Определение по дело №61/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

4

и за да се произнесе взе в предвид следното:

С Присъда № ***/04.11.2010 год., постановена по НОХД № ***/2010 год. по описа на С. районен съд подсъдимият Д. И. Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 НК, за това, че на 23.06.2010 г., около 20:00 часа, в гр. С., на У. “***”, на около 100 м. преди Спортна зала – С., в посока кв. С. е управлявал МПС–лек автомобил „Ф. П.”, с рег. № ЕН *** АР, собственост на И. Д. И., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда – 2, 21 на хиляда, установено по надлежния ред и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от Четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от Три години. Наложено му е и наказание на основание чл.343г НК Лишаване от право да управлява МПС за срок от Една година.

Осъден е също така да заплати и направените разноски по водена на делото.

Недоволен от така постановената присъдата е останал подсъдимия Д., като я обжалва и в жалбата си сочи, че присъдата е несправедлива и наложените наказания са завишени и моли за тяхното намаляване.

Подсъдимият лично и с А. П. поддържа жалбата си.

Представителят на О. П. взема становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд след като взе в предвид оплакванията в жалбата, както и доводите на страните и на основание чл.314 НПК извърши служебна проверка изцяло на атакувания съдебен акт прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

За да постанови присъдата си СРС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „М” и се води на отчет в сектор „ПП КАТ” С.. Има наложени наказания от контролните органи за допуснати нарушения по ЗДвП.

Подсъдимия работел като денонощна охрана на хижа „М.” и поради това живеел там. На 23.06.2010 г., за времето от 17,30 часа до 19,00 часа той изпил 3 бири от 500 мл. и около 19:30 часа установил, че няма достатъчно инсулин, който приема и по тази причина решил да отиде до гр. С.. Тръгнал с лек автомобил марка «Ф. П.», с рег. № ЕН **** АР, отишъл до дома си на У. «Ч.» № * и взел лекарството. Връщайки се, на У. «****», на около 100 метра преди Спортна зала С., в посока кв. С. автомобилът бил спрян за проверка от наряда по охрана на обществения ред в състав от свидетелите: С. и М..

Двамата установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия, който лъхал на алкохол. Св. С. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР С. в 20:11 часа на 23.06.2010 г. му извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест” 7510 с фабр. № 0055 и уредът отчел 1, 77 промила алкохол в кръвта чрез издишания от него въздух. Д. обяснил , че е изпил 3 бири.

За допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП св. И. Н. С. съставил на подсъдимия Д. акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол – АУАН бл. № 753674/23.06.2010 г., издадена му била заповед за прилагане на ПАМ № ПП-ЯЗ-80/230.06.2010 г., която подсъдимият отказал да подпише и получи. Издаден му бил и талон за медицинско изследване № 0118620/23.06.2010 г. и той се явил в ЦСМП С. за вземането на кръвна проба.

Извършената химическа експертиза сочи, че концентрацията на алкохол (летливи редуциращи вещества , изразени като алкохол) в кръвната проба на подсъдимия Д. е била 2, 21 на хиляда.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства и не се оспорва от подсъдимия и правилно съдът е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на чл.343б, ал.1 НК, тъй като на 23.06.2010 г., около 20:00 часа, в гр. С., на У. “****”, на около 100 м. преди Спортна зала – С., в посока кв. С.е управлявал МПС–лек автомобил „Ф. П.”, с рег. № ЕН **** АР, собственост на И. Д. И., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда – 2, 21 на хиляда, установено по надлежния ред.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът се е съобразил с отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства с обществената опасност на деянието и на дееца и е наложил наказание в рамките на закона, ориентирано към минимума.

По отношение на наказанието Лишаване от право да управлява МПС настоящия въззивен състав счита, че то е завишено, тъй като съдът не се е съобразил в достатъчна степен със здравословното състояние на подсъдимия-това, че е болен от диабет и именно поради този причина е извършил деянието, че работи на отдалечено от града място и в тази част присъдата ще следва да бъде изменена, като наложеното наказание намелено от Една година на Шест месеца. В останалата част присъдата ще следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.337, ал.1, т.2 НПК ИЗМЕНЯВА Присъда № ***/04.11.2010 год., постановена по НОХД № **/2010 год. по описа на С. районен съд в частта, в която на подсъдимия Д. И. Д. му е наложено наказание Лишаване от право да управлява МПД за срок от една година, като намалява наложеното наказание на Шест месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.