Р Е Ш
Е Н И Е
№ 135
гр.
Шумен, 05.07.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.Хаджииванова
при секретаря Ж.Дучева и в присъствието на прокурора Р.Рачев, като разгледа докладваното от съдия
Р.Хаджииванова гр.дело №10 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
В
молбата си до съда ищците В.Б.Д. и П.К.
твърдят, че ответницата И.В.Г. е тяхна майка. Същата вярвала, че името й не е И.В.Г., че
родителите й не били истинските й такива, както и че е родена на различна от 20 януари дата. Предвид
това и отказала преди време да поднови личната си карта. С изтекла карта за
самоличност тя не можела да получава пощенските записи, които дъщерите й
изпращали всеки месец. Ответницата живеела в
апартамент, собственост на община Ш. от много години, като договорът за наем следвало да се подписва на
всеки няколко години. В края на 2015г. ответницата трябвало да подпише нов
договор, на отказвала и до момента, с мотив, че чакала документи за истинската
си самоличност, а заедно с тях и наследство, което включвало и апартамент в
гр.В..
Ищците сочат също, че Г. била с диагноза „шизофрения” от 2000г. и била лежала в
ДПБ”Царевброд” за шест месеца. За съжаление, тя продължавала да не взема
лекарства след изписването й от болница и се връщала към своя свят и мисли, които
били далеч от реалността. Твърдяла , че била преследвана от Прокуратурата,
която непрекъснато облъчвала апартамента, в който живеела, за да я убие. Поради
тази причина и искала да се изнесе от
жилището си. Отказвала да се пенсионира, тъй като смятала, че трудовата й
книжка е фалшифицирана. Ищците сочат също, че майка им наистина може да има болки в сърцето, но поради болестта си,
си ги обяснявала по друг начин и отказвала да бъде заведена на лекар.
Самолекувала се с антибиотици и валериан. Смятала, че се опитват да я отровят,
и че я преследват. Предвид състоянието на Г. молят, същата да бъде поставена под пълно
запрещение.
Ответницата не взема конкретно
становище по основателността на претенцията. В
съдебно заседание заявява, че може да се грижи сама за себе си.
Заключението на представителя на ШОП е,
че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки №ГРС-05-072
от 16.04.2018г., ответницата е майка на ищците. Съгласно представената по делото епикриза №248/2003г.,
И.В.Г. е с диагноза “Шизофренно разстройство. Параноидна форма. Параноидно халюцинаторен
синдром”. Същата е била настанена на задължително
лечение в ДПБ-с.Царев брод, Шуменска обл. за 198дни, от 01.04.2003г. до 16.10.2003г..
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че Г. страда от „Параноидна
шизофрения, параноидно-халюцинаторен синдром, хронично протичане.Изразена
промяна на личността.” Това психично заболяване се характеризирало с фундаментални
и строго специфични нарушения в мисленето, възприятията и афекта, които били
качествено/болестно/ променени. В резултат на това, при привидно съхранени
интелектуални възможности, неадекватно се отразявала реалната действителност. При
извършения преглед на ответницата се установило, че същата била психомоторно
видимо спокойна, хладна, дистантна, подозрителна, вътрешно напрегната; в ясно съзнание, ориентирана цялостно;
емоционално - липсвал съответен емоционален резонанс, паратимна, с редуциран
афект; установявал се вербален контакт, но не била особено информативна по отношение
на вътрешните си изживявания, споделяла налудности от параноидния кръг-за
увреждане, за изживявания; мисловният процес бил с нормален темп, асоциативно
халтав, на моменти паралогичен, в съдържанието разкриващ налудности в параноиден стил – за преследване,
увреждане, унищожение, висок произход и т.н., с тенденция към парафренизация. Към
момента на прегледа не се установили данни за ВПР. Била абсолютно некритична
към заболяването и начина на живот; волево-стенична, парабулична. Паметта и
интелектът й били болестно трансформирани, като в личностовата сфера се
отчитала отчетлива промяна в шизофренен стил – странно поведение, изолация и
т.н..
Катамнезното проследяване сочело подмолно
начало на заболяването, с фундаментални отклонения в мисленето, възприятията и
афекта или т.нар. първорангови симптоми на шизофрения, хроничен ход на
протичане с пълно отсъствие на инсайт и отказ от лечение, с изразена личностова
промяна в шизофренен стил. Едновременно с това социалната и семейната й
адаптация показвали значителен регрес.
В
съдебно заседание разпитаната свидетелка Ев.К./сестра на ответницата/ заяви, че
ответницата се била дистанцирала от нея, както и от другите им брат и сестра.
Не се били виждали от 2012г., като всичките й опити за контакт с И.Г. се
проваляли тъй като последната не желаела осъществяването на такъв. Заявявала й
и че няма сестри. Още когато разговаряли, преди 2012г., разбрала, че ответницата
има проблеми. Съгласно показанията на свид.Б.Бонев/баща на ищците и бивш съпруг
на ответницата/, с когото ответницата работила в един учителски колектив от
1979г. до 2007г., около 2000г. тя започнала да става доста раздразнена, нервна, неспокойна, имала
склонност да си създава мними врагове, следяла за шпионски устройства в
електрическите прекъсвачи и електрическите контакти. С течение на времето,
последните няколко години преди да напусне училището през 2007г., тя вече била
много изолирана, вглъбена в себе си. Не поддържала приятелства - нито
колегиални, нито лични. В съдебно
заседание са разпитани и съседи на отвеницата/свид.Т.Е. и свид.С.О./, съгласно
които по цяла вечер Г. вдигала шум-местела мебели, чукала, изливала вода, все
едно говорела с някого или се карала, а живеела сама. Свид.О. заявява, че като
срещне Г., последната или била одрана или имала някъде лепенка. Ответницата
не контактувала с никого. Излизала да пазарува сутрин рано а 5-10 минути и
веднага се прибирала. Не отваряла вратата на никого. Когато й задавала въпроси,
не отговаряла.
Видно от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, Г. страда от душевно заболяване, по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Тъй като същото се
характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и
възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и
интелектуални възможности, то възможността на ответницата да възприема,
анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от
действителността била безспорно нарушена и е налице пречка тя да се грижи сама
за своите нужди и отговорности.
Отчитайки нарушаване качествено на всички
сфери на психичния живот, хода на заболяването - непрекъснат, изразена личностова промяна, както
и трудова, семейна и социална дезадаптация, вещото лице е дало становище, че Г.
не би могла пълноценно да се грижи за своите работи и защитава интересите си, съответно
да преценява своите действия. В съдебно заседание експертът заявява, че това се
дължало на наличието на дълбоко разстройства по всички психични сфери и най
вече в мисловната. Ответницата живеела в друга реалност и нямало да излезе от
нея. Имало голям дисонанс в поведението. При Г. липсвала всякаква критичност. Тя
не желаела да се лекува.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответницата лично. Отговорите на Г. са
повлияни от различни възприятия, неотговарящи на действителността - че трудовата
й книжка била в пенсионното и била фалшифицирана /поради това и не се била
пенсионирала, въпреки че към датата на съдебното заседание е на 66г. и преди
години е навършила пенсионна възраст/; че под апартамента, в който живее, има
военен отдел и затова не може да гледа телевизия и трябва да се изнесе; че чака документи от Шуменска районна
прокуратура, откъдето й казали, че ще се премести в друг служебен апартамент. Същата
е напълно некритична към състоянието си. Вследствие на това не счита че следва
да се лекува и приема медикаменти. Налице е дълбоко разстройство в мисленето и
емоциите й. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответницата поради
страданието си не е годна да оценява житейските ситуации, лишена е от
възможността самостоятелно и пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си. Налице са медицински и юридически критерии, които налагат
поставянето й под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан
и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение И.В.Г. с
ЕГН********** ***.
Препис от решението след влизането му в
законна сила да се изпрати на община Шумен.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ::