Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Марияна
Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 352 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г. директор на д. „И.п.т.“*** е наложил на жалбоподателя
„И.- К.“ АД, *** административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700,00
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата правни
доводи моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган,
редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районна прокуратура - Радомир,
редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и не е изразила
становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Съдът приема, че същата е подадена в предвидения от закона срок. Действително, въззиваемата страна е приела, че НП е влязло в законна сила
по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН още на 21.05.2019 г., тъй като НП е изпратено на
жалбоподателя на адреса му по регистрация още на 19.04.2019 г. и пратката е
оформена като непотърсена. Съдът обаче не приема, че при така отразената
причина за невръчване на НП може да се приеме, че е налице предвидената в чл.
58, ал. 2 ЗАНН хипотеза, даваща възможност същото да се счита за връчено.
Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН „когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“.
В случая не е налице ненамиране на посочения адрес поради отсъствието на
адресата от него, нито е налице хипотезата на неизвестен адрес на получателя.
Налице е хипотеза на оставено съобщение със срок за явяване за получаване на
пратка, след изтичането на който срок пратката е оформена като непотърсена. С
това съдът приема, че не може да се счита, че лицето е търсено на адреса за
връчване на книжата и поради собственото му недобросъвестно поведение не е
получило същите, тъй като не може да се удостовери, че съобщението за
получаване на пратката е достигнало до адресата си. Действително нарушителят не
е открит на посочения в акта адрес, но наказващият орган не е представил
доказателства, че е положил усилия да връчи наказателното постановление.
Фирмата не е сменяла адреса си и до настоящия момент продължава да получава на
този адрес призовки, съобщения и книжа. Това е видно и от редовното призоваване
и в производството пред настоящата инстанция. Още повече, че за АНО е
съществувала възможност за връчване на процесното НП
чрез Д. „И.п.т.“ – Враца, което в случая не е било сторено. Ето защо,
приемайки, че НП не е влязло в законнна сила на 21.05.2019
г. по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, както е посочил АНО, съдът счита, че жалбата
срещу НП е подадена в срок и същата е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
По делото се установява, че на 15.01.2019
г. бил съставен акт № .за установяване на административно
нарушение от свидетеля П.Т.П. в присъствието на свидетеля И.И.Я.,
за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 13.12.2018
г., за което е съставен и протокол за извършената проверка, в строителен обект
– оранжерия, находящ се в с. Долна Диканя, общ.
Радомир, било установено, че „И.- К.“ АД, в качеството му на работодател, е
допуснал до работа лицето Г.И.С., с ЕГН: **********, като бояджия в
горепосочения обект, с определено работно време, работно място, срещу трудово
възнаграждение, без сключен трудов договор в писмена форма, като към момента на проверката – 13.12.2018 г., 11,00
ч., лицето Г.И.С.е
заварено на горепосочения обект да работи като „бояджия“.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1700,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ.
По делото е разпитан в качеството
му на свидетел актосъставителят П.П., който
заяви пред съда, че при извършената проверка на място в обекта в с. Долна
Диканя се е констатирало, че посоченото в АУАН лице полага труд, работейки като
„бояджия“. Според свидетеля лицето е попълнило декларация, че работи в „И.- К.“
АД срещу възнаграждение, но впоследствие било установено, че такова лице не
съществува.
Пред съда свидетелката И.Я. потвърждава
изложеното от актосъставителя, че при проверката е
установено лице, което полага труд, без сключен трудов договор и същото лице
собственоръчно е попълнило декларация, че работи в „И.- К.“ АД срещу
възнаграждение.
От правна страна:
Съдът намира, че при съставяне на
акта и при издаване на атакуваното постановление са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, посочени са дата и място на извършване
на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на
които е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен,
даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разглежда спора по същество.
На следващо място, съдът констатира,
че срещу АУАН са били депозирани писмени възражения, като съдът намира, че АНО
не е проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност на фона на събраните
доказателства, не е събрал допълнително такива, които да мотивират безспорен
извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Това е така поради следното:
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ е необходимо да се
установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на
трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов
договор между страните по ТПО.
В разглеждания случай обаче,
съдът достига да извода, че вмененото нарушение не е безспорно установено. От
събраните по делото доказателства - справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г., е видно, че лице с три имена и ЕГН, посочени в НП,
не е установено.
Точното и безспорно доказване на
обективния признак на административното нарушение във формата, в която
действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не
само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед спазването на принципа на
законност.
АНО се е позовал единствено на
съставената при проверката декларация от лице, което се е намирало в проверявания
обект. Доказателствата, на които се позовава АНО, не установяват лицето,
работило в обекта в момента на извършване на проверката, нито в какво качество
е работило там, а оттам може да се постави под съмнение и попълнената от лицето
декларация относно определено място на работа, определено работно време и
определено трудово възнаграждение.
В случая от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не е безспорно установено, че лицето, намиращо
се в обекта към момента на извършване на проверката, е Г.И.С., че е полагал
труд в обекта на жалбоподателя при извършената от служителите на ДИТ – гр.
Перник проверка по трудово правоотношение и то на посочената в декларацията
длъжност, при посоченото в нея работно време и срещу заплащане на посоченото
възнаграждение. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П., който сочи, че
едва след проверката е установил, че такова лице не съществува. Не е установено
и кой е допуснал лицето до обекта, стопанисван от дружеството.
С оглед изложеното дотук,
настоящата инстанция намира, че при издаване на НП АНО не е установил по
безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено
административно наказание, както и че то е извършено именно от наказаното лице.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № .г., издадено от
директор на д. „И.п.т.“***, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № .г., издадено от
директор на д. „И.п.т.“***, с което на „И.- К.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 416, ал.
5, във вр. с
чл. 414, ал.
3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1700,00 лева за нарушение на
чл. 62, ал.
1, във вр. с
чл. 1, ал.
2 от КТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: