Р Е
Ш Е Н
И Е
№473 01.12.2022г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 545 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по
жалба на А.Х.С. ***, против Ревизионен акт № Р-16001620006154-091-001/
31.05.2021 г., издаден от В. П. А., на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив,
изменен с Решение № 437/ 12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП като са намалени
допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014г. и 2018г. на общо
13 951.51лв. главница и 6 528.47лв. лихви.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт,
по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила. Жалбоподателката твърди, че
необосновано и незаконосъобразно е предприетото от приходната администрация
определяне на данъчните й задължения по особения ред на чл.124 от ДОПК. Оспорва
направените изводи от приходната администрация за наличие на несъответствие на
получените доходи за 2014г. и 2018г., и направените разходи, и придобитото
недвижимо имущество, като основание за извършване на ревизия по реда на чл.122
и сл. От ДОПК. Сочи за неправилно и в противоречие със събраните по делото
доказателства приетото от органите по приходите начално салдо на парични
средства към 01.01.2014г. в размер на 5 000лв., без да са взети предвид
паричните средства, с които С. е разполагала към 31.12.2013г. и установени при предходната
ревизия, а именно сумата в размер на
4 908лв. Освен това в приходната част на паричния поток не е била включена
и сумата от 7 000лв., представляваща получено дарение през 2014г. от
родителите на жалбоподателката, както и сумата от 9 500лв. – получен
паричен заем на 10.08.2014г. от Г. Т. Г.. По отношение на данъчен период
01.01.2018г – 31.12.2018г. сочи, че неправилно и в несъответствие със събраните
в хода на ревизионното производство доказателства, не са били взети предвид
направените дарения от родителите на С. през 2015, 2016г и 2017г в общ размер
на 21 000лв. И същите не са били включени като начално салдо за 2018г.
Оспорват се определените разходи за строителство на жилищна сграда в с. Пряпорец,
както и отсъствието в приходната част на паричния поток на сумата от
9 500лв., получена на 08.08.2018г. от Г. Г. като паричен заем. Оспорват се и установените задължения по КСО
и ЗЗО. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на РА и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото
писмено становище.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Ревизионното производство,
приключило с издаването на обжалвания ревизионен акт, е повторно след като
предходно издадения Ревизионен акт № Р-16002419007863-091-001/ 21.07.2020г. е
бил отменен с Решение № 494/ 06.10.2020г. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив
и преписката е върната за извършване на нова реизия.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001620006154-020-001/ 12.10.2020г., издадена от В. П. А. на
длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на
ревизия на А.Х.С. ***, ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване
следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2015 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2015 и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015
и от 01.01.2018 до 31.12.2018 г., и Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.20145 г. и от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Извършването на ревизията е възложено на П. И. А. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и В. Т. И. – старши инспектор по
приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР /л.60 по делото/. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на
А.С. на 20.10.2020 година електронно /л.63 от делото/. Със Заповед за изменение
на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-1600162006154-020-002/ 15.01.2021г.
/л.207/ на началник сектор при ТД на НАП В. П. А. обхватът на ревизията е
останал в същите параметри и от същите лица, като е определен срок на
завършването й до 19.03.2021г. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за
изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран
електронен подпис на В. П. А. в посоченото й длъжностно качество - Началник
сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив. Не се спори за валидността на
подписа към датата на полагането му, като в тази насока е представен CD-R /в
кориците на делото/.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за
извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са
подробно описани в РД. С протокол № 16001620006154-ППД-001 от 06.01.2021 година
са приобщени доказателствата, събрани в хода на извършената предходна ревизия
на А.С.. С Протокол № 1642596/ 12.02.2021г. са присъединени доказателства,
събрани в хода на ревизионното производство на съпруга на жалбоподателката - В.
П. С., образувано със ЗВР № Р-16001620006154-02-001/ 12.10.2020г., в т.ч. и
изпълнената съгласно акт за възлагане на експертиза № Р-16001620006152-01-001/
20.01.2021г. експертиза от М. И. П..
В хода на ревизията е изискано от А.Х.С.
да представи декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, като в изпълнение на това
ревизираното лице подава декларация с вх.№ 245/15.01.2021г./л.166 и сл./, в
която за източници на доходите си сочи трудови и приравнени на трудовите
правоотношения, отдаване на имущество под наем, дарения и помощи. Притежаваното
от А.С. движимо и недвижимо имущество е описано в приложение №1 към
декларацията. Декларирала е придобито по безвъзмезден начин имущество, чрез
дарения от родители, описани в приложение № 2, както и получени кредити/заеми/,
съгласно приложение № 3 към декларацията. С писмено обяснение вх.№Р-39/
04.01.2021г. С. заявява, че е представила всички документи при предходната
проверка и не разполага с нови, които да предостави /л.202/.
Въз основа на събраните
в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите
приемат за установени следните факти и обстоятелства: За периода 01.01.2014г.
до 01.04.2014г. А.С. е наето лице по трудови правоотношения с ЕТ „В. 69 – В. С.“,
като за 2014г. има получени доходи от трудова дейност в размер на 704.48лв. За
периода след мес. април 2014г до 2018г. е безработна и е получавала обезщетение
от НОИ /от 01.05.2014г до 31.12.2014г – парично обезщетение за безработица/ и
от Дирекция „Социално подпомагане“ / за детски добавки/. През 2014г и през
2015г. С. е извършила разходи в размер на по 5000лв. за закупуване на финансови
инструменти чрез банка Райфайзенбанк /България/ ЕАД. През 2014г. С. и съпругът
й са извършили разходи за придобиване на недвижим имот, покупка на търговски
обект – магазин, с адрес гр. Стара Загора, ул. “Св. Патриарх Евтимий“ № 143, за
сумата от 28 650.00 евро левова равностойност от 56 034,54лв/. Имотът
е нежилищен и е придобит по време на брака, поради което представлява
съпружеска имуществена общност /СИО/. От представена от В. С. /съпруг на РЛ/
информация по връчено ИПДПОЗЛ № ПФ-16002419000524-040-001/ 12.06.2019г. се
установило, че през 2018г.е въведен в експлоатация строеж от категория –
жилищна сграда, находяща се в с.Пряпорец, общ.Стара Загора, местност И.. По
данни на В. С. строителството е било извършено по стопански начин, плащанията
да които са в брой и не се съхраняват разходооправдателни документи. От Община
Стара Загора са били изискани и съответно представени документи, въз основа на
които ревизиращите са приели, че строителството е осъществено през периода от
16.01.2018г /датата на издаване на протокола за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа/ до 18.10.2018г.,
когато е било издадено Удостоверение изх.№ 19-16-215/ 18.10.2018г. Ревизиращия
екип е установил, че проектът за строежа е изготвен от архитект В. М., а технически ръководител на обекта е Б. А..
Въз връзка с изпратено искане за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица №ПФ-16002719000524-042-026 от 01.11.2019 година арх.М.
е представил договор за възлагане на архитектурен проект във фаза технически
проект от 25.03.2016 г., като е пояснил че цената на услугата е определена
съгласно действащата методика за ценнобразуване на Камарата на архитектите в
България. Поръчаната сграда е стандартна едноетажна еднофамилна къща и според
методиката се приравнява на стандартна двуетажна еднофамилна къща с прогнозна
стойност равна на 275 евро на кв.м. При брутно РЗП=123,50 кв.м. прогнозната
строителна стойност е 66 424.47лв. Договорения съгласно сключения договор хонорар
от 1400лв. е бил заплатен през 2018г.
За установяване
стойността на извършените разходи за строителството на жилищната сграда,
намираща се в имот 027034 в местност И., землището на с. Пряпорец, общ.Стара
Загора, в хода на двете ревизионни производства на В. С., са били предприети
действия за възлагане на експертиза по реда на чл.60 от ДОПК. С акт за
възлагане на експертиза №
Р-16001620006152-01-001/ 20.01.2021г. е възложено определяне на стойността на
извършените СМР и стойността на вложените материали по години за строителството
на жилищната сграда в с.Пряпорец. Съгласно изготВ. в съответствие с §1, т.8 от
ДР на ДОПК и по методите на §1, т.10 от ДР на ДОПК експертиза от лицензиран
оценител, разходите за изпълнение на СМР през 2018г. са на стойност
66 441.01лв. без ДДС /77 329.22 с ДДС/. Към експертизата за приложени пазарна стойност на СМР по видове/ и количествени сметки по части конструктивна,
архитектурна, ВИК, електро. Посочено е, че
видовете СМР, извършени на обекта са описани въз основа на съставените
актове по строителство. Вещото лице е
използвало методите, посочени в Наредба №9 от 14.08.2010г. на Министерството на
финансите за определяне на пазарните цени.
Във връзка с твърдяните
от А.С. източници на приходи за покриването на разходите по придобиването на
недвижим имот през 2014г и стоителството на къща в с.Пряпорец през 2018г., а
именно – получавани дарения от родителите й в периода м.януари 2011г. до
м.декември 2018г. и получени парични заеми от лицата Г. Т. Г. и Д. Х. Д., в
хода на предходната ревизия са били извършени насрещни проверки на лицата П. Г.
Д. и Г. Т. Г., материалите от които са присъединени към настоящото ревизионно
производство.
П. Г. Д. – майка на А.С. писмено
потвърждава, че с покойния си съпруг Х. Т. Д. ежегодно в периода м.12.2011г. до
м.12.2018г. са дарявали на дъщеря си суми, за което са сключвали писмени
договори за дарение. Даряваните пари са от спестявания – от пенсии и заплати, а
също така и от получавани годишни ренти. Сочи, че покойният й съпруг е
получавал пенсия и е работил, като заплатата му изцяло са я спестявали. Годишно
са успявал спестят между 8000лв. и 9000лв. Спестяванията си са съхранявали
вкъщи, като даряваните суми са предавали в брой на дъщеря си по случай
Коледните празници.
Въз основа на представените
документи и служебно изискана информация приходните органи са приели за
установено, че годишният размер на доходите на П. Д. /формиран от получаваните
от нея пенсии/ възлиза на 2 500.32лв. за 2012г; 2 642.88лв. за 2013г;
2 714.28лв. за 2014г; 2 765.88лв. за 2015г; 2 827.76лв. за
2016г. и 2 902.44лв. за 2017г.
Годишният размер на доходите от пенсия на Х. Д. е съответно
3 747.84лв. за 2012г; 4 191.00лв. за 2013г; 4 388.40лв. за
2014г; 4 544.64лв. за 2015г; 4 744.20лв. за 2016г и 4 939.80лв.
за 2017г. Х. Д. е получил ренти за отдадени под аренда земеделски земи, както
следва: за 2012г – 923.70лв; за 2013г – 764.40лв.; за 2014г – 831.33лв; за
2015г – 957.88лв и за 2016г - 480.00лв, а изплатените му брутни работни заплати
от ЦИЕС ЕООД гр.Стара Загора по година са както следва: за 2012г –
4 707.17лв; за 2013г – 4 729.98лв.; за 2014г – 6 990.83лв; за
2015г – 7194.57лв; за 2016г – 7 194.84лв.; за 2017г – 7 228.28лв и за
2018г – 7 904.79лв. На база на тези установявания и отчитайки
обстоятелството, че Х. Д. и П. Д. са свързани лица с ревизираното лице
/родители/, както и че договорите за дарения не са били представени при
извършената преди предходната ревизия проверка на лицето, ревизиращият екип е
приел, че представените договори за дарения / от 24.12.2014г за сумата от
7 000лв; от 24.12.2015г за сумата от 7 000лв. и от 24.12.2018г за
сумата от 7 000лв/ са съставени само за целите на ревизионното
производство и нямат доказателствена стойност. Отделно от това се сочи, че дори
и да се приеме извършването на дарения от страна на родителите на РЛ, то
техният размер не би могъл да достигне сумите по представените договори тъй
като разполагаемите суми по години не са достатъчни за това.
Относно сочените от РЛ получени
парични заеми от физически лица и представените договор за паричен заем от
03.01.2016г., сключен между А.С. и заемодателя Д. Х. Д. за сумата от
9 700лв./л.197 гръб/ и два договора за парични заеми, сключени с Г. Т. Г.
съответно на 10.08.2014г. за сумата от 5 000лв. и на 08.08.2018г. за
сумата от 9 500лв./л.198/, проверяващият екип е приел, че първият договор
е извън обхвата на ревизирания период, а относно другите два договора липсвали
доказателства за предаването на сумите, тъй като заемодателят живее и работи
във Великобритания и липсват данни на посочените в договорите дати да е бил на
територията на страната. Освен това е посочено, че тези договори не са били
представени при извършената преди предходната ревизия проверка на А.С., поради
което е счетено че са изготвени само за целите на ревизионното производство и
нямат доказателствена стойност. По тези съображения органите по приходите не са
приели като доказани източници на приходи декларираните от А.С. дарения от
родителите й и заеми от Г. Г., и не са ги включили в приходната част на
паричния поток на РЛ за 2014 г. и за 2018 година. Въз основа на това не е
прието за доказано твърдяното от РЛ наличие на парични средства в брой съгласно
представеното обяснение с писмо вх.№ Вхр-1450/ 16.03.2020г., а именно: за 2014г
– декларирани парични средства в брой към 01.01.2014г в размер на 9 600лв
и към 31.12.2014г. в размер на 2 261.05лв; за 2015г – декларирани налични
суми в брой към 01.01.2015г. в размер на 2 261.05лв. и към 31.12.2018г. в
размер на 6 261.05лв; към 2018г – декларирани налични суми в брой към 01.01.2018г.
в размер на 10 371.00лв. и към 31.12.2018г. в размер на 1 800лв.
Изложени са аргументи, че декларираните налични суми в брой се различават от
тези, декларирани при извършване на проверката, предхождаща ревизията на
лицето, като е установено, че разликата е формирана от допълнително
представените договори за дарение и заем, за които се счита, че са съставени
единствено за целите на ревизията. Поради това ревизиращият екип е приел, че
наличните парични средства на РЛ са в размерите, установени и при предходната
ревизия, а именно: за 2014г. – декларирани от А.С. налични суми в брой към
01.01.2014г. в размер на 500.00лв и към 31.12.2014г. в размер на
2 000.00лв; към 2015г – налични суми в брой към 01.01.2015г. в размер на
2 000.00лв. и към 31.12.2015г в размер на 1 000.00лв; за 2018г –
налични суми в брой към 01.01.2018г в размер на 1 000.00лв. и към
31.12.2018г. в размер на 1 000.00лв.
Установено е превишение между стойността на имуществото на ревизираното
лице и направените от него разходи спрямо декларираните и получени от него
доходи за 2014г. е в размер на 31 809.35лв., а през 2018г. в размер на
37 300.27лв. Несъответствието на приходите и разходите през ревизираните
периоди е представено в РД в табличен вид. Ревизиращите органи са приели, че
тъй като лицето не е посочило източници на средствата, послужили за извършените
плащания, то е извършвало друга трудова дейност, от която е получило доходи,
послужили за закупуване на финансови активи, недвижими имоти и извършване на
СМР. Тези доходи не са били декларирани по предвидения от закона ред и това
обуславя наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Въз основа на
тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето
така установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни
вноски е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с
прилежащите лихви за просрочие. Допълнително са установени и задължения за ЗОВ
за 2014 г. и 2018 година в резултат на установения осигурителен доход по реда
на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК, при прието упражняване на
трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания период.
Ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице на 19.04.2021г., електронно/л.271 по делото/.
На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК
от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ К7-18/
17.05.2021г./л.273-276/, с което се оспорват изцяло констатациите и направените
изводи в съставения РД. Твърди се, че не са налице условия за извършване на
ревизията по реда на чл.124 от ДОПК поради липса на посочените обстоятелства на
чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК. Ревизираното лице изтъква, че неправилно и
незаконосъобразно е прието за начално салдо за 2014 година сумата от 500 лева,
а не декларираната сума от 9 600лв., формирана от получени през 2011г,
2012г и 2013г. парични дарения от родителите на жалбоподателката. На следващо
място твърди, че в паричния поток за 2014г. е следвало да се включи сумата от
7 000лв. – дарение от родителите й,
както и получения паричен заем от Г. Т. Г. в размер на 9 500лв. За
2018 годна, твърди, че в началното салдо е следвало да бъде включена сумата от
21 000лв., представляваща направени от родителите й дарения през 2015г,
2016г и 2017г., както и сумата от 20 086.37 – ½ идеална част от
продажната цена на недвижим имот в режим на СИО, сумата от 300лв – получен наем и
1 139.00лв – детски надбавки. Във входящия паричен поток през 2018г. е
следвало да се включи и предоставения на А.С. на 08.08.2018г. паричен заем от Г.
Т. Г. в размерна 9 500лв. Оспорват се и констатациите на експертизата относно определените разходи за СМР в размер
на 64441,02 лева, като твърди, че част от разходите му следва да се отнесат към
2017 година, тъй като към него момент строежът е бил изграден до „първа плоча“,
а отделно от това част от ремонтните дейности били извършвани от
жалбоподателката и нейния съпруг, без да се правени разходи за труд.
От издателите на РА това възражение
е прието за неоснователно. Изтъкнато е, че както по време на ревизията, така и
с подаденото срещу РД възражение не са представени документи в подкрепа на
изразеното несъгласие за приетия размер на наличните парични средства в брой в
началото и в края на всяка година от ревизирания период. Посочено е, че въз основа
на направения в РД анализ на получаваните от лицето доходи са включени
наличните суми по банковата сметка, а освен това не е налице и твърдяното
несъответствие в заплатените от РЛ местни данъци и такси. По отношение на
договорите за дарения и заеми се сочи за законосъобразен и обоснован направения
от ревизиращия екип извод, че тези договори са били съставени само за целите на
предходното ревизионно производство и нямат доказателствена стойност. С оглед на изложеното, констатациите и
изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната
пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание
чл. 119, ал.2 от ДОПК, от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, е издаден оспорения в
настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001620006154-091-001/ 31.05.2021,
с който по отношение на А.Х.С. са установени данъчни и осигурителни задължения
и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.05.2021г., както следва:
1. Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2014г – главница 2 462.15лв,
лихва 1 479.18лв
за 2018г – главница 2 862.67лв,
лихва 557.47
2.
ДОО
за 2014г
– главница 3 566.08лв, лихва 2 189.62
за
2018г – главница 4617.60лв, лихва 965.45лв
3.Здравно
осигуряване
за
2014г – главница 2 228.80лв, лихва 1 368.53лв
за
2018г – главница 2 251.20лв, лихва 456.28лв
4.Вноски
за ДЗПО -Универсален пенсионен фонд
за
2014г – главница 1 393.00лв, лихва 855.32лв
за
2018г – главница 1 560.00лв, лихва 326.14лв.
Ревизионният акт е издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от В. А. и от П. А., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото на
оптичен носител.
Ревизионен акт №
Р-16001620006154-091-001/ 31.05.2021 е връчен на А. С. на 03.06.2021., съгласно
приложените по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ /л.289/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК С. е
обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на
17.06.2021 т до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД
на НАП – Пловдив, офис Хасково с вх. № 2654/ 17.06.2021г. /л.307-310/
С Решение № 437/ 12.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК Ревизионен акт № Р-16001620006154-091-001/
31.05.2021г. е изменен като е намален размера на допълнително установените
данъчни и осигурителни задължения, както следва:
1. Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2014г – от 2 462.15лв
главница на 1 858.58лв. главница и лихва от 1 511.47лв. на
1 148.07лв;
за 2018г – от 2 862.67лв
главница на 1 211.29лв,лихва от 605.98лв. на 256.41лв;
2.
ДОО
за
2014г – от 3 566.08лв главница на 3 206.18лв главница и лихва от
2 250.07лв на 2 025.62лв;
за
2018г – от 4 617.60лв главница на 2 482.98 и лихвата от 1 043.69 на
591.38;
3.Здравно
осигуряване
за
2014г – от 2 228.80лв главница на 2003.86лв, лихва от 1 406.28 на
1 265.99лв;
за
2018г – от 2 251.20лв главница на 1 097.35лв главница и лихва от
494.44лв на 249.95лв;
4.Вноски
за ДЗПО -Универсален пенсионен фонд
за
2014г – от 1 393.00лв главница на 878.93лв главница и лихва от 878.93 на
791.26;
за
2018г – главница от 1 560.00лв на , лихва 326.14лв.
Обсъдени
са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите за наличие на
предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и възможността за определяне на
данъчната основа и данъка по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК,при съблюдаване на
чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК. Намира за неоснователно заявеното
от жалбоподателката оспорване на приетите разходи за извършеното строителство
на жилищна сграда в с.Пряпорец. Изложени са доводи, че при липса на представени
от РЛ първични документи/фактури, сметки, калкулации и др/, на база на които да
се изчисли стойността на разходите за СМР, правилно органите по приходите са
възложили експертиза по реда на чл.60 и сл. ДОПК за определяне на пазарната
цена на съответното имущество. В експертното заключение са описани извършените
действия, проверените документи и обсъдените данни и факти от тях. Вещото лице
е изготвило правилно пазарната цена въз основа на методи, залегнали в Наредба №
Н 9/ 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Намира за правилно непризнаването на получени дарения и дадени
заеми поради липса на доказателства за разполагаемост на дарените суми и
фактическото предаване на дадените в заем парични суми. Споделя се и извода на
проверяващия екип, че доколкото тези договори не са били представени по време
на проверката, извършена преди предходната ревизия, те са изготвени само за
целите на ревизионното производство. Счита, че въпреки правилния подход на
органите по приходите относно механизма и реда за определяне на основата за
облагане на лицето, част от наведените в жалбата оплаквания се явяват
основателни, тъй като не е бил извършен анализ приходите и разходите за един
разумен период преди началото на ревизията, а автоматично са взети суми като
начално и крайно салдо от предходни производства на лицето, без да е извършена
съпоставка с установените в настоящото ревизионно производство данни за приходи
и разходи. В случая е следвало органите по приходите да се съобразят с изискването,
че при липса на доказателства и/или информация за налични суми в началото на
съответния период, се приема, че РЛ е разполагало със заяВ. сума, но не повече
от 5 000лв. Отделно от това ревизиращите органи е следвало при наличието
на констатирано превишение на доказаните доходи/приходи/ над извършените
разходи за конкретен период /в случая 2017г. в размер на 21 525.37лв/, да
вземат предвид и обсъдят възможността същата сума да е налична към началото на
следващия период – 2018г, каквито указания са били с Решение № 494/
06.10.2020г. на Директора на ОДОП Пловдив за отмяна на ревизионен акт №
Р-16002419007863-091-001/ 21.07.2020г. Освен това се сочи и за грешно
определена годишната данъчна основа за 2014г. като директен сбор от
несъответствието, установено при ревизията и получените доходи от трудово
правоотношение, без да е определена по механизмите предвидени в ЗДДФЛ за
съответния източник на доходи. С оглед изложеното е прието, че определените
задължения с обжалвания ревизионен акт следва да се изменят. За 2014г
облагаемият доход се изменя от 31 809.35лв. на 25 048.30лв., а за
2018г – от 37 300.27лв. на 16 776.90лв. В резултата на това се следва
изменение и на основата за облагане на лицето, определена при ревизията, както следва:
за 2014г – от 25 143.37лв. на 18 584.84лв. и за 2018г от
28 626.67лв. на 12 112.92лв., и съотв. изменение на определения данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. По отношение на допълнително установените с
РА задължителни осигурителни вноски в решението е прието, че задълженото лице
не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за
покриване на извършените от него разходи. С оглед на това е обоснован извод, че
размерът на установеното превишение на извършените от ЗЛ разходи над доказаните
приходи/доходи, правилно е приет от ревизията като осигурителен доход за
съответната година. Въз основа на направеното изменение на облагаемия доход,
установен по реда на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, са изменени и допълнително
установените осигурителни вноски с прилежащи лихви.
Решението
е съобщено на жалбоподателката по електронен път на 16.08.2021г /л.30 по
делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, както и преписките от
извършени насрещни проверки.
Във
връзка с направеното оспорване от жалбоподателката на изготВ. в хода на
ревизията на съпруга й – В. С., оценителна експертиза, надлежно присъединена
към материалите от ревизионното производство на А.С., по делото е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-техническа експертиза /л.426-454 по делото/, която да даде отговор на
въпроса, каква е пазарната цена на извършените СМР към момента на извършването
им за строителство на жилищна сграда със застоена площ от 123,50 кв.м.,
находяща се в землището на с.Пряпорец. Експертът е ползвал справочник за цените
2017-2018 година на издателство „Строй експерт СЕК“. Съобразил е и събраните по
делото свидетелски показания, установяващи, че част от СМР са извършени от
жалбоподателката и съпруга й /поставяне на гипсокартон по стени; поставяне на
топлоизолация по фасадата; вътрешни преградни стени от малки тухли/, а за друга
част не са правени разходи за труд, тъй като дейностите са били изпълнени от
техни приятели – изграждане на ВиК и ЕЛ инсталации. Въз основа на това е
определена пазарна стойност на изпълнените СМР за периода 2017г. - 2018г. в
размер на 59 213.23лв. с включено ДДС на материалите и 10% печалба за
труда, като извършените през 2017г. СМР са на стойност 8 707.00лв./с вкл.
ДДС и печалба за труда/. Изготвен е и втори вариант, при който не са взети
предвид декларираните за извършени от жалбоподателката и нейния съпруг СМР,
като в този случай пазарната цена на извършените СМР е в размер на
73 262.82лв. с вкл.ДДС върху материалите и 10% печалба върху стойността на
труда. Пазарната стойност на СМР е определена по метода на увеличената стойност като при този
метод пазарната стойност включва себестойността
на продукцията или услугата и увеличаването и с обичайната печалба за такъв род сделки.
Заключението е оспорено от
процесуалния представител на ответника, по съображения, че в хода на ревизионното
производство такава експертиза вече е била извършена, а освен това изводите на
вещото лице не се основавали на събраните в хода на производството годни
писмени доказателства, а се базирали в голямата си част на свидетелските
показания.
Допусната е и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза, чието основно и допълнително заключение е
прието от съда при оспорване от страна на ответника. Вещото лице е изчислило
паричния поток на жалбоподателката във варианти и при установено превишение на
разходите над приходите в някой от изготвените варианти е определило размерите
на превишение, данъчните основи по чл.122, ал.4 от ДОПК, след което е изчислило
размера на дължимия данък върху доходите на физическите лица, вноски за ДОО,
ЗЗО и ДЗПО за 2014г. и 2018г. и прилежащите лихви върху тези суми.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П. Г. Д., Г. Т. Ч. и Г.
Т. Г..
Свидетелката П. Д., заявява, че със
съпруга си са дарявали парични суми на дъщеря си по коледните празници, като
2012г. – 2013г. са й дали по пет хиляди лева, а 2014 г. – 2018 г. по седем
хиляди лева. Сумите, които са давали били от спестявания и от продажбата на 34
дка.земеделски земи в с.Пъстрен, от която получили 34 000лв. Сочи, че с
мъжа си успявали да спестят пари, тъй като и двамата получавали пенсии, а освен
това той работел и получавал и заплата. Заявява, че дъщеря й и зет й имат къща,
която се намира на разклона за Пряпорец.
Комплексът се казва „Малините“. През 2017 год. са взели мястото и през новата
година са завършили първата плоча, и през 2018 г. е започнал строежът
нагоре. Зет й си е правил всичко, което
може, сам – изградил е стените, поставил е ламинат, гипсокартон и изолацията на
къщата. Сам си е направил и верандата и изгребната яма. ВиК инсталацията я
направил негов съученик – Я., а ел.инсталацията – приятел.
Свидетелят Г. Т. Г. е кум на А..
Заявява, че от 2000г. живее и работи в Англия, като се занимава с външни фасади
на сгради. Имам закупени няколко жилища в Англия, като две от тях отдава под
наем. През 2013 г. и 2014 г. доходите му са били около петдесет - шестдесет
хиляди паунда от заплата и от наемите, като са му оставали чиста печалба около
двадесет – двадесет и пет хиляди паунда на година. Св. заявява, че е давал
заеми на А. и съпруга й. Първият заем на А. е бил през 2014 г., като парите ги
изпратих по семейството ми, тъй като същата година не се прибирал в
България. Вторият и третият заем са били
през 2018 г., като парите ги дал лично и
направили договор. През 2014 г. дал пет хиляди лева на А. и пет хиляди лева на В.. През 2018 г. март месец на двамата дал по
девет хиляди и петстотин лева и август месец 2018 г. на двамата по девет хиляди
и петстотин лева. Парите им ги дал на ръка и трите пъти – „Аз ги изтеглих от
Англия, обмених ги в левове и им ги дадох на ръка.“. Св. сочи, че договорите са били правени при
адвокат, а той ги е подписал по-късно.
В показанията си св. Ч. сочи, че е
съученик със съпруга на жалбоподателката и запознат със строителството на
къщата. Мисли, че през мес.ноември
2017г. е започнал строежът й, като до края на годината са били излети основите
и е стигнал до кота „нула“. През 2018 г. е била завършена „на грубо“. Повечето
от нещата В. си е правил сам - вътрешните преградни стени, за които дядото на В.
е подарил единични тухли, купени преди години от Стражица. Слагал си е сам
и гипсокартона на къщата, който е лепен
върху тухлите, а на тавана го правил със скара, има фибран и след това гипсокартон. Външната изолация на къщата - фибрана, същото той си го слагал, както и
направата на веранда. Св. заявява, че е ходил да помага за строежа. ВиК
инсталацията я направил друг техен съученик на приятелски начала, а
ел.инсталацията – техен приятел, като В. си е купувал само материалите.
Така устаноВ. фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16001620006154-091-001/
31.05.2021г., изменен с Решение № 437/ 12.08.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, е по жалба, подадена на 26.08.2021г,
т.е. в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, броен от съобщаване
на решението на 16.08.2021г. Затова и като направено от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените
им правомощия. Съгласно предстаВ. и приета като доказателство по делото Заповед
№ РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание
чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да
издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и
заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на
ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в
отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в
офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.2, л.9 и сл/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В. П. С., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се
издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния
случай автори на обжалваното произнасяне са В. А. – възложител на ревизията и П.
А. – ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване
е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална
компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на
същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА
е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден
електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в
хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по
чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и
срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото
лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с
писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателката обстоятелства.
При изследване на материалната законосъобразност
съдът съобрази следното:
С обжалвания РА № Р-16001620006154-091-001/
31.05.2021г. основата за облагане с данък върху доходите е определена по
особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т.7, ал.1 от
същата разпоредба. Установено е в хода на ревизията, че през
посочените данъчни периоди ревизираното лице е имало доходи, които не са
достатъчни да покрият направените от него разходи за закупуване на финансови
активи, недвижими имоти и извършване на строителство на къща в с.Пряпорец. Тези
именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – за ревизия при особени случаи,
която е развита в производство. Именно несъответствието на декларираните и
получените приходи и източници на формиране на собствения капитал на
ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизираните
периоди и наличието на данни за укрити приходи/доходи, установени в хода на
проведеното ревизионно производство, е наложило необходимостта да се прибегне
до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. На основание
чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта
обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане за съответните
периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид
данъчни задължения /главница и лихви/.
При
преценката за правилно определяне на паричните потоци в РА, изменен с решение №
437/ 12.08.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, съдът следва да обсъди
възраженията на ревизираното лице.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката, че при формиране на началното салдо за
2014г. неправилно приходните органи са приели сумата 5 000лв., вместо
сумата от 9 600лв., съобразно декларираната от РЛ информация с писмо вх.№
Вхр-1450/ 16.03.2020г. Твърди се, че в противоречие със събраните в хода на
ревизионното производство доказателства не са били приети направените дарения
на парични суми от родителите на А.С. през 2011г., 2012г и 2013г.
Действително
в хода на административното производство, както и в настоящото съдебно
производство са ангажирани доказателства за ежегодно дарявани суми от
родителите на жалбоподателката през периода 2011г – 2018г. Липсват обаче
каквито и да било данни, че част от дарените парични суми през годините,
предшестващи ревизирания период /2011г, 2012г и 2013г./ са били налични към
01.01.2014г., а и от първоначалното изявление на РЛ, дадено в хода на
проверката, предшестваща първата ревизия /за налични парични средства в брой в
размер на 1 000лв/, се опровергава поддържаната сега теза за по-голям
размер на разполагаемите средства. Ето защо съдът намира, че при формирането на
началното салдо правилно приходните органи не са включили сумата от
9 600лв., тъй като не е доказано парични средства в този размер да са
налични към началото на ревизирания период.
Правилно
също така в приходната част на паричния поток за 2014г. и за 2018г. не са
отразени сумите, съответно от 5 000 лева /в паричния поток за 2014г./ и
9 500лв. /в паричния поток за 2018г/, дадени в заем на жалбоподателката от
Г. Т. Г., тъй като не е безспорно
установено получаването им. Действително по делото са налице доказателства, че
заемодателят има финансова възможност да предостави паричен заем в сочения
размер, но наличието на материална обезпеченост не е достатъчно да обуслови
несъмнен извод, че такъв заем реално е бил даден. От показанията на Г. Г.,
разпитан в качеството на свидетел по делото, не може да се приеме за установено
по изискуемия от закона категоричен и безспорен начин предаването на посочената
сума. В показанията на свидетеля съществуват противоречия – веднъж твърди, че
първият заем на А. през 2014г. е изпратил по близките си, тъй като тогава не се
е прибирал в България, а след това сочи, „парите им ги дадох на ръка и трите
пъти … Аз ги изтеглих от Англия, обмених ги в левове и им ги дадох на ръка.“ Не
става ясно също така и кога са били сключени представените в хода на ревизията
договори за заем, с оглед изявлението на свидетеля, че „Договорите ги правиха
при адвокат. Аз го разписах по-късно, като се прибрах в България“ и липсата на
конкретизация относно датата на прибирането в страната. Това обстоятелство,
обсъдено със съдържащото се в представените договори за паричен заем
волеизявление, че сумата е дадена на датата, съвпадаща с датата на сключване на
договора /чл.1 от договора/, опровергава достоверността на посочената дата на
сключване на договора и съответно реалното предаване на заемната сума към него
момент. Освен това не декларирането на заетите
средства от ревизираното лице е косвено доказателство в подкрепа на решаващия
извод, че получаването на заема е само защитна теза. Следователно
правилно органите по приходите са приели, че липсват доказателства сумата от
5 000лв. по договор за паричен заем от 10.08.2014г. и сумата от
9 500лв. по договор за паричен заем от 08.08.2018г., да са действително
получени от ревизираното лице, поради което не се следва и включването им в
приходната част на паричния поток за съответните години.
Неправилно
обаче в приходната част на паричните потоци за 2014г и 2018г. не са отразени
сумите, получени от А.С. като дарение от родителите й Х. Д. и П. Д.. При
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че не са налице
убедителни данни, които да опровергаят извода за разполагаемост, съхранение и
предаване на жалбоподателката от нейните родители на сумата от 7 000лв.
през 2014г. и през 2018г. От събраните в хода на ревизионното производство
писмени доказателства за получаваните трудови доходи на Х. Т. Д. /баща на РЛ/,
получените доходи от пенсии на Х. Д. и П. Д., както и рента от отдадени под
аренда земеделски земи, може да се направи обосновано заключение, че родителите
на А.С. са разполагали с източници на доходи, които позволяват акумулиране на
финансов ресурс за направените дарения. П. Г. Д., майка на жалбоподателката,
разпитана по делото в качеството си на свидетел потвърждава този факт. В
показанията си тя заявява, че със съпруга си са успявали ежемесечно да
спестяват пари, а освен това са продали 34 дка земеделски земи за
34 000лв., като от тези суми са успявали всяка година в периода от 2012г.
до 2018г., по коледните празници, да даряват на дъщеря си по-големи суми /от
2012 – 2013г. – по 5 000лв, а от 2014 – 2018г. – по 7 000лв/.
Свидетелката сочи, че банки не са ползвали, като са съхранявали спестяванията
си вкъщи. С оглед изложеното съдът приема за доказано съществуването на
представените в хода на ревизията договори за дарения и на действителното
настъпване на факта по предоставянето на дарените парични средства на РЛ. Ето
защо в приходната част на паричния поток за 2014г. и за 2018г. следва да се
включат тези суми от 7 000лв.
На
следващо място спорен по делото е въпросът относно направените от РЛ разходи за
строителство на жилищна сграда в с.Пряпорец, относим към формирането на
паричния поток за 2018г.
Според експертното заключение,
изготвено в ревизионното производство, водено по отношение на съпруга на
жалбоподателката – В. С., надлежно присъединено към материалите по ревизията на
А. С., и е възприето в процесния ревизионния акт, пазарната стойност на
извършените СМР и стойността на вложените материали за строителството на сграда
със ЗП 123,50кв.м., е в размер на
77 329.22 с вкл. ДДС. Поради това в разходите на лицето за 2018г. е
включена сумата от 38 664,61 лева,
представляваща ½ от определената обща пазарна стойност от 77 329.22
с вкл. ДДС. Във връзка със заявеното в жалбата оспорване на изготВ. в
ревизионното производство оценителна експертиза, по делото е назначена
съдебно-техническа експертиза. Макар и
двете вещи лица /това в административното производство и експерта, назначен от
съда/ да са използвали идентични методи по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. при
определяне пазарната стойност на изпълнените СМР и вложени материали, съдът
намира, че експертизата, изпълнена в съдебното производство е по-прецизна и
всеобхватна по отношение на използваните данни. Направените конкретни
изчисления на база количествено - стойностни сметки с включени цени на
материали, механизация, труд и допълнителни разходи, са въз основа на
представените доказателства /строителни книжа, свидетелски показания/ и
извършен оглед на място /за разлика от изготвеното в ревизионното производство
заключение/ относно изпълнение на отделните видове работи и съобразно
Справочник на цените в строителството за съответните години. Изчислената
стойност на извършените СМР за построяването на еднофамилна къща, находяща се в
с.Пряпорец, възлиза на 59 213.23 лв
с включено ДДС на материалите и 10% печалба за труда /съгласно
уточнението към заключението на СТЕ – л.454/, по метода на увеличената
стойност, който е допустим според приложимата Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за
реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Изключени са разходите за труд за поставяне на гипсокартон по стени; поставяне
на топлоизолация по фасадата; извършване на вътрешни преградни стени от малки
тухли, като за последните не са били правени разходи; направата на ВиК
инсталацията и ел.инсталацията. В тази връзка съдът кредитира с доверие
свидетелските показания на Г. Т. Ч., че част от строителните работи –
изграждане но вътрешните преградни стени, поставяне на гипсокартон и външна
изолация, ги е правил лично съпруга на жалбоподателя, а Ел.инсталацията и ВиК
инсталацията на къщата са били направени безплатно от негови приятели. Житейски
реална е ситуацията отделни строителни работи да бъдат реализирани с
безвъзмезден труд на трети лица или разходите за тях да бъдат непарично
компенсирани. Съдът не възприема обаче показанията на св.Ч. относно соченото
начало на изпълнение на строежа – 2017г., тъй като в тази си част същите
противоречат на събраните по делото писмени доказателства. От изготвените
протоколи по време на строителство, подписани и от съпруга на жалбоподателката,
декларации за характеристики на строителен продукт, се установява, че
изграждането на сградата е започнало през мес.януари 2018г. Ето защо правилно
направените разходи по изпълненото строителство на жилищната сграда са отразени
от приходните органи в разходната част за процесната 2018г., но същите,
съобразявайки стойностите, получени от експерта, изпълнил съдебно-техническата
експертиза, възлизат на 29 606.62лв. /половината от общата стойност на
извършените СМР – 59 213.23лв/.
Съобразно така възприетите
фактически установявания и доколкото останалите констатации на органите по
приходи не се оспорват, съдът приема, че за ревизирания период 01.01.2014г-31.12.2014г.
следва да бъдат взети предвид изчисленията на вещото лице, дадени във вариант 8
от първоначалното заключение на изпълнената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.494-495/, при който в приходната част на паричния поток е
включена сумата от 7 000лв – получено дарение от родителите на РЛ. При
това положение превишението на извършените разходите над получените доходи е в
размер на 20 291.85 лева, а не както са прели приходните органи
31 809.35 лева. Изразходваните парични средства от 20 291.85 лв. са с
недоказан произход (за тях не са установени съпоставими получени в брой парични
средства) и следва да бъдат обложени по ЗДДФЛ. Всъщност, следва да се отбележи,
че икономическата невъзможност да се посрещат разходи в брой без доказани
налични парични средства в брой води до обоснования извод, че такива средства
са били налични за данъчно задълженото лице към момента на разходването им,
като е неясен произходът им, при което е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7
от ДОПК.
С оглед установеното несъответствие
/превишение на разходите над приходите/ за ревизирания период – 2014г. в размер
на 20 291.85 лева, са налице предпоставките за определяне на задължения на
ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., при възприемане размера на устаноВ. сума по
превишението на разходите над приходите, като подлежащи на облагане
недекларирани доходи с неустановен произход. Съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /вариант 8 от първоначалното заключение/
годишната данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на
10 056.55лв., върху която се следва пряк данък в размер на 1 505.66,
който е дължим от РЛ, ведно с прилежащата лихва в размер на 930.07лв.
По отношение установените с
обжалвания РА, изменен с решението на директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, задължения
за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2014г. съдът съобрази следното:
Фактическите констатации и направените въз
основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения са обосновани с
обстоятелството, че на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице
попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт, а по см. на чл.5, ал.2 от КСО А.С. е
самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху който се дължат осигурителни
вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност /чл. 6,
ал.2 от КСО/. Въз основа на констатацията, че извършените от ревизираното лице
разходи превишават приходите на лицето за ревизирания период, обуславящо
определянето на сумата по превишението на разходите над приходите като
недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход,
ревизиращите органи са приели, че върху тези доходи с неустановен произход се
дължат ЗОВ от А.С. като самоосигуряващо се лице и които доходи формират
осигурителен доход, спрямо който следва да бъде приложен размера на
окончателните осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 и чл. 157, ал. 6 от КСО и
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В закона обаче липсва презумпция, по силата на
която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК доход с неустановен
произход се счита за осигурителен доход на осигурено по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по
материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, според
която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на доходите, които законът
изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10 от КСО осигурителен
доход е само доходът от трудова дейност. А установеното на основание чл. 122,
ал.2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните
доходите на физическото лице, не се презумира от закона като доход от трудова
дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се лице. Следва да се посочи, че
за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход /респ. осигурителен доход/
до доказване на противното по силата на чл.123 от ДОПК, е необходимо органите
по приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него
или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и
съществено превишават размера на получените средства. В случая наличието на
някоя от хипотезите на чл.123, ал.1 от ДОПК не е доказано в хода на
ревизионното производство /липсват каквито и да е установявания и подкрепени с
доказателства констатации за явно съществено превишаване стойността на
имуществото на лицето с приходи/доходи или явно съществено превишение на
разходи над получени средства/, поради което необосновано ревизиращите органи
са презумирали наличието на осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ при
прилагането на чл.123, ал.1, във вр. с чл.124а от ДОПК. По делото няма каквито
и да е било данни, още по-малко доказателства, че установеният недостиг
/превишение на разходите над приходите/, формиращ установения доход с неустановен
произход, е от трудова дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице
по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО. Задължението за провеждане на такова доказване е
върху приходната администрация, съгласно Тълкувателно решение № 2 на ВАС от
02.02.2022 г. След като не е доказано, че установеното превишение на разходите
над получените доходи представлява доход от трудова дейност и съотв.
осигурителен доход на ревизираното лице в качеството му самоосигуряващо се лице
по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, не се дължат ЗОВ в предвидените от закона
размери за самоосигуряващи се лица.
Относно
втория ревизиран период – 2018г, паричният поток следва да бъде изчислен като
за база се ползва заключението на съдебно-счетоводната експертиза във вариант
8, съгласно което в приходната част на паричния поток е включено полученото от
РЛ дарение от 7 000лв., а в разходната част са отчетени направените СМР за
изграждане на жилищна сграда в с.Пряпорец на стойност 29 606.62лв. /
½ от 59 213.23лв/. Следва обаче да се направи корекция в посоченото
от вещото лице начално салдо от 55 709.15лв, като за такова следва да се
приеме сумата, възприета от директора на ОДОП Пловдив, в размер на
21 525.37лв /констатирано превишение на доказаните доходи над извършените
разходи за 2017г/. и сумата от 783.05лв. – налични парични средства по банкова
сметка. ***есната 2018г. добива следния вид: начално салдо – 22 308.42лв.;
постъпления 8 325.00 /сбор от 1 325.00 лв.и дарената сума от
7 000лв/; разходи 29 968.91лв; парични средства в края на периода
1 381.42лв. При тези данни се
констатира, че разходите са в размер на 31 350.33лв., а приходите възлизат на сумата от 30 633.42лв.
Следователно разликата между установените приходи и разходи за 2018 г. е
отрицателна величина, а именно минус 716.92 лв. Това несъответствие обаче се
явява несъществено за целите на данъчното облагане /какъвто извод ревизиращите
органи са направили за установеното превишение от 2 327.66лв на разходите спрямо
приходите за данъчен период 2015г – л.257/,
поради което не може да се счита, че е налице подлежащ на облагане доход
за 2018г.
Ето
защо съдът намира, че за втория ревизиран период – 2018г.,неправилно приходната
администрация е приела за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК
и е преминала към особения режим за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
довело до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихви за 2018г.
Размерът
на задълженията за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за същия период по принцип
е функция на данъчните основи, определени за нуждите за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответния период.
В случая след като няма превишение, което да послужи за данъчна основа,
не са налице основания за допълнително начисляване на осигурителни задължения
по чл. 124а ДОПК.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че оспореният РА №
Р-16001620006154-091-001/ 31.05.2021 г., изменен с Решение № 437/ 12.08.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив, в частта, с която по отношение на А.Х.С. са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г., ведно с прилежащите лихви
към тях, и задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ за 2014г. и за 2018г, и
прилежащите лихви за просрочие към тях, като издаден в нарушение и при
неправилно приложение на закона, следва да бъде отменен. Ревизионният акт в
частта за установените по отношение на А.С. задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. следва да бъде изменен, като бъде
намален размера на задълженията до посочения по-горе размер за 2014г. –
1 505.66лв. Съответно следва да бъдат намален и размера на акцесорното
задължение за лихви от 1 148.07лв. на 930.07лв.
При
прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената,
респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателката А.С. се следва
присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата /за 18
044.31лв/, в размер на 2 998.99лв /от общо направените и доказани такива в
размер на 3 403.80 лева - за внесена държавна такса в размер на 10лв. и 5
лв. за съдебно удостоверение; заплатени възнаграждения за вещи лица в общ
размер на 1 138.80лв и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2250лв/. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на жалбата /2 435.67лв/, в
размер на 136.10 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Х.С. ***,
Ревизионен акт № Р-16001620006154-091-001/ 31.05.2021 г., издаден от В. П. А., на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията, и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 437/ 12.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в частта, с която по
отношение на А.Х.С. допълнително са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на
1 211.29лв. и лихва в размер на 256.41лв., и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014г и 2018г. в общ размер от
10 881.64лв, и прилежаща лихва за просрочие в размер на 5 123.99лв, като
незаконосъобразен.
ИЗМЕНЯ
по жалба на А.Х.С. ***, Ревизионен акт № Р-16001620006154-091-001/ 31.05.2021
г., издаден от В. П. А., на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и П. И. А., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив,
изменен с Решение № 437/ 12.08.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на А.Х.С. допълнително са установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.
и лихви за просрочие към тях, като НАМАЛЯВА
размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. от
1 858.58 на 1 505.66лв., както
и размера на прилежащите лихви от 1 148.07лв. на 930.07лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите,
да заплати на А.Х.С., ЕГН **********,***, сумата от 2 998.99лв /две хиляди
деветстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и девет ст./, представляваща
направените от жалбоподателката по делото разноски, съразмерно на уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА
А.Х.С., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 136.10лв /сто
тридесет и шест лева и десет ст./, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: