Решение по дело №13/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Отдел „Рибарство и контрол (ОРК) – Западна България, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез юрисконсулт И. П. срещу Решение № 67 от 25.10.2023 г., постановено по АНД № 154 по описа за 2023 г. на Районен съд – Радомир.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 14-37 от 11.04.2023 г. на началника на ОРК – Западна България, към ГДРК при ИАРА, оправомощен със заповед № РД-09-406 от 01.04.2022 г. на министъра на земеделието, с което на Г. В. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], за извършено административно нарушение по чл. 88 от ЗРА, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно – процесуално незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 12 от ЗАНН. Пледира, че съдът не е установил фактите по безспорен начин, като е следвало да продължи процесуалните действия по установяване на значими за спора факти и обстоятелства, свързани със самоличността на дееца. Иска от касационния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и да върне делото на Районен съд – Радомир за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И. П., който поддържа жалбата. Излага съображения, че както от свидетелските показания, дадени по АНД № 154/2023 г. , така и от тези – по АНД № 155/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, става ясно, че лицето Г. В., установено като нарушител, е същото лице, което е на снимката от риболовния билет и което месец и половина след нарушението е призовано в офиса на ИАРА – Перник, за съставяне на акт.

В проведеното на 28.02.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касация – Г. В. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. М. от АК – София, негов пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

В проведеното съдебно заседание на 28.02.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна по следните съображения:

С НК № 14-37 от 11.04.2023 г. началникът на ОРК – Западна България, към ГДРК при ИАРА, налага на Г. В. В. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за това, че на 13.10.2022 г., в 13:30 часа, в [населено място], при извършена рутинна проверка на язовир „Пчелина“, в залива под [населено място], под бетонната беседка, на място с GPS координати 42° 31 ‘38“ N и 22° 52‘ 08“ E, препятства проверка извършвана от контролен орган, тъй като след като същият е установен да извършва любителски риболов с два броя въдици в целогодишно забранен за риболов участък от язовира, след легитимация и при опит да бъде извършена контролна проверка, Г. В. отказва да съдейства на служителя на ИАРА, като отказва да предостави личната си карта за съставяне на АУАН, държи се надменно, а след подаден сигнал на [тел. номер] с искане за съдействие от страна на полицията, напуска мястото на нарушението с автомобил с [Марка] с рег. № [рег. номер], отправяйки се в неизвестна посока, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 88 от ЗРА.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, който с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол го отменя.

За да постанови обжалвания акт решаващия състав на първата съдебна инстанция, във връзка с дължимата служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство приема същото за валидно, формално законосъобразно и водено от компетентни органи, без допуснати съществени процесуални нарушения, при съобразяване с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, включително с посочване в акта за установяване на процесното нарушение (АУАН) и НП на всички факти, относими към съставомерните елементи на процесното нарушение, с ясна за нарушителя фактическа рамка, срещу която да организира защитата си.

Разгледал спора по същество, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд приема за безспорно установено по делото от фактическа страна, че на 13.10.2022 г., при извършвана проверка на язовир „Пчелина“, в землището на [населено място], община Ковачевци, област Перник, служител на ОРК – Западна България, ГДРК, ИАРА, в залив до [населено място], на място установява лице, което лови риба. Лицето се представя на служителя с риболовен билет, в който е вписано името на Г. В. В.. При поискване от същото това лице да представи личната си карта за съставяне на АУАН за извършено нарушение на ЗРА, лицето отказва да предостави искания документ, събира рибарските си принадлежности и напуска мястото на нарушението с лек автомобил в неизвестна посока. В решението се приема, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставител и свидетел по АУАН, че при съставянето акта наказаното лице заявява, че не той, а неговият брат е бил на риболов на процесната дата, както и че свидетелят по АУАН не може да е сигурен, че лицето, на което е съставен акта е същото, констатирано на 13.10.2023 г., тъй като е възможно да е станало объркване и проверяваното лице всъщност да не е лицето, на което е съставен АУАН, а неговият брат.

Въз основа на така установените факти съдът постановява, че по делото не е установено категорично, че на процесната дата именно наказаното лице е извършвал риболов в забранения участък на язовир „Пчелина“, съответно че изводът на наказващия орган за осъществено административно нарушение по чл. 88 ЗРА не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото административнонаказателно обвинение остава недоказано. С мотиви, че жалбоподателят не е бил субект на административнонаказателната забрана, въведена с нормата на чл. 88 ЗРА и не е годен субект на нарушението, описано в НП, последното е отменено с решението, предмет на настоящия касационен контрол.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите в жалбата:

Основателно касаторът възразява срещу доказателствената дейност на съда, респективно срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав от фактическа страна, отнасящи се до авторството на процесното нарушение, рефлектирали върху правилността на изводите в решението и по приложението на материалния закон.

Съгласно чл. 29, предл. шесто от ЗРА, лицата, които осъществяват стопански и любителски риболов и аквакултури, са длъжни да оказват съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси.

В разпоредбата на чл. 88 от ЗРА е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в случай на препятстването на проверките, извършвани от контролните органи, т.е. деянието е въздигнато в административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. С оглед на така разписаното изпълнително деяние по чл. 88 от ЗРА, за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна, следва да е установено поведение, съставляващо „препятстване“ на проверките, извършвани от контроли органи на ИАРА, така и да е установен извършителят на това деяние.

Във връзка с горното и съобразно чл. 220 от АПК, настоящата касационна инстанция възприема за напълно кореспондираща на събраните по делото писмени и гласни доказателства установената от Районен съд – Радомир фактическа обстановка в частта ѝ, отнасяща се до приетото за установено в решението касателно признаците от обективна страна на процесната деятелност – на 13.10.2022 г., а именно: че при извършвена проверка на язовир „Пчелина“, в землището на [населено място], община Ковачевци, област Перник, служител на ОРК – Западна България, към ГДРК при ИАРА, в присъствието на свидетеля по АУАН – С. М., в залив до [населено място], който е целогодишно забранен за риболов, установено на място лице лови риба и се представя на служителя с риболовен билет с посочено в него ЕГН на Г. В. В., като след поискване от страна на служителя на ИАРА, лицето да представи личната си карта за съставяне на АУАН, последното отказва, след което събира рибарските си принадлежности и напуска мястото на нарушението с лек автомобил с посочените марка и регистрационен номер в неизвестна посока.

Основен спорен по делото пред районния съд въпрос е относно субекта на административното нарушение и конкретно кой е извършителят на процесното деяние, заварен на посочената дата да извършва риболов в забранен участък, препятствал извършването на проверка от контролни органи на ИАРА, комуто се следва и тежестта на административнонаказателната отговорност по чл. 88 от ЗРА.

Твърдения, че Г. В. не е извършител на нарушението са навеждани още в хода на административнонаказателното производство посредством вписване от него в АУАН на възражение, че на процесната дата – 13.10.2022 г. е бил в командировка в [населено място], а риболовния си билет е изгубил шест месеца преди тази дата.

Съгласно чл. 4, ал. 1, предл. първо от Наредба № 8 от 28.01.2006 г. за условията и реда за отпечатване и разпространяване на билети за любителски риболов, изгубването на билет за любителски риболов се декларира от притежателя пред съответното териториално звено на ИАРА в 5-дневен срок от настъпването на събитието, като съгласно ал. 2 на с. чл., в тези случаи билетът се обявява за невалиден. Доказателства пред актосъставителя, респективно наказващия орган за деклариране на факта на изгубване на риболовния билет по преписката не са приобщени. Не са представени в този етап на производството доказателства и относно твърдения факт на командироване на жалбоподателя.

В депозираната жалба пред съда Г. В. отново заявява, че към момента на съставяне на АУАН е възразил пред служителя на ИАРА: „... нямах спомен къде се намира риболовния билет. Предположих пред служителя, че вероятно е бил изгубен и представен пред тях от непознато за мен лице... Заявих, че на същата дата съм бил в командировка и съм се намирал в [населено място], което е на 250 км от твърдяното местопроизшествие“. С жалбата пред районния съд не се представят доказателства за деклариране на факта на изгубване на риболовния билет, съобразно правилото, установено в чл. 4, ал. 1, предл. първо от Наредба № 8 от 28.01.2006 г. Районният съд не подлага на проверка това твърдяно обстоятелство.

Представя се с жалбата пред районния съд заповед за командировка от 13.10.2022 г. (л. 6 от АНД). Съгласно данните в посочения документ, удостоверени с подпис на неизвестно лице и печат на Община Антон, Г. В. е командирован от „ИНФРАКОНСТРУКТ“ ООД в [населено място], със задача „Геодезическо заснемане на улици в [населено място]“, за дата 13.10.2022 г., пристигнал е в [населено място] в 10:15 часа и е отпътувал от населеното място в 17:30 часа на същата дата, а пътуването е извършено със служебен автомобил „ФОРД S MAX”. Липсват в заповедта попълнени реквизитите в част – направени разходи, подлежащи на утвърждаване от съответния ръководител. Това представено писмено доказателство не е подлагано на оценка и анализ от първата съдебна инстанция. Следва да се посочи, че нито АУАН, нито НП съдържат данни за месторабота на наказаното лице, респективно трудовоправна свързаност с командироващото го юридическо лице. Отправя се в тази връзка с жалбата пред районния съд и доказателствено искане: за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане, за установяване на обстоятелството относно командироването на Г. В.. Впоследствие жалбоподателят се отказва от това свидетелстване. Допълнителни доказателства във връзка с твърденията за командироване на процесната дата на наказаното лице не са събирани и приобщени в хода на съдебното дирене пред районния съд.

Отправя се с жалбата пред районния съд и искане за събиране на доказателства относно собственост на автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], с който лицето, заварено на язовир „Пчелина“, при вписаните обстоятелства, на 13.10.2023 г. напуска посоченото в АУАН и НП място на проверката. Такива доказателства пред районния съд не са събрани.

Освен гореустановения дефицит на доказателствената дейност на съда, релевантен към защитната теза на жалбоподателя, че не той е лицето, препятствало проверката на 13.10.2022 г., районният съд в решението си прави и изводи по фактите, некореспондиращи с приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Показанията на свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН, дават сведения, които не съдържат достатъчно данни, от които да следва категорично заключение, че същите не могат да потвърдят констатациите по АУАН касателно авторството на процесното деяние – свидетелят по АУАН, С. М., сочи само, че не може да е „... на 100 процента“ сигурен дали лицето, на което е съставен АУАН е лицето, препятствало проверката. Това обаче е недостатъчно самостоятелно и изолирано да обоснове извод за недоказаност на авторството на процесното нарушение. Отделно от това, изводът в решението, че свидетелят С. М. заявява пред съда, че „...жалбоподателят е възразил, заявявайки че не той, а неговият брат е бил на риболов на процесната дата...“, не кореспондира със съдържанието на протокола от съдебното заседание по делото, проведено на 09.10.2023 г. В нито една част от показанията си С. М. не въвежда такова твърдение. Всички останали показания на лицето са неотносими към състава на процесното нарушение. Показания с такова съдържание, към които районният съд препраща при оценката на показанията на свидетеля С. М., не дава и актосъставителят М. А..

По делото обаче, включително в касационната жалба, действително се съдържат данни, свързани с конкретно друго лице, за което се твърди, че е представило пред контролния орган на ИАРА на 13.10.2022 г. риболовния билет на Г. В..

Свидетелят М. А. в показанията си в хода на съдебното следствие пред районния съд дава сведения за негови впечатления, свързани с визуални прилики на Г. В. с лице, дало показания по „друго“ дело, образувано пред Районен съд – Радомир. Такива данни се съдържат и в пледоарията по същество на защитата на наказаното лице, който твърди, че е възможна прилика на жалбоподателя с друго лице, което защитата сочи да е неговият брат, каквито данни били установени по АНД № 155/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, в което се обжалва наказателно постановление, издадено срещу Г. В. за незаконен риболов на процесната дата. Процесуалния представител на наказващия орган на свой ред заявява в хода на съдебните прения, че по АНД № 155/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, от Г. В. е доведено като свидетел лице, което свидетелите по делото оприличили на него, но твърди, че имат и визуални различия. Съдът не е проявил необходимата процесуална активност и относно тези въведени съществени за изясняване на авторството на процесното нарушение обстоятелства.

Изложеното води на извод за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с дефицит на доказателствената дейност на съда - не е проявена необходимата процесуална активност с цел установяване на съществени обстоятелства, свързани с основния спорен по делото въпрос. В резултат на това е постановен съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със събраните по делото доказателства свързани с авторството на процесното нарушение. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.

При така допуснатото от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с доказателствената дейност на съдебната инстанция по същество, касационният състав, освен че не може да замести районния съд в процедурата по приобщаване на доказателства – писмени и гласни, предвид забраната за фактически установявания, въведена с чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не може да осъществи и служебно дължимия контрол за правилното приложение на материалния закон в оспорвания съдебен акт, респективно да реши делото по същество. По изложените съображения, решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.

При новото разглеждане на делото съдът следва:

Да се съберат доказателства, от които да е видно, дали Г. В. е представил декларация по чл. 4, ал. 1, предл. първо от Наредба № 8 от 28.01.2006 г. за условията и реда за отпечатване и разпространяване на билети за любителски риболов. Във връзка с възражението по АУАН и представеното доказателство за командироване на Г. В. на 13.10.2022 г., следва да се изиска информация от О. А. за лицето заверило с печат и подпис командировъчна заповед № 17 от 13.10.2022г. С оглед факта, че лицето осуетило проверката, се сочи да е напуснало мястото с лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], следва да се съберат доказателства относно собствеността на това МПС. Поради констатираните несъответствия в показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност твърденията за визуална прилика между жалбоподателя и неговия брат, с оглед авторството на деянието, следва да се предостави възможност на жалбоподателя да даде обяснения по случая; да се допусне до разпит лицето – М. В., който разпит да се проведе в присъствието на жалбоподателя и актосъставителя, а при противоречия на показанията им да се проведе очна ставка по реда на чл. 143 от НПК във вр. с чл. 83 от ЗАНН. С извършването на горните процесуални действия по събирането на доказателства, би могло да се формира категоричен извод относно авторството на деянието.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото разноските следва да се присъдят в зависимост от изхода на спора от първоинстанционния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 67 от 25.10.2023 г., постановено по АНД № 154 по описа за 2023 година на Районен съд – Радомир.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Радомир, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.