РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Смолян, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500321 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№
10235/07.07.2021г. от М. ИВ. К., депозирана чрез пълномощника й адв. Б.
Мл., срещу Решение № 10034/17.06.2021г.,постановено по гр.дело №
102/2021г.по описа на Маданския районен съд, с което e осъдена М. ИВ. К.,
ЕГН ********** да заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН ********** сумата от 3000(три
хиляди)лева на основание чл.45 във връзка с чл.84ал.3 ЗЗД представляваща
обезщетение за причинените му при ПТП на 06.07.2019година
неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със законната лихва,считано
от 06.07.2019година до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати сумата 56.70лева(петдесет и шест лева, седемдесет
ст.),представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди,ведно със законната лихва от момента на увреждането
06.07.2019година до окончателното изплащане на сумата.
Възложени са в тежест на ответницата и направените разноски по
делото в размер на сумата 1070лева.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на
атакувания съдебен акт, поради неговата материална незаконосъобразност,
процесуални нарушения и необоснованост с данните по делото.
1
Направено е оплакване, че в обстоятелствената част съдът неправилно
е възпроизвел твърдяната в исковата молба фактическа обстановка,без да са
обсъдени доказателствата по делото, без да са обсъдени поединично и в
тяхната съвкупност, не е оценил правилно доказателствата и не е достигнал
до логични изводи. Основното обстоятелство по делото за механизма на ПТП
просто е възпроизведено механично, без някъде в доказателствата този въпрос
да е изясняван. Относно твърдението за удар от МПС на ответника отзад на
каруцата на ищеца се поддържа, че няма едно доказателство,че това е
станало по този начин. Твърди се,че липсва протокол за ПТП относно
механизма.Поддържа се ,че в действителност колата е закачила стърчащо
встрани от каруцата дърво,след което ищецът се е афектирал и е тръгнал да
гони колата. Според обясненията на свидетелката А. К. ищецът е подкарал
каруцата да догонва колата и се е заканвал с ръка и ругатни. Не се доказва
твърдението на ищеца ,че животното се е уплашило и започнало да бяга, като
той паднал и е бил влачен от коня. не отговаря точно на истината. Ако са
верни твърденията в исковата молба за удар отзад на каруцата и реакция на
уплашения кон, то би следвало коня с каруцата да са се движели преди колата
и всичко това да се е случило пред погледа на ответницата и свидетелката
пътувала с нея. Също така не се сочи и точното място където ищецът твърди
,че е паднал и конят го е влачил. Няма данни това да се е случило на
пътя,където са се движили колата и каруцата.Каруците също следва да се
движат при спазване на определени в ЗДП и Правилника за приложението му
правила,както и само на определените за това места-чл. 143 ППЗДП. В
заключението си вещото лице по назначената СМЕ е посочило в
констатациите и изводите си ,че представените медицински документи за
извършените прегледи са издадени няколко дни след 06.07.2019 г., като освен
описаните рани по краката е посочено заболяване флебит и тромбофлебит, от
което също се образуват синини и рани. Едва на 13.08.2019 г е извършено и
медицинското освидетелстване,което е един месец след 06.07.2019 г.,за което
време рани от типа на охлузванията и описаните в медицинските документи
зарастват и изчезват. Съдът не прави преценка на тези обстоятелства,а
обосновава изводите си с твърдения,че една седмица след инцидента ищецът
отишъл за освидетелстване. Поддържа също така ротиворечия и нелогични
изводи на съда и от преписка с вх. № 298000-3614/16.07.2019 г.,като със
същата не се потвърждават твърденията относно фактическата обстановка и
основно за механизма на ПТП,където никъде не се твърди,че каруцата е
ударена от колата отзад,а съдът приема точно обратното. Изобщо ,ако съдът
беше обсъдил и възприел логически правилно данните от обясненията на
М.К., данните от посочената полицейска преписка,показанията на свидетеля -
очевидец Антоанета К. и ги е съпоставил с твърденията в исковата молба,би
направил изводи различни от възприетата от него фактическа обстановка.
Поддържа се също така,че няма пряка причинно-следствена връзка от
ПТП, поради последващо поведение на коня,теглил каруцата,в причинна
връзка биха били онези вреди,които са в резултат на удар и пряко
съприкосновение от ПТП, а в случая не е имало удряне на каруцата отзад,
както се твърди в исковата молба,няма изискващия се от ЗДП Протокол за
ПТП,с който се установява механизъм на ПТП,каквото не е разследвано и
установявано. Поддържа се оплакване,че в действителност колата е закачила
стърчащо встрани от каруцата дърво,след което ищецът се е афектирал и е
тръгнал да я гони,няма преки доказателства,че е паднал и е бил влачен от
коня. Също така от твърдяното събитие до момента на освидетелстване е
изминал един значителен период от един месец,през което време е било
възможно да се получат други наранявания на ищеца,нямащи нищо общо със
2
събитието от 06.07.2021 г.По въпроса за причинно-следствената връзка съдът
не е изложил никакви съображения и мотиви ,като е бил длъжен,не само
защото това е предпоставка за искащо и защото е налице възражение в тази
насока. Съдът също е завишил изключително много и несъразмерно
стойността на възприетите от него вреди.
С писмения отговор на въззивната жалба от Д. ИЛ. К.,депозиран чрез
пълномощника му адв. В. Зл. се поддържа неоснователност на жалбата и се
предлага атакуваното решение да бъде потвърдено. Изразява несъгласие с
оплакването, че в обстоятелствената част съдът неправилно е възприел
твърдяната в исковата молба фактическа обстановка,без да е обсъдил
доказателствата по делото, като се поддържа,че първоинстанционният съд е
изследвал обстойно механизма на произшествието при липсата на протокол
от ПТП и е направил изводи от приложените писмени и изслушани в хода на
производството гласни доказателства по делото. Солидаризира се с извода на
съда,че показанията на свидетелката (дъщеря на М.К.) А. К. не оборват
призумцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Относно оплакването,че не е доказано твърдението на К.,че животното
се е уплашило,че е паднал и е влачен от уплашения кон и че няма данни
това да се е случило на пътя където се е движила колата се поддържа
неоснователност че по предния капак на автомобила ивдясно е имало
одраскване на боята,вселдствие удара с каруцата. Поддържа се също така ,че
от приложените и приети по делото 11 броя медицински документи(фиш от
спешна медицинска помощ,амбулаторни листове, съдебно-медицински
удостоверение ),както и приетата по делото СМЕ ,в която експерта подробно
е изброил представените медицински документи е видно обективното
състояние на Д.К. за периода от 06.07.2019 год. до 05.08.2019 год. Установени
са рани по главата и подбедриците,охлузвания по колената с оток, хематоми
по глезените и стъпалата. Един месец след случилото се,К. продължава да
ходи на превръзки и има постоянно отоци около глезените и стъпалото,рани
по средата на подбедрицата в ляво,които още не са заздравели,гранулиращи
рани по средата на дясна подбедрица и коляно,оток на глезена и стъпалото.От
заключението на вещото лице става ясно ,че двата белега на лявата вежда и на
брадичката-ще останат за цял живот.
Поддържа се също така, че правилно в решението си PC Мадан прави
извод,че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане,а именно
виновно-противоправно поведение от страна на М.К.,предвид претърпените
от страна на К. вреди (имуществени и неимуществени),както и установената
причинна връзка между поведението на К. и настъпилия вредоносен резултат.
Предлага се окръжният съд да потвърди Решение№ 10034/17.06.2021
год. по гр.дело № 102/2020 год. по описа на Районен съд Мадан.Претндира и
направените по делото разноски.
3
В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно
призована не се явява и се представлява от адв.Мл., който поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба.
Въззиаемият Д.К. редовно и своевременно призован не се явява. В
писмено становище пълномощникът му адв.В. Зл. поддържа неоснователност
на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната
основателност
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени в обективно и
субективно съединение искове правно основание чл. 45 във връзка с
чл.84ал.3 ЗЗД, за присъждане обезщетение за причинени на ищеца при ПТП
на 06.07.2019година неимуществени вреди-болки и страдания, както и иск за
присъждане обезщетение за причинените му при ПТП на 06.07.2019година
имуществени вреди за потребителски такси,съдебно-медицинско
удостоверение и лекарства,ведно със законната лихва считано от момента на
увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е
от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема.
Решението е и допустимо – постановено при наличие на положителните
и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.
4
Районният съд се е произнесъл по предявените в обективно и субективно
съединение искове, които са му родово подсъдни.
Настоящият състав на окръжният съд намира, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен
материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към
нея.
Настоящият състав обаче не споделя напълно окончателните правните
изводи изложени в обжалваното съдебно решение.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил
правната квалификация на предявените в обективно и субективно съединение
искове с правно основание чл.45 във вр. чл.84ал.3 от ЗЗД. Въззивната
инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране,
извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е
дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е
надлежен доклад по делото, по който страните не са направили възражения.
Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за частично основателни.
Предявени искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД – за
присъждане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
настъпило на 06.07.2019година ПТП, с твърдения за виновното поведение на
ответницата М.К., която на инкриминираната дата управлявайки собствения
си автомобил марка „Фолксфаген поло“рег.№ ** **** ** около 10.30 часа в
гр. Р. на ул.“О.“ в посока ул.“Х. А.“ се удря в задната част на каруца,
движеща се пред нея в посока центъра на град Рудозем,управлявана от Д.К.,
който водил на повод коня,вследствие на удара конят се подплашил,започнал
силно да бяга,ищецът се опитал да го спре,паднал и е влачен по пътя няколко
метра, при което получил описаните травматични увреждания,установени от
приложените като доказателства по делото.
Районен съд не е обсъдил обаче приложените на л.133 и 134 актове за
установяване административно нарушение,съставени от длъжностно лице
при РУ гр. М. от 08.08.2021година и на двамата участници, подписани от
тях без възражения . В АУАН №040008(л.133) е посочено,че водачът на лекия
автомобил М.К. виновно е нарушила чл.20ал. ЗДвП, тъй като при избиране
скоростта на движение не се е съобразила с конкретните условия на
видимост, като се удря в каруца движеща се в посока центъра на гр.Рудозем
и блъска движещата се каруца,управлявана от Д.К.. В АУАН
№040009(л.134) е констатирано,че Д.К., чрез воден от него кон, дърпа каруца
5
лична собственост без да има поставени бели светлоотразители отпред и
чревени светлоотразители отзад, с констатация за виновно нарушение на
чл.71 ал.1 ЗДвП.
От друга страна, следва да бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на деликвента. С оглед нормата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД, в областта на деликтната гражданската отговорност, вината
винаги се предполага до доказване на противното.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А. К.,дъщеря на М.К. и очевидец на
инцидента и съпругата на Д.К. – З. К.а, която установява състоянието на
съпруга си след инцидента,назначена е и изслушана съдебно-медицинска
експертиза.
От събраните и описани по-горе писмени и гласни доказателства се
установява безпротиворечиво, че на 06.07.2021г. около 10.30ч. в гр. Р.,
ул.“О.“ по посока на с.С. Д.К. водел кон,теглещ каруцата му,без
светлоотразители и стърчащи отзад дървени колове е застигнат от лек
автомобил,рег.№ ** **** **, управляван от водач М.К., който се е движил от
гр.С. за Р., по улица „Х. А.“, след десен завой предприела заобикаляне
отляво,удряйки се в каруцата и подплашвайки коня на жалбоподателя,който
пък се опитал да овладее подплашения кон,паднал и са му причинени
увреждания, констатирани в представената по делото медицинска
документация и съдебно-медицинска експертиза,неоспорена от страните по
делото-разкъсно-контузна рана на лявата вежда,разкъсно-контузна рана на
брадичката,охлузване на двете коленни стави и подбедриците,охлузвания
дясното ходило и лявото бедро, които увреждания са с положителна
оптимистична прогноза и след оздравяването им не остават последствия за
здравето.
След съвкупен анализ на всички по делото писмени,гласни
доказателства,включително и обясненията на участниците в
ПТП,непосредствено след инцидента се установява, че на посочената дата
06.07.2021година около 10.30часа пострадалият Д.К., докато водел
коня,теглещ каруцата му по ул.“Х. А.“ в гр.Р. е застигнат от лек
автомобил,управляван от водача на МПС фолскфаген Поло рег.№ ** ***
****- М.К., който закачил каруцата и изплашил коня,К. се опитал да задържи
изплашеното животно за повода,паднал на асфалта и са му причинени
описаните в представената медицинска документация и заключение на
съдебно-медицинската експертиза увреждания.
В случая са настъпили вреди за ищеца, налице е и причинно-
следствената връзка между деянието и вредите, установени от изслушаната
по делото съдебно-медицинска експертиза и представената медицинска
6
документация.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от нанесените му травматични увреждания и създаден
дискомфорт представляват пряка и непосредствена последица от деянието,
същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от
съда по справедливост по аргумент от чл.52 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения.
Настоящият съдебен състав счита, че с атакуваното решение не са
съобразени в достатъчна степен тези обстоятелствата относно интензитетът
на страданието на ищеца с оглед понесените от същия травматични
увреждания, периодът, в който същите са търпени, продължителният
възстановителен период от един месец, за който период описаните
травматични увреждания според заключението на експертизата са отшумели
и заздравели напълно. Справедлив еквивалент на претърпените болки и
страдания от пострадалия е сума в размер на 2 000 лв.
Основателно е и оплакването в жалбата,че районен съд не е съобразил и
констатациите на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-
медицинска експертиза,неоспорено от страните, съгласно което в издадените
документи за извършени прегледи са констатирани освен описаните рани по
краката и е посочено заболяване флебит и тромбофлебит, от което също се
образуват рани и синини.
При проведено насрещно доказване и във въззивната жалба е заявено
от ответника възражение за съпричиняване ,че воденият от пострадалия
кон дърпа каруца, без да има поставени светлоотразители отпред и отзад на
каруцата.
С оглед ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства(показанията на свидетелката А. К.-пряк очевидец), настоящият
съдебен състав възприема като основателно наведеното възражение и намира,
че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат като определя процент на съпричиняване от 25%, с колкото следва
да бъдат редуцирани определените обезщетения т.е. на ищеца се следва
сумата от 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 42, 53
лв. – обезщетение за имуществени вреди.
С оглед изхода на спора дължимите разноски от ответника пред
районен съд са сума в размер на 819.25лева.
Ще следва поради гореизложеното атакуваното решение да бъде
отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
7
в разликата над 1500 до 3000 лева, в частта за имуществените вреди в
разликата над 42.53лева до 56.70лева и отхвърлени предявените в обективно
и субективно съединение искове в тези части.Ще следва да бъде отменено
решението в частта относно възложените в тежест на ответника разноски
направени от ищеца в разликата над 819.25 лева до присъдените 1070лева.
С оглед изхода на спора, тъй като са своевременно поискани и
надлежно документирани ще следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя направените от въззиваемия разноски съразмерно
неуважената част от жалбата – сумата 450 лева, а въззиваемия следва да
заплати на жалбоподателя направените разноски съразмерно уважената част
от жалбата за заплатена държавна такса в размер на сумата 41.25лева, тъй
като няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10034 от 17.06.2021година,постановено по гр.д.
№102/2020година по описа на Мадански районен съд в частта, с която е
осъдена М. ИВ. К., ЕГН ********** да заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН
********** сумата в разликата над 1500( хиляда и петстотин) лева до
3000(три хиляди)лева, претендирана на основание чл.45 във връзка с чл.84,
ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинените му при ПТП на
06.07.2019година неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със
законната лихва,считано от 06.07.2019 година до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта,с която осъдена М. ИВ. К., ЕГН ********** да
заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН ********** да заплати сумата в разликата над
42.53(четиридесет идва лева,петдесет и три стотинки)лева до
56.70лева(петдесет и шест лева, седемдесет ст.),представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди,ведно със законната лихва от момента
на увреждането 06.07.2019година до окончателното изплащане на сумата,
като незаконосъобразно постановено и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените в обективно и субективно съединение искове
от Д. ИЛ. К., ЕГН **********да бъде осъдена М. ИВ. К., ЕГН **********
да му заплати сумата над 1500 (хиляда и петстотин) лева до 3000 (три
хиляди)лева,претендирана на основание чл.45 във връзка с чл.84ал.3 ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинените му при ПТП на
06.07.2019година неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със
законната лихва,считано от 06.07.2019година до окончателното изплащане,
както и иска да бъде осъдена М. ИВ. К., ЕГН ********** да заплати на Д. ИЛ.
К., ЕГН ********** сумата в разликата над 42.53 (четиридесет идва
лева,петдесет и три стотинки)лева до 56.70лева(петдесет и шест лева,
седемдесет ст.),представляваща обезщетение за причинените му имуществени
8
вреди,ведно със законната лихва от момента на увреждането
06.07.2019година до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни
и недоказани.
ОТМЕНЯ решение №10034 от 17.06.2021година,постановено по гр.д.
№102/2020година по описа на Мадански районен съд в частта, с която е
осъдена М. ИВ. К., ЕГН ********** да заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН
********** направените разноски по делото пред районен съд в разликата
над 819.25лева(осемстотин деветнадесет лева двадесет и пет стотинки) до
присъдените такива в размер на сумата 1070(хиляда и седемдесет)лева.
ОСЪЖДА М. ИВ. К., ЕГН ********** да заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН
********** направените разноски по делото пред въззивния съд за ползвана
адвокатска помощ съразмерно отхвърлената част от жалбата в размер на
сумата 450(четиристотин петдесет) лева.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. К., ЕГН ********** да заплати на М. ИВ. К., ЕГН
********** направените разноски съразмерно уважената част от жалбата за
заплатена държавна такса в размер на сумата 41.25(четиридесет и един лев,25
стотинки)лева.
РЕШЕНИЕТО и окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9