗЛ. Ш. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, лично,
като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 4227/16.04.2022 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.06.2022 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявения
иск да се уважи изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива от: 50 лева – ДТ, като се дължи и юрисконсултско
възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с
оглед конкретната фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия,
съдът определя в размер на минимума от 100 лева. Дължат се разноски от общо 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ЗЛ. Ш., ЕГН **********, да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, следните суми: 350 лева /триста и петдесет лева/ – главница, дължима по
договор за кредит № ********** от 26.01.2017 г., изменен на 11.02.2017 г., сключени с
„4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ
България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда – 04.10.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
2