№ 106
гр. П., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500103 по описа за 2025 година
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1096 по описа за
2023 година по предявените от К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П. , против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, искове за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2270.87 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 256.46 лева,
представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда е :
Осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Г.Н.Г.С.” № 21, да заплати на К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., дължимото му допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020
г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1142,22 лева, както и обезщетение за забава
в размер на 133,40 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви
1
върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата
молба в съда /24.03.2023г./ , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното
изплащане.
Отхвърлени са исковете за главница над присъдената сума в размер на
1142,22 лева до претендирания размер от 2270.87 лева и за останалия
претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената
сума в размер на 133,40 лева до претендирания размер от 256.46 лева, като
неоснователни и недоказани.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Г.Н.Г.С.” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата,
сумата в размер на 403,78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна,
съразмерно на уважената част от исковете.
Осъден е К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П., да заплати, на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,20 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в осъдителната част.
Постановеното решение било неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необосновано в обжалваната част.
Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, не съобразил
действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства.
Решението било порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо
нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на
безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на
фактите .
Твърди се ,че действителното време ,необходимо за сдаване и приемане
на едно дежурство било в рамките на 30 минути и именно в този смисъл била
2
издадена надлежна заповед. По изключение само за Затворав гр.С.
допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути.
Твърди се в жалбата ,че има установена практика , като се сочи Бургаски
окръжен съд , който уеднаквил практиката на първоинстанционните съдилища
, приемайки ,че са необходими 30 минути за сдаване и приемане на наряд ,
които решения били постановени преди издаване на заповедта , с която
работното време било удължено с 30 минути.
Считат,че тази практика следва да бъде съобразена и от въззивния съд.
При постановяване на решението си , съдът не кредитирал показанията
на св.Д. , посочен от ответника ,а кредитирал показанията на свидетеля
,посочен от ищеца - Б. Оспорва съображенията на съда , който приел,че
първия свидетел е заинтересован от изхода на делото.
Съдът неоснователно не кредитирал представените от жалбоподателя
видеозаписи.
Представените от ответника по иска доказателства следвало изначално
да се приемат за истинни,освен ако има съмнение и се докаже неистинността
им ,тъй като се касаело за държавен властнически орган. По повод този довод
съдът намира за необходимо само да отбележи ,че правилата за
доказателствата и доказатлествените средства и тежестта на доказване в
гражданския процес са еднакви и за двете страни в процеса , без значение на
качеството им и положението им в държавната власт.
При огледа на доказателствата – видеофайлове не била констатирана
манипулация.
Процесуалния представител на ищеца твърдял ,че видоеозаписите са
неистински и ги оспорил и тежестта на доказване била на оспорващия.
Констатираното при огледа на видеофайловете не съответствало на
приетото от съда въз основа на показанията на св.Б.
На ответника не били давани указания във връзка с оспорването на
представените веществени доказателства.
При огледа на видеофайловете се потвърждавали свидетелските
показания па гл. инспектор И.Д. и опровергавали показанията па свидетеля Е.
Б.
3
Първоинстанционният съд приел че в отговора на исковата молба
ответникът признавал, че след като служителят се подпише за сдаване на
поста, му остава да извърви известно разстояние до стаята за отвод, след което
следва провежданото па отвод до 5 минути и напускане па района па Затвора -
гр.П.. Тази дейност , попадала в дейностите ,които се извършват и заради
които е удължено работното време с 30 минути.
Поставен е в жалбата и въпроса със заключението , прието по делото
доколкото края па исковия период - първото тримесечие на 2023г. не съвпада с
края па отчетния период.
Неправилно в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза бил
отчетен един час извънреден труд.
Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия
период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на
затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд,
каквото доказване не било проведено.
Работното време било определено и явяването на работа по-рано или
напускането на периметъра на затвора по-късно не означавало задължително
,че ищецът е изпълнявал служебните си задължения.
Отново се обсъждат показанията на св.Б.,като се сочи,че ако служителят
се явява по собствена инициатива па работното си място във време, което той
самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това
време като положен труд.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете –
отхвърлени.
Прави се искане за извършване отново на оглед на представените
видеофайлове.
Претендират разноски.
Районният съд е посочил,че изпраща две жалби,но всъщност решението
е обжалвано надлежно с една жалба , която е била нередовна и в изпълнение
указанията на съда е представена идентична с постъпилата по електронен път
– подписана въззивна жалба.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
4
първоинстанционното производство.
Изложените доводи във въззивната жалба били неотносими към спора.
Нямало установена в страната практика ,като сочените производства
пред Окръжен съд Бургас касаели различен период и имали различен предмет.
Съдът кредитирал показанията и на двамата свидетели като
последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие
относно края на работното време на ищеца. Свидетелят, който е служител в
редовна смяна, какъвто е гл.инспектор И.Д., приключвал всеки ден работа по
едно и също време в 16:45ч., а служителите работещи в наряд приключвали
нарядите си около 21ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд
не били преки и непосредствени, поради което съдът съвсем правилно,
относно тези обстоятелства, кредитирал показанията на другия разпитан
свидетел.
Първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника, като в
съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел,
възпроизвел и прегледал предоставените 2 броя дискове,въпреки ,че
ориентирането в обстановката и установяване на конкретни обстоятелства
било трудно.
От страна на ищеца било направено оспорване, но в същото време
ответната страна не се възползвала от предоставената законова възможност и
не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Тези записи освен
това можели да покажат само кога започва инструктажа и кога приключва
отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези
записи нямало как да се придобие представа за началото и края на работната
смяна на ищеца. От събраните по делото свидетелски показания (и на двамата
свидетели) ставало ясно, че началото на работното време започва още преди
служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през
бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през
бариерата. Въпреки че там са разположени камери за видеонаблюдение, от там
не били представени видеозаписи. Правилно съдът не ценил видеозаписите
като годно доказателство в подкрепа на тезите на ответника.
Установено било от доказателствата по делото,че определените в
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
5
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими
съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно
от свидетелските показания, не се извършват никакви по-специфични
дейности, различни от делничните дни.
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР,
чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията „ ищецът К. И. Д. твърди,че работи като държавен служител на
длъжност „Командир на отделение от надзорно-охранителния състав“ в
ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затворническо общежитие към Затвора гр.П.. Служителите в ТД “Изпълнение
на наказанията“ и териториалните й поделения били държавни служители и
лица, работещи на трудов договор. Статутът на държавните служители от
ГДИН, техните права и задължения били регламентирани в специалния Закон
за изтърпяването на наказанията и задържането под стража и Правилника за
прилагането му - ППЗИНЗС.
Работата в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни
дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените
при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.
За периода 24.03.2020- 01.12.2022г. ищецът изпълнявал служебните си
задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от
01.12.22-24.03.2023г. - на 12 часов режим на работа. Работното време
включвало продължителността на положените от него дежурства по
предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него
извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни
6
занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.
Реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от
нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като на практика към нея
трябва да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Ищецът се
явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде
проверена наличността и годността му и е освобождаван от наряд значително
по-късно след изтичане на работната му смяна. Времето, през което той
осъществява професионална дейност, е необходимо за подготовка на наряда,
която включва: проверка на наличността на състава по ежедневна ведомост,
уверява се за годността на всеки един от подчинените му, че може да носи
службата, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с
боеприпаси за външните постове, необходимото време за придвижване до
поста от мястото на инструктаж и отвод, контролира и следи за правилното
сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение,
респективно от следващия постови надзирател, съответно дейности по
приемане и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и
проверка състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички
спални помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци,
решетки, стени, катинари извършване на обиски и претърсвания, проверка на
състоянието и наличността на лишените от свобода; Изготвяне на доклад за
изминалото дежурство и констатираните нарушения от сдаващия командир на
отделение и явяване при началника за доклад.
Времето за придвижване до мястото за инструктаж и отвод, времето за
отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната
от длъжностното лице реално продължавало около 2 часа над нормативно
установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. По време на тези
съпътстващи постовата дейност действия, ищецът изпълнявал служебните си
задължения, на разположение е на дежурния главен надзирател с
необходимото униформено облекло и снаряжение, явява се и остава на
територията на затвора, толкова, колкото му е разпоредено в съответствие с
решението на Началника на Затвор П.. Всички тези дейности по
Чл.306,307,308 и 314 от ППЗИНЗС представлявали част от работното му
време и били задължителни, с всичките му присъщи характеристики, но
въпреки това не се отчитали и заплащали.
7
В ежедневните нарядни ведомости се отразявала не реалната, а
нормативно установената продължителност на смените, без да се включва
времето за горе цитираните дейности, съпътстващи дежурствата. Времето,
отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след
края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд,
тъй като през цялото това време - от момента на явяването, до момента на
напускането на територията на Затвора, той е реално ангажиран, за да изпълни
дежурството си. Това били реално отработени часове, свързани с носенето на
дежурството.
Всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през
процесния период, ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ
отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на
работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до
25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число и
длъжникът изпада в забава след изтичане на падежа. Средно месечно ищецът
изпълнявал служебните си задължения при 24-часов режим минимум 6 пъти
месечно, а при 12-часов режим минимум 12 пъти месечно. За процесния
период, ищецът изработил общо около 400 часа извънреден труд.
Отказът на ГДИН да зачете реалната продължителност на работната
смяна, която е различна от нормативно установената (12 и 24 часа), като не
отчита съпътстващите наряди дейности, противоречал, както на разпоредбите
на Кодекса на труда, така и на практиката на Съда на Европейския съюз -
преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на: Директива 93/104
относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на
организацията на работното .Съобразно даденото от СЕС тълкуване на
нормите на цитираната директива, времето, в което работникът или
служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя се счита за работно време.
В този смисъл били и задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР №
8/2013 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които "При
непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно
определеното време за хранене, се включва в работното време, ако работникът
или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
8
работодателя".
Твърди,че заявената от него претенция е основателна - между страните
е налице действително служебно правоотношение; основното задължение на
служителя да престира труд е изпълнено, като за процесния период е положен
и извънреден труд; работодателят от своя страна не е изпълнил задължението
си за заплащане на уговореното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд.
Към датата на предявяване на иска, ищецът бил отработил общо около
400 часа извънреден труд. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 13 лв, т.е. задължението на
ответника към ищеца за процесния период възлизало на 5200 лв. Дължало се и
обезщетение за забава.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на К. И. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. П., ул.Н.Г. №11, вх. А ет.2, Ап. 11, действащ
чрез пълномощника си адвокат А. Д., САК, сумата от 5200 лева (пет хиляди и
двеста лева) представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 24.03.2020г.-24.03.2023г., сумата от 500 лв.
(петстотин лева), представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко
вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда,
както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Оспорват иска като неоснователен.
Не оспорват ,че служителите в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители по смисъла
на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждали от този
закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби
уреждащи държавната служба в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
9
съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на ППЗИНЗС предвиждала: „Средната денонощна
продължителност на работното време на служителите от надзорно-
охранителния състав за месеца не може да превишава установената
продължителност на работния ден”. Държавните служители работещи на
смени по график, следва да изработят 168 часа за един месец, за да покрият
необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на
ненормирано работно време. Съгласно Заповед № Л-1416/23.10.20г. на
министъра на правосъдието Д.А. на основание Заповед № ЧР-05-
320/06.10.20г.; Заповед № Л-2271/13.05.2019г. и Заповед № Л-2728/14.06.
2019г. на Главен директор на ГД“ИН“ главен комисар В.М.; Заповед № ЧР-05-
283/17.08.2021 г. на министъра на правосъдието д-р Я.С.; Заповед № Л-
14/27.06.19г. на основание Заповед № ЧР-05-11/3 0.01.2015г.;3аповед № Л-
1269/01.09.21 г. на Началник на Затвора - П. гл. инспектор Д.Д. на основание
Заповед № ЧР-05-283/; Заповед № Л-148/31.01.22г. на Началник на Затвора -
П. старши комисар В.К. на основание Заповед №ЧР-05-283/17.08.21 г.; Заповед
№ 15 51/24.11.22г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05-
283/17.08.21 г. и чл. 166. (1) от ППЗИНЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22г. на
основание Заповед № 05-283/17.08.21г. и чл. 166. (1) от ППЗИНЗС работното
време на тези служители се изчислява сумарно за тримесечен период, като
изчисляването на нормата работно време в часове се извършва, като броят на
работните дни, включени в периода, се умножат по нормалната
продължителност на работния ден - 8 часа. В ППЗИНЗС било предвидено, че
„Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на
постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45
минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.”. В
настоящия случай ищецът давал 12 и 24-часови дежурства.
Обедната почивка /почивка за хранене/ задължително се осигурявала,
когато характерът на извършваните дейности позволява прекъсване на
производствения процес. Продължителността на този вид почивка не можел
да бъде по-малка от 30 минути. През време на ползване на почивката,
служителят е длъжен да изпълнява служебните си задължения и да стои на
работното си място. За 24 -часовата смяна се осигуряват три почивки за
хранене по 30 минути или 90 минути, както е разпоредбата ППЗИНЗС за
10
отработено време. Като за процесния период се зачита цялата
продължителност на работното време от 24,5ч. заедно с почивките, като в това
работно време са включени и всички мероприятия относно инструктажа,
сдаване и приемане на постовете по чл. 3 05, 3 06, 3 07, 311 и 314 от
ППЗИНЗС, съгласно посочените по-горе заповеди, и във връзка с изменението
на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г.
Императивен бил характера на разпоредбата чл. 187, ал. 7 и 8 от ЗМВР,
където изрично е регламентирана възможността за получаване на
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70-часа на отчетен
период, а за отработеното време над 70-часа се компенсира с допълнителен
отпуск. Определянето на възнаграждение за извънреден труд за отработени
над 70-часа на отчетен период е в противоречие с императивния характер на
разпоредбата ЗМВР, освен ако не е имало писмено съгласие от служителя за
прилагането на разпоредбата на чл. 187а от ЗМВР за допълнителните 25-часа
извънреден труд, каквото съгласие не е дадено от К. Д..
С последните изменения на ЗМВР допълнителния отпуск за положен
извънреден труд над 70-часа е отменен, като вече приложима е нормата на чл.
187а от ЗМВР.
Съществуващо правило за идване на работа 15 минути по-рано било
променено с Изм. и доп. на ППЗИНЗС в ДВ, бр. 20 от 2014 г. когато, е било
премахнато от правилника и е останало да битува неправилно .
Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС - назначените в наряд се явяват в
поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват
служебните си задължения.
Съгласно чл. Чл. 304. (1) от ППЗИНЗС Във всеки затвор, поправителен
дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за
особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В
инструкциите се определят:
1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за
изпълнение на служебните задължения и местата за смяна на лостовия;
2. особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща
внимание при изпълнение на служебните задължения;
3. редът на обхождане територията на поста и най-характерните
11
начини за изпълнение на служебните задължения;
4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния
главен надзирател или дежурния по арест, командира на отделението или
младши инструктора по охраната, съседните постове, дежурния от
териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и др.;
5. униформата и снаряжението на постовия;
6. други особености и дейности на постовия.
(2) Инструкциите се утвърждават от началника на затвора и от
началника на областната служба "Изпълнение на наказанията".
В Заповед № Л-1269/01.09.21 г. ЗА Началник на Затвора - П. гл.
инспектор Д.Д.; Заповед № Л-148/31.01.22г. на Началник на Затвора - П.
старши комисар В.К.; Заповед № 1551/24.1 1.22г. старши комисар В.К.
началник на Затвора - П. ясно е посочено начало на работното време от
08:15ч., до 08:45ч. на следващия ден при 24-часов график за работа, и няма
никакво задължение за служителите, за идване 15-минути по- рано на работа.
По отношение на 12-часовия наряд съгласно Заповед № 1551/24.11.22г.
старши комисар В.К. на основание Заповед № 05- 283/17.08.21г. и чл. 166. (1)
от ППЗИНЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22г. на основание Заповед № 05-
283/17.08.21 г. и чл. 166. (1) от ППЗИИЗС много ясно е посочено, че за всяка
от дневните и нощни смени за работа са включени в работното време
допълнителни 30-минути за сдаване и приемане като за отработено време се
отчита 12ч. и 30-минути за всеки 12-часов наряд.
Обръща се внимание на съставения Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.19г. /
снимка на работното време в затвора/, който е представен по делото , чрез
който на практика е бил установен реалният период от време, с който се
удължава работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в
затвора и последващия отвод.
Засеченото от комисията време на удължаване на работата в затвора
било 30 минути, като това време е добавено след това със заповедите на
началника, на затвора относно реда за определяне па работното време на
държавните служители в Затвора - П. през 2020г., 2021г. и 2022г., и включено
към работната норма часове, които трябва да положат служителите на
тримесечие, като разликата отработени часове над тримесечната норма е
12
изплащана на служителя К. Д. под формата извънреден труд.
Реално съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час
служителя К. Д. сутрин при сдаването на наряда, не е имало случай за времето
на исковия период да си тръгва по-късно от 08:45ч. при начало на работния
ден 8:15ч., което още веднъж потвърждава, че общата продължителност на
наряда на служителите от НОС в Затвора - П. не продължава повече от 24ч. и
30 мин., а не както твърди ищеца и адвоката му за близо 26-часа, което с 2-
часа над реално положения труд като времетраене.
След като служителя се подпише, че е сдал поста той повече няма
задължения към работодателя и му остава да извърви 50-метра разстояние от
корпуса до КПП-то на затвора където се намира стаята за отвод, след това
следва до 5-минути време за отвод и напускане на Затвора - П..
Създадената практика по отношение на други затвори в страната не била
автоматично приложима ,поради различията в територията на затворите.
Твърдят , че на ищеца са заплащани всички часове положен извънреден
труд.
Правят възражение за погасителна давност.
Претендират разноски.
В първото по делото заседание страните са изразили становища във
връзка с изясняване на спора от фактическа страна .
Процесуалния представител на ищеца е оспорил твърденията в
писмения отговор , че при 24-часовите смени се осигуряват на служителите
три почивки за хранене от по 30 минути. Осигурявала се не почивка,а време за
хранене, през което време не се прекъсва изпълнението на служебните
задължения и това време се включва в отработеното време. Оспорват се и
твърденията ,че от подписите на ищеца в постовите книги, може да се
направи точен извод за края на работната смяна на служителя.. Със сдаване на
поста не приключвало работното време на служителя, тъй като той трябва да
се придвижи до място за отвод и по време на него всеки един служител
изяснява как е преминало дежурството, какви нередности са възникнали и
какви мерки са взети за отстраняването им. Този отвод започвал едва когато се
съберат всички постови служители, а те са около 20 човека, които сдават
постовете си всеки един за различно време, в зависимост от характера на
13
самия пост. Едва след това приключва и работната смяна на надзирателите. В
протокол № ВД/М3-48/12.02.2019 г. било констатирано , че реалният период от
време, с който се удължава работната смяна на ищеца е с 1 час, а не 30
минути, както се твърди в отговора.
Имало е Заповед № 155/12.11.2018 г. ,въз основа на този
протокол,която е действала едва 6 месеца.
В това заседание ответникът не е оспорил доводите относно
съдържанието на заповедта ,с която с участие на представителя на синдиката е
направено измерване на работното време ,като твърди,че към този момент
надзирателите са работили на друг режим.
В това заседание от ответника са представени 2 бр. компактдискове,
съдържащи видеозаписи от DVR-системата за видеонаблюдение от Затвора
П., които са относими към исковия период и обхващат последните 2 седмици
от исковия период на отделението на ищеца, от които според представителят
на ответника е видно времето на влизане в Затвора, развода на служителя,
сдаването и приемането.
Процесуалния представител на ищеца е възразил по приемането им,
като е изложил доводи,че не могат да бъдат разчетени от страните и съда и не
може да бъде установена автентичността им. Тези записи били изготвени от
служители, които са пряко подчинени на ГДИН и касаят конкретни дни,
избрани от ответника.
Съдът не е отговорил на тези доводи на страните и е приел
представените веществени доказателства – 2 броя дискове.
В съдебното заседание от 8.11.2024 година е допуснато изменение на
иска,чрез неговото намаляване до размер на 2220.87 лв. за главницата и до
размер на 256.46 лв. относно претенцията за мораторна лихва.Намалението е
извършено чрез оттегляне на иска ,за което ответникът не е дал съгласие.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не се спори по делото ,че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника ,като за исковия период е заемал длъжността „Командир на
отделение от надзорно-охранителния състав“ в ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр.С. с
14
място на изпълнение на служебните задължения в Затворническо общежитие
към Затвора гр.П..
Няма спор още и ,че за периода 24.03.2020- 01.12.2022г. ищецът
изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на
работа, а за периода от 01.12.22-24.03.2023г. - на 12 часов режим на работа.
Установено е от доказателствата по делото ,че при определяне на
дейностите , включващи се в работното време – почивки и време за хранене са
съобразени както вътрешните ,така и международните стандарти.
Съществения въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава , каквато работодателят е приел с
цитираната заповед -12 чака и 30 минути за 12часокивет смени и 24 чака и 30
минути за 24 часовите смени.
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода ,за който
претендира ищеца, в които фигурира и той ,както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019 година
,в който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж , приемане ,сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24- часов
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
Със Заповед от 27.06.2019 година относно реда за разпределяне на
работното време , отчитането му и компенсирането на работа извън
работното време е определено работно време при 24 – часов наряд за
длъжността от 8,15 до 8,45 на другия ден. В Заповед от 23.10.2020 година на
Директора на Затвора е разпоредено началото на работното време при 24-
часов наряд на служителите ,на длъжност на ищеца да е 8,15 а края 8,45 на
другия ден ,като дейностите по чл.305,306,307 и 311 от ППЗИНЗС да се
извършват в този период. В чл.17.1 на тази заповед изрично е предвидено ,че
когато служител работещ в наряд надвиши установения брой часове за
отчетен тримесечен период, тези часове се компенсират като извънреден труд
въз основа на съставен надлежен протокол. Тази заповед е издадена въз основа
на заповед на Министъра на правосъдието от 6.10.2020 година.
С последващи Заповеди на Директора на Затвора П. от 1.09.2021 г
15
31.01.2022.,24.11.2022 година и 23.12.2022 година отново са уредени тези
въпроси. Продължителността на работното време е уредена по идентичен
начин. В заповедта от 24.11.2022 и 31.01.2022 година е определена
продължителността на работното време и при 12-часов наряд - от 8,15 до
20,45 часа.
Със Заповед на Министъра на правосъдието ,очевидно дала основание и
за издаване на цитираните заповеди на Началника на Затвора П. е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане ,сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. С. да е в рамките на 45
минути ,а в останалите затвори – 30 минути.
Със Заповед , относима към предходен период от 12.11.2018 година
работното време е било определено за 24-часов наряд от 8,15 до 8,15 на
другия ден. Тази заповед е представена от ищеца.
От представените заповеди ,както и от останалите доказателства по
делото е видно ,че редът и организацията на работното време е съобразена с
цитираната практика на СЕС.
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене ,които съдът
няма да обсъжда , тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното , така и
в съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода ,касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи ,че доказателства – постови книги с положени подписи от страната ,по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019 година , съставен на 12.02.2019
година оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
В това заседание са приобщени като доказателства и 2 броя дискове.
При представянето им , представителят на ищеца се е противопоставил с
доводите, че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период , а и
страните не разполагат с възможността за правилното им разчитане,като е
изразил и резерви по автентичността им.
16
Събрани са и гласни доказателства , като е проведен разпит на св. Б.
Този свидетел работи като надзирател в затвора в П. и е председател на
синдикалното дружество в Затвора.
Познава ищеца и е запознат със служебната му дейност.Сочи , че
задълженията му са като на надзирателя, а като командира има правомощия
да взема определени решения. Той минавал също на инструктаж в корпуса на
затвора, след което отиват в общежитието, където минават друг инструктаж от
техния ръководител.Като излезнат от общежитието служителите преминават
алея и отиват в стаята за инструктаж, където трябва да се съберат всички , за
да ги освободи дежурния. За периода на претенцията ,всички си тръгвали
заедно от там около 09:00 ч. - 09:15 ч. Сутрин ищецът идвал около 08:00ч. -
07:55ч., ,за да присъства на инструктажа в 08:15 часа. След инструктажа
отивали в общежитието ,където извършвали обход. Общежитието имало две
сгради с около 20 килии,които се проверяват. Лишените от свобода в
общежитието ходели на работа по външни обекти.Надзирателите в
затворническото общежитие задължително правели обиск на лишените от
свобода при влизане и излизане от общежитието. Замерването , отразено в
протокола от 2019 година било правено в корпуса на затвора ,но служителите в
общежитието ги освобождавали заедно с тези от корпуса. След като
служителите сдадат поста си в общежитието се връщали в стаята за
инструктаж. Там ги освобождавал главния дежурен надзирател. Свидетелят
обяснява защо въпреки ,че инструктажа започва в ,
В 8,15 часа се налага да влезнат по-рано. Необходимо било да бъдат
подредени по постове по постовете преди да влезнат дежурните офицери и
инспектора по охраната, което отнемало 10-15 минути. Извършвал се
инструктажа, давали се конкретни задачи за деня, снаражявали се
служителите ,които ще са по външните постове.Свидетелят описва
извършваните дейности ,като твърди ,че необходимото време е повече от 30
минути.Към момента успявали да си тръгнат от дневната смяна в 8,45 часа , но
в исковия период– не. Към момента успявали ,тъй като били карани по-бързо
да се вършат нещата , което пък се отразявало на качеството на проверките. В
периода ,посочен в исковата молба си тръгвали най-рано в 21:00 часа - 21:05
часа. Килиите в затворническото общежитие били по-малко на брой от тези в
корпуса на затвора, но пък и командира и надзирателя били само двамата на
17
смяна в общежитието. Свидетелят установява още,че по един и същи начин се
извършва приемането и сдаването на постовете ,както към момента ,така и
през 2019 година , когато е съставен представения по делото протокол , като
той е участвал в комисията. Дори след това замерване на затвора бил
извършен ремонт ,увеличили се килиите.При подписване на книгата за
ежедневна ведомост , часовете и почивките били попълнени предварително.
На въпрос на представителя на ответника свидетелят е обяснил ,че
пристигането 15 минути по-рано е останало като практика от времето , когато
е имало такова изискване ,но това било необходимо за да бъдат извършени
навреме дейностите.Твърди ,че дори при случай при който служител влезнал в
8часа и 14 минути бил смъмрен. Свидетелят я изяснил също така ,че по
причини ,които на са му известни е имало период на разминаване на
работното време на служителите в общежитието и надзирателите в корпуса.
Този свидетел,заради заеманата длъжност няма наблюдения върху
работата на ищеца ,като сочи,че работното му време е същото като на
надзирателите в общежитието. В общежитието от категория открит тип,
командирът на отделение се ползвал с правомощие на главен
надзирател.Твърди,че в исковия период надзирателите от общежитието не са
ходили в корпуса за отвод.Това изискване било въведено по-късно,след
констатации ,че си тръгват по-рано. Става ясно от показанията му ,че за ранно
тръгване се считало тръгването им в 20,45 часа. Според показанията на този
свидетел , като се засекат приключващия смяната надзирател и идващия ,те
трябва да обходят килиите, да си свършат съвестно задълженията,което става
и следва да стане в рамките на 30 минути. Задължението да минават
служещите в общежитието през корпуса на затвора било създадено въз основа
на устна заповед. Свидетелят сочи ,че надзирателя и командира в
общежитието в 08:15 часа трябва да се явят в стаята развод. Там им се
провежда инструктаж, на тях и на служителите, които стъпват в наряд в
затвора. След това се придвижват до общежитието. Във времето от 8:25ч. до
08:30ч. вече са в общежитието, предават си постовете със отстъпващата смяна,
правят обход на килиите - около 10минути. В общежитието имало 20
килии,като проверката на килиите ставала бързо.След като си сдадат един на
друг се явявали при него на доклад,който отнемал 5 минути и в 8,45 ги
освобождавал.В 08:45 часа най-късно аз ги освобождавам.
18
Показанията на този свидетел , касаят изготвянето и контрола върху
извършваните видеозаписи.
На представените видеофайлове е извършен оглед в присъствието на
този свидетел и са констатирани часове на пристигане и тръгване на ищеца за
две конкретни дати ,в края на исковия период.
По делото е прието и заключение на експерт с икономическа
компетентност- първоначално и допълнително.
За да изготви заключението си експерта е взел предвид всички
приложени по делото доказателства ,както и предоставените му такива
счетоводни документи от ответника.
В първоначалното си заключение ,съобразявайки разпоредбата на чл.16
е от ППЗИНЗС експерта е направил изчисления , при допускане ,че ищецът е
полагал труд 30 минути повече от определения със заповедта или 1 час общо
над 12 часовите и 24 часовите смени.Заключението му е изготвено ,като
експерта е съобразил сумираното отчитане на работното време ,въведено със
закона и ПП.При тези условия не цялото време на полаган труд би се приело
като извънреден.Според експерта неизплатения извънреден труд , отчетен по
този ред за исковия период е 898,26 лева , а лихвата възлиза на 59,99 лева.
По искане на ищеца е допусната допълнителна експертиза ,като
заключението на експерта е в два варианта- ако се приеме,че полагане
извънреден труд е 1 час и ,че полагания извънреден труд е 30 минути ,като не
се държи сметна и не се извършва сумирано отчитане.
Именно първия вариант на това допълнително заключение е приел
първоинстанционния съд , без да изложи мотиви за това.
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира предявените
искове за частично основателни.
Предявените искове са с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Установено е безспорно , че ищецът е полагал труд на длъжност
„Командир на отделение от надзорно-охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затворническо общежитие към Затвора гр.П., давайки 12- и 24 - часови
наряди за различни периоди от време , изяснени от експерта.
19
Безспорно е ,че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по-продължителен ,с оглед необходимите дейности
,които следва да се извършат.
В показанията си св. Б.твърди, че необходимото време е повече от 30
минути ,дори повече от един час , описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни , поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните двама свидетели ,като е отчел заинтересоваността
на св. Д. ,съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид
заинтересованост при показанията на св. Б.не може да се говори ,дори и той да
е ищец в идентично производство. Впечатленията му са непосредствени и
конкретни, за разлика от тези на св. Д..Този свидетел твърди,че след като
около 8,25-8,30 служителите са в общежитието – предават си постовете ,
правят обход на килите ,които са 20 на брой ,явяват се при него на доклад е
възможно да си тръгнат в 8,45 часа.Извършването на тези дейности за период
от 15 минути , определено е невъзможно.
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019
година на комисия, в която са участвали както представители на
затворническата администрация ,така и представители на синдиката и в този
протокол е признато ,че необходимото време за извършване на всички
дейности в процеса на даване на нарядите е с един час повече от нормалното
12 часово или 24 часово време.
Анализирайки всички доказателства по делото , съдът правилно е
приел,че необходимото време е с 1 час повече от 12 , съответно 24 часа и
отчитайки определените с нарочна заповед 30 минути продължителност .
Един от основните въпроси , поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях , съдът намира
за необходимо да отбележи следното: Прието е в съдебната практика ,че
установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта
на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни
доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи.
Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се
възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат
да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно
наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното
20
обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, ,че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме, е
необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице.
Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е
манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя (диск, касета и др.) по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл. 204 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). Огледът
се осъществява с участието на двете страни. Установените при огледа факти
следва да се разгледат от съда заедно с останалите обстоятелства по спора.
Съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства ,като е
посочил че „не ги взема предвид“ ,което е доста неясно съображение ,не става
ясно дали ги изключва от доказателствата по делото или по-скоро счита ,че не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора. Всички
доводи във въззивната жалба на ответника , относно достоверността на тези
21
записи нямат отношение към спора. Същественото ,според въззивната
инстанция, която е отказала да уважи доказателственото искане на страната ,е
че действително тези записи на първо място са приети като такива от
първоинстанционния съд и касаят кратък период от време и от тях изводи ,
относими за целия период на претенцията не могат да се направят.
След като въззивната инстанция приема ,че с оглед полагания от ищеца
специфичен труд ,дейностите които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях , отнемат повече от редовното време – съответно 12 и 24 часа и повече
от удълженото с 30 минути време – или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд , следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС- чл.16а -чл.16 ж. За неуредените въпроси , съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187 ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Тезата на жалбоподателя ищец се основава на направеното от него
тълкуване на относимите норми на ППЗИНЗС.
Съгласно чл.16 а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, ,каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено ,че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути ,за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е ал.2 от Правилника предвижда , че работното
22
време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане ,като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16 е ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин-
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена ,ще е налице извънреден труд ,който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното – така както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации ,когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода ,но пък е полаган извънреден труд , което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук , съдът счита ,че за размера на иска следва да
бъде съобразено първоначалното заключение на експерта , което държи
сметка за приложимата нормативна уредба.
Според това заключение претенцията е основателна до размер на 898,26
лева главница и 59,99 лева – лихва.
23
Уважавайки иска , според първия вариант на допълнителното
заключение , без да мотивира по никакъв начин решението си относно размера
, съдът е постановил неправилно решение над посочените размери ,което
следва да бъде отменено и исковете отхвърлени до размера на 1142,22 лева
главница лева и обезщетение за забава в размер на 133,40 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва претърпят
корекция и разноските ,които се дължат на ищеца.на базата ,прието от
първоинстанционния съд с оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски
в размер на 303,40 лева , а на ответника 124 лева.
Съобразно частичното уважаване на въззивната жалба на жалбоподателя
пред въззивната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева , а на процесуалния представите на ищеца , представлявал
го при условията на чл.38 ал.2 от ЗА 200 лева.
За да определи последния размер съдът отчете както Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа , използвайки посочените в нея размери
като ориентир за цената на адвокатския труд , така изхода на спора пред
въззивната инстанция.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1096 по
описа за 2023 година, в частта , с която осъдена Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, да заплати на К. И. Д., ЕГН-
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П.,
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. над размера от 898,26 лева до
размер на 1142,22 лева главница ,както и над размера от 59,99 лева до
размера на 133,40 лева – лихва,като ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Отменя решението ,в частта ,с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, е осъдена да запрати на адвокат
А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица
„Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с
24
чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, разноски над размера от 303 лева до
размер на 403,78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна,
съразмерно на уважената част от исковете.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Г.Н.Г.С.” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата,
сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца пред
въззивната инстанция.
Осъжда К. И. Д., ЕГН- **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„Н.Г.“№11, вх.А,ет.2,ап.11, обл. П. да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, разноски за
юрисконсултско възнаграждение 24,20 лева допълнително за първата
инстанция , съобразно изхода на спора и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за втората инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25