Решение по дело №1826/2020 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

260089/30.10.2020г.

 

                                                                30.10.2020 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                        Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1826/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 534695-F565669/01.09.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, от КСО на Х. В.В., ЕГН **********,*** е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните норми, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание, претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, депозира писмено становище, в което сочи допълнителни аргументи по съществото на спора и неоснователността на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2020 г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на лицето Х. В.В., ЕГН ********** в качеството му на самоосигуряващо се лице. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е извършвал трудова дейност като собственик на „В. проект“ ЕООД, ЕИК ********* и в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за 2019 г. с „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ“ в законоустановения срок, а именно до 30.04.2020 г. Свидетелката Д.И.В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен констатирала, че жалбоподателя, в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като собственик на „В. проект“ ЕООД е подало едва на 30.06.2020 г. по интернет с Протокол Вх. № 27000203076678 и с квалифициран електронен подпис Декларация Образец 6 за 2019 г., съдържаща „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С покана Изх. № 2412/27.07.2020 г. е дадено указание за явяване на нарушителя в 7-дневен срок, считано от получаване на поканата, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на  19.08.2020 г. на нарушител бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F565669, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го е подписал без да изложи възражения. Впоследствие нарушителя се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 534695-F565669/01.09.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, от КСО на Х. В.В., ЕГН **********,*** е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителката Д.И.В., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката Д.В. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 534695-F565669/01.09.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно Заповед № ЗЦФ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Не се спори между страните по делото, че лицето Х. В.В. извършва трудова дейност като собственик на „В. проект“ ЕООД, ЕИК ********* и  има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т. 2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Следователно, в настоящия случай, Х. В. е следвало да подаде декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за 2019 г. в срок до               30.04.2020 г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 01.05.2020 г – денят, следващ крайния срок за подаването на декларация образец № 6, действително е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, във вр. чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление.

За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по              чл. 5, ал. 4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда наказание „глоба“ от 50 лв. до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минималния размер на санкционната норма.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав споделя доводите, застъпени от жалбоподателя във въззивната жалба, че извършеното административно нарушение е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът, като взе предвид обстоятелството, че дължимите суми, във връзка с които е следвало да бъде подадена декларацията са били внесени в срок в държавния бюджет, както и обстоятелството, че декларацията е била подадена със закъснение, но преди издаване на процесния акт за установяване на административно нарушение, намира, че по същество деянието представлява „маловажен случай“. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, но преди извършване на проверката и преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай“. Още повече в случая се касае за първо нарушение от съответния вид. В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от  жалбоподателя в жалбата. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г., Решение № 361 по КАНД № 281/2013 г. и др. В практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице, преди иницииране на административно-наказателното производство. Доколкото процесното задължение е изпълнено преди извършване на проверката и преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като санкция от 50 лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и не може да бъде възприета като справедлива.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 534695-F565669/01.09.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, от КСО на Х. В.В., ЕГН **********,*** е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: