Р Е Ш Е Н И Е
№.....
2019
година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание в с ъ с т а в:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Павлина Матушева
като разгледа докладваното от съдия ПЕНЧЕВА а. н. дело № 260 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 ЗАНН
Подадена е жалба от ЕТ
„МЕГГ-61-Гергана Пешева“ против Наказателно постановление № 442009-F467922 от 12.06.2019 г. на Началника на
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП,
с което на жалбоподателя, на осн. чл. 185, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 600 лв., за това, че от монтираното и
въведено в експлоатация, в стопанисван от него обект, фискално устройство модел
Datecs DP-15 KL с ИН на
ФУ DT535929 и ИН на ФП
02535929, е издаден фискален бон, който не съдържа реквизитите наименование на
стоката, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, съгласно
изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършават продажби чрез електронен магазин-нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС.
Релевират се основания за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, поради нарушение на
материалния закон, свързано с липса на елемент от субeктивната страна на нарушението. Твърди се, че
жалбоподателят добросъвестно се е доверил на лицето, от което е закупило
фискалното устройство, за това, че същото отговаря на техническите и функционални
изисквания, съгласно приложение 1 и приложение 2 на Наредбата. Необосновани и немотивирани били и изводите
на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а също и че в нарушение на процесуалния закон е наложена санкция, преди
да са дадени задължителни предписания за отстраняване на нарушението.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез адв. А., поддържа жалбата. Излага допълнителни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото
на защита на жалбоподателя, свързани с неизпълнение на задължението на
административнонаказващия орган посочи точно и конкретно нарушената разпоредба на чл. 118 ЗДДС.
Ответникът по жалбата, в
писмено становище, оспорва основателността й. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, че същото е
правилно подведено под съответната материалноправна норма, не представлява
маловажен случай и че при определяне на наказанието са отчетени особеностите на
конкретния случай.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок /препис от обжалваното наказателно постановление е
връчен на жалбоподателя на 13.06.2019 г., а жалбата е подадена на 20.06.2019
г./, от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
При проверка за спазване на
разпоредбите на данъчното законодателство, свързани с отчитане на приходи от
търговска дейност, във връзка с издадена резолюция от Началник на сектор в
Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ГД „Фискален контрол“, на 13.01.2019 г.
служители на ЦУ на НАП при ГД „Фискален контрол“ –инспектор по приходите към
Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив- А.Й.Е. и инспектор по приходите към Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас-П.С.П., посетили търговски обект-магазин,
стопанисван от ЕТ „МЕГГ-61-Гергана Пешева“, находящ се в гр. Велинград, на пл.
„Николай Гяуров“ № 1, в хотел „Здравец“. В обекта се продавали дамски
дрехи-блузи, поли, панталони, сака, рокли и аксесоари-гердани, гривни, брошки.
При извършена контролна покупка на артикул „дамска брошка“ на стойност 5, 00
лв., е констатирано, че в издадената фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация в обекта и функциониращо Фискално устройство марка и модел Datecs DP-15 KL с ИН на ФУ DT535929 и ИН на ФП 02535929 не се съдържат
реквизитите наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. В издадения
фискален бон била отразена платената цена под формата на обща сума 5, 00 лв. Не фигурирали вид на закупената стока,
наименование и единична цена.
Проверката на фискалното
устройство показала, че в оперативната памет не са въведени предварително вида
артикули (стоки и услуги) от съответната данъчна група. Били заложени
единствено заводските параметри DP 01, DP 02, DP 03 и DP 04. Стойността на закупената
стока, съответствала на обявената и
била коректно отразена в издадения фискален бон. Наличната в касата сума
отговаряла на стойността на получените суми по издадените от фискалното
устройство касови бележки.
При проверката
жалбоподателят представил свидетелство за регистрация на фискално устройство,
паспорт и книга за финансовите отчети. Към момента на проверката, не бил
наличен актуален договор за абонаментно сервизно обслужване на въведения в
експлоатация касов апарат. Представеният
договор бил със срок на валидност до дата 29.04.2018 г. Допълнително, на дата 22.01.2019 г., е представен
договор за сервизно обслужване от 29.04.2018 г. до 29.04.2019 г., сключен на
14.01.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на
административно нарушение № F467922 от 22.01.2019 г. и обжалваното наказателно постановление №
442009- F467922
от 12.06.2019 г. са издадени от компетентни органи, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, във вр.
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т.
2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1 и
ал. 2 ЗДД, при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При издаването
им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя. Същите съдържат необходимите реквизити за установяване
на деянието и дееца. Посочени са време, място и обстоятелства, при които е
извършено нарушението, които са описани по идентичен начин в двата документа.
Дадена е правилната правна квалификация на деянието. Посочени са имената и длъжността на актосъставителя
и органа, издал обжалвания акт. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите са надлежно връчени.
Неоснователни са
възраженията на защитата на жалбоподателя, че в акта и обжалваното наказателно
постановление не се съдържа точно описание на конкретно нарушената разпоредба
на чл. 118 ЗДДС, което препятства правото му на защита. Изискуемите реквизити на издаваните касови
бележки не са определени с тази разпоредба, като чл. 118, ал. 4 ЗДДС препраща в тази част към
подзаконов нормативен акт. В изпълнение
на законовата делегация е издадена Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.
26, ал. 1, т. 7 от същата наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. В
случая, разпоредбата на подзаконовия нормативен акт, регламентиращ реквизитите на фискалната
касова бележка, е посочена точно и конкретно в акта за установяване на
административното нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, с което е гарантирано правото на жалбоподателя да узнае нарушението, за което е обвинен. Посочена е и
препращащата законова разпоредба.
Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, изразяващо се в неиздаване на
задължителни предписания за отстраняване на констатираното нарушение, преди
жалбоподателят да бъде санкциониран. Доколкото задължителните предписания се
издават за предотвратяване и преустановяване на нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, същите представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл.
22 ЗАНН и случаите, когато могат да се
прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, следва да се уреждат в съответния закон, съгл. чл. 23
от ЗАНН.
В ЗДДС не е предвидено
издаване на задължителни предписания към лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Издаване на предписания
е регламентирано в чл. 192, т. 1 ЗДДС,
но за различни по вид нарушения и спрямо други задължени субекти. Недопустимо е
посочената разпоредба да бъде приложено по аналогия в конкретния случай.
Отделно от това, в ЗАНН, към който чл. 193 ЗДДС препраща, не е прeдвидено като задължително условие за
законосъобразността на наказателното постановление предварителното издаване на
задължителни предписания към
нарушителя.
По настоящото дело се
установява, че жалбоподателят е издал фискален бон по контролната покупка,
извършена от органите по приходите, в който
не се съдържа наименование, количество и стойност по видове на
закупените стоки, а има посочена само обща стойност 5 лв. Така издадената
касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен
редът и начинът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти.
Липсата на тези реквизити представлява нарушение на установените по чл.
26, ал. 1, т. 7 от цитираната разпоредба правила относно отчитането на
продажбите. Макар и според
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба
№Н-18/2006 г задължително се програмират и регистрират с наименование и
единична цена като отделни артикули стоките от т. 1 до т. 3 на същата
разпоредба, сред които не се споменават стоките от група "Б" – стоки,
чиито продажби се облагат с 20 % ДДС, каквито се предлагат в обекта на
жалбоподателя, това не освобождава лицата
по чл. 3 от задължението да съблюдават изискванията на чл. 26, ал. 1 от
Наредбата. Съгласно решение 7913/2017 г. по адм. д. № 5615/2016 г. на ВАС
разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и на чл. 27, ал. 3 се отнасят до различни задължения за
регистриране на стоките във фискалното устройство, като нарушението на кое да е
от тях съставлява отделен състав на административно нарушение. Съдът счита, че
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не изключва изискванията на чл. 26,
ал. 1 за задължителни реквизити на фискалната касова бележка. Систематично, чл.
26, ал. 1 от Наредбата е разположен преди чл. 27, ал. 3, което сочи, че първата
разпоредба задава общите изисквания към задължителното съдържание на фискалния
бон. Издаването на фискален бон, в който не се съдържат реквизитите посочени в
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата,
възпрепятства възможността за пълноценен контрол върху дейността на
търговеца, чрез изключване на законовите гаранции, които фискалното устройство
предлага: съхраняване на информацията във фискална памет, невъзможност за
промяна или изтриване, контрол за коректността на въведената дата, пряк достъп
на органите по приходите.
Съдът счита за
неоснователно възражението на жалбаподателя, че не следва да носи отговорност
за извършеното нарушение, предвид че добросъвестно се е доверил на търговеца,
от когото е закупил фискалното устройство, че същото отговаря на техническите и
функционални изисквания на чл. 8 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр.
с приложение № 1 и приложение № 2.
Въведените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата изисквания за реквизитите
на издаваните от фискалните устройства касови бележки гарантират изпълнение на
задължението на лицето по чл. 3 да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в търговски обект. Като адресат на
задължението, то следва да посочи
наименованието на продаваните в обекта стоки и услуги, които да бъдат въведени
и да отчита тяхното количество и стойност, както и да следи дали въведеното за тази цел в
стопанисвания обект фискално устройство, отговаря на изискуемите технически и
фунционални изисквания на закона. Видно е от представените доказателства, че
това задължение не е изпълнено. От представената от НАП справка за
регистрираните от едноличния търговец фискални устройства /на стр. от 83, до
86/ се установи, че фискалното устройство в проверявания обект е въведено в
експлоатация и регистрирано в сървъра на НАП през 2014 г. Към този момент е
съществувало изискване за въвеждане на
наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, но в издадената при проверката касова бележка тези
реквизити не се съдържат. Уверението, че фискалното устройство отговаря на
техническите и функционални изисквания, не освобождава от задължение търговеца
да посочи стоките от съответния вид, които се продават обекта, за да бъдат
същите въведени.
В конкретния случай не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение не
представлява маловажен случай. Действително стойността на извършената покупка е
ниска-5 лв. и извършването на
нарушението не е довело да неотчитане на приходи, съобразно установеното
съответствие между касовата наличност и отчетените продажби. Това обаче не
обосновава извод за по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение на нарушенията от съответния вид.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация №
*********/29.04.2012 г. на въведеното в
обекта фискално устройство, се установява, че от момента на регистрирането му
до датата на установяване на нарушението на чл. 26, ал.1 , т. 7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. търговецът не е изпълнил задължението да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, съдържаща изискуемите
реквизити. При извършената контролна покупката не е
приложен допълнително друг придружаващ касовата бележка документ, от който да е
видно наименованието вида, количеството
и стойността на закупения артикул. Към
момента на проверката не е бил наличен валиден договор за сервизно обслужване
на фискалното устройство. Не са представени и доказателства за предприети от
жалбоподателя действия по отстраняване на нарушението след установяването му. Тези
обстоятелства обосновават извод за трайно установено отношение на незачитане на
обществените отношения, обект на закрила от приложимата наредба и Закона за
данък върху добавената стойност.
При налагане на
наказанието следва да се съобрази обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път, съобразно което санкцията да се определи в минималния предвиден
от закона размер по чл. 185, ал.2, във вр. ал. 1 ЗДДС, а именно 500 лв. за
жалбоподателя едноличен търговец.
Предвид гореизложеното и на
осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 442009-F467922 от 12.06.2019 г. на Началника на
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП,
с което на ЕТ „МЕГГ-61-Гергана Пешева“, на осн. чл. 185, ал. 2, във вр.
ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 600 лв.
НАМАЛЯВА размера на наложената на ЕТ „МЕГГ-61-Гергана
Пешева“ имуществена санкция от 600 лв.
на 500 /петстотин лв./.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пазарджик, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева