Р Е Ш Е Н И Е
№ 2834, 05.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.06.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11299 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, *****,
твърди, че А.М.М. фигурира в базата данни на дружеството като потребител с № **********,
в качеството й на собственик на водоснабден обект, находящ се в *****, както и
че за периода 09.03.2016 г. – 09.03.2018 г. ищецът е извършил услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за посочения водоснабден
обект на обща стойност 477.75 лв., цените на които не са заплатени, поради
което той дължи и обезщетения за забава в общ размер на 31.59 лв. за периода
31.05.2016 г. - 28.02.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5347 по описа
на Районен съд - Пловдив, ІV бр. с. за
2018 година, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е
предявило настоящата искова молба, с
която моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5347/2018 г. в съда – 02.04.2018 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски за заплатена по настоящото производство държавна
такса, а също и на разноските, направени по заповедното производство.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът А.М.М. с ЕГН **********,***, не е депозирал
отговор на исковата молба, но в първото по делото открито съдебно заседание
признава, че той и членовете на семейството му живеят в имота, който е
наследствен и потребяват вода, като вече е монтиран и водомер за отчет на потреблението,
като в хода на производството е сключил с ищеца и извънсъдебно споразумение за
разсрочване на процесните задължения.
Продължение
на решение по гр. д. № 11299/18 г. на РСПд – стр. 2/4
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанието
на ответника намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5347 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г. на 04.04.2018 г. е издадена
Заповед № ******за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено А.М. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата от 477.75
лв. – неплатени задължения за консумирана питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в *******, за периода 09.03.2016 г. – 09.03.2018 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 5347/18 г. в съда - 02.04.2018 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 31.59 лв. – обезщетение за забава от 31.05.2016 г. до 28.02.2018
г.; сумата от 25 лв. държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита
от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание в срок
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
„Потребители” по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2 Допълнителни разпоредби Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004
г./ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.” Съобразно чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ отношенията между „В и К”
ЕООД и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги
на територията обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия, в
които - чл. 33, ал. 2 от действащите Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
П. /наричани накратко по-долу в настоящото изложение ОУ/, одобрени от ДКЕВР с
Решение № **** г., е предвидено задължение за потребителите да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране /заверен препис на общите условия е приет като доказателство по
делото, като те са достъпни и на електронната страница на дружеството в
интернет – www.vik.bg/.
Ответникът не оспорва, че посоченият в исковата молба
недвижим имот, находящ се в ***** е водоснабден и е придобит от него по
наследство, с оглед на което като собственик на този недвижим имот по силата на
цитираните в предходния абзац правни норми и договорни клаузи настоящият състав
приема, че през исковия период е имал качеството на потребител на
предоставяните от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
Продължение на решение по гр. д. № 11299/18 г.
на РСПд – стр. 3/4
ЕООД В и К услуги, а от тук и че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ дължи
заплащането на цените на предоставените от дружеството услуги за водоснабдения
имот.
Съобразно направения по делото опис на фактури за времето
от 09.03.2016 г. до 09.03.2018 г. дружеството е издало 28 фактури, по които е
фактурирало вземания от абонат № ********** за периода 03.02.2016 г. – 06.03.2018
г., възлизащи на 477.75 лв., за плащането на които цени в срока по чл. 33, ал.
2 от ОУ по делото на се ангажирани доказателства. А съгласно чл. 44 от ОУ,
предвиждащ, че : „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.”, като на това
основание по партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава за
периода 31.05.2016 г. – 28.02.2018 г. в общ размер на 31.59 лв.
За плащането на тези суми на осем вноски в срок до
11.09.2019 г. ответникът се е задължил посредством сключено между него и ищеца
в хода на производството - на 11.02.2019 г., Споразумение за разсрочване на
задължение № *******, заверен препис на което е приет като доказателство и не е
оспорен.
Изхождайки от предмета на споразумението, а именно –
уреждане на отношенията между страните във връзка с погасяване на незаплатените
от ответника цени на потребени от него В и К услуги в имот, находящ се в *****,
за периода 09.03.2016 г. – 09.03.2018 г., както и на начислените му обезщетения
за забава, настоящият състав приема, че то има характеристиките на спогодба по
смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД, която освен декларативно има и преобразуващо
действие. Със сключването му съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД страните са били
обвързани от споразумението, то е породило целените с него и разпоредени от чл.
365 ЗЗД правни последици – уреждане на горните отношения, които са и предмет на
делото, с цел да се избегнат бъдещи спорове между тях във връзка със същите.
Посредством споразумението страните са подновили задължението, като са
уговорили нови срокове за плащане, като то съставлява и доказателство за
съществуването на процесните задължения, с оглед на което и предвид направените
от ответника признания предявените установителни искове за процесните вземания
като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв. разноски
за заплатена по производството държавна такса.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 75
лв.
По изложените мотиви съдът:
Продължение
на решение по гр. д. № 11299/18 г. на РСПд – стр. 4/4
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.М. с ЕГН **********,***,
дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***** : сумата от 477.75 лв.
/четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща сбор на цени на извършени за периода 09.03.2016 г. – 09.03.2018
г. услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за водоснабден
обект, находящ се в ******, ведно със законната лихва от 02.04.2018 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 31.59 лв. /тридесет и един лева и петдесет
и девет стотинки/ – обезщетения за забава за периода 31.05.2016 г. – 28.02.2018
г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № ***** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5347 по описа на
Районен съд - Пловдив, ІV гр. с. за 2018 година.
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН **********,***, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ******* : сумата от 75 лв. /седемдесет
и пет лева / разноски за заплатена по производството по гр. д. № 11299 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. държавна такса и сумата от 75
лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по производството по ч. гр. д. № 5347 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV
гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. БУКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.