Мотиви към
Присъда от 29.10.2019г. по
НОХД № 440/2019г.
на РС-Царево
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт на РП-Царево срещу Ж.Я.С. с
ЕГН ********** за престъпление по чл.194 ал.1 от НК за това, че на 20.09.2019 год., в гр. Приморско, обл.
Бургас, от стая намираща се в апартамент №005 в блок „Е“, на хотел „Приморско
дел сол“, отнел от владението на собственика без негово съгласие с намерение
противозаконно да присвои чужди движими вещи -
парична сума от 500 /петстотин/ евро с равностойност на 977. 92 лева,
собственост на О.С.Б., ********** като деянието не представлява маловажен
случай.
Прокурорът поддържа
обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
определено при условията на чл.58а ал.1
от НК предвид проведеното съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК,
чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години .
Подсъдимия Ж.Я.С. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК, признава вината си и изразява
искрено съжаление и разкаяние за извършеното.
Защитникът на подсъдимия пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода в минимален
размер, което да бъде редуцирано с една трета съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК предвид проведеното съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, като
изпълнението да бъде отложено с изпитателен срок от три години .
Пострадалото от деянието лице Б. не е предявило в процеса граждански иск
срещу подсъдимия.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанията на подс.С. се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, същите са събрани при
условията и по реда на НПК, приема за установени на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372
ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК фактите, изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Ж.Я.С. с
ЕГН ********** е *****В средата на месец
септември на 2019год. подс.С. започнал работа като градинар в хотел „Приморско дел сол“ в
гр.Приморско. Бил настанен в стая, в апартамент с № 005, блок Е, намиращ се на
приземния етаж на хотела, заедно с двама граждани на Република Украйна, също
работещи в хотела – пострадалият О.С.Б., *****
и свидетелят М. В.К., ******които обитавали втората стая на апартамента.
Ключ за апартамента имали единствено подс.С. и двамата свидетели.
В стаята обитавана от Б., на рафт на нощно
шкафче, намиращото се до леглото му, същия съхранявал паспорта си, като в него
бил поставил сумата от 1145 /хиляда сто четиридесет и пет/ евро и 886 / осемстотин
осемдесет и шест/ украински гривни, негова собственост. Сумата в евро била в
банкноти с номинал от по 100, 50, 20 и 5 евро.
На 20.09.2019 год.
около 17 часа пострадалият Б. излязал от апартамента, като заключил вратата и
оставил на рафта в нощното шкафче
паспорта с намиращите се в него банкноти. Подс.С. бил в своята стая и след като
установил, че в апартамента няма никой освен него, решил да вземе част от
парите на Б.. В изпълнение на това свое решение, подсъдимият отишъл до нощното
шкафче ползвано от пострадалият, отворил го, видял паспорта му на рафта,
разтворил го и взел оттам сумата от 500 евро -
една банкнота с номинал от 100 евро и осем банкноти с номинал от 50 евро
всяка, след което излязъл от стаята и заключил входната врата на апартамента.
Пострадалият Б. се
върнал в апартамента около 17.15 часа на същата дата, като установил липсата на
парите. За случая сигнализирал свидетеля К. и двамата отишли при свидетелката Р.Е.
Ч., обяснили й за случая и тя сигнализирала за кражбата на телефон 112.
Междувременно подс. С. се срещнал със
свидетелките П. Т. К., Н. Д. Т. и С. Т.
С.. С. дал на К. две от отнетите
банкноти с номинал от по 50 евро всяка с
молба да ги обмени, тъй като възнамерявал да наеме стая, където да нощуват. К.
и Т. отишли да обменят банкнотите, а С. останала със С. в хотела. Докато
двамата вървели към рецепцията, били пресрещнати от свидетеля К., който попитал
подсъдимят къде са парите на Б.. С. му отговорил, че не е вземал никакви пари и
като разбрал, че К. възнамерява да извика полиция, дал на С. банкнотата с
номинал от 100 евро и останалите шест банкноти с номинал от по 50 евро, като й
казал да ги пази, тъй като не искал полицаите да намерят парите в него. Двамата
се разделили, като К., Т. и С.отпътували
с автомобила на Т. за град Бургас. В Бургас трите свидетелки посетили „МОЛ
Галерия“, където успели да изхарчат цялата
сума от 500 евро, дадени им от подс. С.. С. останал в хотела, след което под
предлог, че излиза да изпуши цигара, напуснал хотела и тръгнал пеша към град
Бургас, където на следващият ден бил установен и задържан от служители на РУ
гр.Приморско.
Видно от заключението
на назначената съдебно – оценъчна експертиза равностойността на сумата от 500
евро към датата на извършване на деянието била 977, 92 лева.
Разпитан в хода на
разследването, подс. Ж.Я.С. признава за извършеното деяние, като подробно
описва начина на извършването му и предприетите от него след това последващи
действия. В хода на съкратеното съдебното следствие признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК,
признава вината си и изразява искрено съжаление и разкаяние за извършеното.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство и проверени в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства – обяснения на Ж.Я.С. /л. 47/,
показания на О.С.Б. /л. 19 – л.20/, показания на М. В. К. /л. 24 –
л.25/, показания на Р. Е. Ч. /л. 27 – л.28/, показания на П. Т. К. /л.29 –
л.30/, показания на Н. Д. Т. /л.31 – л.32/, показания на С. Т. С. /л.33 –
л.34/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него/л.35 –
л.38/, заключение на съдебно – оценъчна експертиза / л. 40/, справка за съдимост /л. 42/, данни за
личността /л.43/, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние /л. 10/ и други.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира за
доказано по безспорен и категоричен начин, че подс.Ж.Я.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна –
подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на другиго без негово
съгласие. Такова съгласие липсва винаги, когато лицето, което упражнява
фактическа власт върху вещта не е направило изрично волеизявление, че е
съгласно деецът да установи свое владение върху нея. Изпълнителното деяние -
отнемането на вещите от владението на Б., подсъдимият е осъществил с действията
си по прекратяване на фактическата власт върху тях, която до момента се е
осъществявала от пострадалият, и е установил своя такава върху тях. Престъпният
резултат - промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството е
настъпила вследствие на деянието. Подсъдимият е успял да установи своя
фактическа власт върху откраднатите банкноти
и с това са настъпили предвидените в закона и искани от него
общественоопасни последици.
В конкретния случай от
деянието са причинени имуществени вреди в размер на 977, 92 лева, които не са
възстановени, поради което не би могло да се обсъжда приложението на
привилегирования състав на чл.197 НК.
От субективна страна
деянието С. е извършил виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК. Действията му са извършени в строга логическа
последователност и представляват обективиран израз на формираните в съзнанието му
ясни представи – съзнавал е общественоопасния характер на деянието – че лишава
от фактическа власт собственика на банкнотите, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици – преминаването им в негова фактическа власт, като
е целял настъпването на престъпния резултат – да установи своя фактическа власт
върху тях.
Мотивите за извършването на престъплението са
стремеж към лично облагодетелстване и ниска правна култура.
Относно вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид
следното:
Съдебното следствие се проведе по
правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл.194 ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем
години.
Престъплението е извършено на 20.09.2019г., т.е. след влизане в сила на чл.58 А ал.1 от НК, според който при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373
ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. При определяне
на размера на наказанието за подсъдимия С. при условията на чл.54 от НК съдът
съобрази от една страна като отегчаващи
вината обстоятелства обществената опасност на деянието и сравнително високата
стойност на отнетото, както и мотива за извършване на престъплението – въпреки,
че към онзи момент е работил, за което е получавал възнаграждение, подсъдимият
е пожелал да се облагодетелства неправомерно с неследващата му се сума пари, а от друга страна отчете като смекчаващи
вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, която предполага наличие на
възможност същия да коригира за в бъдеще поведението си спрямо нормите на
закона, съдействието на подсъдимия за
разкриването на обективната истина,
изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното и настоящата му
временна заетост, и му определи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер на
девет месеца лишаване от свобода, което
наказание на основание чл.58 а ал.1 от НК, намали с една трета, и му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66
ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното наказание на подсъдимият С. е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
При този
изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата в размер на 77.28 лв. ,
представляваща разноски, направени в хода на досъдебното производство.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :