ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. гр. Хасково, 16.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Частно наказателно дело
№ 20225640200181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от Наказателно –
процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от Н. Р. К. от град Хасково, чрез адв. Р. М. от
АК - София срещу Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.01.2021 г. на РП – Хасково, с което е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство № 243/2020 г. по
описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка № 383/2020 г. по
описа на РП – Хасково. С цитираното постановление е разпоредено
приобщеното по делото веществено доказателство - лек автомобил „*****“ с
рег. № ****, собственост на Г. П. да бъде върнато на същото лице, а препис от
него е постановено да се изпрати на да се изпрати на разследващия полицай -
за изпълнение относно ВД, на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР, град Хасково - за сведение и на Н. Р. К.. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното с нея постановление на РП – Хасково. Твърди се от
пълномощника на жалбоподателя, след пресъздаване на определени
фактически твърдения и определени доводи от обжалваното постановление,
че въпреки и независимо от констатациите на вещите лица по назначената в
хода на досъдебното производство комплексна психолого – психиатрична и
неврологична експертиза, осъщественото от Г. Н. деяние представлявало
1
нарушение на правилата за движение по пътищата, което било в пряка
причинно – следствена връзка с причинените на жалбоподателя травматични
увреждания, част от които съставлявали тежка телесна повреда.
Постановлението на прокурора било и неправилно, поради направена
неправилна оценка за наличие на основание за прекратяването му във вреда
на жалбоподателя, като не без значение били и настъпилите значителни
вредни гражданскоправни последици за нея. Защитата на жалбоподателя се
осуетявала от възприетото основание за прекратяване на наказателното
производство – деянието не съставлява престъпление. След обстоен анализ на
възприетото от вещите лице по отношение на състоянието на водача на ППС
– Г. Н. и на свидетелските показания, жалбоподателят счита, че
противоречиво прокурорът възприел, че се касае за наказателно - неотговорно
лице, въз основа на заключението на вещите лица по назначената в хода на
досъдебното производство комплексна психолого – психиатрична и
неврологична експертиза, а същевременно не бил взел препоръките на вещите
лица за необходимост от частично ограничаване на дееспособността на
лицето. В обобщение, стигнало се до там, че по случая имало установено
деяние с тежки последици и липса на критично отношение на дееца от една
страна, а от друга – прекратено наказателно производство без никакви
съществени последици за това лице, което единствено черпело права от
назначената експертиза без възможност за реални последици от деянието или
за превенция, а това създавало усещане за безнаказаност и липса на
справедливост у пострадалата. Моли съда да постанови определение, с което
да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на
наказателното производство.
Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл.
243, ал. 5 от НПК, на обжалване акт, от участник в процеса, легитимиран да
атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното
производство, чрез лице, разполагащ с надлежна представителна власт,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за
установено следното:
2
Досъдебно производство № 243/2020 г. по описа на РУ на МВР -
Хасково, представляващо преписка вх. № 383/2020 г. по описа на Районна
прокуратура - Хасково е образувано е образувано на 21.02.2020 г. по реда на
чл.212, ал.2 от НПК – с първо действие по разследването, а именно оглед на
местопроизшествие и водено за престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че: на 21.02.2020 г. в
гр.Хасково, при управление на лек автомобил, марка „*****“ с рег.№**** са
нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна
телесна повреда на повече от едно лице, а именно фрактура на таза, разкъсно-
контузна рана на главата и кръвоизлив в мозъка на Н. Р. К. с ЕГН: **********
от гр.Хасково, ул. „****“ № ** и разкъсно-контузна рана на главата и носа, и
контузия на лявото коляно на Р. М. Т. с ЕГН: ********** от гр.Х., ул. „*****“
№ ********
В хода на разследването са събрани писмени доказателства, приобщени
са и веществени доказателства, назначавани са автотехническа и съдебно
медицинска експертизи, комплексна психолого – психиатрична и
неврологична експертиза и ангажирани гласни доказателствени източници,
чрез разпита на свидетели, въз основа, на които следва да се възприемат за
установени следните обстоятелства, припокриващи възприетата и отразена и
от прокурора фактическа обстановка:
Пострадалите Н. Р. К. и Р. М. Т. и двете от гр. Хасково, работели в
шивашки цех, намиращ се в сградата на бившия пионерски дом в местност
„****“ в град Хасково, стопанисван от „Европа“ ЕООД, град Хасково. Двете
се придвижвали заедно сутрин до работното им място, като вечер, след
приключване на работното им време, отново се прибирали заедно, тъй като
живеели в един квартал.
На 21.02.2020 г. /петък/ в 17:00 часа ,след приключване на работното им
време, двете тръгнали да са прибират. Тръгнали пеша, като минали през парк
„***“, от там по алеята пред стадион „Хасково“ и излезли на улица „***“.
Минали покрай бариерата, монтирана на пътя, водеща към стадиона и
продължили по левия тротоар на ул. „***“ по посоката им на движение, т.е.
по тротоара срещу посоката на движение на движещите се по пътя пътни
превозни средства. Свидетелят Н.К. вървяла отляво, а свид. Р. Т. отдясно,
като двете били една до друга странично. През това време по ул.
3
„**********“ в посока към кв. „*****“, с лек автомобил марка „****“, модел
„***“ с peг. № ***, управлявайки същия, се движел Г. Н. П. Същият работел в
този период от време в автосервиз „****“, намиращ се на бул. „****“ в град
Хасково и в около 17:00 часа бил приключил работа, след което тръгнал с
лекия си автомобил да се прибира към дома си в гр.Хасково, намиращ се на
ул. „****“. Обичайно същият се придвижвал през ул. „****, като на
инкриминираната дата било отново така. Същевременно, свид. Н.К. и свид. Р.
Т. били изминали малко разстояние върху тротоара от излизането им на ул.
„***, стигнали до градинките на тротоара, намиращи се между паркингите
пред тях и началото на тротоара от ляво на пътя по посоката им на движение,
когато Г.П. с управлявания от него автомобил марка „******“, модел „***“ в
района на бариерата, водеща към стадиона, от дясната пътна лента преминал
в насрещната лява лента по посоката му на движение, посока към кв. „****“ и
в областта на започването на левия тротоар на ул. „**** по посоката му на
движение с лекия си автомобил, челно се ударил в бордюра на тротоара и се
качил върху тротоара с лекия автомобил и ударил в гръб пешеходките Н.К. и
Р. Т.. Свидетелят Н.К. усетила силен удар отзад в областта на таза, отдясно,
при което залитнала наляво настрани и паднала на земята странично върху
лявата част на тялото си, като при падането си на земята същата си е ударила
главата в бордюра, отделящ градинката от тротоара. Свидетелят Р. Т. била
ударена отзад по краката й, при което тялото й отскочило нагоре и паднала
върху предния капак на лекия автомобил, при което падане тя си ударила
задната част на главата си в предното панорамно стъкло на автомобила.
Автомобилът преминал през средната градина с Р. Т. върху капака, навлязъл в
последната трета градина по посока на движението и спрял накрая на
градината, след като предната му част се е ударил в метално ел. табло,
намиращо се в края на градината. При спирането на автомобила, свид. Р. Т. се
изплъзнала напред и паднала на земята. Всичко гореописано като събития
било видяно от свидетелите В. Д. и приятеля й - свидетеля Д. Д., които по
това време били в лекия автомобил на Д. марка „****“, модел „****“ с peг. №
***, паркиран в паркинга след градинките с предна посока към
местопроизшествието. Случаят бил възприет и от свидетелите Д. М. и Н. П.,
които впоследствие спрели на място, за да помогнат на пострадалите, като
свидетелят Д. също слязъл, за да види какво става и да помогне на
пострадалите. Бил подаден сигнал до ЕЕН 112 и на място пристигнал екип на
4
Спешна помощ. На място са били изпратени и свидетелят Н. М. и колегата му
Д. Б. - служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Пострадалите Н.К. и Р. Т. били откарани в МБАЛ - Хасково, където след
извършените им прегледи се е установило, че Н.К. е с разкъсно - контузна
рана на главата, фрактура на таза и кръвоизлив в мозъка и била настанена на
лечение в Неврохирургия при МБАЛ - Хасково с опасност за живота, а
пострадалата Р.Т. била с комоцио, хематом на ляво и дясно око,
кръвонасядане на челото, разкъсно контузна рана на главата и носа и
контузия на ляво коляно и също била настанена за лечение в Неврохирургия
при МБАЛ - Хасково без опасност за живота. Водачът Г. П. бил изпробван
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARB А 0065, като употреба на алкохол не била отчетена.
Непосредствено след изпробването му за употреба на алкохол, същият бил
изпробван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM 0048
/„Drager DrugTest 5000“ с № ARJM 0048/, която проба била отрицателна. Г. П.
заявил на полицейските служители, че е епилептик и че не помни нищо за
случая, че най- вероятно по време на случая е прекарал епилептичен
припадък, като имал вид, че не осъзнава какво се е случило. След така
установеното, свидетелят Н. М. в присъствието на колегата си Д. Б. съставил
срещу водача Г. П. Акт за установяване на административно нарушение,
серия GA № 127643, за това, че при управление на лек автомобил, поради
движение с несъобразна скорост с релефа на местността и състоянието на
пътя губи контрол на управляваното МПС, излиза вляво извън пътното
платно по посоката си на движение и удря движещите се по тротоара
пешеходки, с което реализирал ПТП с пешеходки, с което деяние виновно бил
нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Водачът Г. П. също
бил отведен в ЦСМП - Хасково за освидетелстване и при извършения му
преглед се установило, че не може да бъде задържан поради здравословни
причини. За възникналото ПТП е бил съставен Констативен протокол №19 за
ПТП с пострадали.
Според заключението на вещото лице по всяка от назначените в хода на
разследването съдебно медицински експертизи, пострадалата Р. Т. вследствие
на ПТП-то е с разкъсно - контузна рана на главата в теменната област,
охлузвания по лицето, кръвонасядане на клепачите на двете очи, подкожни
5
хематоми на двете подбедрици и дясно седалище и охлузвания на двете й
ръце, с които наранявания й е било причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а пострадалата Н.К. вследствие на
ПТП-то е с тежка мозъчно черепна травма, контузия на мозъка, травматичен
субарахноидален кръвоизлив, разкъсно контузна рана на главата, счупване на
ниво дясна тазобедрена ямка и дясна срамна кост на тази и контузии по
главата и тялото, с които наранявания й било причинено трайно /повече от 30
дни/ затруднение в движението на десния крак, по смисъла на 129 от НК,
дължащо се на счупването в областта на таза, като й е било причинено и
разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от
НК, дължащо се на черепно мозъчната травма. Освен посочените, разкъсно-
контузната рана на главата и кръвоизливите в синусите на лицевия череп са
причинили на К. разстройство на здравето й извън случаите на чл.128 и чл.
129 от НК.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза се установява, че ударите на
пешеходците Н.К. и Р. Т. били настъпили отзад, под масовия център на двете
тела. Лекият автомобил „****“ с peг. № **** с водач Г. П. бил блъснал с
предна лява част, в областта на преден ляв пътепоказател и лява част на
предната броня пострадалата Н.К.. Ударът за нея е настъпил в дясната страна
на таза и е изпаднала на земята, на лявата си страна. Вследствие на
инерционните сили, същата се е превъртяла до установяване в крайно
положение. Пострадалата Р. Т. била ударена в областта на двете подбедрици
и дясно седалище. Последвало е възкачване на тялото на предния капак на
автомобила и удар в теменната част на главата в предното панорамно стъкло
на автомобила. При спирането на лекия автомобил Р. Т. паднала на земята.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ преди
настъпването на ПТП и в момента на удара е била около 74 км/ч. Опасната
зона на автомобила при наличната му скорост на движение е била около 58
метра. Скоростта с която се е движел лекият автомобил преди ПТП, а именно
около 74 км/ч. не е съобразена с разрешената максимална скорост за
движение в населено място - 50 км/ч., според вещото лице. Техническите
причини за настъпването на ПТП са несъобразената скорост на движение от
водача на лекия автомобил „****“ в населено място и загубата на контрол над
управлението на МПС-то. Водачът П. с имал техническа възможност да
6
предотврати настъпването на ПТП-то като се движи с технически съобразена
скорост за движение в населено място и не загубва контрол над управлението
на МПС-то.
Според заключението на вещите лица по назначената в хода на
разследването комплексна психолого - психиатрична и неврологична
експертиза, Г. П. страда от „Епилепсия, Големи и малки припадъци“.
Епилепсията било хронично мозъчно заболяване с нееднородна етиология, в
картината на което се включвали разнообразни пароксизмални неврологични
и психични разстройства, както и характерни промени на личността,
достигащи до слабоумие. Налице било органично разстройство на личността -
напреднала форма. Г. П. страдал от Епилепсия, дебютирало от 19 годишната
му възраст. С годините се било оформило Органично разстройство на
личността - напреднала форма, което било психично разстройство. Като
последица се е развило слабоумие, с изразени когнитивни дефицити.
Деянието, настъпването на ПТП-то на 21.02.2020 г. е възникнало в момент на
абсанс, представляващ краткотрайно, за секунди изключване на съзнанието,
без вторична генерализация. Към момента на настъпването на ПТП-то П. не е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и не е
могъл да ръководи и контролира действията и постъпките си. Към момента на
извършването на деянието Г. П. се е намирал в състояние на епилептичен
пристъп /абсанс/, представляващ краткотрайно /за секунди/ изключване на
съзнанието, без гърчова компонента. С Г. П. не можели да се извършват
следствени действия и да участва в досъдебното и съдебното производство.
Същият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършващите се следствени действия по разследването и не е бил способен с
оглед физическото и психическото му състояние правилно да възприема
фактите от значение по разследването и да дава достоверни показания по тях.
Изложената дотук фактическа обстановка е изяснена въз основа на
съвкупен и анализ на приобщения по делото доказателствен – материал,
съдържащ се в съответните писмени документи, приобщени като писмени
доказателства и коментирани на съответното място по – горе, от
заключенията на вещите лица по назначените в хода на разследването
автотехническа и съдебно медицинска експертизи, комплексна психолого –
психиатрична и неврологична експертиза, всяко от които възприето от
решаващия на съответния етап орган като компетентно и безпристрастно
7
изготвено, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в
показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели. Техните
показания не са подложени на детайлен и задълбочен анализ откъм
достоверност в постановлението на прокурора, без да се отрича, че е
направен такъв, но подобна необходимост липсва и в дейността на съда,
доколкото не се установява такова противоречие в гласните доказателствени
източници, което да дискредитира истинността на някои от тях относно
очертаните основни моменти от предмета на изследване, приети като
безспорни от прокурора, а и от съда впоследствие. С изключение на отделни
нюанси, не е налице разминаване в твърденията, а отделните възражения,
отправени в подадената жалба са по – скоро срещу юридическата
интерпретация на иначе безспорно установени фактически положения.
В тази връзка, настоящият съдебен състав, счита в рамките на
правомощията си и едновременно с това на задължението да изгради
собствени изводи, относно осъществената фактическа обстановка, въз основа
анализа на доказателствата, че съвкупната преценка на доказателствените
източници не оставя съмнение относно наличието на деяние и механизма на
настъпване на транспортното произшествие, както и относно причиненият
съставомерен резултат – вида и характера на телесните увреждания на
пострадалите лица и причинно – следствената връзка, такива, каквито са
очертани от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, предмет на съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна, че с оглед
констатираната фактическа обстановка и след мотивирано обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил
законосъобразен извод, за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 НК
за прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието на
съставлява престъпление.
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба - чл. 343, ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния
кодекс, за което се води досъдебното производство, респ. деянието да е
довършено от обективна страна, е необходимо деецът, с деяние по 342, ал. 1
от НК, по непредпазливост да причини, т.е. в резултат на инкриминираната
8
дейност да е настъпил един от изброените съставомерни резултати.
Извършеното деяние в случая съставлява изобщо престъпление, когато и
защото настъпват от обективна гледна точка, като негов престъпен резултат
квалифициращите обстоятелства на умишленото престъпление по чл. 342, ал.
1 НК. Те са такива обстоятелства, които сочат на реално увреждане – в случая
– причиняване на средна телесна повреда, недвусмислено установено от
заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза и неоспорено от страните, наред с други
травматични увреждания, с тази разлика, че деецът действа по
непредпазливост като форма на вината. Изпълнителното деяние с оглед
препращането към разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НК се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство,
които са различни за отделните видове транспортни средства и се регулират
от разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна диспозиция на
наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо съдържание
винаги и само от онези правила за движение, които са били в сила по време и
по място на извършване на правнорегламентираната дейност по управление
на моторно превозно средство. Тези правила могат да бъдат нарушени както
поради непредпазливост, така и умишлено, което обаче не променя формата
на вина за престъплението по чл. 343, ал. 3 НК от гледна точка изискуемото
се субективно отношение на дееца към причинения съставомерен
резултат.
Последното налага да бъде изрично изтъкнато, че по делото
действително се установи от обективна страна, че лицето Г. Н. П. от град
Хасково на инкриминираната дата, в град Хасково, е извършвал
правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно
средство, която по дефиниция е високорискова дейност и с управлявания от
него лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ****, се движел по ул.
„***“ в град Хасково, а в същото време свид. Н. Р. К. и Р. М. Т. са се движели
пеша по тротоара. Установено е също така, че лицето Г. П. управлявал лекия
автомобил със скорост на движение непосредствено преди произшествието
74 км/час при действащо общо ограничение на скоростта за движение в
населеното място от 50 км/ч, когато преминал в насрещната лява лента по
посоката му на движение по ул. „****“, посока към кв. „***“ и в областта на
започването на левия тротоар на ул. „***“ по посоката му на движение с
9
лекия си автомобил, челно се ударил в бордюра на тротоара, след което се
качил върху тротоара с лекия автомобил и ударил в гръб пешеходките Н.К. и
Р. Т., при което свидетелят Н.К. усетила силен удар отзад в областта на таза,
отдясно, залитнала наляво настрани и паднала на земята странично върху
лявата част на тялото си, като при падането си на земята същата си ударила
главата в бордюра, отделящ градинката от тротоара. Няма спор и в това, че
свидетелят Р. Т. била ударена отзад по краката й, при което тялото й
отскочило нагоре и паднала върху предния капак на лекия автомобил, при
което ударила задната част на главата си в предното панорамно стъкло на
автомобила. Автомобилът преминал през средната градина с Р. Т. върху
капака, навлязъл в последната трета градина по посока на движението и спрял
накрая на градината, след като предната му част се е ударил в метално ел.
табло, намиращо се в края на градината, а свид. Р. Т. се изплъзнала напред и
паднала на земята.
Основният въпрос по делото е дали е налице деяние, което да е
осъществено от водача на моторното превозно средство при нарушаване на
правилата за движение по пътищата в случая свързани с подбора на скоростта
на движение и непрекъснатия контрол при движение на моторното превозно
средство, което да е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат, който впрочем е безпротиворечиво и убедително
установен и дали това деяние е осъществено виновно от подсъдимия. В
случая, до подобен извод в първия аспект формално би могло да се достигне,
но не може да бъде направен последващия обоснован извод, че деянието
съставлява престъпление, в частното такова по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342,
ал.1 от НК, за което се води наказателното производство, тъй като
транспортното произшествие, причинено от Г. П. при нарушаване на
правилата за движение е станало в състояние на невменяемост - на
епилептичен пристъп /абсанс/, представляващ краткотрайно /за секунди/
изключване на съзнанието, без гърчова компонента. Това изключва
субективния елемент на престъплението. Или казано по друг начин, изключва
се вината, тъй като деянието е осъществено от лице, което съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от НК не е наказателно отговорно. Такова е
лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена
недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното
10
или да ръководи постъпките си. Този извод произтича в конкретната хипотеза
от заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното
производство комплексна психолого - психиатрична и неврологична
експертиза, което е обосновано и компетентно изготвено и в него убедително
е застъпена тезата, че транспортното произшествие е възникнало в момент на
абсанс у лицето Г. Н. П., което при управление на МПС го е предизвикало,
представляващ краткотрайно, за секунди изключване на съзнанието, без
вторична генерализация. Към момента на настъпването на транспортното
произшествие, явяващ се моментът на извършване на деянието, Г. П. не е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл
да ръководи и контролира действията и постъпките си. В този, решаващ за
преценката момент, Г. П. се е намирал в състояние на епилептичен пристъп
/абсанс/, представляващ краткотрайно /за секунди/ изключване на съзнанието,
без гърчова компонента. Следователно, деецът в негово лице, не е могъл да
формира вина в извършеното деяние, поради несъзнаване на неговите
обществено - опасни последици, с оглед установената невменяемост и
неспособност да прояви волевия момент, като ръководи постъпките си, а
това, както обосновано е приел прокурорът, води до извод за липса на всички
елементи по дефиницията на престъпление съгласно чл.9, ал.1 от НК.
Правилно е прието, че, поради отсъствие на интелектуалния и волевия
момент, вменяемостта, като единно качество на човешката психика, е
изключена. За да бъде едно лице вменяемо при извършване на деянието, то
трябва да е могло да разбира както свойството (как деянието изменя
действителността), така и значението (оценката на обществото за постъпка и
нейното въздействие върху действителността като цяло) на постъпките си, а
волевият момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи
постъпките си, неговата възможност да ги насочва съобразно осъзнатото
тяхно свойство и значение. За да може едно лице да носи наказателна
отговорност, от значение е наличието на вменяемост към момента на
извършване на деянието, а по аргумент от изложеното липсата й води до
наличие на пречка за образуване или до наличие на основание за
прекратяване на вече образуваното наказателно производство по чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НК. Въпреки наличието на убедителни доказателства за осъществено
деяние и причинен съставомерен резултат, то не съставлява престъпление,
тъй като не е извършено виновно, което е иманентна същност от законовата
11
дефиниция по чл. 9, ал. 1 НК. В хипотезата на осъществяване на деянието от
наказателно неотговорно лице с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 НК, не би
било възможно постигане целите на наказателната репресия и в частност
целите на наказанието по чл. 36 от НК. Те, както стана ясно са
законовоустановени и въпреки преживените от пострадалите лица болки
страдания от телесните увреждания, именно тяхното постигане се цели с
налагане на предвидените в Особената част на НК наказания, което в случая
се оказва невъзможно. Невъзможно е постигане и на целите на наказателния
процес с водене на наказателно производство срещу лице, което след
извършване на престъплението е изпаднало в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта, а това е показателно за подхода на
законодателя при дефиниране на целите на наказанието и на наказателното
производство и значението, което се придава на вменяемостта за постигането
им. Именно те са и водещи при регламентиране на основанието за
възбуждане и водене на производството и наличието на някоя от пречките за
това по чл. 24 НПК е основание за прекратяване на образуваното наказателно
производство с цел удовлетворяване на обществения интерес, който въпреки
увреждането на пострадалото лице надделява над личния, както правилно е
възприел и прокурорът. Пътят за защита и възмездяване на претърпените
имуществени и най – вече неимуществени вреди остава открит за
пострадалото лице, но следва да се реализира по друг ред и пред гражданския
съд.
Изводите по същество в контролираното постановление са достигнати
от прокурора при пълнота на доказателствата и събирането на допълнителни
доказателства в тази насока не е необходимо, поради невъзможността с тях да
бъде променен достигнатия и вече затвърден извод, че не е налице
престъпление от общ характер, конкретно по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342,
ал.1 от Наказателния кодекс. Тази преценка подкрепя и доводите за
прекратяване на наказателното производство от страна на прокурора, при
упражняване на правомощието си в съответствие с материалния закон. Нещо
повече, след установяване на пропуски във функциониране на
административни механизми при издаване или отнемане на свидетелства за
управление на МПС, прокурорът е предприел адекватни действия, след като
преди това е оценил липсата на основание да се приеме, че тези пропуски с в
пряка причинно – следствена връзка с престъпния резултат, за да се дири
12
основание за реализиране на наказателна отговорност на друг различен от
водача на МПС правен субект.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея постановление на Районна
прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство –
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.01.2021 г. на РП – Хасково, с което е прекратено
наказателното производство по Досъдебно производство № 243/2020 г. по
описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка № 383/2020 г. по
описа на РП – Хасково.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Хасково в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
13