О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1413/24.9.2020г.
гр.
Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и
двадесета година, в състав СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Христина Юрукова административно дело № 451,
по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на реда на глава десета, раздел IV от АПК.
Образувано
е по жалба на Община Септември, БУЛСТАТ *********, представлявана от ВрИД кмет
Лилия Йорданова Етова(въз основа на Решение № 122/09.03.2020г. на Общински
съвет Септември) срещу Решение № 3772/26.03.2020г. на директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ за спиране на производството по заявление с
вх. № РР-14-20/13.11.2019г., подадено от кмета на община Септември, за издаване
на разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни
съоръжения от подземно водно тяло BGG00000Pt047 „Пукнатини води – Западно
Родопски комплекс“ с цел „водоснабдяване за други цели“ от датата на
постановяване на решението до датата на постановяване на окончателен съдебен
акт, с който ще приключат АД № 55/2020 и АД № 126/2020 г. на Административен
съд Пазарджик и до утвърждаването на образец за откриване на процедура за
издаване на разрешително, съгласно чл. 50, ал. 10, във връзка с чл. 60, ал. 1
на Закона за водите. В жалбата се излагат подробни мотиви за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Представя се
фактическата обстановка по подаденото заявление от страна на община Септември с
вх. № РР-14-20813.11.2019г., приложимото законодателство, формирания мълчалив
отказ, съответно издаденото решение за спиране по чл. 54, ал. 1 от АПК. Твърди
се, че същият е издаден след срока по чл.
67, ал. 2 от ЗВ, постановен при неправилно приложение на материалния
закон, тъй като е налице влязло в сила Решение № ПК-15-ПР/2019г. на директор на
РИОСВ Пазарджик на 17.04.2019г. Оспорването му от дружества на основание чл.
149, ал. 5 от АПК, според жалбоподателя не е основание за спиране на
производството по негово заявление. Липсата на утвърден образец на заявление от
Министъра на околната среда и водите не попада в хипотезата на чл. 54, ал. 1 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по
производството.
Жалбата
е постъпила по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК, като директор на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район", е изпратил пълната
административна преписка, без да ангажира становище по жалбата.
Въз основа на представените по
преписката доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Оспореният административен акт е
съобщен на Община Септември на 01.04.2020г., видно от известие за доставяне, а
жалбата е депозирана чрез административния орган на 15.04.2020г. Съдът намира,
че жалбата е подадена в законния 14 - дневен срок по чл. 197 от АПК. Подадена е
от процесуално легитимирана страна, пред компетентния съд, поради което
разглеждането й е допустимо.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Кметът на Община Септември е подал
Заявление с вх. № РР-14-20/13.11.2019г. до директор на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1, във връзка с чл. 50,
ал. 7 и 8, чл. 60 от Закона за водите и Наредба № 1 за проучване, ползване и
опазване на подземните води за откриване на процедура по издаване на
разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови съоръжения за подземни
води, предназначение за водовземане. Към заявлението са приложени доказателства
за заплатена държавна такса, актуална скица на поземлените имоти, документ за
собственост, обосновка за водовземане.
По постъпилото заявление е издадена
Преценка с изх. № РР-14-20/5/ от 09.12.2019г. на директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, като е счетено, че заявлението и приложените
документи отговарят на изискванията на Закона за водите. Направената преценка е
съобразно нормата на чл. 62, ал. 1 от Закона за водите. С нея е обсъдено и
Решение № ПК-15-ПР/2019г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, съобразно което не
следва да се извършва оценка на въздействието върху околната среда.
С писмо с изх. № РР-14-20/5/ от
09.12.2019г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район"е изпратил на кмета на община Септември съобщение за публично обявяване
съгласно чл. 62а, ал. 2 от ЗВ за откриване на процедура за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения –
два тръбни кладенеца, които се предвижда да бъдат изградени на територията на
УПИ ХI-зеленина, кв. 9 по ПРЗ на Варварски минерални бани, община Стрелча,
област Пазарджик, със заявена цел на водовземане “водоснабняване за други
цели“.
Съобщението за публично обявление по
чл. 62а, ал. 3 от ЗВ е обявено на сайта на Община Септември и на
информационното табло на 10.12.2019г.
С писмо с изх. №
24-00-659-2/30.12.2019г. зам.-кметът на община Септември уведомява директора на
Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", че няма постъпили
възражения по публикуваното съобщение на осн. чл. 62а от ЗВ, извършено на
10.12.2019г. Писмото е входирано под номер РР-14-20/10/ от 30.12.2019г.
Със Заповед № РД-03-6/15.01.2020г. на
Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"е назначена
комисия за проучване и разглеждане на постъпилите възражения в производството,
образувано по Заявление вх. № РР-14-20/13.11.2019г. на Община Септември.
Комисията е разгледала възраженията на „Елтрейд“ООД, Инициативен комитет „Да
спасим Община Септември“. За основателно е счетено възражението, че са налице
данни за обжалвано Решение № ПК-15-ПР/2019г. на директор на РИОСВ Пазарджик.
Процедурата по издаване на Разрешително
е спряна до установяване влязло ли е в сила Решение № ПК-15-ПР/2019г. на
директор на РИОСВ Пазарджик.
Протоколът от работата на комисията е
изпратен на Община Септември с писмо с изх. № РР-14-20/15/ от 10.02.2020г.,
входирано в общината на същата дата с № 24-00-65/10.02.2020г.
На 09.03.2020г. комисията по Заповед №
РД-03-6/15.01.2020г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район"е провела заседание във връзка с новопостъпили документи и отново е
разгледала възраженията по производството по заявлението на община Септември.
Работата й е обективирана в Протокол вх. № Р2-03-6/1/23.03.2020г., като
препоръчва да се спре производството по издаване на разрешително от находище на
минерална вода, предоставено на Община Септември до утвърждаване на образец,
съгласно чл. 50, ал. 10 от ЗВ и до приключване на образуваните административни
производства по описа на Административен съд Пазарджик по жалби на Инициативен
комитет „Да спасим Община Септември“ и „Елтрейд“ООД.
Директорът на БД ИБР е поискал от
Административен съд справка за движението на административни дела № 55/2020 и
126/2020, която е получена по електронен път.
Въз основа на събраните данни и
работата на комисията, директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" е издал процесното Решение № 3772/26.03.2020г. за спиране на
производството по заявление с вх. № РР-14-20/13.11.2019г., подадено от кмета на
община Септември, за издаване на разрешително за водовземане от подземни води,
чрез нови водовземни съоръжения от подземно водно тяло BGG00000Pt047 „Пукнатини
води – Западно Родопски комплекс“ с цел „водоснабдяване за други цели“ от
датата на постановяване на решението до датата на постановяване на окончателен
съдебен акт, с който ще приключат ад № 55/2020 и ад № 126/2020 г. на
Административен съд Пазарджик и до утвърждаването на образец за откриване на
процедура за издаване на разрешително, съгласно чл. 50, ал. 10, във връзка с
чл. 60, ал. 1 на Закона за водите.
Това решение е предмет на настоящото
съдебно производство. В жалбата са представени факти и обстоятелства, за
формиран мълчалив отказ, но същият не е заявен като оспорване, а ясно и
несъмнено е оспорен актът за спиране на производството по подадено заявление.
След справка в системата на
Административен съд Пазарджик, се установява, че е образувано административно
дело № 55/2020г. по реда на чл.149, ал.5 от АПК по жалба на „Варварски
минерални бани“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София срещу Решение № ПК-15-ПР/2019 г. за преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Костадин Гешев,
директор на РИОСВ-Пазарджик.
Административно дело № 126/2020г. по
описа на Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Инициативен
комитет „Да спасим Община Септември“ против Решение № ПК-15-ПР/2019 г. на
Директора на РИОСВ Пазарджик. С определение № 839/12.6.2020г. производството по
адм. д. № 126/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е прекратено
и присъединено към административно дело № 55/2020г. за съвместно разглеждане.
Съдът
счита, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставената му материална и териториална компетентност. Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗВ за откриване на процедура за издаване на
разрешително, кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на
околната среда и водите, в което се посочват изброените в чл. 60, ал. 1, т. 1 -
5 данни и параметри. Към заявлението се прилагат заверен документ за платена
такса за издаване на разрешително; актуална скица или карта на имотите, в които
ще се извърша дейността, заверена от съответния компетентен орган; документ,
удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията – при ползване на
съществуващи съоръжение с изключение на случаите по чл. 13, ал. 3. Заявлението
и приложените към него документи се подават в два екземпляра – единият
екземпляр в качеството му на оригинал се представя върху книжен носител, а
вторият – като негов пълен цифров аналог – върху електронен носител. Чл. 60,
ал. 13 предписва процесуалните задължения на компетентния орган след получаване
на заявлението. Същият, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗВ, в
двадесетдневен срок проверява дали заявлението съдържа изискващата се
информация и приложения съгласно обявения образец, както и съдържанието на
приложените документи по чл. 60 отговаря ли на изискванията на закона. В
20-дневен срок след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2 и ако не са налице
основания за отказ, органът по чл. 61, ал. 1 изготвя съобщение, което следва да
отговаря на описаното в чл. 62а съдържание. Видно от преписката тези действия
са извършени. В действителност комисията, назначена със Заповед №
РД-03-6/15.01.2020г. на Директора на БДИБР е разгледала два пъти възраженията и
документите, но това не е нарушение на процесуалните норми, тъй като същата е
помощен орган към директора на БДИБР във връзка с изясняване на фактите и
обстоятелствата по преписката. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗВ органът по чл. 52,
ал. 1 може да назначи комисия за разглеждане на постъпилите възражения или
предложения по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3, която да се произнесе по тях.
Съгласно
чл. 67, ал. 1 от ЗВ в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1
органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са спазени предвидените в
този закон изисквания. В хипотезата на възражения и предложение по чл. 67, ал.
1 от ЗВ, срокът за произнасяне се удължава с един месец.
С
писмо с изх. № РР-14-20/15/ от 10.02.2020г. на кмета на община Септември е
изпратен протоколът на комисията, като
срещу същия е подадено възражение от общината с вх. № РР-14-20/20/ от
14.02.2020г. Произнасянето по възражението и обсъждането му е направено с
изричен акт – процесното Решение № 3772/26.03.2020г. на директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, след обсъждане в помощната комисия по
преписката.
Специалният
Закон за водите в чл. 67, ал. 1 разписва, че в 14-дневен срок от изтичането на
срока по чл. 64, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са
спазени предвидените в този закон изисквания. Но същият не урежда преклузия за
произнасяне. Произнасянето след срока не лишава административния орган от компетентност.
С тези аргументи съдът счита, че актът за спиране, обективиран в решение на
Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не страда
от порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК.
Актът
отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са
изложени фактическите и правни основания за издаването му.
Съдът
счита, че административният орган е спрял производството при липса на законна
предпоставка.
От
представените по делото доказателства се установява, че административният орган
- Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", е спрял
производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, а именно поради
наличието на образувано съдебно производство, като е приел, че издаването на
акта не може да стане преди неговото приключване.
Релевантният
по делото въпрос е дали съдебният акт по АД № 55/2020 и присъединеното към него АД № 126/2020 г. на Административен
съд Пазарджик, в което се иска прогласяване нищожност на Решение №
ПК-15-ПР/2019 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда на К. Г., директор на РИОСВ-Пазарджик, и
утвърждаването на образец за откриване на процедура за издаване на
разрешително, съгласно чл. 50, ал. 10, във връзка с чл. 60, ал. 1 на Закона за
водите е с преюдициално значение за производството по издаване на разрешително
за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения от подземно
водно тяло BGG00000Pt047 „Пукнатини води – Западно Родопски комплекс“ с цел
„водоснабдяване за други цели“ .
Решение
№ ПК-15-ПР/2019 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда на К. Г., директор на РИОСВ-Пазарджик не е
обжалвано и е влязло в сила на 17.04.2019г., за което е налице и уведомяване с
писмо с изх. № ПД-01-2558/24/ от 03.02.2020г. Тоест този административен акт се
ползва с формална правна сила и стабилитет, като проявява своето правно
действие, а именно разпореденото в неговия диспозитив, че не е налице
необходимост от извършване на оценка ОВОС. При настъпил на 17.04.2019г.
стабилитет на Решението за ОВОС е признато с влязъл в сила индвидуален
административен акт право да не се извършва ОВОС на инвестиционно предложение
„Нови сондажи за минерална вода, съоръжения, санитарно-охранителна зона и
водопровод за минерална вода от с. Варвара до гр. Септември, общ. Септември,
обл. Пазарджик“. Разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК регламентира безсрочна
възможност за оспорване на административните актове като нищожни.
Неограниченото във времето право на жалба цели да гарантира правния стабилитет
на административните актовете чрез зачитането на тяхното действие до изричното
им обявяване за нищожни по предвидения в АПК ред. С тези аргументи, настоящият
състав намира, че е недопустимо по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК
административният орган да спира производството по издаване на разрешение, тъй
като е налице влязъл в сила административен акт. Правото на жалба на правни
субекти с релевирането на възражения за нищожност е производство, което е неограничено
във времето и не следва да се противопоставят тези права, на правата на Община
Септември въз основа на ползвания със стабилитет административен акт- Решение №
ПК-15-ПР/2019 г. на директор на РИОСВ Пазарджик.
Обратното
би било в противоречие с основни принципи на правовата държава и в нарушение на
правната сигурност.
Не
случайно законодателят е определил особени правила на времева валидност на
решението в чл. 93, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда – че Решение,
с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5
години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на
инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните
органи по околната среда. Както и е разписано, че съдебното производство по
обжалване следва да приключи в шест месечен срок. Със тази законова
регламентация се цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. В тази
насока е и смисълът, който следва от разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, за наличието на образувано административно или съдебно производство, в
контекста на производството по издаване на разрешение за водовземане и
относимостта на неговото приключване. По принцип основанието за преюдициалност
на съдебното производство и предпоставката за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е свързано с произнасяне в съдебното производство по основанията за
унищожаемост на административния акт, по аргумент за стабилитет на
административния акт, но не и за неговата нищожност. В административното
производство действителността и стабилитетът на административния акт следва да
се зачитат от всички лица и държавни органи до евентуалното му прогласяване за
нищожен, защото възможността за съдебен контрол за действителност на
административните актове е предвидена изрично като безсрочна в чл.149 ал.5 от АПК.
В
конкретния казус колизията между правото на лицата безсрочно да искат
прогласяване на нищожност на административен акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и
възможността да се спре производството по издаване на разрешително за
водоползване „при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване“, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете
норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло
правните последици на стабилитета на Решението за преценка необходимостта от
извършване на ОВОС.
Съдът
намира за основателни доводите на жалбоподателя, че съдебното производство не е
преюдициално по отношение на административното производството за издаване на
разрешение за водоползване в полза на Община Септември. По тези съображения е
неправилна преценката на
административния орган за наличие на основания за спиране на административното
производство. По силата на чл. 54, ал.1, т.5 АПК административният орган спира
производството при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване. В настоящия случай посочените кумулативно дадени изисквания не са
налице. В случая такава обусловеност не е налице.
Другото
въведено в оспореното решение основание за спиране на административното
производство - Липсата на утвърден образец на заявление от Министъра на
околната среда и водите, не попада в хипотезата на чл. 54, ал. 1 от АПК, поради
което незаконосъобразно е приложено като основание и противоречи на материалния
закон.
При
тези съображения и доколкото съдът намира, че не са налице формалните
предпоставки на чл.54, ал. 1 т. 5 АПК за спиране на административното
производство, постановеното спиране на административното производство с
процесното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган за произнасяне.
Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в
настоящото производство в размер на 50 лева за внесената от оспорващия държавна
такса.
Водим
от горното и на основание чл. 200, ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Решение № 3772/26.03.2020г. на директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ за спиране на производството по заявление с вх. №
РР-14-20/13.11.2019г., подадено от кмета на община Септември, за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения
от подземно водно тяло BGG00000Pt047 „Пукнатини води – Западно Родопски
комплекс“ с цел „водоснабдяване за други цели“ от датата на постановяване на
решението до датата на постановяване на окончателен съдебен акт, с който ще
приключат АД № 55/2020 и АД № 126/2020 г. на Административен съд Пазарджик и до
утвърждаването на образец за откриване на процедура за издаване на
разрешително, съгласно чл. 50, ал. 10, във връзка с чл. 60, ал. 1 на Закона за
водите.
ИЗПРАЩА
преписката на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" за продължаване на административното производство и произнасяне по
заявлението.
Осъжда
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на Община
Септември сумата от 50 (петдесет) лева
разноски за държавна такса.
На основание
чл. 200, ал.
2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България от
страните, участващи в административното производство.
С
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1040 от 27.01.2021 г. по адм. дело № 13277/ 2020 г. на ВАС- Трето
отделение:
ОТМЕНЯ определение №1413 от
24.09.2020 г., постановено по адм.д.№451/2020 г. по описа на Административен
съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на Община Септември подадена срещу Решение № 3772/ от
26.03.2020г. на директор на на Басейнова дирекция " Източнобеломорски
район " - гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4042 от
30.03.2021 г. по адм. дело № 13277/ 2020 г. на ВАС- Трето отделение:
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.
Ч. Б., чрез пълномощника си адвокат Н.
Б. за допълване на определение №1040 от 27.01.2021 г. по адм.д. № 13277/2020г.,
по описа на ВАС, Трето отделение, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.