ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 11.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и осми
април две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2508 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу обявените списъци на неприети и приети
вземания на кредиторите на „И.“ ЕООД (в несъстоятелност), от Национална агенция
за приходите, длъжника и „О.С.“ ЕООД.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Досежно
възражение вх. № 260102/04.01.2021 г.
Национална
агенция за приходите оспорва отказа на синдика да приеме публични общински
вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, удостоверени
с справка на Столична община, дирекция „Общински приходи“ като общината не е
изразила становище по заявеното от синдика основание за отказ – продажба на
обложения недвижим имот.
Синдик
Д. сочи, че след справка в Имотния регистър при Агенция по вписванията е
установено, че имотът е прехвърлен на „В.Р.Е.“ ЕООД с нотариален акт от
20.02.2008 г.
Длъжникът,
представляван от управителя Д.К. оспорва възражението с довод, че имоти са били
продадени.
От
цитираната във възражението справка се установява, че начислените задължения касаят
недвижими имоти представляващи ап. № 24, находящ се
на ул. ****апартаменти с номера 1, 2, 3 и 4 с адрес: гр. София, р-н „**********апартаменти
номера 1, 2, 3 и 4 с адрес: гр. София, р-н „****А **********. „“; апартаменти с
номера 1, 2, 3, 4, 5 и 6 с адрес: гр. София, р-н „**********“ и имот с адрес с адрес: гр. София, р-н „Н****.
Предявените вземания касаят формираните за периода 2010 г. – 2019 г.
С
нотариален акт №№ 11 том I рег. № 271 дело
№ 10 от 2008 г. е изразено съгласие, че „И.“ ЕООД продава на „В.Р.Е.“ ЕООД
недвижими имоти както следва: wрегулиран
поземлен имот II, находящ се в гр. София,
район „Връбница“, бул. *******, апартаменти с номера 1, 2, 3, 4, 5 и 6 в
жилищна сграда съставляваща блок № 1, вх. „А“ и вход от бул. „******* според доказателствения нотариален акт; апартаменти с номера 1,2,3
и 4 в блок № 2, вх. „А“ на бул. „******* според доказателствения
нотариален акт, ; апартаменти с
номера 1, 2, *******А“ и вход от
бул. „*******,
Придобитият
от ИДИМЕКС недвижим имот, представляващ апартамент № 24 с адрес: ул. *******според
представената от синдика справка е прехвърлен чрез замяна на 21.12.2007 г.
При
така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Възражението е неоснователно.
Данъчно задължен с данък недвижими имоти е
собственикът на недвижим имот (чл. 11 ал. 1 ЗМДТ). Собственикът на недвижимия
имот дължи и таксата за битови отпадъци – арг. от чл.
64 ал. 1 ЗМДТ. Съгласно чл. 99 от Закона за собствеността правото на
собственост се губи, когато друг го придобие. Сключената сделка за продажба в
предписаната от закона форма е довела до прехвърляне на правото на собственост
върху процесните имоти по силата на чл. 24 ал. 1 ЗЗД
и то преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Това е
пречка в рамките на откритото производство по несъстоятелност да възникнат
публични задължения на посоченото основание.
По възражение вх. № 306876/29.12.2020 г и възражение
вх. № 306883/29.12.2020 Г..
Длъжникът „И.“ ЕООД (в несъстоятелност) и
кредиторът „О.С.“ ЕООД оспорват приетото вземане за възнаграждение на синдик Д.С.
без да са изложени съображенията, на които се основават противопоставените
възражения.
Д.С. изразява становище, че вземането касае
период, през който е била синдик на дружеството като смята, че възнаграждение й
се дължи месечно. Сочи, че е допусната грешка при посочване на годината за
периода 01-06 февруари 2018 г. като твърди да става дума за 2019 г.
В съдебно заседание длъжникът чрез
управител К. твърди, че синдик С. не е предприела действия за защита
имуществото на длъжника въпреки, че е била уведомена за необходимостта от това.
Сочи, че е дала устно съгласие за предявяване на иск за реализация на права
върху 34 % от дяловете на „Хидроком Торнспринг“, но не го е изразила писмено. Синдик С. устно
била изразила и мнение, че „Т.б.Д“ няма никакво основание да насочва
претенциите си към имота на ул. „*******, но не го е заявила писмено. Застъпва
теза, че възнаграждението следва да бъде заплатено след изпълнение на
очертаните задължения.
„О.С.“ ЕООД не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.
Синдик Д. изразява становище за
неоснователност на възражението.
Съдът като обсъди наведените доводи и с
оглед събраните в производството доказателства намира следното:
Д.Т.С. е предявила вземане за сумата 2214
лв. с указание да касае възнаграждението и за месец декември 2018 г., януари
2019 г. и от 01.02.2018 г. до 06.02.2018 г., след която дата е освободена като
синдик. Видно от данните по делото освобождаването на Д.С. е станало на 06.12.2018
г., а с определение от 06.02.2019 г. за постоянен синдик е назначена Ц.Д..
При тези факти от правна страна съдът
намира следното:
Възраженията са неоснователни.
Съгласно чл. 661 ал. 1 ТЗ синдикът
получава за своята работа текущо възнаграждение, а нормата на третата алинея го
определя за платимо ежемесечно. Законът изрично разграничава текущото от
окончателното възнаграждение, което именно обвързва с добре свършена работа от
синдика. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че текущото
възнаграждение произтича пряко от ангажимента на синдика с производството по
несъстоятелност и дължимостта му е независима от качеството
на изпълнение на задълженията. Претендираният период
01-06 февруари изрично е свързван в молбата с последвалото освобождаване от
изпълнение на функциите, което еднозначно позволява да бъде свързано именно с
2019 г. Ето защо и макар периодът на предявеното вземане да включва такъв след
освобождаването на Д.С. от длъжността синдик с оглед нормата на чл. 657 ал. 3 ТЗ й се дължи възнаграждение за целия период, чието описание следва да бъде
коригирано.
По възражение вх. № 306880/29.12.2020 г. и възражение
вх. № 306883/29.12.2020 г.
Длъжникът „И.“ ЕООД (в несъстоятелност) и
кредиторът „О.С.“ ЕООД възразяват срещу приетото вземане на Национална агенция
за приходите за сумата 659,92 лв. без да излагат съображенията, на които
основават възраженията си..
В съдебно заседание длъжникът чрез
управителя Д.К. твърди, че автомобилът е спрян от движение за периода, през
който се претендира данъка. Позовава се на несключвана застраховка „Гражданска
отговорност“ и незаплащана винетка. Твърди и че данъчната администрация е
поискала продажбата на автомобила за скраб, защото не
е в движение, но въпреки това е начисляван данък.
Кредиторът „О.С.“ ЕООД не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на
спора.
В становището си синдик Д. сочи основание
на това вземане да са данъци за МПС с рег. Номер *******за периода 2011 г. –
2019 г., удостоверено с декларация по чл. 54 от ЗМДТ.
Съдът като обсъди наведените доводи и с
оглед събраните в производството по чл. 692 ТЗ доказателства намира следното:
По делото не се спори, а и от издаденото
свидетелство за регистрация на 26.05.2006 г. се налага извод, че длъжникът
притежава л.а. Киа Спортидж с рег. № СА 2477 АА.
Съгласно чл. 52 т. 1 ЗМДТ обект на
облагане е превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в
Република България, а по силата на чл. 53 ЗМДТ данъчно задължен е собственикът
на превозното средство. Тези обстоятелства в случая не се оспорват нито от
длъжника, нито от възразилия кредитор. По аргумент от чл. 58 ал. 4 ЗМДТ едва
прекратената регистрация на превозното средство води до отпадане на основанието
за начисляване на данък. Дори да се приеме, че лекият автомобил не се движи, а
и състоянието му обективно не позволява това, тези обстоятелства не са
достатъчни, за да освободят длъжника от публичното задължение да заплаща данък
върху собственото си превозно средство.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възраженията на „И.“ ЕООД (в несъстоятелност) и „О.С.“ ЕООД и ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „И.“ ЕООД, ЕИК
, предявени
по реда на чл. 688 ал. 3 ТЗ и обявени в търговския регистър на 21.12.2020 г. със
следната промяна:
ВЗЕМАНЕТО
на Д.Т.С.
в размер на 2214 лв. е с основание текущо възнаграждение за периода декември
2018 г., януари 2019 г. и периода 01-06.2019 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Национална агенция по приходите срещу отказа на синдик Д. да
приеме предявените вземания.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: