Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.С.,
………..2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав, в публично заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Марина Косачева, и с участието на
прокурора Красимир Кирилов, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД №5743/2017г., и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С присъда от 06.03.2017 г. Софийски районен съд, 18-ти
състав, по НОХД № **48 по описа за 20** г. на същия съд е признал подсъдимия П.В.И.
за виновен в това, че в периода от
11.03.2013 г. до 12.04.2013 г., в гр. София, ж. к. „Банишора”, на различни
места, при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, отнел чужди движими вещи – златни обици на обща
стойност 775.00 лева, с намерение противозаконно да го присвои, от владението
на К.Л.Д., П.С.К.и Р.С.Т., като е употребил за това сила, както следва:
а) на 11.03.2013 г., около 18:15 часа, в гр. София, ж.
к. „Банишора”, на бул. „Княгиня Мария Луиза”, пред сградата на 7-ма
поликлиника, отнел чужди движими вещи — чифт златни обици, ** карата, с тегло 5
грама, с цена за грам 50 лева, на обща стойност 250 лева, от владението на К.Л.Д.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
издърпал с двете си ръце обиците от двете уши на Делчева;
б) на 21.03.2013 г., около 18:15 часа, в гр. София, ж.
к. „Банишора”, на ул. „Кавала”, в близост до ** СОУ, отнел чужда движима вещ – един брой златна обица от 18 карата, с тегло 5
грама, с цена за грам 65 лева, на обща стойност 325 лева, от владението на Пепа
Спасова Кръстева, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за
това сила - нанесъл удар с длан в областта на дясното ухо на Кръстева и с ръка
откъснал златната обица от дясното ухо на Кръстева;
в) на 12.04.2013 г., около 16:40 часа, в гр. София, ж.
к. „Банишора”, на ул. „Кавала”, между магазин „Хран Комерс” и **-то СОУ, отнел
чужди движими вещи чифт обици от бяло и жълто злато, в кръгла форма, около 4
грама, с цена за грам 50 лева, на обща стойност 200 лева, от владението на Р.С.Т.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – откъснал
обиците от двете уши на пострадалата Т. – престъпление по чл. 198, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, поради което го осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от 4 /четири/ години при първоначален строг режим на изтърпяване.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски.
С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на гражданския ищец – Р.С.Т.,
сумата от 200 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от
гореописаното деяние, извършено по отношение на Т., сумата от 300 лева – разноски
по делото за възнаграждение на повереник (адв. Н.А.).
Със същата присъда подс. П.И. в осъден
да заплати в полза на бюджета на Софийския районен съд сумата от 50 лева – държавна
такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от
защитника на подсъдимия И. – адв. К., в която се излагат съображения, според
които постановената присъда е неправилна, непочиваща на събраните по делото
доказателства, поради което последната следва да бъде отменена. Навеждат се
доводи, че в хода на съдебното следствие са разпитани свидетели, от показанията
на които не се установява, че подсъдимият е съпричастен към процесното
престъпление. Според защитата лицата, явяващи се потърпевши от деянието, също
не са категорични, относно обстоятелството дали именно подс. И. е осъществил
нападението срещу тях, а от друга страна, от показанията на колегите на
подсъдимото лице се установява, че по време на инцидента последният е бил на
място различно от споменатото в обвинителния акт, където е осъществявал
общественополезен труд. В постъпилото по делото допълнение се излагат
твърдения, че следва да се кредитират показанията на свидетелитеВ.И. и И.Илиев,
независимо от съществуващата родствена връзкаа между първия и подсъдимото лице,
доколкото показанията им са логични и последователни относно обстоятелството,
че подсъдимият е бил с тях на работни обекти към момента на извършване на
описаното в обвинителния акт престъпно посегателство. Твърди се, че са
опорочени и извършените от страна на свидетелките, станали потърпевши на
инкриминираното деяние разпознавания, доколкото са извършени в нарушение на чл.
171, ал.2 от НПК. Моли се съда да вземе предвид и факта, че подсъдимият И.
категоричо отрича да е извършил инкриминираните в обвиненето деяния. С
въззивната жалба и постъпилото към нея допълнение се отправя искане обжалваната
присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимото лице
да бъде оправдано.
С жалбата и допълнението към нея не се иска събиране
на доказателства.
В производството пред въззивния съд представителят на
СГП счита, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния акт.
Излага твърдения, че в мотивите към присъдата контролираният съд е изложил
подробни съображения, защо е признал подсъдимият за виновен в извършване на
описаното в обвинителния акт престъпно посегателство и защо му е наложил такова
наказание. Моли присъдата да бъде изцяло потвърдена.
Защитникът на подсъдимия И. – адв. К. поддържа
жалбата. Излага становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Твърди се, че в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства в
подкрепа на твърдението, че подсъдимият е автор на инкриминираните деяния. Моли
съда подзащитнният ѝ да бъде оправдан.
Повереникт на частния обвинител и граждански ищец Р.Т.
– адв. А. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Намира обжалваната присъда за законосъобразна, доколкото по
делото са събрани безспорни доказателства, които установяват по един
категоричен начин, че подсъдимият е извършител на деянията, за които е обеинен.
По отношение на наложеното наказание изразява становище, че последното е
справедливо, като моли присъдата да бъде оставена в сила.
Подсъдимият И. в правото си на лична защита и в
предоставената му възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
В пределите на правомощията си по чл. 3**, ал. 1 НПК
въззивната инстанция констатира, че при разглеждането на делото контролираният съд
е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Поради това обжалваната
присъда следва да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
При внимателен прочит на приобщената по делото писмена
документация настоящият състав установи, че е налице една от хипотезите на чл.
348, ал. 3 от НПК – в хода на съдебното производство е допуснато нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия П.И., което е отстранимо единствено и само от първоинстанционния съд.
Констатираното от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните
права се изразява в това, че съдът е дал ход на делото и е събрал доказателства
в отсъствието на подсъдимото лице по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК,
независимо, че предпоставките за това не са били на лице, като по този начин на
подсъдимия И. е отнето правото му на лично участие във воденото срещу него
наказателно производство, а това право е основополагащ принцип на справедливия
процес срещу едно лице, закрепен в чл. 15 и чл. 55 от НПК.
Задочното производство е изключение от основния
принцип за непосредствено участие на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния
процес. Поради тази причина законодателят е посочил изчерпателно необходимите
изисквания, при наличието на които е възможно неприсъствено образуване и
движение на наказателното производство. Спазването на тези изисквания е
абсолютно необходимо условие за валидността на извършените процесуално
следствени действия и постановените въз основа на тях прокурорски и съдебни
актове.
В тази връзка следва да се акцентира и
на константната практика на Европейския съд по правата на човека по прилагането
на чл. 6 от КЗПЧОС, очертаваща че задочното производство е търпимо само в
процесуална ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да
се защитава сам, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не са
доказани в конкретния казус.
В настоящия случай видно от материалите по делото на
13.10.20** г. подсъдимото лице, след като е обявен за издирване във връзка с
„установяване на адрес“ е бил намерен от служители на 06 РУ – СДВР, като му
била връчена призовка за явяване в открито съдебно заседание на 11.12.20** г. с
приложение разпореждане за насрочване на делото и препис от обвинителен акт,
като му е било е снето писмено обяснение, в което последният е посочил, че от
около две години не живее на адрес в кв.
„**********, гр. София, а живее на адрес в гр. София, ж.к. „*********заедно
със своите родители. В процесното обяснения подсъдимият е посочил като лице за
контакт – адвокат А.Д., с адрес – гр. София, ж.к. „*********, и тел. *********Видно
от протокола за провелото се открито съдебно заседание на 11.12.20** г.
подсъдимият не се е явил в съда, като законосъобразно на основание чл. 66, ал. 4
от НПК първоинстанционният съд е изменил наложената му мярка за неотклонение
„подписка“ в „гаранция в пари“ в размер на 300.00 лева, като е постановил
подсъдимият да се доведе принудително отново от адрес гр. София, кв. „**********, в резултат на което по делото е
получена докладна записка от служител на ГДО – МП, видно от която подсъдимото
лице не е открито на адреса.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2015 г. след
проверка на самоличността на явилите се по делото участници,
първоинстанционният съд отново е констатирал, че не се явява подсъдимият П.И.,
като постановеното по отношение на него принудително довеждане не е изпълнено.
В тази връзка е докладвал постъпила докладна записка от служител на ГДО – МП,
видно от която подсъдимото лице не е открито на адреса (гр. София, ж.к. „*********),
а от съсед са получени данни, че последният не знае подсъдимият И. да е живял
на адреса, а съгласно получени данни от районния инспектор на квартала, лицето
преди около три години е било само адресно регистрирано на съответния адрес,
както и постъпилата по делото докладна записка от служител на 05-то РУ – СДВР,
от която е видно, че адресът е посетен на 29.01.2015 г. около 15.35 ч., но
лицето не е установено, като при проведен разговор с Д.Х., последният е заявил,
че стопанисва апартамента, но не познава такова лице. В резултат на докладваните
сведения съдът след като е взел предвид, че макар за процесното съдебно
заседание, подсъдимият да не е бил търсен на посочения от него на досъдебното
производство адрес – гр. София, Център за временно настаняване – кв. „Захарна
фабрика”, доколкото при опит да бъде призован на това място за предходно
съдебно заседание, е получена докладна записка от служител на МВР, че по данни
на директорката на дома, лицето не живее там от месец юни 20** г., а от друга
страна, е установено, че подсъдимият не живее и на другия посочен от него (адрес
гр. София, ж.к. „*********) и след направена преценка, че неявяването на
подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, е
постановил делото да се разгледа при условията на т. нар. задочно производство
на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, пр. 2 от НПК (доколкото подсъдимият е
променил адреса си без да уведоми за това съответния орган на наказателното
производство).
В провелото се съдебното заседание на посочената дата
(16.03.2015 г.) съдът е дал ход и на съдебното следствие, като са били събирани
доказателства – разпитвани са голяма част от свидетелите, които са депозирали
показания срещу подсъдимото лице. В заключение в протокола от провелото се
съдебно заседание, съдът е постановил подсъдимият П.И. да се доведе
принудително за следващото съдебно заседание, като е обявил последния за
общодържавно издирване и е изменил наложената му мярката за неотклонение
„гаранция”, в „задържане под стража”.
В следващото
провело се съдебно заседание на 11.06.2015 г. подс. П.И. се е явил пред съда,
като видно от протокола, последният е бил доведен от затвора в гр. София. В
резултат на появата на подсъдимото лице съдът му е разяснил правата по чл. 55,
чл. 94, ал. 1, т. 9, чл. 277, ал. 2, чл. 294 и чл. 299, както и възможността за
разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК, но само при условията на чл.
371, т. 1 от НПК и по реда на чл. 29 от НПК. В тази връзка от страна на защитата на подсъдимия е направено искане
определението, с което е даден ход на съдебното следствие, да бъде отменено, доколкото
подсъдимият вече е открит, като делото да бъде разгледано по реда на чл. 27,
чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът с определение е оставил без уважение искането за
отмяна на определението, с което в постановено разглеждане на делото по общия
ред в условията на задочно производство и е даден ход на съдебното следствие,
респективно искането за провеждане на предварително изслушване по реда на чл.
371, т. 2 от НПК. Като аргументи за това съдът е посочил, че това, че дадени
процесуални действия са били извършени в отсъствие на подсъдимия не означава,
че същите следва да бъдат повтаряни, доколкото извършването им е било
законосъобразно (изложени са били подробни мотиви при даване ход на делото в
условията на тъй нареченото „задочно производство). Отделно от това
първоинстанционният съд е посочил, че по отношение на искането на защитата на
подсъдимия за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 е обвързан от
задължителните указания по т. 3 на тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно които след започване на съдебното следствие по общия ред
е недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл.
373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК. След като исканията на защитата са били
оставени без уважение, съдът е продължил разглеждане на делото по общия ред,
като производството е завършило с осъдителна присъда – предмет на настоящия
въззивен контрол.
С оглед изложената фактология въззивната инстанция
намира, че видно от материалите по делото се установява, че в разглеждания
случай предпоставките за провеждане на задочно наказателно производство по реда
на член 269, ал. 3, т. 1 НПК, не са били налице, въпреки това съдът е ход на
делото и
на съдебното
следствие в отсъствието на подсъдимото лице.
Това е така, тъй като подс. И. не е бил редовно
призован за насроченото за 16.03.20** г. съдебно заседание (в което е дадено
ход на делото при условията на задочно производство), като неоткриването му на
известния на съда адрес, по отношение на който подсъдимото лице е дал сведение,
че не обитава от две години (л.44 от СП пред първоинстанционния съд), не е достатъчно
основание да се приеме, че са изпълнени предпоставките на член 269, ал. 3, т. 1
НПК, за да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Според константната практика на съдилищата
на ВКС
(решение № 607 от
22.12.2008 г. по н. д. № 646/2008 г., І н. о.) и Европейския съд на правата на човека към задочно
производство може да се пристъпи само при събиране на данни за несъмнен отказ
на подсъдимия да участва в процеса или в случаите на бягство от правосъдието.
Такива данни по конкретното дело липсват, като ненамирането на подсъдимия на
известния на съда адрес не е достатъчно основание да се приеме, че той е
демонстрирал отказ от правото си на лично участие в съдебната фаза или че е
осъществил бягство от правосъдието.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е
продължил да призовава лицето на адрес, на който последният категорично е
заявил, че не живее, като не е положил усИ.и не е предприел мерки за призоваване
на подсъдимото лице на адреса, по отношения на който подсъдимото лице е дал
сведения, че обитава заедно с родителите си – гр. София, ж.к. „*********макар последният да е посочен видимо непълно. Контролираният съд не е
положил усИ.и да призове подсъдимият чрез посоченото от него лице за контакт – адвокат
А.Д. в гр. София, ж.к. *********, с тел. *********С оглед горните съображения
въззивният съдебен състав не може да сподели изводите на първата инстанция, че са
били налице предпоставките за приложение на чл. 269, ал. 3, т. 1, пр. 2 от НПК,
доколкото подсъдимият е променил адреса си без да уведоми за това съответния
орган на наказателното производство.
Постановявайки определение, с което е дал ход на делото
в отсъстието на подсъдимото лице, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК,
първоинстанционният съд не е отчел наложилата се през последните години практика
на ВКС (в този смисъл Решение № 423 от 18.11.2009 г. по н. д. № 445/2009 г., Н.
К., ІІ Н. О.) даваща различна интерпретация на основанията за провеждане на
задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Съгласно процесната
практика първата хипотеза за провеждане на задочно производство (ненамиране на
обвиняемия на посочения от него адрес или промяна на този адрес без да са
уведомени съответните органи – чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК), която хипотеза
първоинстанционният съд е приел, че е налице и в конкретния случай, изисква
„щателно издирване” на местоживеенето на подсъдимия и не може да се приложи
като самостоятелно основание без такова издирване да е било проведено. Това е
така доколкото неоткриването на обвиняемия/подсъдимия на посочения от него
адрес, респ. промяната на този адрес без да са уведомени съответните органи,
като фактически резултат е равнозначно именно на „неизвестно местоживеене в
страната”, като в този смисъл, налага щателно издирване (съгласно 269, ал. 3,
т. 2 от НПК). В конкретния случай такова издирване не е било извършено. Видно
от приобщената
по делото писмена документация, преди преминаване към разглеждане на делото при
условията на задочно производство не са изискани и предоставени справки от
съответните държавни органи, съдържащи официална информация за промени в
адресната регистрация на подсъдимия, за задържането му в следствените арести и в
местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода, за реализирани от него
задгранични пътувания, като лицето е било обявено за общодържавно издирване по
надлежния ред, едва след като ход на делото е бил даден в негово отсъствие.
При очертаните сериозни пропуски в процесуалната
дейност на първоинстанционния съд и при липса на убедителни доказателства, че подсъдимият
се е отклонил от посочения от него адрес без да уведоми съответния орган (с
оглед наличното по делото сведение от подсъдимия – л. 44 от СП) на 16.03.20**
г. е даден ход на съдебното производство по НОХД №**48/20** г., при условията
на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, в отсъствие на подсъдимия.
Като резултат на допуснатите пропуски в процесуалната
дейност на съда по призоваване на подсъдимия, последният се е явил на провелото
се открито съдебно заседание на 11.06.2015 г. (доведен от Затвора – гр. София),
след като е бил обявен за общодържавно издирване и е била изменена наложената
му мярката за неотклонение от „гаранция”, в „задържане под стража”, като видно
от постъпилото по делото писмо от МВР при СДВР на последният е била наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“, постановена по друго дело – НОХД № 9543/20** г. по описа на СРС, НО, 18
състав, като е бил задържан на 31.03.2015 г. от служители на 09 РУ – СДВР. В
хода на провелото се открито съдебно заседание, първоинсатанционният съд вместо
да отстрани допуснатото нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните правила на подсъдимото лице, като уважи искането
за отмяна на определението, с което е дал ход на съдебното следствие и са
извършени процесуално-следствени действия в отсъствието му, съдът е оставил
искането на защитата без уважение, като е продължил съдебното следствие със
събирането на останалите доказателства, а впоследствие е финализирал производството
с осъдителна присъда.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че на
делото е бил даден ход, като са били събрани доказателства в отсъствието на
подсъдимия И. без да са налице законовите предпоставки на чл. 269, ал. 3, т. 1
от НПК, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила,
гарантиращи правото на защита на подсъдимото лице. От друга страна,
констатираното нарушение не е било отстранено от съда при явяването на подсъдимия
в следващото открито съдебно заседание (като искането на защитата за отмяна на
определението, с което е дал ход на съдебното следствие и са извършени
процесуално-следствени действия в отсъствието на подсъдимото лице е било
оставено без уважение), като по този начин подсъдимият незаконосъобразно е бил
лишен от възможността производството де се развие по реда на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, респективно да се ползва от привилегията на
чл. 58а от НК при определяне на наказанието, поради което обжалваната присъда
следва да се отмени и делото да се върне на СРС за ново разглеждане.
Настоящата инстанция намира, че констатираните
съществени нарушения на процесуалните правила, водят до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, като атакуваната присъда страда от пороци, които не могат
да бъдат отстранени от въззивната инстанция, същите могат да се отстранят само
при ново разглеждане на делото. При констатирани подобни нарушения, настоящата
инстанция не е в състояние да проконтролира волята на районния съд и да прецени
правилността и обосноваността на постановената присъда, с оглед на което при
този изход на делото настоящият съдебен състав счита, че не следва да се
произнася по оплакванията, направени с жалбата по съществото на делото.
Предвид горното настоящата инстанция намира, че
атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на СРС за
отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал.
3, т. 1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 06.03.2017 г.,
постановена по НОХД № **48/20** г. на СРС, 18-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.