№ 276
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20211000503402 по описа за 2021 година
Производството е образувано при условията на член 294 от ГПК
след отмяна на въззивното решение по гр.д.№ 1077/2019 г. по описа на САС в
осъдителната му част с решение № 60114 от 28.10.2021 г. по т.д. № 1751/2020
г. на ВКС, ТК, I т.о. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната
жалба на ищеца В. М. В. от град *** срещу решение № 7360 от 26.11. 2018 г.
на Софийски градски съд по гр.д. № 9850/2017 г. в частта на отхвърлените,
квалифицирани в него по член 405,ал.1 и член 409 от КЗ искове за главни
вземания от застрахователни обезщетения за претърпените от ищеца вреди от
унищожаване при пожар на 23.02.2016 г. на застрахованото му домашно
имущество - жилищна сграда и движими вещи – в село *** в размери от
28 524,60 лева и 3 823 лева и за акцесорни вземания за мораторна лихва в
размери от 790,71 лева и 239,99 лева .
Въззивникът В. изразява чрез пълномощника си – адвокат М. С. -
становище, че събраните при новото разглеждане на делото доказателства
обуславят извод за основателност на жалбата и исковете му.
1
Въззиваемата страна „ Застрахователна компания Лев Инс “ АД,
изразява чрез юрисконсулт М. В. становище за неоснователност на
въззивната жалба .
Предявените от В. М. В. от град *** срещу „ Застрахователна компания
Лев Инс“ АД искове са осъждане на ответника да му заплати обезщетения в
посочените по – горе размери при твърдения, че с договор, сключен със
застрахователна полица № 98061510006153 от 26.06.2015 г., застраховал
имуществото си при ответника срещу няколко риска, в т.ч. риска „ пожар“ по
клауза „ А“ съгласно общите условия на застрахователя, писменото
доказателство за които е представено с молбата с вх.№ 170616/18.12.2017 г. ;
на 23.02.2016 г. имуществото е унищожено при пожар, предизвикан от
неизвестен извършител ; претърпените от ищеца вреди са в размери : 50 000
лева – за унищожената къща и 9 000 лева – за унищожените движими вещи;
ищецът уведомил застрахователя на 24.02.2016 г., но той отказал да му
заплати обезщетения в размерите по застрахователната претенция ; от
20.12.2016 г. ответникът е в забава при плащането им.
Ответникът противопоставил възражения, че съгласно т.35.2.6 от
раздел VIII от приложимите Общи условия причиненият от злоумишлени
действия на трети лица пожар е изключен застрахователен риск по клауза
„ А“ ( за разлика от клауза С 1, каквато в полицата няма ) ; пожарът,
унищожил застрахованото имущество на ищеца, е причинен от неизвестен
извършител и застрахователят не отговаря за обезщетяването на произлезлите
от него вреди за ищеца – застрахован.
При новото разглеждане на делото в предмета на доказване са
включени обстоятелствата за злоумишлени действия на трето лице като
причина за пожара, обявени в определението на първоинстанционния съд по
член 146,ал.1, т.4 от ГПК за безспорни. Въззиваемият – ответник е получил
от въззивната инстанция указания за разпределената му доказателствена
тежест за тези обстоятелства и за възможността да посочи доказателства в
съгласие с предписаното в отменителното решение на ВКС процедиране по
реда на т.2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на
делото се дължи преценка за приложимите към застрахователния договор
общи условия и съдържанието им.
Спорното правоотношение, като възникнало от сключен на 26.06.2015 г.
2
застрахователен договор, се урежда от част IV от отменения КЗ в съгласие с §
22 от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016 г. Ищецът посочва, че при подписване на
договора са му предоставени приложените към негова молба с вх.№ 170616/
18.12.2017 г. ОУ и писменото му съгласие се отнася тъкмо до тях. Видно от
писменото доказателство ( на л.50 -53 от делото на СГС ) това са „ Общи
условия за застраховка „ Домашно имущество“ , одобрени от УС на ЗК „ ЛЕВ
ИНС“ АД на 26.04.2005 г., с последващи допълнения по протоколи от :
14.10.2008 г.; 10.06.2010 г. и 3.02.2012 г. В раздел VIII, точка 35 от тези ОУ,
последно изм. и доп. на дата 3.02.2012 г. , няма клауза ( в т.ч. номерирана като
т. 35.2.6. ), която изключва от застрахователното покритие по риска „пожар“
вредите от пожар вследствие на злоумишлени действия на трети лица .
По делото има противоречиви доказателства за съдържанието на ОУ,
последно изм. и доп. с протокол от 6.02.2015 г. Така според документа ( на
л.7-10 от делото на СГС) в раздел VIII, точка 35 има клауза т. 35.2.6 със
същото съдържание , а според документа ( на л. 89- 92 от делото на СГС ) в
раздел VIII, точка 35 няма клауза ( в т.ч. номерирана като т. 35.2.6.) със
същото съдържание. Според член 186,ал.1 от КЗ ( отм.) ОУ на застрахователя
обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на
застрахователния договор и той е заявил писмено , че ги приема. Но
застрахователят - ответник не е доказал, че преди сключването на договора е
предоставил на застрахования именно изменените с протокола от 6.02.2015 г.
ОУ с клаузата по т. 35.2.6. и че направеното от него в застрахователната
полица писмено изявление за приемане се отнася за тях. Неустановяването на
това обстоятелство обуславя извод, че застрахованият не е обвързан от ОУ,
последно изм. от 6.02.2015 г. , а е обвързан от ОУ, последно изм. от 3.02.2012
г.. А според тях умишлено причиненият от трети лица пожар не е изключен
застрахователен риск .
Обстоятелствата за опожаряването на имуществото на въззивника В. и
авторството на деянието са били предмет на разследване по досъдебно
производство № 166/2016 г. на РП – Дупница , спряно на основание член
244,ал.1,т.2 от НПК с постановление от 27.06.2016 г. За изясняването им са
изготвени пожаротехническа и химическа експертиза . Във въззивното
производство са разпитани като свидетели назначените по досъдебното
производство вещи лица : И. В. и Л. Б.. Те са потвърдили станалите им
3
известни от експертните изследвания обстоятелства. В иззетите от мястото на
пожара на 24.02. 2016 г. веществени доказателства ( две бутилки )
има следи от бензин и дизелово гориво, но върху иззетите и изследвани от
свидетелката В. след месец овъглени парчета дърво липсват следи от тези
запалителни вещества поради тяхната летливост и изтеклото време.
Свидетелят Б. си спомнил, че при извършения оглед всички предпазители –
външни и вътрешни - били включени и не открил следи от неправилна работа
с отоплителни уреди или от небрежно боравене с открит огън .
Въз основа на доказателствата от досъдебното производство – запис от
охранителна камера, снимков материал и извършен на 25.03.2022 г. оглед
назначеното във въззивното производство вещо лице М. К. М. е посочило
следните значими за установяване на причината за пожара обстоятелства : на
23.02.2016 г. във времевия интервал от 18: 30: 32 часа до 19:19:51 часа (
пожарът е възникнал около 20,00 часа ) монтираната в северозападния ъгъл
на къщата с изглед към улица „ ***“ и към двата прозореца на северната й
фасада охранителна камера заснима : без прекъсване светлина, излъчена от
осветително тяло, разположено във вътрешността на двора ; премигване на
светлината от 19 : 19:16 часа до 19:19: 51 часа ; както и човек в близост до
къщата, веднъж до изгорелия източен прозорец в 19:11: 47 часа и втори път
до западния прозорец в 19:13:10 часа, без камерата да записва негови
действия като носене на бутилка, заливане с течност или връщане обратно в
района на къщата към момента, в който камерата изключва ; от общо трите на
брой автоматични предпазители , единият е в изключено положение, а
другите два - във включено ; към огледа в март 2022 г. голяма част от
металните остатъци от електрическата инсталация са разчистени или взети
при обири. При изслушването си в о.с.з. на 30.05.2022 г. вещото лице е
посочило, че и след 20 години върху неизгорелите изцяло повърхности
остават характерните от заливане със запалими течности и от стичането им
следи във формата на дъги . В случая обаче, върху останките от опожарената
къща такива следи не са видни нито от снимките, нито при огледа след 6
години .
Според вещото лице, най – вероятна причина за пожара е късо
съединение в електрическия проводник, захранвал външното осветително
тяло. То ( късото съединение ) е предпоставено от наличното тогава
4
електрозахранване в имота ( осветителното тяло и предпазителите са
включени), но също така се индикира от : регистрирания от камерата авариен
режим на работа в продължение на последните 36 секунди от записа и
изключването на един от автоматичните предпазители . Срещу версията -
късо съединение - противостоят фактите за наличие на човек в двора и
намерена бутилка с бензин и дизелово гориво. Огнището на пожара е
разположено в зоната на горната дървена греда, отделяща банята от хола и
кухнята на втория етаж , на височина около 2,4 метра от кота терен .
Пожарът се е разпространил в посока отвътре – навън ( в обема на кухнята ),
отгоре – надолу ( към пода на помещенията ) и към покривната конструкция .
Напълно изгорял е източният прозорец на северната фасада на къщата.
Овъглени са дървените греди и покривната конструкция . Незасегнат от
пожара е останал западният прозорец .
Без разлика с изводите на еденичната експертиза относно най –
вероятната причина за възникването на пожара, неговото огнище,
разположението на зоната на най – интензивното горене и разпространение на
пожара са тези на тройната пожаротехническа експертиза. Вещите лица са
уточнили , че има голяма вероятност да е настъпило късо съединение между
проводниците, положени по дървените греди, в близост до източния прозорец
на северната фасада на къщата , но пречка за категоричното му установяване
като причина за пожара е неизземването на медни проводници с първите
действия по разследването и по – късно заради частичното разчистване на
местопроизшествието и извършените обири .
За еднопосочно поддържаните от всички вещи лица като „ най –
вероятно“ осъществили се факти за късо съединение в електрическата
инсталация на къщата и връзката му с опожаряването на къщата и
движимостите в нея има изложена убедителна аргументация , основана на
правилата на опита и науката , според изтъкнатото по – горе от въззивния съд
. Установените по делото факти за присъствие на човек в двора на къщата
известно време преди възникването на пожара и иззета като веществено
доказателство бутилка с бензин и дизелово гориво следва да се разглеждат
във връзка с другите доказани, в т.ч. с експертното заключение на М.,
обстоятелства : присъстващото на записа лице не носи бутилка и не извършва
заливане с течност ; по останките от сградата липсват следи от заливане със
5
запалими течности; бутилката с бензин и дизелово гориво е намерена извън
зоната на огнището. Тези факти позволяват да бъдат изключени като причина
за пожара злоумишлени действия на трето лице. Следователно настъпилото
събитие е покрит от застраховката по клауза „ А“ застрахователен риск и
въззиваемият отговаря за обезщетяването на вредите по застрахованото
имущество .
Със заключението на вещото лице инж. П. Я. се установява, че
разходите за възстановяването на опожарената сграда към м. февруари 2016 г.
възлизат на 28 524,60 лева, а стойността на унищожените вещи възлиза в общ
размер от 3 823 лева . Застрахователят дължи заплащането на
застрахователни обезщетения в посочените размери на основание член
208,ал.1 и ал.3 от КЗ (отм.) . Изпаднал е в забава при плащането им с
изтичане на 15 – дневния срок по член 29 от ОУ от дата 26.02.2016 г., когато
застрахованият е изпълнил задължението си да представи документите и
данните, необходими за установяване на вредите и застрахователят е съставил
констативен протокол и описи . Обезщетенията за забава се претендират от
по – късна дата – 20.12.2016 г. Съгласно извършените служебни изчисления
законните лихви върху двете главници се равняват на 1 790,71 лева и 239,99
лева . Това налага частична отмяна на обжалваното решение и уважаване на
исковете за главници и лихви за посочените суми.
Относно разноските : за първоинстанстанционното производство
ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 4 000
лева, което по заявеното от ответника възражение за прекомерност, следва да
се намали до минималния размер от 2 300 лева по член 7,ал.2,т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
( в ред. от изм. с решението на ВАС, обнародвано в Дв,бр. 41 от 2017 г. ),
както и за държавна такса и събиране на доказателства в размер от 2 935,80
лева . Въззивникът – ищец има право на част от тях по съразмерност – от
2 870,60 лева . За първото въззивно производство е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение от 4 000 лева , което по възражението по член
78,ал.5 от ГПК следва да се намали съобразно същото приложимо правило на
член 7,ал.2,т.4 от Наредбата до 2 300 лева и да се присъди част по
съразмерност – от 1 261 лева. За касационното производство е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение отново от 4 000 лева , срещу което не
6
е направено възражение по член 78,ал.5 от ГПК и следва да се присъди в
цялост . За настоящото въззивно производство ищецът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение от 4 000 лева, но не е доказал да ги е заплатил .
Общият размер на дължимите на ищеца за всички инстанционни
производства разноски е 8 131,60 лева . Въззиваемото дружество има право на
разноски по член 78,ал.8 от ГПК за възнаграждение за защита от
юрисконсулт за първоинстанционното производство в размер от 100 лева , по
– малко от присъдените 450 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 7360 от 26.11. 2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. №
9850/2017 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на В. М. В. от град ***
срещу „ Застрахователна компания Лев Инс“ АД за главници от
застрахователни обезщетения до размерите от 28 524,60 лева и 3 823 лева и
за обезщетения за забава при плащането на главниците до размерите от
790,71 лева и 239,99 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ Застрахователна компания Лев Инс“ АД, град София, бул.
„ Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на В. М. В., ЕГН : ********** от
град *** , с адрес на пълномощника – адвокат В. В. от град София, ул. „ *** “
№ 50, вход „а“, ет.4 - суми в размер от 28 524,60 ( двадесет и осем хиляди
петстотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки ) лева и 3 823 ( три
хиляди осемстотин двадесет и три) лева, съставляващи застрахователни
обезщетения за унищожено при пожар на 23.02.2016 г., застраховано със
застрахователна полица № 98061510006153 от 26.06.2015 г. имущество -
сграда в село *** , ул. „ ***“ № *** на площ от 70 кв.м. и находящите се в
нея движими вещи на основание член 208,ал.1 във връзка с ал.3 от КЗ (отм.) ,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 2.08.2017 г. до
окончателно плащане, както и суми в размер от 790,71 ( седемстотин и
деветдесет лева и седемдесет и една стотинки ) лева и 239,99 ( двеста
7
тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки ) лева , обезщетения за
забава при плащането на главниците за периода на забавата – от 20.12.2016 г.
до 1.08.2017 г. на основание член 86,ал.1 от ЗЗД .
ОТМЕНЯ решението в частта, с която В. М. В. от град *** е осъден да
заплати на „ Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски по член 78,ал.8
от ГПК над размера от 100 ( сто ) лева .
ОСЪЖДА " Застрахователна компания Лев Инс“ АД, град София, бул.
„ Симеоновско шосе “ № 67 А да заплати на В. М. В., ЕГН : ********** от
град *** , с адрес на пълномощника – адвокат В. В. от град София, ул. „ *** “
№ 50, вход „а“, ет.4 разноски за инстанционните производства в общ размер
от 8 131,60 ( осем хиляди сто тридесет и един лева и шестдесет стотинки )
лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8