О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
......143....../ гр. Шумен, 24.04.2019 год.
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение
На двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София
Радославова
1. Нели
Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Д. Луков
ВЧНД № 157 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 243 ал. 7 от НПК.
С
определение № 155/14.03.2019 г. по ЧНД № 565/19 г. ШРС е оставил без уважение
жалбата на Д.С.Д. срещу постановление на ШРП от 14.02.2019 г. с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 792/17г. на РУ
гр. Шумен, водено неизвестен извършител за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
Срещу
така постановеното определение на Шуменският районен съд в предвидения в закона
срок от ШРП е депозирана жалба от Д.С.Д..
В същата жалбоподателя намира определението на ШРС за необосновано и неправилно.
На първо място - според жалбоподателя неправилни били изводите на ШРС, че А.е
придобил автомобила му, тъй като и двата регистрационни талони били у Д.. На
второ място - неправилен бил извода, че А.е
придобил автомобила, тъй като правил ремонти по него, без да се обсъжда
обстоятелството, че А.бил наясно с процедурата по прехвърляне собствеността на
автомобил. На трето място – както от обективна, така и от субективна страна било
налице престъпление по чл. 206 от НК, поради което изводите на ШРС били
неправилни. Накрая – сочи се, че не е изследван въпроса, ако не е налице
престъпление по чл. 206 от НК, то налице ли е престъпление по чл. 323 от НК или
по чл. 209 от НК.
С
атакуваното определение ШРС след анализ на събраните доказателства е приел, че
не следва да се кредитират показанията на жалбоподателя Д. и тези на св. А.Д..
Според районния съд следва да се кредитират показанията на Т. А.и С.Х., тъй
като в тяхна подкрепа били показанията на св. С.Ю.. В подкрепа на тези
показания бил и факта, че заключението на автотехническата експертиза е дало
оценка на автомобила, около стойността на която А.е твърдял, че е уговорил
закупуването на автомобила. Все в тази връзка районния съд не кредитира
показанията на Д. с оглед твърдението му, че двата талона на автомобила били
останали в него – твърдение при предявяване на материалите от д.п. На следващо
място – районния съд приел, че липсват доказателства за обективната страна на
престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, тъй като не са били налице писмени
доказателства, а и от гласните не можело да се направи извод за действителните
уговорки между А.и Д.. На трето място – ШРС е приел, че не можело да се докаже
по безспорен и категоричен начин субективната страна на престъплението, тъй
като след като А.твърдял, че е дал посочената от него сума и допълнително
направените от него разходи за ремонт на автомобила, той – А.е считал
автомобила за свой и разпореждайки се с него, в неговото съзнание е било, че
автомобила е негова собственост и се е разпоредил със своя собственост. На
последно място – ШРС е приел, че на д.п. са били изчерпани всички възможни
процесуални способи за установяване на фактите по делото и не са налице други
възможни, които да внесат промяна във фактическата обстановка. На базата на
горните доводи ШРС е приел, че не може да се направи категоричен извод, че А.е
осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, че след като са
изчерпани всички процесуални способи за събиране на доказателства, не следвало
д.п. да продължава. С оглед на всичко това е приел постановлението на ШРП за
правилно и законосъобразно и като такова го е потвърдил.
ШОС при
преценка на така събраните на досъдебното производство, доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
През
първата половина на 2016 г. св. Д.С.Д. притежавал лек автомобил „*****” с рег. *****. Д. не управлявал този автомобил от началото
на годината. Автомобила стоял пред блока в който живеел Д.. На 06.04.2015 г. Д.
сключил застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила в „Дженерали
застраховане” АД за срок от една година, която изтичала на 05.04.2016 г. На
11.04.2016 г. Д. работел като таксиметров шофьор в гр. Шумен. Същия ден в
таксито на Д. се качили клиенти – Т. З. А.и С.Д.Х.. Последните живеели на
семейни начала, като А.се занимавал с купуване и продаване на стари автомобили.
В разговор между тримата, А.и Х. казали на Д., че търсели да закупят автомобил
на старо. Д. им казал, че притежавал стар автомобил „*****” и го продавал.
Тримата отишли до блока където бил паркиран автомобила на Д.. Започнали да
правят уговорка за продажната цена на автомобила. Д. заявил /според неговите
показания/, че продавал автомобила за 1 000 лв. Това изявление на Д. било
чуто от св. А.Д., който в този момент стоял на терасата на жилището си, в
близост до която бил паркирания автомобил на Д.. А.предложил на Д. сумата от
300- 400 лв. за автомобила /според показанията на Х./, но накрая се разбрали за
500 лв./пак нейните показания/. Цената на автомобила която била договорена,
според показанията на А.била 400 - 500 лв. В този разговор Д. обяснил на А., че
автомобила имал застраховка гражданска отговорност, годишен технически преглед,
имал акумулатор, като не били плащани данъците за няколко години назад. Според
показанията на А., Д. бил заявил, че автомобила нямал акумулатор и застраховка,
не били платени данъците и четирите амортисьора били за смяна. След това,
според показанията на А., двамата се разбрали за цена на автомобила 450 лв. и
той дал на Д. 250 лв. и 40 Евро, като Д. написал на някакъв лист, че получил
тази сума, както и имената на Х., а за останалата сума се били разбрали да я
плати след около 15-20 дни. Показания в тази насока дава и Х.. Според
показанията на Д., А.се съгласил за продажна цена от 1 000 лв., но поискал
да откара автомобила при свой познат, който да установи техническото му
състояние и след 2-3 дни А.щял да му даде капаро, като в същия ден 11.04.16 г. А.не
дал никакви пари на Д.. След това Д. записал на лист имената на Х., дал малкия
талон и един контактен ключ за автомобила на А.и ги оставил до автомобила, като
продължил да работи. Даването на малкия талон и ключа на автомобила се
потвърждава и от показанията на А.. В тази връзка, в показанията си Х. твърди,
че Д. дал на А.два броя ключове за автомобила и двата регистрационни талона.
След
заминаването на Д., А.и Х. намерили акумулатор за автомобила и го откарали от
мястото където бил паркиран. В следващите дни – според показанията на А., той
закупил 4 бр. употребявани амортисьори за автомобила и употребяван акумулатор
общо за сумата от 210 лв., заплатил 50 лв. за смяната на амортисьорите, сключил
застраховка „Гражданска отговорност” като заплатил 56 лв. А.се обадил на Д. и
му заявил какви разходи бил направил за автомобила и поискал Д. да приспадне
тези разходи от цената на автомобила, но Д. не се съгласил. Тогава А.казал на Д.,
че щял да му върне автомобила, но Д. трябвало да му даде парите за ремонта,
като Д. не се съгласил и с това предложение на А.. След това, според А.– те
двамата повече не са се чували по телефон и не са се виждали във връзка с
автомобила. В тази връзка Д. твърди в показанията си, че след като се
разделили, когато дал автомобила на А.и Х., А.му се обадил по телефона и му
заявил, че по автомобила имало много ремонти и заявил, че искал да купи
автомобила на по ниска цена, но Д. му заявил, че не е съгласен на по ниска цена
и да не прави ремонти, а да му върне автомобила. Тогава А.му бил заявил, че
трябвало да го изчака още няколко дни, понеже не можел да събере парите за
автомобила. Последвало и друго обаждане на Д. до А., при което А.го помолил
отново да го изчака със събирането на парите, за няколко дни. В тази връзка Х.
твърди, че няколко дни след като взели автомобила с А., последния се обадил на Д.
да прехвърлят автомобила, тъй като го обявили за продажба в Интернет. Д.,
според Х. не се съгласил, като заявил, че А.трябвало да плати данъците за
минали години, но А.отказал, тъй като през тези години не той е управлявал
автомобила. Тогава Д. бил заявил на А., че щял да пусне автомобила за
издирване. Последвал и още един телефонен разговор между А.и Д., като последния
попитал дали А.е платил данъците, но А.отговорил, че не била такава уговорката
им.
След
последния разговор с Д., около месец след това А.решил да замени автомобила на Д.
с друг автомобил. Това станало в с. Никола Козлево, пред дома на лице с име С.
като двата се уговорили лицето С. да даде в замяна на автомобила на Д., друг
лек автомобил „Фолксваген Голф 2”. Замяната била извършена като А.предал на С. автомобила,
ключа и малкия талон, без да правят никакъв договор. В тази връзка според
показанията на Х., А.откарал автомобила на пазара в с. Хитрино и там продал
автомобила н непознато лице за сумата от 400 – 500 лв. като предал и ключовете
и талоните /регистрационните/. В показанията си св. С.Ю., че през 2016 г. в
дома му в с. Никола Козлево дошъл А., когато познавал покрай това, че същия се
занимавал със стари автомобили и направили размяната на двата автомобила, без
никакво доплащане един към друг, като А.му дал малкия талон и ключ за
автомобила. След това Ю. заменил автомобила на Д. с друг автмобил „****” с Р.А.от
с. Орляк, който го продал на С.Я.от с. Стефан Караджа, а той от своя страна го
продал на Ж.С.от с. Михалич. Последния продал автомобила на лице неустановено
на д.п.
Горната
фактическа обстановка съда приема от гласните доказателства по делото. В
подкрепа на тази фактическа обстановка са и заключението за АТЕ за стойността
на автомобила, както и материалите по обявяване на автомобила за издирване. Гласните
доказателства това са показанията на Д., А., Х., Д., Ю., А., Я. и С.. При тези
гласни доказателства, ШОС приема, че от значение за установяване на фактите по
делото са показанията Д., А., Х., Д. и Ю., от които могат да се правят изводи
за фактите относно уговорката за продажбата на автомобила, предаването му от Д.
на А.и условията при които е предаден автомобила и последващите им разговори и
действия. Следва да се посочи, че тези показания, условно следва да се разделят
на две групи, които си противоречат по основните факти – уговорената цена за
автомобила, условията при които А.е взел автомобила, както и последващите
разговори и договорки между А.и Д. във връзка с автомобила. От една страна –
това са показанията на Д. и показанията на Д.. От друга страна – това са
показанията на А.и Х.. Тук следва да се посочи, че за изясняване на фактите по
делото от значение са и показанията на Д., А.и Х. дадени при проведените между
тях очни ставки.
За да
може да се направи извод коя група показания следва да се кредитира се налага
цялостен анализ на тези гласни доказателства, както поотделно, така и във
връзка с другите гласни и писмени доказателства. На първо място съда следва да
обсъди показанията на Д.Д.. Фактите които той твърди, че той е собственик на
автомобила към 11.03.16 г., че автомобила бил паркиран пред блока, както и, че
на тази дата Д. е отвел А.и Х. за да оглед автомобила са безспорни. Факта, че с
А.са уговорили продажна цена в размер на 1 000 лв. е в противоречие с
показанията на А.и Х.. Показанията на Д. в тази им част косвено се подкрепят от
показанията на св. Д., който твърди, че стоейки на терасата видял Д. с други
две лица около автомобила на Д. и бил чул последния да говори, че автомобила –
„*****” бил с газова уредба, с нови гуми и с теглич, поради което цената на
автомобила била 1 000 лв. В противоречие са с твърденията на А.и Х., които
твърдят, че била договорена продажна цена от 300-400 лв. според Х. и 450 лв.
според твърденията на А.. На следващо място – твърдението на Д., че на 11.04.16
г., че А.не му е давал никакви пари за автомобила е в противоречие с
показанията на А.и Х., които твърдят, че А.е дал на Д. 250 лв. и 40 евро. По
отношение на този факт е налице и косвено доказателство – показанията на св. Д.,
който твърди, че на следващия ден в разговор с Д., последния му казал, че не са
му давани никакви пари предния ден, когато е предавал автомобила на А.и Х.. На
трето място – твърдението на Д., че е предал автомобила на А.по искане на
последния, за да можел да провери техническото му състояние и до два-три дни А.обещал
да даде капаро за автомобила. В подкрепа на тези твърдения са показанията на
св. Д., който твърди, че Д. му бил казал на следващия ден, че по искане на
купувачите, той им е предал автомобила, за да проверят техническото му
състояние и ако хареС. автомобила, щели да го купят. Тези показания са в
противоречие с показанията на А., който не твърди подобно нещо. Същия заявява,
че след като с Д. се разбрали за цена от 450 лв. и А.дал на Д. 250 лв. и 40
евро, двамата се уговорил остатъка от парите А.да му даде след 15-20 дни. Не са
налице и твърдения в показанията на Х. за подобна уговорка за проверка на
техническото състояние на автомобила. На четвърто място – твърдението на Д., че
на следващия ден А.му се обадил по телефона и му казал, че автомобила имал
нужда от много ремонт и, че искал да
купи автомобила на по ниска цена, на което Д. отговорил, че цената била каквато
са я уговорили – 1 000 лв., т. е. той не бил съгласен да свалят цената,
както и че заявил на А.да не прави никакви ремонти, а да му върне автомобила. В
противоречие на тези показания са показанията на А.който твърди, че в
следващите дни, след като взел автомобила, закупил 4 бр. амортисьори и
употребяван акумулатор общо за 250 лв., като за ремонта на амортисьорите
платил и 50 лв., направил и застраховка
„Гражданска отговорност” за 56 лв. По отношение на тези факти не са налице
никакви други доказателства, за да може съда да ги провери и направи извод кои
от тях да кредитира. На пето място – твърдението на Д., че след няколко дни е
провел телефонни разговори с А., при които А.го помолил да го изчака още дни,
за да можел да събере парите за автомобила. А.отрича, като твърди, че той е
провел един разговор по телефон с Д.. В показанията си Х. твърди за няколко
телефонни разговора между Д. и А., но във връзка с това кой е следвало да
заплати данъците на автомобила.
По
отношение показанията на А.. На първо място – той твърди, че с Д. са постигнали
договорка за цена на автомобила от 450 лв. и е дал на Д. на 11.04.16 г. в
брой 250 лв. и 40 евро, като уговорката
им била останалата сума да бъде дадена след 10.15 дни. Тези показания се
потвърждават макар и частично от показанията на Х., която твърди, че бил
договорена цена от 500 лв. и А.дал на ръка 300 лв. на Д.. На второ място –
твърдението на А., че в следващите дни се обадил се обадил на Д. и му съобщил,
че е закупил 4 бр. амортисьори за автомобила и употребяван акумулатор за 210
лв., за ремонта на амортисьорите платил 50 лв. и сключил гражданска отговорност
за 56 лв., като при това поискал от Д. последния да приспадне от цената на
автомобила тези разходи, но Д. не се съгласил. Тогава А.заявил на Д., че щял да
му върне автомобила, но Д. трябвало да му плати направените разходи за ремонти,
на което Д. отговорил, че това нямало да стане. Тези показания са в
противоречие с показанията на Д., който твърди, че А.му се е обадил по телефон
и му заявил, че по колата имало да се правят много ремонти, като поискал да
купи автомобила на по ниска цена, но Д. заявява, че е казал на А., че цената си
остава както първоначално са се договорили – 1 000 лв., както и да не
прави никакви ремонти, а да му върне автомобила. По отношение на този разговор
и неговото съдържание не са налице други гласни доказателства. На трето място –
твърдението на А., че други телефонни разговори с Д. не е имал. Това е в
противоречие с показанията на Д., който твърди за няколко разговора с А.. Тук
следва да се посочи, че показанията на А.са вътрешно противоречиви. Налице е противоречие
относно разходите за твърдения от него ремонт по автомобила. В показанията си
от 16.08.2017 г. твърди, че е закупил 4 бр. амортисьори и употребяван
акумулатор общо за 210 лв., за смяна на амортисьорите дал 50 лв. а в
показанията си при проведената очна ставка с Д. на 13.09.17 г. твърди, че за
закупените 4 бр. амортисьори и за тяхната смяна е платил общо 180 лв., купил
нов акумулатор за 140 лв.
По
отношение показанията на Х.. На първо място –тя твърди, че А.и Д. са уговорили
продажна цена на автомобила от 500 лв., както и, че А.дал на Д. 300 лв. при
вземане на автомобила. Тези показания са в противоречие с показанията на Д.
който твърди, че с А.уговорил цена от 1 000 лв. и, че в деня когато е дал
автомобила на А., последния не му е давал никакви пари. Тези показания на Х. се
потвърждават частично от показанията на А., който твърди за договорена цена от
450 лв. и даване на ръка на Д. на 250 лв. и 40 евро. Налице е и противоречие с
показанията на Д. който твърди, че е чул Д. да обяснява на А.и Х., че
автомобила струва 1 000 лв. На второ място –Х. твърди, че следващите дни А.се
обадил на Д. и искал да прехвърлят
собствеността на автомобила, тъй като го обявили за продажба в Интернет. Тогава
Д. не се съгласил, като заявил, че първо А.трябвало да плати данъците на
автомобила, но А.не се съгласил. След около седмица Д. се бил обадил на А.и го
попитал дали е платил данъците, на което А.отговорил, че те двамата не са се
разбирали А.да плаща данъците. Нито в показанията на Д., нито в показанията на А.се
съдържат твърдения за разговори кой следва да плаща данъците на автомобила. На
трето място – Х. твърди, че А.закарал автомобила на пазара в с. Хитрино и там
го продал на непознато за нея лице за 400-500 лв. Тези показания са в
противоречие с показанията на А.който твърди, че е закарал автомобила в с.
Никола Козлево и не го е продал, а го е заменил с друг автомобил. Налице е и
противоречие с показанията на св. Ю., който твърди, че в домът му в с. Никола
Козлево е дошъл А.и там са направили размяна на автомобилите, без никой да дава
на другия някакви пари.
По отношение показанията на св. Д.. Налице е твърдение, че
чул Д. да казва на А., че автомобила имал газова уредба, теглич и е с нови гуми
и за това цената е 1 000 лв. Тези показания се потвърждават от твърдението
на Д. който заявява, че е поискал и е уговорил с А.продажна цена от 1 000
лв., както и, че автомобила имал газова уредба, теглич и нови гуми. На следващо
място – налице е твърдение на този свидетел, че на следващия ден след 11.04.16
г. Д. му съобщил, че искал да продаде автомобила, но по настояване на бъдещите
купувачи той им е дал автомобила за да проверят техническото му състояние.
Твърди също, че няколко дена по късно Д. му съобщил, че лицата на които е дал
автомобила, нито са му платили, нито са му върнали автомобила. По отношение
тези твърдения на Д. не са налице други доказателства.
При тези противоречиви гласни доказателства ШОС приема, че
не са извършени всички възможни процесуални действия за събиране на други
доказателства, чрез които да се извърши проверката им. Тази проверка е
необходима в случая, за да може да се правят изводи кои от тези гласни
доказателства следва да се кредитират, и кои – не. На тази база следва да се
приема и фактическата обстановка по делото, тъй като от фактическата обстановка
следва да се правят изводите за наличието или липсата на обективната и
субективната страна и изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206 ал. 1
от НК. На първо място – не са проверени твърденията на Х., че Д. е предал на
нея и А.и двата талона на автомобила. Тук са налице твърдения на Д., макар и не
в показанията му, че и към настоящия момент - един път само големия талон, а
втори път и двата талона на автомобила били у него /към жалбата по която е
образувано настоящото производство Д. е представил ксерокопия и на двата талона
на автомобила. В тази връзка не е извършена проверка в Сектор „Пътна полиция”
при ОД МВР Шумен на чие име се води автомобила, кога е първоначалната му
регистрация на името на Д., има ли издавани нови регистрационни талони част І и
част ІІ, кога и поради какви причини, снета ли е от отчет – от кога, по чия
инициатива и представени ли са двата талона на автомобила с установъчни данни
за тези талони – дата на издаването им. Това се налага и с оглед на данните
съдържащи се на л. 159 от д.п., че е издавано повторно свидетелство за
регистрация на автомобила, както и от данните от представените два талона с
жалбата по настоящото производство, които са с различна дата на издаване. Тази
проверка би дала възможност за проверка и на показанията на Д. и А.които
твърдят за предаване само на малкия талон, както и на показанията на св. Ю. и С.,
че автомобила е предаван от едно на друго лице само с фактическо предаване на
малкия талон. На второ място – не е извършена проверка в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.
Шумен за 2015 и 2016 г.- автомобила имал ли преминат годишен технически
преглед. Тази проверка би дала възможност за преценка показанията на Д. и А.които
твърдят противоречиви факти за това – единия твърди, че автомобила имал валиден
годишен технически преглед за 2016 г., а другия отрича. На трето място – с
оглед твърденията на Д. и А.по отношение застраховката „Гражданска отговорност”
– не е извършена проверка в „Гаранционен фонд” през 2016 г. и 2017 г.
автомобила имал ли е такава застраховка от кога и до кога. Това се налага с
оглед твърдението на Д., че автомобила имал такава застраховка до края на м.
април, а А.твърди, че е направил такава застраховка, като част от претенциите
му към Д. за намаляване цената на автомобила. На четвърто място – не е
извършена проверка в Община Шумен дали е плащан данъка на автомобила за периода
2012г. – 2018 г., тъй като са налице твърдения на Х. за неплатен данък и няма
показания на Д. в тази връзка. Чрез тази проверка биха се проверили показанията
на Х. относно липсата на платен данък, както и показанията на св. С. който
твърди, че при получаване на автомобила е получил малкия талон и документи за
застраховка и платени данъци.
По отношение изводите на прокурора за прекратяване на д.п.
и ШРС за потвърждаване на това постановление. В постановлението е прието, че
показанията на А.са по достоверни от тези на Д., тъй като твърдяната от А.цена
на автомобила, уговорена с Д. била по близка до оценката дадена от АТЕ. Като
допълнително основание за този извод е прието, че Д. едва при предявяване на
д.п. е заявил, че автомобила бил с нови гуми, с газова уредба и теглич, че имал
застраховка и технически преглед. Тук е пропуснато да се обсъди, че св. Д.
твърди за наличие на газова уредба, теглич и нови гуми /макар и цитирайки
думите на Д./. Но такъв въпрос не е задаван на Д. при разпита му. Пропуснато е
и това, че както при разпита си от 11.07.17 г., така и при проведените очни
ставки, Д. дава показания за наличен годишен технически преглед и застраховка.
Още повече, че не са извършени посочените по горе проверки в ИА ”АА” Шумен и
„Гаранционен фонд” за налични застраховки и годишни прегледи, които наред с
другите доказателства биха дали възможност за обоснован извод показанията на
кой – А.или Д. следва да се кредитират. Тук следва да се посочи и наличието
както на вътрешни противоречия в показанията на А., така и противоречията с
показанията на Д., Х. и Д., които бяха посочени по горе. Не може да се приеме
извод, че показанията на А.са по достоверни и да се кредитират, от тези на Д.
само на факта, че А.твърдял уговорена цена за продажба на автомобила по близка
с тази дадена от АТЕ. На второ място – все във връзка с извода за
недостоверност на показанията на Д. се сочи и факта, че било противно на
всякаква житейска логика Д. да предостави автомобила на напълно непознати хора
на които е предал малкия талон и ключ от автомобила и заминал да работи.
Безспорно – това обстоятелство противоречи на житейската логика. Но не следва
да се пропуска факта, че Д. е записал данните на Х.. Поради това този довод не
следва да е от решаващо значение при преценката за достоверност на показанията
на Д.. На трето място – прокурора е приел, че не били налични безспорни доказателства
А.да се е разпоредил противозаконно с автомобила на Д. с оглед двете групи
противоречиви показания относно предаването на автомбила – тези на Д. за
предаване за извършване на преглед за техническо състояние и тези на А.относно
плащането на част от цената и уговорката за плащане на останалата част. ШОС
приема, че едва след извършване на посочените вече процесуални действия би
могло да се прави извод за основанието за предаване на автомобила. На четвърто
място – съда не приема довода на прокурора, че не можело да се приеме за
безспорно установена субективната страна на престъплението по чл. 206 от НК,
тъй като А.твърдейки, че е заплатил сочената от него сума и допълнително
направените разходи по автомобила е считал този автомобил за свой, поради което
не можело да се приеме, че е съзнавал, че се разпорежда с чужда вещ. Тук
прокурора прави изводите си на базата на противоречивите показания на А.. Съда
не приема тези изводи, тъй като не са извършени сочените по горе процесуални
действия, които биха дали възможност за обоснован извод за наличието или
липсата на субективната страна на това деяние у А.. Още повече, че в
показанията си Х. и Ю. твърдят, че А.се занимавал с покупко-продажба на стари автомобили,
т. е. на същия е било известно как се прехвърля собствеността върху едно МПС.
Все в тази връзка следва да се посочи, че извод за наличие на знание у А.за
начина на прехвърляне собствеността на един автомобил би могъл да се направи и
с оглед това дали в годините преди 2016 г. той е закупувал и продавал
автомобили – данни за това се съдържат в материалите по делото – срещу А.имало
полицейска проверка за подобен случай, както и при справка от Сектор „Пътна
полиция” за това какви автомобили е закупувал и продавал А.преди 2016 г. Поради
изложеното съда не приема извода на прокурора, че след като били събрани всички
възможни доказателства следвало наказателното производство да се прекрати
поради недоказаност.
По отношение определението на ШРС.
Районния съд също е приел фактическа обстановка на базата на противоречивите /
каквито и той сочи, че са такива/ гласни доказателства. Районния съд е приел да
не кредитира показанията на Д. тъй като същите не били напълно откровени. Като
основание е посочил факта, че при предявяване на материалите от д.п. Д. е
заявил, че в него се намират и двата талона на автомобила, а данни за това по
делото нямало. Като допълнителни основания за това е приел показанията на Ю. и С.
които твърдят, че при получаване на автомобила са получили и малкия талон. Този
факт, както ШОС посочи по горе лесно е проверим чрез справка от Пътна полиция.
На следващо място – районния съд е приел за достоверни показанията на А.за
цената уговорена за продажбата на автомобила, като е приел този извод на базата
на сочената от А.цена на автомобила, която била близка до определената от АТЕ,
в подкрепа на което били и показанията на Ю., че продал автомобила с „малка
горница”. Такова твърдение в показанията на св. Ю. няма. Отделно от това – този
извод се прави на базата на противоречивите показания на А.. На трето място –
районният съд също приема като основание за изводите си противоречието в
поведението на Д. с нормалната житейска логика, липсата на категорични
доказателства за обективната страна на престъплението, както и извод за липса
на субективната страна – излагайки почти идентични доводи. Защо не приема тези
изводи, ШОС посочи по горе, обсъждайки постановлението на ШРП. Накрая ШРС
приема, че били извършени всички възможни процесуални действия за събиране на
доказателства, както и прокурора е приел. Тези изводи ШОС посочи по горе защо
не приема.
Предвид изложеното ШОС приема, че разследването по д. п. не
е всестранно и пълно, не е направен анализ на всички доказателства в тяхната
взаимовръзка и изводите се градят на противоречиви доказателства, за които е
съществувала възможност за проверката им, чрез събиране на нови доказателства,
поради което както постановлението на ШРП за прекратяване на наказателното
производство, така и определението на ШРС с което това постановление е
потвърдено са неправилни и незаконосъобразни и като такива ще следва да се
отменят, а делото да се върне на прокурора за изпълнение на дадените указания.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение
№ 155/14.03.2019 г. по ЧНД № 565/19 г. ШРС е оставил без уважение жалбата на Д.С.Д.
срещу постановление на ШРП от 14.02.2019 г. с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 792/17г. на РУ гр. Шумен.
ОТМЕНЯВА
постановление на ШРП от 14.02.2019 г. с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 792/17г. на РУ гр. Шумен, водено
неизвестен извършител за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на ШРП за изпълнение на
дадените указания.
Определението
е окончателно.
На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да
се изпрати съобщение на страните за изготвеното определение.
Председател:
Членове: 1.
2.