№ 2405
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110215010 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-4332-029329/27.01.2020 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на К. М. З. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 22.11.2018 г., в
13.43 часа, в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от
Телевизионна кула към бул. „Никола Вапцаров“ срещу № 26-28 управлява
лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. № ........ със скорост от 107 км/ч
при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е
установена със система за видеоконтрол „TFR1-M” № 509.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице К. М. З., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
от извършване на нарушението до връчване на АУАН и НП е изминал голям
период от време, поради което не може да посочи кой е управлявал
автомобила.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и наказващият орган не
се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
1
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 22.11.2018 г., в 13.43 часа, в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с посока
на движение от Телевизионна кула към бул. „Никола Вапцаров“
неустановено лице управлявало лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“
с рег. № ............, като срещу № 26-28 се движил със скорост от 107 км/ч при
разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50 км/ч.
Нарушението било установено чрез техническо средство „TFR1-M” № 509,
записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и
скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № 10.02.4835 в Регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до
24.02.2020 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка
№ 1-39-18/15.03.2018 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща
периодична проверка на 15.03.2018 г. със срок на валидност на проверката до
15.03.2019 г., като към датата на заснемане на нарушението – 22.11.2018 г., е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните
стандарти.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. съставил АУАН с бл. №
086241/20.11.2019 г. срещу К. М. З. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя без последния да е призоваван за това действие.
На неустановена дата между 20.11.2019 г. и 05.12.2019 г. св. Ч. се обадил
по мобилен телефон на К.З. и го призовал да се яви в сградата на ОПП-СДВР
за връчване на АУАН.
2
На 05.12.2019 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия автомобил
К. М. З., който писмено декларирал, че не може да се посочи кое лице е
управлявало автомобила на 22.11.2018 г. На същата дата му бил предявен и
съставеният в негово отсъствие АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 19-4332-029329/27.01.2020 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение на К. М. З. били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
НП било връчено лично на К.З. на 18.10.2021 г., който на същата дата
подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Д.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния лек автомобил; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към
тях; справка от Столична община, ведно със схема за организация на
движението; справка от Български институт по метрология и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“, Протокол № 1-39-
18/15.03.2018 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел Д.Ч., от които се установява, че последният е съставил
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение. От показанията на св. Ч. се установява
обаче, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на 20.11.2019 г., като е
предявен на 05.12.2019 г., когато последният се е явил и е попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП. В този смисъл е и приложената на л. 124 от
делото справка от ОПП-СДВР, от която се установява, че К.З. е бил призован
по телефон на основание чл. 69 ЗМВР единствено за предявяване на АУАН.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
3
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания.
От Протокол за проверка № 1-39-18/15.03.2018 г. се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение – 22.11.2018 г., системата за
видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка на 15.03.2018 г. (със срок на валидност 1
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От същото се
установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място,
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост на движение – 107 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в
рамките на населено място.
От приложената справка от Столична община и схема за организацията на
движението се установява, че към 22.11.2018 г. позволената скорост за
движение в процесния пътен участък от бул. „Пейо Яворов“ е била 50 км/ч,
като не е бил поставен пътен знак „В26“, въвеждащ максимална скорост на
движение, различна от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 32 от делото)
и снимка на разположението на последното (л. 39 от делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
4
Съдът счита, че на посочените в обжалваното НП дата, час и място е
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото
процесният автомобил „Опел“ с рег. № ........ се е движил със скорост 107 км/ч
при ограничение от 50 км/ч за този вид МПС в населено място. Правилно е
била ангажирана и административнонаказателната отговорността на К. М. З.
съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, доколкото последният е
собственик на автомобила и не може да посочи кой го е управлявал на
процесната дата.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение
при съставяне на АУАН, което е опорочило цялото
административнонаказателно производство и обуславя отмяна на атакуваното
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН се съставя в
присъствие на нарушителя. Изключение от това правило е предвидено в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, но само в случай, че нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта. В настоящата хипотеза АУАН е съставен от св. Ч. на 20.11.2019 г. в
отсъствие на нарушителя без да е била налице някоя от хипотезите, посочени
в нормата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. От показанията на св. Ч. и приложената
справка от ОПП-СДВР на л. 124 от делото се установява, че К.З. не е бил
търсен или уведомяван по какъвто и да е начин за съставяне на акта. В този
смисъл АУАН е бил съставен в негово отсъствие в нарушение на
императивното изискване на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и без да са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Посоченото процесуално нарушение се
явява съществено, доколкото е довело до ограничаване на процесуалните
права на нарушителя още при образуване на административнонаказателното
производство, като е била ограничена възможността му да присъства при
съставяне на АУАН, да се запознае със същия, вкл. и да направи възражения
и искания срещу повдигнатото му „административно обвинение“.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Тоест, АУАН и НП се издават срещу собственика на заснетия
автомобил само след като му е дадена възможност, но не може да посочи
5
лицето, което го е управлявало. В настоящия случай АУАН е съставен срещу
жалбоподателя З., като едва в деня на предявяването му, му е предоставена
възможност да посочи по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП кое лице е управлявало
заснетия автомобил на 22.11.2018 г.
По изложените съображения съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, което обуславя отмяна на
атакуваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-029329/27.01.2020 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на К. М. З. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6