Мотиви
към присъда №38 от 28.04.2016г., по НОХД № 969/2015г. по описа на ВТРС.
ОБВИНЕНИЕТО е
срещу М.И.С., ЕГН **********, роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с
постоянен адрес:***, в това, че :
На неустановена дата в периода
от 16.05.2014 г. до 19.05.2014 г., в гр. Велико Търново, отнел от владението на
Н.А.Н. ***. Търново, чужди движими вещи - спортен екип-анцуг от две части марка
„...." на стойност 112,50 лв., колан за стягане на коремните мускули и
четири броя батерии за него на стойност 135,00 лв. и машинка за свиване на на цигари „О" на стойност 2,40 лв., всички
вещи на обща стойност 249,90 лв., собственост на Н.А.Н., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен
рецидив - чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,б
„а"и б. „б" от НК.
Граждански иск не е предявен.
Защитникът – адв.Ф., моли съда да оправдае подзащиния му по повдигнатото обвинение. Оспорва
истинността на показанията на св.Ф. и счита, че същият умишлено е заблудил подс.С., че вещите са негови и ска да му ги продаде. намира, че е налице само предположение
за извършено престъпление, а не реално доказана вина.
Подс.С., не отрича, че е изнесъл
вещите, но твърди, че са му били продадени от св.Ф., срещу две кутии цигари и
не е съзнавал, че върши нещо незаконно. Счита, че не извършил кражба и моли
съда да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното :
Подс.М.И.С., е роден на *** ***, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН
**********.
От показанията на св. Ф., св.Г., св.Н., св.Г.Й.Г., св.Х.,
св.Б., св.Д. и обясненията на подс.С. се установи, че
по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода подс.С.
бил преведен в следствения арест в гр.В.Търново през периода петък 16 -
19.05.2014г., за явяване по дело №78/2014г. на Апелативен съд В.Търново. /
според справка на Началник Ареста при "ИН" гр. В.Търново - л.144 от ДП/.
Там бил настанен в килия №3, заедно със св.Ф.,
В същата килия преди това се намирал св.Н., който
няколко дни по-рано на 14.05.2014г. бил приведен за лечение в затворническата
болница в гр.София. В килията в следствения арест останали вещи на св.Н. -
анцуг марка „....", текстилен
колан за стягане на коремните мускули с батерии и машинка за свиване на цигари „О". Вещите се намирал в найлонов плик, който бил поставен в незаключващ се шкаф, без врати в килията. Като тръгвал за болница св.Н.
помолил св.Ф. да му наглежда вещите.
През времето в което били заедно в килия №3, св.Ф. бил
казал на подс.С., че преди него в килията се намирал
св.Н. и телевизора и другите вещи в шкафа са негови. Подс.Саво му отвърнал, че го познава и го бил срещнал по време
на конвоирането и дори св.Н. му бил дал цигари.
На
19.05.2015г., подс.С. напуснал килията за явяване по
делото, като в последствие върнат на мястото в което изтърпявал наказанието -
Затвора Троян. Преди да напусне следствения арест, използвал момент в който се
намирал сам в килията и прибрал в багаж си, който се намирал в сак извън
килията и вещите на св.Н. - анцуг марка „....", текстилен колан за
стягане на коремните мускули с батерии и машинка за свиване на цигари „О".
В деня на напускане на ареста - 19.05.2014г., подс.С. пригласил багажа си под наблюдението на
надзирателите св.Христови св.Б., като
свалил от простора за пране дрехите си и ги поставил в сака. На нито един от
надзирателите не направило впечатление нещо необичайно, тъй като следели само
за наличието на забранени за внасяне и изнасяне в ареста вещи. При напускане на
ареста възникнал конфликт между подс.С. и
надзирателите, тъй като подсъдимият очаквал свиждане и отказвал да тръгне с
конвоя. Стигнало се и до употреба на сила от страна на служител от ареста. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото видеозаписи от
камерите в коридора на ареста.
Като се върнал от затворническата болница в килията си
в следствения арест В.Търново, на 20.05.2014г., св.Н. си проверил багажа и установил, че му
липсват описаните по-горе вещи, които бил оставил в килията. В торбата в шкафа
се намирала само кутията на колана. На 22.05.2014г., подал жалба до началника на ареста, в която
посочил като евентуален извършител подс.С. - видно от
приложена в ДП, жалба. Началника на ареста св.Г. провел разговор със св.Ф., при
който последния отрекъл да знае каквото и да е била за изчезването на вещите.
Междувременно С. бил върнат в мястото на което
изтърпявал наказание лишаване от свобода - Затвора в гр.Троян. Там, продал
колана на св.О.А., като му казал, че му е даден от брат му докато се намирал в ареста в
гр.В.Търново. От своя страна св.А. пък дал колана на свидетеля В.А., които също
изтърпявали наказание лишаване от свобода в същото затворническо заведение.
От анцуга подс.С. се
освободил, като го накъсал на парчета и хвърлил през прозореца на килията си.
На следващия ден събрал парчетата и ги
изхвърлил.
Коланът бил
иззет от затворническите власти от свидетеля А., с протокол от 30.07.2014г.
- приложен, като веществено
доказателство по делото.
От фактическа
страна спорен по делото е въпросът, относно основанието на което подс.С. е взел вещите. Съдът, приема като защитна теза
твърдението му, че същите са му били продадени от св.Ф. срещу две кутии цигари
и не е съзнавал, че са собственост на трето лице - в случая св.Н.. В това
отношение св.Ф. е категоричен, че не му е продавал вещите, а напротив го е
уведомил, че са на св.Н.. Липсва основание да не се дава вяра на тези
показания. Същите са непротиворечиви и последователни във всички фази на производството.
На следващо място, основание да се приеме, че С. е
взел вещите без съгласието и без знанието на св.Ф., на който св.Н. е поверил да
ги наглежда е обстоятелството, че на мястото за тяхното съхранение е била
оставена торбата в която са се намирали и кутията на колана. Това обстоятелство
демонстрира целта на подс.С. да вземе вещите по скрит
начин, без да е очевидна тяхната липса.
Освен това поведението на подс.С.
след извършване на деянието, също опровергава защитната му теза. При
последващото отчуждаване на колана, той е изложил версията пред св.А., че е
коланът е на брат му, с което е демонстрирал стремежът си да скрие неговия
произход. От анцуга се е освободил, като го е изхвърлил, като по този начин е
целял да прикрие факта, че е съпричастен с неговото отнемане.
Тезата на подс.С. не кореспондира и с показанията на св.К.М.,
психолог в затворническото общежитие "Атлант",
към затвора Ловеч. Твърденията му, че е споделил за случая със св.М. и именно
тя го е посъветвала да се освободи от вещите са голословни и не се подкрепят от
нейните показания. Според св.М. изобщо не е документирана консултативна дейност
с подс.С. и не
си спомня за последния да е споделял обстоятелства за процесния
случай. Ето защо, съдът въз основа на установените
косвени доказателства и факти, достигна до извода, че подс.С.
е осъществил своя фактическа власт върху вещите, при липса на съгласие на собственика
им или на лицето под чийто надзор са оставени.
От заключението по извършената оценъчна експертиза се
установява, че стойността на :
- спортен екип-анцуг от две части марка „....",
възлиза на 112,50 лв.,;
- на колан за стягане на коремните мускули и четири
броя батерии за него на 135,00 лв.;
- машинка за свиване на на
цигари „О" - 2,40 лв.,
или обща стойност на всички вещи - 249,90 лв.,
Видно от приложената справка за съдимост подс.С. бил осъждан, общо шест пъти, от които : 1) Със
споразумение по НОХД № 375/2011 г. на PC Елена, в сила от 14.12.2011
г., е осъден на лишаване от свобода за срок от 7 месеца, като изпълнението на
наказанието било отложено за срок от 3 години по реда на чл. 66 от НК.
2) Със споразумение по НОХД №1127/2014 г. на PC Велико
Търново, в сила от 13.05.2014 г., е осъден на лишаване от свобода за срок от 1
година и 5 месеца за извършено за времето от 28.03.2014 г. до 30.03.2014 г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр.
чл. 194, ал. 1 от НК.
Със определение по ЧНД №887/2014г. на ВТРС, в сила от
10.06.2014г., на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК,
на подс. М.И.С. е определено и наложено за
изтърпяване едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото измежду тези, наложени му с
влезли в сила присъди (споразумения) по НОХД № 679/2014 год. и НОХД № 690/2014
год. – двете по описа на ВТРС, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален „Строг” режим, което да
изтърпи в затворническо заведение от закрит тип.
На
основание
чл.25 ал.2 от НК, е приспадното изтърпяното по
присъдите от съвкупността, както и времето на предварителното задържане от
28.01.2014 год. до 20.03.2014 год.
По отношение на наказанието „Пробация” наложено на М.И.С. по НОХД № 159/2013 год. на РС –
Елена, както и преведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 7 (седем) месеца при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, наложено на С. по НОХД № 375/2011 год. на РС – Елена,
е постановено да се изтърпят ОТДЕЛНО от определеното общо наказание по
НОХД № 679/2014 год. и НОХД № 690/2014 год. – двете на ВТРС.
С оглед на установеното, се налагат следните правни
изводи :
С деянието си подс. М.И.С. е
осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и б. „б" от НК.
От обективна страна е отнел от владението на Н.А.Н.,
собствените му движими вещи на обща стойност 249,90 лв., без негово съгласие.
Отнемането е осъществено, като подс.С. е установил
трайно фактическа власт върху вещите, с което е прекратил фактическата власт на
пострадалия Н..
От субективна страна подс.С.
е действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че вещите са чужди, че липсва
съгласие на собственика за преминаването им във владението на подсъдимия,
съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е желаел настъпването на
обществено опасния резултат - тяхното отнемане. Деянието е извършено с цел да се присвоят
вещите, която е демонстрирана с последващото разпореждане - юридическо по
отношение на колана и фактическо по отношение на спортния екип.
С оглед субекта на престъплението – деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,
след като подс. С. е бил осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления от общ характер на
лишаване от свобода за повече от една
година, като ефективно е изтърпявал наложеното наказание.
За извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, от НК, се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок от 2 до 10 години.
Съдът, съблюдавайки целите на наказателната политика заложени в чл.36 от НК и
преди всичко в случая необходимостта от лична превенция, както и принципите за
индивидуализация на наказанието на осн. чл.55, ал.1,
т.1 от НК, наложи наказание – ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието е определено под минималния
размер, поради ниската стойност на предмета на посегателство, което се явява
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Тежестта на престъпленията
срещу собствеността и тяхната обществена опасност от обективна страна се
определят изключително от оценката на обекта на отнемане. При това положение и
при стойността на тези вещи значително под МРЗ за страна, предвиденото в закона
минимално наказание от 2 години лишаване от свобода се явява несъразмерно
тежко, поради което съдът достигана до извода, че следва да се редуцира по
правилата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да стоят извън съставомерните за деянието
признаци.
Относно режима на изтърпяване – подсъдимият се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС,
поради което на осн. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, бе
определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от
ЗАКРИТ ТИП.
При този изход на делото и на осн.
чл.189 от НПК, съдът осъди подс.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на
Великотърновски районен съд сумата от 131.07 лв., представляваща направените в
хода на наказателното производство разноски, както и 5 лв. /пет лева/ ДТ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Относно вещественото доказателство
– колан за стягане на коремни мускули, , след влизане в сила на присъдата, следва да
се върне на собственика Н.А.Н. ***.
По тези съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: