Присъда по дело №6179/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда по НОХД № 6179 по описа за 2022 година по
описа на СРС, НК, 109-ти състав.
I.Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС против
подсъдимия Вл.П.К., роден на ХХХХ г. в гр. София, ЕГН **********, жив.
гр. /адрес/, българин, български гражданин, неженен, трудово ангажиран,
средно образование, неосъждан, с което му е повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер по състава на престъпление по 183, ал. 1 от
НК, за това че за периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г. в гр. София, ж.к.
„Обеля-2“, бл. 252, вх.Б, ет. 2, ап. 28 след като е осъден с Решение № III-90-
104/10.05.2010 г. по ГД № 3567/2008 г. на СРС, ГО, 90 състав, влязло в
законна сила на 25.05.2010 г. да издържа свои низходящ, а именно сина си
Т.Вл.К., роден на ХХХХ като заплаща месечна издръжка в размер на 60.00 лв.
чрез неговата майка и законен представител Е.З.А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски, както следва: една непълна
месечна вноска в размер на 50 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г.,
седем пълни месечни вноски за периода от 01.06.2015 г. до 31.12.2015 г. ,
една непълна месечна вноска в размер на 20.00 лв. за периода от 01.04.2016
до 30.04.2016 г., четири пълни месечни вноски за периода от 01.05.2016 до
31.08.2016 г. и 45 пълни месечни вноски за периода от 01.12.2016 г. до
31.08.2020 г., като общият размер на всички дължими издръжки за периода от
01.05.2015 до 31.08.2020 г. е 3430 /три хиляди четиристотин и тридесет лева/.
II. В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура,
редовно призована, чрез прокурор Александров, поддържа така повдигнатото
обвинение, като излага, че същото е безспорно доказано и моли съдът да
наложи наказание при съобразяване на чистото съдебно минало на
подсъдимия като смекчаващо обстоятелство и на високия размер на сумата,
представляваща сбор от неплатени издръжки за инкриминирания период, като
отегчаващо обстоятелство.
Защитникът на подсъдимия К. - адв. И., моли съда при определяне на
наказанието да съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия,
обстоятелството, че се е признал за виновен, че не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и да
определи наказание в предвидения в закона минимум.
Подсъдимият К. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В последната
си дума подсъдимият К. заявява, че съжалява за това, че не заплащал всички
дължими издръжки.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
1

НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
ПОДСЪДИМИЯТ Вл.П.К. е роден на ХХХХ г. в гр. София, с ЕГН
**********, живее в гр. /адрес/, българин, български гражданин, неженен,
трудово ангажиран, със средно образование, неосъждан.
Обвиняемият Вл.П.К. и св. Е.З.А. се запознали през 2000г., след
което започнали да живеят заедно в условията на фактическо съжителство. В
този период, а именно на 31.08.2002г. се родил синът им - св. Т.Вл.К.. След
раждането на детето отношенията между родителите се влошили, поради
което двамата се разделили.
През 2008г. по искове с правно основание по чл. 81, ал. 2 СК - 1985г. и
по чл. 82, ал. 1 вр. чл. 87 СК - 1985г. от името на св. Е.А. и в качеството й на
майка и законен представител на св. Т. К. пред Софийски районен съд, по
реда на чл. 310 и сл. ГПК било образувано гр. дело № 3567/08г. по описа на
CPC, III ГО, 90 състав. Във връзка с така образуваното гражданско дело под
горния номер цитираният съдебен състав постановил Решение № III— 90-104
от 10.05.20Юг., по силата което обвиняемият Вл. К. бил осъден да заплаща на
св. Т. К., чрез неговата майка и законен представител - св. Е.А. месечна
издръжка в размер на 60 лева. Съдебното решение влязло в сила на
25.05.2010г.
Въпреки влязлото в сила съдебно решение, за периода от 01.05.2015г.
до 31.08.2020г. - датата на която св. Т. К. навършил пълнолетие /18 —
годишна възраст /, обвиняемият Вл. К. съзнателно не изпълнил задълженията
си по заплащане на определената ежемесечна издръжка на сина си, който в
посочения период живеел заедно с майка си в гр. София, ж.к. „Обеля - 2”, бл.
252, вх. Б, ет. 2, ап. 28, макар че в същата времева рамка обвиняемият бил
трудово ангажиран и разполагал с необходимите доходи да покрива
алиментните си задължения. Така броят на неизплатените от негова страна
вноски бил 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 50 / петдесет / лева за
периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г., 7 / седем / пълни месечни вноски за
периода от 01.06.2015г. до 31.12.2015г., 1 / една / непълна месечна вноска в
размер на 20 / двадесет / лева за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2016г., 4 /
четири / пълни месечни вноски за периода от 01.05.2016г. до 31.08.2016г. и 45
/ четиридесет и пет / пълни месечни вноски за периода от 01.12.2016г. до
31.08.2020г. като общият размер на всички дължими издръжки за периода от
01.05.2015г. до 31.08.2020г. е 3430,00 / три хиляди, четиристотин и тридесет /
лева.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Вл.П.К. относно всички
фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и събраните по делото в досъдебната му фаза гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства,
и способите за доказване, които го подкрепят, а именно: 1). писмени
2

доказателства и писмени доказателствени средства – заверен препис от
Решение № III—90—104 от 10.05.20Юг. по гр. дело № 3567/08г. на Софийски
районен съд, III Гражданско отделение, 90-ти състав ( л.50 — 51); справка за
съдимост (л. 118 и л. 133); писмо от Агенция по заетостта (л.150); 2). гласни
ДС – свидетелските показания на Т.Вл.К. (л.70), Е.З.А. (л.71), А. К.а А. (л.76),
4). Способи на доказване по чл.136 НПК – оценителна експертиза (л.123 -
127).
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Вл.П.К. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал. Съдът приема, че от
представеното по делото Решение № III—90—104 от 10.05.2010г. по гр. дело
№ 3567/08г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 90-ти
състав се доказва задължението на подсъдимия да заплаща през
инкриминирания период месечна издръжка в размер на сумата от 60 лв. в
полза на сина си Т.Вл.К., чрез неговата майка и законен представител Е.З.А..
Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на на
свидетелите Т.Вл.К., Е.З.А. и А. К.а А., тъй като те са последователни,
кореспондират по между си и с останалия доказателствен материал, като
изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление. От показанията на свидетелите Т.Вл.К., Е.З.А. и А. К.а А. се
изяснява по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен начин
възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното следствие в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка по отношение на
обстоятелството, че подсъдимият не е заплатил описаните в обвинителния акт
задължения издръжки, а в заключението на оценителната експертиза, което
съдът кредитира като пълно и обосновано, е определен общият размер на
назаплатените за периода суми, представляващи задължения на подсъдимия
за заплащане на издръжка в полза на сина му.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
осъществените действия по разследването, извършени чрез процесуалния
инструментариум на НПК способи на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал, при който да се обсъждат поотделно доказателствените източници,
тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични,
еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на
инкриминираната престъпна проява, за които е обвинен от СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per
argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Самопризнанията на подсъдимия К. за признатите от него, съдържащи се
3

в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не са изолирани, а
същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета
на доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен
начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед
проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат
непосредствено пред съдебния състав или да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и приетата експертиза, съдът излага от правна от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
От обективна страна подсъдимият Вл.П.К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че за периода от
01.05.2015г. до 31.08.2020г. в гр. София, ж.к. „Обеля - 2”, бл. 252, вх. Б, ет. 2,
ап. 28, след като е осъден с решение № III - 90-104/10.05.2010г. по гр. д. №
3567/2008г. на CPC III ГО, 90 състав, влязло в законна сила на
25.05.2010г., да издържа свой низходящ, а именно сина си Т.Вл.К., роден
на 31.08.2002г., като заплаща месечна издръжка в размер на 60,00 /
шестдесет / лева, чрез неговата майка и законен представител - Е.З.А.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, както следва: 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на
50 / петдесет / лева за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г., 7 / седем /
пълни месечни вноски за периода от 01.06.2015г. до 31.12.2015г., 1 / една /
непълна месечна вноска в размер на 20 / двадесет / лева за периода от
01.04.2016г. до 30.04.2016г., 4 / четири / пълни месечни вноски за периода от
01.05.2016г. до 31.08.2016г. и 45 / четиридесет и пет / пълни месечни вноски
за периода от 01.12.2016г. до 31.08.2020г. като общият размер на всички
дължими издръжки за периода от 01.05.2015г. до 31.08.2020г. е 3430,00 /
три хиляди, четиристотин и тридесет / лева.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието - налице е неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка в
размер на повече от две месечни вноски, след като подсъдимият е бил осъден
да издържа свой низходящ.
От субективна страна подсъдимият Вл. К. е съзнавал, че е осъден с
влязло в сила съдебно решение да изплаща ежемесечно по 60 лева издръжка
на сина си, като е съзнавал, че не изпълнявал задълженията си за
горепосочения период. Съдът намира, че деянието е извършено виновно, в
условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е разбирал
свойството и значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил,
при положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това.
С оглед изложеното съдът призна подсъдимия Вл. К. за виновен за
извършването на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
4

VI.По наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът отчете следните налични
смекчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият е лице с чисто
съдебно минало, трудово ангажиран е, изразява съжаление за стореното.
При съобразяване на задължителна съдебна практика, а именно ТР 1/2009
г. на ОСНК на ВКС, т. 7, при определяне на наказанието съгласно правилата
на чл. 373, ал. 2 НПК признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се
третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява
елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. В настоящия случай по делото
липсват данни за обективно проявено от подсъдимия съдействие на
компетентните органи по време на разследването. За подсъдимия не е налице
задължение да съдейства за разкриване на престъплението, в извършване на
което е бил обвинен, но при липсата на констатирано такова съдействие,
липсват основание направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 да се
третира като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са високият
размер на общия размер на незаплатените месечни издръжки и техният брой.
С оглед изложеното съдът намира, че наказание „лишаване от свобода‘‘
за срок от четири месеца и петнадесет дена е от естество да постигне
визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието и същото
следва да бъде наложено на подсъдимия. Доколкото производството е
протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, на основание чл. 58а,ал. 1 от НК
съдът следва да намали така определеното наказание с една трета, в следствие
на което размерът на наказанието, което съдът му наложи, е лишаване от
свобода за срок от три месеца.
Съдът констатира, че са налице обективните и субективната
предпоставка на чл. 66 от НК, а именно съдът налага наказание лишаване от
свобода до три години, подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е
наложително да изтърпи наказанието. Поради изложеното съдът отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди Вл.П.К. да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Държавата и по сметка на СДВР
сумата от 136.50 лева, представляваща сторените разноски по делото в
досъдебното производство.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Роси Михайлова
5

Номер на акта:	27
Дата:	1 февруари 2023 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20221110206179
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Присъда по дело №6179/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите