Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1230
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694 ТЗ.
Ищецът Н.А.ЗА П.предявява
срещу „С.Б.“ АД иск за установяване съществуването на предявени и неприети в
производството по несъстоятелност на ответника - т.д. № 7126/2013 г. на СГС, ТО, 8 състав публични
вземания в общ размер на 1088.25 лева, от които 858.83 лева главници и 229.42
лева лихви, начислени до 16.11.2017 г., както и законната лихва, начислена
върху главниците след същата дата до окончателното им погасяване. Сочи, че
основание за възникване на тези публични вземания е годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2215И0052494 за 2014 г., подадена от ответника, а
именно: представителни разходи в общ размер на 637.33 лева, от които 485.41
лева главница и 151.92 лева лихва, начислена до 30.04.2018 г.; разходи върху превозни
средства в общ размер на 427.27 лева, от които 325.42 лева главница и 101.85
лева лихва, начислена до 30.04.2018 г. и социални разходи в общ размер на 63.02
лева, от които 48 лева главница и 15.02 лева лихва. Посочва, че предмет на
ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г. е установяване на
задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г.,
но не и за установяване на други видове данъци по ЗКПО. Претендира направените по
делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба е връчена на
ответника „С.Б.“ АД по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, като по делото не е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът не взема
становище по предявения иск и събраните доказателства и в хода на съдебното
производство.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „С.Б.“ АД – Р.Т., не подава отговор на исковата молба и
не взема становище по предявения иск в хода на производството.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Ищецът Н.А.ЗА П.предявява срещу „С.Б.“ АД иск за установяване на съществуването на предявени и неприети в производството по несъстоятелност по т.д. № 7126/2013 г. на СГС, ТО, 8 състав срещу ответника публични вземания в общ размер на 1088.25 лева, от които 858.83 лева
главници и 229.42 лева лихви, начислени до 16.11.2017 г., както и законната
лихва, начислена върху главниците след същата дата до окончателното им
погасяване. Предявеният иск e процесуално
допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция,
искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по
предявяване на вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно
основание чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет
на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено
вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не
на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от
кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен интерес
от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се
приеме за установено по отношение на участващите в производството по
несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че
притежава вземане в размера на претендираните от него суми.
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи
съществуването на всички обстоятелства, от които произтича претендираното
вземане, включително, че са спазени правилата, установени в закона относно
предявяването на процесните вземания. В случая не съществува спор относно
обстоятелството, че процесните вземания са предявени в установените в
Търговския закон срокове и са включени в изготвен от синдика списък на неприети
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 01.03.2018
г. Видно от молба за предявяване на
вземания, подадена от ищеца в производсвото по несъстоятелност на длъжника и
приложената към нея справка – неразделна част от молбата, се предявяват
публични вземания, сред които и тези годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2215И0052494 за 2014 г., на обща стойност от 1976.05 лева, в това
число главница от 1559.46 лева и лихва до 19.10.2017 г. в размер на 404.46 и след 19.10.2017 г. до 16.11.2017 г. в
размер на 12.13 лева.
Видно от изготвена от служители на ищеца справка, публичните
задължения, отразени в данъчно-осигурителна сметка, които не са включени в
ревизионен акт № 22002216007725-091-001/28.06.2017 г. по годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2215И0052494 за 2014 г. са, както следва:
корпоративен данък в общ размер на 919.91 лева, в това число главница от 700.63
лева и лихва от 219.28 лева към 30.04.2018 г.; представителни разходи в общ
размер на 637.33 лева, в това число главница от 485.41 лева и лихва от 151.92
лева към 30.04.2018 г.; разходи за превозни средства в общ размер на 427.27
лева, в това число главница от 325.42 лева и лихва от 101.85 лева към
30.04.2018 г. и социални разходи в общ размер на 63.02 лева, в това число
главница от 48 лева и лихва от 15.02 лева към 30.04.2018 г.
От
приетото, като неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява, че с годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
2215И0052494 за 2014 г. са установени публични вземания за данък за
представителни разходи по чл. 204, т. 1
от ЗКПО в размер на 485.41 лева; за данък за социални разходи, предоставени в
натура по чл. 204, т. 2 от ЗКПО в размер на 48 лева и данък за разходи, свързани
с експлоатация на превозни средства по чл. 204, т. 3 от ЗКПО в размер на 325.42
лева. Размерът на дължимата законна лихва върху така установените данъци за
периода от 01.04.2015 г. до 19.10.2017 г. е, съответно 125.89 лева; 12.44 лева и
84.39 лева. Размерът на дължимата законна лихва върху така установените данъци
за периода от 20.10.2017 г. до 16.11.2017 г. е, съответно 3.78 лева; 0.37 лева
и 2.53 лева. Вещото лице изчислява и дължимата законна лихва върху тези
публични вземания за период от 01.04.2015 г., съответно до датата на исковата
молба и до датата на изготвяне на експертизата.
В ревизионен акт от 28.06.2017 г.,
съставен на длъжника, е посочено, че дължимият корпоративен данък за 2014 г. в
размер на 700.63 лева е платен.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема, че се
установява наличието на процесните вземания в полза на ищеца. От заключението
на вещото лице се установява, че предявените от кредитора в производството по
несъстоятелност вземания по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.
№ 2215И0052494 за 2014 г., на обща стойност от 1976.05 лева, в това число
главница от 1559.46 лева и лихва до 16.11.2017 г. в размер на 416.59 лева
включват освен начисления данък върху печалбата и данъка върху разходите по чл.
1, т. 5 вр. чл. 204 от ЗКПО. Установения с декларацията данък върху тези
разходи възлиза на общо 858.38 лева главница и 229.40 лева лихви, начислени до
16.11.2017 г. Видно от съдържанието на ревизионния акт от 28.06.2017 г.,
длъжникът е платил единствено установения с декларацията по чл. 92 от ЗКПО за
2014 г. данък върху печалбата, но не и останалите установени с декларацията
данъци върху разходите по чл. 204 от ЗКПО.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените
в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон.
Този закон в случая е Законът за лихвите
върху данъците, таксите и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, нормата на чл. 1, ал. 1 от който предвижда, че неплатените в сроковете за доброволно
плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси,
отчисления от печалби, вноски към бюджета и др. държавни вземания от подобен
характер се събират със законната лихва. Съгласно чл.
616, ал. 1 от ТЗ, масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на
всички кредитори, като съгласно ал. 2 от с. з., вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху
необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, се
удовлетворява след пълно удовлетворяване на останалите кредиторите. Затова и предвид обстоятелството, че
предмет на иска по чл. 694 от ТЗ може да бъде единствено вземане, идентично с
предявеното в производството по несъстоятелност такова /като основание, размер
и период на начисляване на лихвата/, Съдът в настоящето производство не може да
се произнеся и определя размер на законната лихва за период, следващ този на
предявените вземания за лихва в производството по несъстоятелност. Конкретният
размер на дължимата след откриване на производството по несъстоятелност законна
лихва върху приетите публични вземания за главниците следва да се изчисли към момента на изготвяне на сметката
за разпределение.
Предвид
изложеното, Съдът намира предявеният установителен иск за публични вземания в общ размер на 1088.23 лева, от
които 858.83 лева главници и 229.40 лева лихви, начислени до 16.11.2017 г. за основателен и доказан, поради което същият следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата за производството по делото
държавна такса в размер на 10.88 лв.
Искането на ищеца
за присъждане на разноски
и юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „С.Б.“ АД /н/, ********, със седалище и адрес на
управление:***, съществуването на публични вземания, установени с годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
2215И0052494 за 2014 г., както следва: данък за представителни разходи по чл. 204, т. 1 от ЗКПО в размер на 485.41 лева; законна лихва върху
главницата от 485.41 лева за периода от 01.04.2015 г. до 19.10.2017 г. в размер
на 125.89 лева; законна лихва върху
главницата от 485.41 лева за периода от 20.10.2017 г. до 16.11.2017 г. в размер
на 3.78 лева; данък за социални разходи, предоставени в
натура по чл. 204, т. 2 от ЗКПО в размер на 48 лева; законна лихва върху
главницата от 48 лева за периода от 01.04.2015 г. до 19.10.2017 г. в размер на 12.44 лева; законна лихва върху
главницата от 48 лева за периода от 20.10.2017 г. до 16.11.2017 г. в размер на 0.37 лева; данък за разходи, свързани с
експлоатация на превозни средства по чл. 204, т. 3 от ЗКПО /редакцията ДВ, бр.
108/2008 г./ в размер на 325.42 лева; законна
лихва върху главницата от 325.42 лева за периода от 01.04.2015 г. до 19.10.2017
г. в размер на 84.39 лева и законна
лихва върху главницата от 325.42 лева за периода от 20.10.2017 г. до 16.11.2017
г. в размер на 2.53 лева.
ОСЪЖДА „С.Б.“ АД /н/, ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл.
694, ал. 7 ТЗ, по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за производството по делото в размер на 10.88 лв.
ОСЪЖДА „С.Б.“ АД /н/, ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, бул.
„********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, разноски в размер на 300
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: