Р Е Ш Е Н И Е
№ 56/05.02.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 590 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за комисията за финансов надзор/ЗКФН/, във връзка с чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.Т.И., действащ като едноличен търговец с фирма „Ш*** - И.И.“, със седалище и адрес на управление ***, с която е обжалван Акт за установяване на публично вземане/АУПВ/ № 1192-ЗБ/18.12.2018 г., издаден от зам.председателя на Комисията за финансов надзор/КФН/, съгласно заповед № з -477/14.12.2018 г., с който е установено публично вземане на ЕТ „“Ш*** - И.И.“ с ЕИК * , в размер на 468.43 лв., представляваща такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г. съгласно Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН, ред 35 от Раздел II, т. I, ведно с дължимата лихва за забава от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 и законна лихва от 08.12.2018 г. до деня на окончателното изплащане.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен АУПВ, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В с.з. пълномощникът излага доводи, че търговецът не притежава екземпляр от договора сключен с ЗАД“А*** “ и след 2016 г. не е осъществявал застрахователна дейност, както и през 2018 г. Поддържа се, че не следва да бъде ангажирана отговорността на едноличния търговец за незаплатената такса за осъществяване на общ финансов надзор, тъй като същият не е осъществявал застрахователна дейност след 2016 г.. С оглед горното е направено искане за отмяна на Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПВ/ № № 1192-ЗБ/18.12.2018 г.
Ответникът, чрез процесуалния представител юрисконсулт Герчева оспорва жалбата, като излага подробни доводи в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от приложеното по делото заверено копие на известие за доставяне, процесният административен акт е връчен на 31.12.2018 г./ л.19 от д.№ 1662/2019 г./, а жалбата е депозирана чрез „ М*** е***“ на 14.01.2019 г./ л.12 от д. № 77/2019 г./, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
След връщане на делото за ново разглеждане, съгласно решение № 16222/28.11.2019 г., постановено по адм.д.№ 8491/2019 г. по описа на ВАС, административната преписка е допълнена с договор за застрахователно агентство № 38007274/29.02.2016 г. между ЗАД“Армеец“ и ЕТ“ Ш*** - И.И.“ / л.13-16 от делото/, както и заявление от едноличния търговец за прекратяване на договор за застрахователно агентство, считано от 07.12.2018 г./л.17 от делото/.
ЕТ „Ш*** - И.И.“ до 07.12.2018 г. е застрахователен агент, вписан в регистъра на застрахователните брокери и агенти, воден от КФН, по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/. Това обстоятелство се установява от приложено по делото извлечение от регистъра на застрахователните агенти за периода от 29.02.2016 г. до 07.12.2018 г. /л. 17 и сл. от д.№ 77/2019 г./. Видно от извлечението за целия посочен период, вкл. за процесния до 07.12.2018 г., ЕТ“ Ш*** - И.И.“е застрахователен агент на ЗАД“А*** “ АД и е вписан във водения от КФН регистър на застрахователните агенти.
С писмо, изх. № 38-00-409 от 28.11.2018 г., търговецът е уведомен за открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за установяване на публично вземане на обща стойност 500. 00 лв., която сума включва главница- такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г в размер на 500. 00 лв. и лихва за забава към нея до деня на окончателното й заплащане. Съгласно т. VI на раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел II, т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В чл. 27, ал. 5 от ЗКФН е предвидено, че при неплащане в установения срок на таксата за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и се дължи лихва в размер на законната лихва. Писмото е изпратено на адреса на търговеца, официално обявен в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. Видно от обратната разписка, писмото се е получено от съпругата на търговеца на 30.11.2018 г./ л.22 от д. № 1662/2019 г./ . От която тече 7-дневен срок за представяне на обяснения и възражения във връзка с така откритото производство. След което е подадено заявление от търговеца до управителя на агенция на ЗАД“А*** “ гр.Монтана, с което заявява, че желае да бъде прекратен договор за застрахователно агентство, считано от 07.12.2018 г., но сочи номер на договор от 25.02.2015 г. Като от събраните писмени доказателства се установява, че договор за застрахователно агентство № 38007274/25.02.2015 г., сключен между ЗАД“А*** “ и ЕТ“Ш*** – И.И.“ е за срок от една година/ л.9-12 от д.№ 1662/2019 г./ , след което търговецът е сключил договор № 38007274/29.02.2016 г., който е за неопределен срок/ л. 13-16 от делото/.
При тези данни е издаден Акт за установяване на публично вземане/АУПВ/ № 1192-ЗБ/18.12.2018 г., издаден от за председател на КФН Б.А*** , съгласно заповед № з -477/14.12.2018 г./ л.7 от дело № 77/2019 г./ и паметна записка № Р-09-1896/14.12.2018 г./л.7 от делото/., с който е установено публично вземане на ЕТ “ Ш*** - И.И.“ с ЕИК * , в размер на 468.43 лв., представляваща такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г. - до 07.12.2018 г., съгласно Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН, ред 35 от Раздел II, т. I, ведно с дължимата лихва за забава от 01.02.2018 г. до деня на окончателното изплащане.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗКФН, комисията събира такси на основание, по ред и в размери съгласно тарифа, определена в приложение към закона, а съгласно чл. 27, ал. 7 ЗКФН, просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс, като актът за установяване на вземането се издава от председателя на комисията.
При така изложеното, следва да се приеме, че е налице компетентност на административния орган, издал оспорения АУПВ.
Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и в него са изложени фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
Относно твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, жалбоподателят е бил уведомен за започнатото административно производство и не му е дадена възможност да участва в него, т.е. не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Изложеното в жалбата, че не са взети предвид изложените възражения не може да бъде прието за нарушение на производствените правила, предвид събраните в производството писмени доказателства – наличие на сключен договор за застрахователно агентство от 29.02.2016 г. Съдът намира, че редът за съобщаване на акта не е нарушен, дадена е и възможност за излагане на възражения, но същите са приети за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая приложим е Закона за комисията за финансов надзор, а както вече се посочи съгласно чл. 27, ал. 7 ЗКФН, просрочените такси по ал. 1 подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс, като актът за установяване на вземането се издава от председателя на комисията. Този специален закон не предвижда друг ред за установяване на публично вземане, освен този по чл. 166 от ДОПК. В този случай разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК разписва, че тогава публичното вземане се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Или редът за издаване на оспорения пред административния съд АУПВ е редът за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Затова приложимия закон е АПК. Приложената по делото известие за доставяне, на които се основава администратвния орган, удостоверяват, че пратката е получена на адреса на търговеца, т.е. процесният АУПВ е бил редовно съобщен на адресата. Жалбоподателят е направил своите възражения относно процесуалната и материалноправна законосъобразност на акта в настоящото производство.
Неоснователно оспорващият поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като не дължи сумата описана в процесния административен акт.
За изцяло неоснователни, съдът намира основните възражения на жалбоподателя за недължимост на определените данъчни задължения поради твърдението, че не е осъществявал застрахователно посредничество след декември 2016 г., т.к. съгласно приложения сключен договор № 38007274/29.02.2016 г. със ЗАД“А*** “ , същият е имал възможност да осъществява такава дейност, а доколко е осъществявал такава е въпрос на негов избор. Доколко търговецът се е възползвал от договорената и предоставена възможност е без значение както за възникването и изискуемостта на свързаните с нея публични задължения, така и за субекта им, за който те са възникнали при договореното право за упражняване на тази дейност.
Таксата за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г. до 07.12.2018г., когото е заявено искане за прекратяване на договора за застрахователно агентство със зАД“А*** “ се дължи, тъй като търговецът е действащ застрахователен агент, който като такъв е бил вписан до 07.12.2018 г. в регистъра на застрахователните брокери и агенти, воден от КФН по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор.
При наличието на това обстоятелство, ЕТ „Ш*** - И.И.“ дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор, т. I, ред 35 на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН „Такси, събирани от Комисията за финансов надзор“, като дължимостта на тази такса не е обвързано с обстоятелството дали търговецът се е възползвал от правата си съгласно действащия договор със ЗАД“А*** “ АД. След като по делото по безспорен начин е установено, че до 07.12.2018 г. оспорващият е вписан в регистъра на застрахователните брокери и агенти има задължение да заплати такса за осъществяване на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор, т. I, ред 35 на Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН „Такси, събирани от Комисията за финансов надзор“. Дължимостта на таксата е вследствие на обстоятелството, че оспорващият е вписан в регистъра на застрахователните брокери и агенти, тоест е поднадзорно лице по отношение на което КФН осъществява надзорните си правомощия, който са предвидени в ЗКФН. Съгласно т. VI на раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел II, т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В чл. 27, ал. 5 от ЗКФН е предвидено, че при неплащане в установения срок на таксата за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и се дължи лихва в размер на законната лихва. Съгласно т. XI на раздел IV от Приложението към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН, размерът на таксата за осъществяване на общ финансов надзор на лице, което е отписано от съответния публичен регистър по чл. 30 ЗКФН, се преизчислява пропорционално за времето през годината, в което лицето има качество на поднадзорно лице, като дните от годината се броят за 360. Законосъобразно, при съобразяване на приложимия материален закон, с обжалваният административен акт е установено, че КФН в качеството си на надзорен орган има публично държавно вземане към ЕТ Ш*** – И.И.“ на стойност 468.43 лв., изчислена до 07.12.2018 г. на база 500 лв. за цялата 2018 г., ведно с дължимите лихви за забава към момента на плащането им.
Тук следва да се посочи, че в сключения договор между едноличния търговец „Ш*** - И.И.“ и ЗАД“А*** “ в раздел V „Срок на договора. Прекратяване“, изрично е уредено, че договорът е за неопределено време и при какви условия може да се прекрати същия/ л.16 от делото/, но в производството е са събрани доказателства договорът да е бил прекратен, преди заявлението от 07.12.2018 г. Следва да се съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят е имал възможност да предприеме действия както за прекратяване на договора със ЗАД“А*** “, така и за заличаването му от регистъра на застрахователните брокери и агенти воден от КФН. Съгласно действащата до 07.12.2018 г. разпоредба на чл.321, ал.1 Кодекс за застраховането КЗ /Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г/ „ За заличаването на застрахователния агент от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор се прилага съответно чл. 312, ал. 1. Комисията заличава застрахователния агент от регистъра и при прекратяване на договора за застрахователно агентство.“. Същият не е предприел необходимите действия за прекратяване на договора със ЗАД“А*** “ или за заличаване от регистъра преди уведомлението от 28.11.2018 г., с което е открито административното производство. Същият не е предприел тези действия, които да го изключат от кръга на поднадзорните лица на КФН, тоест по отношение на него са били описаните по-горе основания за заплащане на такса. Като същата е надлежно преизчислена съгласно подаденото от търговеца заявление от 07.12.2018 г.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, направено своевременно искане от процесуалния представител на ответника по делото за присъждане разноски в съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.Т.И., действащ като едноличен търговец с фирма „Ш*** - И.И.“, със седалище и адрес на управление ***, против Акт за установяване на публично вземане/АУПВ/ № 1192- ЗБ/18.12.2018 г., издаден от зам.председателя на Комисията за финансов надзор/КФН/, съгласно заповед № з -477/14.12.2018 г. на председателя на КФН.
ОСЪЖДА И.Т.И., действащ като едноличен търговец с фирма „Ш*** - И.И.“, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Комисията за финансов надзор 100/сто/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Административен съдия: