№ 524
гр. ****** , 08.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200604 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЯНК. П. П., с ЕГН- **********, с адрес: гр.
******, ул. „*******“ № 38, против Електронен фиш Серия К № 4524545 издаден
от ОД на МВР- ******, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
(сто) лева.
В подадената бланкетна жалба се твърди, че издаденият ЕФ е
незаконосъобразен, като не се излагат конкретни възражения. Не се прави искане
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище по
същество, в което са изложени аргументи в подкрепа на твърдението за
незаконосъобразност на ЕФ и искането за неговата отмяна. Не се прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
1
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по
същество, в което се обосновават доводи за законосъобразност на издадения ЕФ и
се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за процесуално
представителство.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 22.02.2021 г. в 17,43
часа, в обл. ******, на път І-8 км 196+400, с посока на движение от гр. Пловдив за
гр. ******, , е управлявал лек автомобил „*******“ с рег.№ *****, като се е
движил с 105 км/час при разрешена извън населено място скорост на движение от
90 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна радарна система
TFR1-M № 521 при отчетен толеранс от минус 3 %. Системата отчела движение
със скорост от 108 км/час, т.е. превишение на скоростта от 18 км/час, но от това
превишение са били извадени 3%, т.е. 3,24 км/ч, закръглено на 3 км/ч, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане
на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 15 км/ч. по този начин бил нарушен
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен лично на санкционираното лице на 22.03.2021 г., видно от
разписка на л.7 от делото. Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице
чрез АНО до съда, входирана в дирекцията на ОДМВР- ****** на 30.03.2021 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения
14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
2
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за
законосъобразност на санкционния акт, съдът намира, че ЕФ е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност,
съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра
на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Поради тази причина не споделя направеното в писменото становище
възражение за порочност на ЕФ, издаден в несъответствие на разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Съдът обаче счита, че при издаването на ЕФ е допуснато СПН, драстично
накърняващо правото на защита на санкционираното лице. Това е така, тъй като
видно от словесното описание на нарушението е, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС на посочените дата, час и място с превишена скорост, а именно
105 км/час при разрешена в извън населено място скорост от 90 км/час, т.е. с
превишение от 15 км/час, което било установено с цитираното техническо
средство и при отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост. При така
направените констатации става ясно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, която освен санкционна
норма, съдържа и състава на извършеното нарушение- водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място с превишение от 11 до 20 km/h.
Същевременно дадената в ЕФ правна квалификация на нарушението е по
чл.21 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба разписва,
че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
Така направеното описание на нарушението и дадената правна
3
квалификация лишават санкционираното лице, а и съдът от възможност да
разберат за какво точно нарушение е наказан жалбоподателя- дали за такова по
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП (в какъвто смисъл е словесното адм. обвинение) или по
чл.182 ал.4 от ЗДвП (каквато е дадената правна квалификация). Безспорно при
това положение е налице противоречие между словесно описание на нарушението
и дадената правна квалификация.
Освен това в словесното описание на нарушението не е посочено, че същото
е извършено повторно, още по малко обстоятелствата обуславящи признака
„повторност“ на извършеното нарушение съгласно легалната дефиниция дадена в
§6 т.33 от ДР на ЗДвП. Следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл.182 ал.4
от ЗДвП визира няколко хипотези и самото и съдържание сочи, че следва да бъде
направена привръзка с конкретно нарушената правна норма, каквато в ЕФ липсва.
При това положение не е налице и единство между описаното като
нарушение и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Практически в ЕФ е допуснато смесване на съставите на две
административни нарушения, а имено такова по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП и по
чл.182 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, при което жалбоподателят не може
коректно да разбере какво точно нарушение е извършил и за какво е
санкциониран, а от тук и да организира ефективно защита като оборва фактите,
очертаващи обективната или субективна съставомерност на вмененото му
нарушение, в какъвто смисъл е и едно от възраженията направени в депозираното
писмено становище на жалбоподателя. Само това е достатъчно, за да се отмени
обжалвания ЕФ, като съдът намира, че не е необходимо да обсъжда други доводи,
в това число и по същество.
Само за пълнота може да се посочи, че не е основателно възражението на
жалбоподателя, че нарушението било констатирано с технически негодно АТС.
Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.9)
е с изтекъл срок на валидност към датата на извършване на нарушението, това
обаче не прави автоматично използваното АТС технически негодно за използване.
Това е така, тъй като съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията (ЗИзм.),
когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип се считат за одобрен тип и те могат да бъздат използвани за контрол на
правилата за движение по пътищата, ако отговарят на изискванията на чл.43 от
4
ЗИзм. Използваната система в конкретния случай отговаря на тези изисквания,
тъй като същата е преминала периодична проверка на 20.11.2020 г. Съгласно чл.43
ал.1-ал.3 на ЗИзм. последваща проверка се извършва на средствата за измерване в
употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка., която се извършва
периодично или след ремонт на средствата за измерване и преди изтичането на
срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на
унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за
измерване.
Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Председателя на
ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет страницата на ДАМТН), обн. ДВ
бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е определена периодичност на
последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като по т. 31 е определен срок от една година по
отношение на средствата за измерване- скоростомери, какъвто е процесното
техническо средство. С оглед на посоченото по-горе, а именно че последната
периодична проверка е била извършена на използваното техническо средство- на
20.11.2020 г., а на последваща такава то подлежи на 20.11.2021 г., то няма спор, че
към датата на нарушението- 22.02.2021 г. използваното техническо средство е
било технически изправно и одобрен тип средство за измерване.
Следва да се посочи и това, че вмененото нарушение за извършено
повторно нарушение на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е останало недоказано от страна
на АНО, който не е ангажирал нито едно доказателство в тази насока. Единствено
от приетата по делото справка за нарушител/водач (л.11), се установява, че преди
издаване на процесния ЕФ, на жалбоподателя е бил санкциониран с друг ЕФ
издаден от ОДМВР- Пловдив- РУ Стамболийски за извършено нарушение на
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за който е отбелязано, че е влязъл в сила. Не ясно е обаче
кога е влязъл в сила този ЕФ и дали настоящето деяние за което е издаден
процесния ЕФ е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на този
предходен ЕФ, за да се прецени налице ли е признакът повторност. Освен тази
справка липсват каквито и да са доказателства за това, че жалбоподателят е
извършил същото такова нарушение по вид като процесното, още по-малко кога
го е извършил, с какъв акт е санкциониран, кога е влязъл в сила този акт. Не е
5
приложен към АНП заверен препис на предходния ЕФ с отбелязване на датата на
влизането му в сила.
Поради изложените съображения издаденият ЕФ е незаконосъобразен и
следва да се отмени. При този изход на делото неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- ******, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4524545 издаден от ОД на МВР-
******, с който на ЯНК. П. П., с ЕГН- **********, с адрес: гр. ******, ул.
„*******“ № 38, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева,
като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на АНО, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. ****** в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
6