РЕШЕНИЕ
№ 2506
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Ж. Б. С. срещу Българската Държава, представлявана
от *** ***, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 3903.17 лева – главница/начислена и
изплатена издръжка за минал период/, 5 лева – допълнителни разноски, които вземания са
предмет на принудително изпълнение по ***, образувано по изпълнителен лист от
10.11.2005 г., издаден по гр.д. № 222/2003 г. и изпълнителен лист от 11.05.2006 г., издаден
по гр.д. № 3351/2005 г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влезли в сила решения по гр.д. №
222/2003 г. и по гр.д № 3351/2005 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу ищецът са
издадени два изпълнителни листове в полза на неговите деца за присъдени издръжки. Въз
основа на изпълнителните листа е образувано ***. В хода на *** производство *** е
поискала от държавата тя да изплаща присъдената срещу ищеца издръжка, съгласно
Наредбата за заплащане от държавата на присъдена издръжка. Твърди се, че на 31.03.2009 г.
по указание на *** е заплатила издръжка по *** дело за минал период в размер на 3903.17
лева. Твърди се, че след дата на плащане не са предприети други действия от страна на
Държавата. С разпореждане от 19.08.2020 г. на *** Държавата е конституирана като
присъединен по право взискател за частно държавно вземане, платена издръжка, по делото
на основание чл.152, ал.7 СК, вр. с чл. 14, ал.1 и ал.2 от цитираната по –горе Наредба.
Счита, че вземането на държавата за платената издръжка е погасено по давност. Същото е
станало изискуемо към момента на плащане на 31.03.2009 г. като давността е настъпила на
31.03.2014 г. с изтичане на предвидения в чл.110 ГПК 5-годишен давностен срок, който не е
спиран или прекъсван.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита иска за недопустим,
доколкото за ищеца липсвал правен интерес от водене на делото, тъй като *** дело,
образувано по процесния изпълнителен лист е прекратено по право, по силата на чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК. Наред с това счита, че искът е неоснователен доколкото не е изтекла
предвидената в закона давност, по *** дело били извършвани множество изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на давността. Счита, че до постановяване на ТР от 2015 г. е
било Приложимо ППВС 3/1980 г., според което в *** давност не тече. Иска се прекратяване
на делото като недопустимо, евентуално отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По възражението на ответника, че искът е недопустим, поради липса на интерес,
съдът счита, че какъв е интереса от завеждане на иск зависи от твърденията на ищеца. В
случая ищецът твърди, че спрямо него има образувано, висящо *** дело за процесните
вземания, което обуславя интереса му от предявяване на иска. Още повече сам ответникът
твърди, че по *** дело, макар и при настъпила перемпция продължават да се извършват
изпълнителни действия.
С оглед изложеното съдът намира възражението на ответника за недопустимост на
иска за неоснователно, а дали е настъпила перемпция или не, това ще се установява по
същество на делото, с крайния съдебен акт.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
С Определение от 26.08.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че въз
основа на влезли в сила решения по гр.д. № 222/2003 г. и по гр.д № 3351/2005 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, срещу ищецът са издадени два изпълнителни листове в полза на
неговите деца за присъдени издръжки, както и че въз основа на изпълнителните листове е
образувано ***, че в хода на *** производство *** е поискала от държавата тя да изплаща
присъдената срещу ищеца издръжка, съгласно Наредбата за заплащане от държавата на
присъдена издръжка, както и, че на 31.03.2009 г. по указание на *** е заплатила издръжка
по *** дело за минал период в размер на 3903.17 лева, както и, че с разпореждане от
19.08.2020 г. на ***, Държавата е конституирана като присъединен по право взискател за
частно държавно вземане, платена издръжка, по делото на основание чл.152, ал.7 СК, вр. с
чл. 14, ал.1 и ал.2 от цитираната по –горе Наредба.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на посочените вземания и от кога същата тече.
В случая е приложимата обща 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, доколкото не са
налице някои от изключенията, предвидени в чл.111 ЗЗД. Давността започва да тече от
настъпване на изискуемостта на вземането, съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД.
2
Изискуемостта на вземането на платилата издръжка държава е от датата на плащане,
съгласно чл. 152, ал.6 СК.
В случая безспорно, че издръжката е платена от името на Държавата на 31.03.2009 г.,
от тази датата настъпва изискуемостта на задължението на ищеца – длъжник да възстанови
на държавата платената от нея издръжка.
Видно от писмо на Община Пловдив от 17.08.2020 г. /л.212/, същата уведомява ДСИ
при РС – Пловдив, че е заплатила издръжка по процесния изпълнителен лист в размер на
3903.17 лева на дата 31.03.2009 г.
С разпореждане на *** от 19.08.2020 г. Държавата е конституирана като взискател по
***.
За периода от 31.03.2009 г. до 19.08.2020 г. ответникът не доказа, че настъпили
обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността за вземането й
срещу ищеца – длъжник по *** в този период не са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия по ***.
Действително съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в ***
производство давност не тече. В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от
момента на постановяването си и по висящи *** производства.
В случая не се установява от 31.03.2009 г., от която датата съдът приема, че
Държавата е присъединен по право взискател по *** дело, поради плащане на издръжката,
да са извършвани изпълнителни действия по ***, поради което е настъпила перемпция на
01.04.2011 г. и изп.дело е прекратено по право. От тази дата, доколкото няма висящо ***
дело, давността продължава да тече, вече не е спряна и е изтекла на 01.04.2016 г.
За първи път изпълнителен способ по прекратеното по право *** е извършен на
17.12.2020 г., на която дата *** е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца –
длъжник по *** /л.268/
Дори и да се приеме, че не е настъпила перемпция и *** не е прекратено по право, то
с постановяване на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г., давността по *** дело
продължава да тече и е изтекла на 27.06.2020 г.
С оглед изложеното искът се явява основателен и като такъв ще се уважи, като се
признае, че ищецът не дължи на Държавата сумата в размер на 3903.17 лева, платена
издръжка, поради погасяване на вземането по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат
за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа
такива, както следва 174.70 лева – платена държавната такса и 800 лева платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка,
обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.7/. Общо разноски, които ще се
присъдят на ищеца са в размер на 974.70 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА Българската Държава, представлявана от *** на финансите, с адрес: гр. София,
ул. "Г.С. Раковски" № 102 сумата в размер на 3903.17 лева – главница/начислена и
3
изплатена издръжка за минал период/, 5 лева – допълнителни разноски, които вземания са
предмет на принудително изпълнение по ***, образувано по изпълнителен лист от
10.11.2005 г., издаден по гр.д. № 222/2003 г. и изпълнителен лист от 11.05.2006 г., издаден
по гр.д. № 3351/2005 г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Българската Държава, представлявана от *** на финансите, с адрес: гр.
София, ул. „Г.С. Раковски“ № 102 ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата в общ размер на 974.70 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4