№ 13567
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110125908 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против С. Р. Г., с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 739,76 лв., от които 423,88
лв. – главница, незаплатена топлинна енергия за обект с абонатен № 11194, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „20-ти април“ № 27, втори 6-ти, ап. 22, за периода
м.05.2020г. – м. 12.2020г., ведно със законна лихва от 15.12.2023 г. до окончателно изплащане
на сумата, 313,13 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 07.12.2023 г., 2.09 лв. –
дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 31.11.2020г., ведно със законна лихва от
15.12.2023 г до окончателно изплащане на сумата и0,66 – мораторна лихва за периода
15.01.2021 г. - 07.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69289/2023г., по описа на СРС, 65-ти състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.)
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Поддържа се от ищеца, че е доставил за
1
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. По изложената аргументация се прави искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
индивидуализираните в исковата молба суми, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69289/2023 г., по описа на
СРС, 65-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител на ответника С. Г. Г., с който заявените искови претенции се
оспорват по основание и размер, като са изложени съображения в тази насока. Особеният
представител акцентира, че претендираните от ищеца суми са погасени по давност. Моли
съда да отхвърли заявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
2
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен №
11194, представляващ ап. 22, находящ се в гр. София, ул „20-ти април“, ет. 6.
От приложеното на л. 15 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 14.12.2020 г. на нотариус Снежанка
Доганова с рег. № 399 в НК, се установява, че процесният имот е бил собственост на
ответника С. Р. Г. до посочената дата, а именно до 14.12.2020 година.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период, но само до
14.12.2020 година, ответникът е имал качеството потребител на топлина енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители
само за БГВ. От заключението става ясно, че в процесния имот е имало монтирани три
броя ИРРО, монтирани на три броя радиатори в имота, като два от тях са били на база
"служебен отчет" поради "изгорели батерии", а на един брой е на реален отчет.
Експертът е отбелязал, че изчисленията на ФДР са в съответствие с действащата
Наредба № Е – РД – 04-1/12.03.2020 г. С оглед извода на вещото лице, работило по
съдебно-техническата експертиза, че общата сума за процесния период от м.05.2020 г.
до м.12.2020 година възлиза на 851,99 лв.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
3
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
подаване на исковата молба (в случая заявлението по чл. 410 ГПК) в съда – 15.12.2023 г.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 15.12.2020
г. (от м.05.2020 г. до м.11.2019 г. включително). Ответникът е притежавал правото на
собственост на процесния топлоснабден имот едва до 14-ти декември, поради което и следва
да се приеме, че вземанията на ищеца за месец декември също не следва да се възложат в
негова тежест, доколкото към този момент, качеството на потребител на топлинна енергия е
прехвърлено на трето за спора лице.
С оглед изложеното исковата претенция за цена на топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.12.2020 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, съдът
приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главния иск и предвид
правилото на чл. 119 ГПК, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 313,13 лв. за периода
от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена
на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата
се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което претендираното за месец ноември 2020 година месечно
задължение, включено в исковия период – това за м.11. 2020 г. се счита за възникнало на
31.11.2020 г., поради което то също е обхванато от изтекла погасителна давност.
4
С оглед изложеното искът за главница за цена на услугата за дялово разпределение
също следва да бъде отхвърлен.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главния иск и предвид
правилото на чл. 119 ГПК, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение
за забава върху задължението за дялово разпределение в размер на 0,66 лв. за периода от
15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски в случая има само ответника. Такива
обаче той не претендира, поради което и съдът не следва да му присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу С. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. "20-ти април" 27, вт. 6, ап. 22, установителни искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено между страните че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 739,76 лв., от които 423,88 лв. – главница, незаплатена топлинна енергия за обект с
абонатен № 11194, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „20-ти април“ №
27, втори 6-ти, ап. 22, за периода м.05.2020г. – м. 12.2020г., ведно със законна лихва от
15.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 313,13 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 07.12.2023 г., 2.09 лв. – дялово разпределение за периода 01.11.2020г. –
31.11.2020г., ведно със законна лихва от 15.12.2023 г до окончателно изплащане на сумата
и0,66 – мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. - 07.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69289/2023г., по
описа на СРС, 65-ти състав, като погасени по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5