Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 8912 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Ж.Г.З., починал в хода на настоящото производство и
заместен на основание чл.227 от ГПК от М.Н.З. и Л.Ж.З. против Г. ф., с която е
предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.
Твърди се, че на 12.01.2018 г.
около 13,30 часа в гр.София, ул. „******, в района на тържище София е настъпило
тежко ПТП между мотокар „Тойота 8FG10“ без регистрационен номер и движещият се
в качеството на пешеходец-ищеца по делото. Твърди се, че мотокарът бил
управляван от непълнолетно лице, което при извършена внезапна и несигнализирана
маневра „заден ход“ блъска, поваляйки на земята ищеца.
Твърди се, че вследствие на ПТП
ищецът загубил съзнание и получил тежка фрактура на дясна бедрена шийка. Твърди
се, че на 16.01.2018 г. е извършена оперативна интервенция за смяна на
тазобедрена става. Поддържа се, че ищецът е изписан от болница в увредено общо
състояние без да бъде вертикализиран. Поддържа се, че и към момента ищецът е в
тежко здравословно състояние, без възможност да проходи и със започнати
проявления на неврологична симптоматика вследствие на силния удар в главата.
Ищецът е обездвижен /на легло с памперс/ и се нуждае от чужда помощ за
ежедневните си нужди. Твърди се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в
размер на 2 305,87 лв. Поддържа се, че вина за ПТП има единствено водачът на
мотокара. Твърди се, че за увреждащата самоходна машина няма сключена и валидна
към деня на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Поддържа се, че с молба от 24.01.2018 г.
ищецът е отправил до ответника искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, но такова до момента не е изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие от травматични увреждания и сумата от 2305,87 лв.-имуществени вреди,
получени в пряка, причинно-следствена връзка с настъпило ПТП на 12.01.2018 г. в
гр.София, виновно причинено от водача на мотокар „Тойота 8FG10“ без
регистрационен номер, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 120 000 лв., считано
от 24.04.2018 г., а върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на
заплащане на всяка една от сумите до окончателното им изплащане. Претендират се
разноските по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение с ДДС по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт М., надлежно упълномощена с
пълномощно, приложено към отговора.
По същество оспорва изцяло
исковите претенции по основание и размер. Твърди се, че спрямо пострадалия не е
налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“. Оспорва изцяло
твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП.
Оспорва претенцията по размер, като счита същия за прекомерно завишен и не
отговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот
и съдебна практика към датата на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване от
ищеца, който е предприел движение в територията на тържище „София“ без да се
съобрази с приближаващото МПС. Оспорва изцяло претенцията за лихва.
В срока по чл.372 ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора. Представя писмени доказателства.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения и
доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат иска на своя наследодател чрез своя процесуален
представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки. Претендират
разноски, за което представя списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и
моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по съображения
подробно изложени в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със споразумение, одобрено от съда с
протоколно определение от 20.11.2019 г. по н.о.х.д. № 18212/2019 г. по описа на
СРС, НО, седми състав, С.С.П. е признат за виновен в това, че на 12.01.2018 г.
около 13, 30 часа, в гр.София,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, при управление на МПС-мотокар марка „Тойота“, модел
„8FG10“, без регистрационен номер, при
извършване на маневра „движение назад“, нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не се убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, и
не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и реализирал ПТП с
намиращия се зад мотокара пешеходец-Ж.Г.З. и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на пешеходеца, изразяваща се в счупване на бедрената кост на
десния крак, наложило извършване на оперативна интервенция за частична подмяна
на тазобедрена става, при оздравителния процес без усложнения, като деецът е управлявал
без да има необходимата правоспособност.
Между
страните не е бил спорен въпроса, относно липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на увреждащото превозно средство.
С приетото
по делото заключение на СМЕ, се установява, че вследствие на ПТП на пострадалия
З. са причинени следните увреди: счупване на шийката на дясно бедро, сътресение
на мозъка, счупване на черепа, разкъсно-контузна рана на тила. Вещото лице
установява, че счупването е четвърта степен на увреда на опорно-двигателния
апарат, а сътресението на мозъка е най-леката увреда на мозъка и представлява
функционална увреда без анатомичен субстрат. Установява се, че ищецът е
претърпял болка с висок интензитет за период от 14-15 дни. Същите постепенно са
намалявали и са били с променлив характер в последващите 4-5 месеца.
Първоначално ищецът е бил с определени трудности при движения и се е движил с
помощни средства за срок от минимум 2-2,5 месеца.
Установява
се, че за лечението ищецът е направил разходи на обща стойност 2 203,65
лв., които са били във връзка с лечението му и е било необходимо тяхното
извършване.
Сумата
представлява сбор от извършените разходи, съобразно фактури №№ и касови бонове
към тях, удостоверяващи извършеното плащане, приети по делото като писмени
доказателства, както следва:
1. № *********/17.01.2018 г. за сумата в размер на 920 лв.
за заплатени медицински консумативи,
2. Вносна бележка в полза на фирма О. Т.-ООД от
15.01.2018 г. за сумата в размер на 940 лв. за заплатен комплект компоненти за
операция,
3. № **********/26.04.2018 г. за сумата в размер на 10,49
лв.,
4. № **********/18.04.2018г. за сумата в размер на 14,42 лв.,
5. №**********/15.04.2018 г. за сумата в размер на 14,42 лв.,
6. № **********/14.04.2018г. за сумата в размер на13,82 лв.,
7. № **********/05.04.2018г. за сумата в размер на 5,59 лв.,
8. №**********/04.04.2018 г. за сумата в размер на 10,82 лв.,
9. № **********/31.03.2018 г. за сумата в размер на 13,48
лв.,
10. №**********/08.03.2018 г. за сумата в размер на 14,52
лв.,
11. №**********/30.03.2018 г. за сумата в размер на 15,90
лв.,
12. №**********/30.03.2018 г. за сумата в размер на 14,33
лв.,
13. №**********/04.03.2018 г. за сумата в размер на 5,59 лв.,
14. №**********/07.03.2018 г. за сумата в размер на 11,18
лв.,
15. №**********/01.03.2018 г. за сумата в размер на
16,41лв.,
16. №**********/03.03.2018 г. за сумата в размер на 43,02
лв.,
17. №**********/24.02.2018 г. за сумата в размер на 13.07
лв.,
18. №04120000187/14.02.2018 г. за сумата в размер на 5,59
лв.,
19. № **********/08.02.2018 г. за сумата в размер на 5,59
лв.,
20. №**********/05.02.2018 г. за сумата в размер на 53,40
лв.,
21. №94014204755/29.01.2018 г. за сумата в размер на
17,29 лв.,
22.№**********/22.01.2018 г. за сумата в размер на 33,38 лв.,
23.№**********/27.01.2018 г. за сумата в размер на 19,20 лв.,
24. №92000003103/24.01.2018 г. за сумата в размер на 6,50
лв.,
25.№*********/24.01.2018 г. за сумата в размер на 28,70 лв..
26.№**********/26.01.2018 г. за сумата в размер на 56,92 лв.
От заключението
на приетата по делото САТЕ се установява, че пешеходецът е имал възможност да
предотврати произшествието, при положение, че се е движел плътно в ляво на
платното за движение, считано по посоката на огледа.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката
В.С.Ч., която живее на семейни начала със сина на пострадалия
Ж.З.. При разпита си свидетелката установи, че познава Ж.З. от 10 години. Ж.
живеел здравословно, грижел се много за себе си-сутрин тренирал, хранел се
здравословно, обичал много да ходи на разходки и всичко това до инцидента, който се случил
зимата. След инцидента, състоянието на Ж. се влошило много. Той се сринал
психически, защото са страхувал, че няма да може да се раздвижи и няма да е
самостоятелен. Ж. бил горд човек и приел случващото се за много унизително.
Влошил се, минал на памперси и т.н.
Съдът
кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, който
съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от
Кодекса за застраховането, а именно: наличие на
увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
противоправното поведение и вината на водача С.С.П., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на пострадалия Ж.Г.З.
неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие
получените травматични увреждания, както и имуществени вреди за лечение на
причинените травматични увреди.
Съобразно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява
и одобреното от съда по н.о.х.д. споразумение, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача С.С.П. и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с
това поведение телесни увреждания на Ж.Г.З.-счупване на бедрена кост на десния
крак, наложило извършване на оперативна интервенция за частична подмяна на
тазобедрена става, са установени в настоящия процес с одобреното от съда с
протоколно определение от 20.11.2019 г. по н.о.х.д. № 18212/2019 г. по описа на
СРС, НО, седми състав, споразумение.
В хода на
настоящото производство се доказа безспорно, че и ищецът със своето поведение
на пътя също е допринесъл за настъпване на вредоносното събитие.
Видно от протокола
за оглед на местопроизшествие от 12.01.2018 г., платното за движение в Тържище
„София“, в района на ПТП е предназначено за движение на ППС в двете посоки, без
наличието на тротоари и обособени пешеходни зони. Това обстоятелство се
установява и от фотоалбума към протокола. При това положение и с оглед
изискването на нормата на чл. 108, ал.2, т.1 от ЗДвП пешеходецът е следвало да
се движи по платното за движение, по възможност най-близо до лявата му граница.
Видно от показанията на Ж.З. (възпроизведени в изготвената по
досъдебното производство комплексна медико-автотехническа експертиза, л.204 от
делото), които се ползват с
доказателствена сила, доколкото представляват признание на неблагоприятен факт,
същият се е движил около средата на алеята.
С оглед на
горното съдът кредитира изводът на вещото лице, като почиващ на доказателствата
по делото, че пешеходецът
е имал възможност да предотврати произшествието, при положение, че се е движел
плътно в ляво на платното за движение, считано по посоката на огледа, т.е. от
склад № 126 към склад № 123.
При това положение съдът намира,
че настъпването на произшествието се намира и в пряка причинна връзка от
поведението на пешеходеца.
Предвид
горното и като съпостави вида, броя и тежестта на извършените нарушения и от
двамата участници в произшествието и като съобрази, че отговорността на водача
на превозно средство е значително по-голяма от отговорността на пешеходеца,
както и че към датата на настъпване на произшествието ищецът е бил на 83
години, съдът намира, че приносът на ищеца се равнява на 10%.
Предвид
горното и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното му застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалено съобразно приетия процент принос.
По отношение
на размера на предявените искове:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,
затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Съдът намира, че справедливият
размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 70 000 лв., поради
което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв.
и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над 63 000 лв. до
70 000 лв., с оглед приетия принос от 10%.
При определяне на горния размер съдът
съобразява, че се касае за възрастен мъж на 83 години към датата на произшествието,
претърпял тежка-четвърта по степен увреда на опорно-двигателния апарат, а
именно: счупване на бедрена кост на десния крак, наложило извършване на
оперативна интервенция за частична подмяна на тазобедрена става.
Не следва да се присъжда по-голям
размер на обезщетението, доколкото по делото не се доказа главно и пълно, че
залежаването и влошаването на ищеца, довело в крайна сметка и до неговата
смърт, се намират в пряка причинна връзка с травматичните увреди от процесното
ПТП. Напротив от ангажираните по делото доказателства се установява, че
лечението на самите травми е приключило успешно, а влошаването и смъртта на
ищеца се дължат на други обстоятелства.
Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По иска за имуществени вреди.
Същият е доказан и основателен, съобразно писмените доказателства и
заключението на СМЕ. Искът следва да бъде уважен за сумата от 2 203,65 лв.
и отхвърлен за разликата до претендираната сума от 2 305,87 лв., доколкото
сборът на сумите по приетите по делото фактури е 2 203,65 лв., а не
претендираната от ищеца в исковата молба сума.
Съответно тази сума следва да
бъде намалена с приетия принос, т.е. искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 1983,29 лв.
С оглед на горното предявеният
иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от
2 203,65лв. до пълния претендиран размер от 2 305,87 лв. и на
основание чл.51, ал.2 от ГПК за разликата над сумата от 1 983,29 лв. до
сумата от 2 203,65 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи,
съгласно императивната норма в чл. 558,
ал.1, изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса доказателства не
се установи ответникът да е изисквал от ищеца писмени доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ,
респ. последният да не ги е представил.
Ето защо съдът намира, че с изтичането на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този
момент дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 24.01.2018 г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 24.04.2018 г., от който момент ответникът е изпаднал в забава.
Предвид горното искът за лихва ще
следва да бъде уважен така както е предявен, считано от деня на забавата
24.04.2018 г.
По разноските в процеса:
Ищците са освободени от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
С представените договори за
правна защита и съдействие от 13.08.2018 г. се установява, че адвокат Я.В.С. е
осъществявал безплатна правна помощ на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. адвокатско
възнаграждение, изчислено в минималния му размер, съобразно чл.2, ал.5 и чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по
всеки един от двата иска.
При материален интерес от 120 000
лв.-минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3930 лв. От тази
сума ответникът дължи сумата от 2063,25 лв., която е съответна на уважената
част от иска /63 000 лв./, съответно 2 470,50 лв. с ДДС, предвид
представените доказателства, че адвокат С. е регистриран по ЗДДС.
При материален интерес от
2 305,87 лв.-минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
391,41 лв. От тази сума ответникът дължи сума от 336,65 лв., съответно 403,98
лв. с ДДС, която е съответна на уважената част от иска /1983,29 лв./ или общо
дължимият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
2 372,90 лв., съответно 2874,48 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв.-депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, поради което и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 234,34 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /57 322,58 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 599,33 лв.
държавна такса, както и сума в размер на 212,53 лв.-депозит вещи лица заплатени
от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да заплати на
основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. на Ж.Г.З.,
ЕГН **********, починал в хода на настоящото производство и заместен на
основание чл.227 от ГПК от М.Н.З., ЕГН **********,*** и Л.Ж.З., ЕГН **********,***
сумата от 63 000 лв. /шестдесет и
три хиляди лв./ представляваща обезщетение за претърпените от Ж.Г.З.
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие от травматични увреждания и сумата от 1 983,29 лв. /хиляда
деветстотин осемдесет и три и 0,29/ лв.-имуществени вреди-разходи за лечение, всичките
в пряка, причинно-следствена връзка с настъпило ПТП на 12.01.2018 г. в
гр.София, виновно причинено от водача на мотокар „Тойота 8FG10“ без регистрационен
номер, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 24.04.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 70 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв. и на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 63 000 лв. до сумата от 70 000
лв., поради прието съпричиняване в размер на 10%, а искът за имуществени вреди
отхвърля като неоснователен за разликата над сумата от 2 203,65 лв. до
пълния претендиран размер от 2 305,87 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 1 983,29 лв. до сумата от 2 203,65 лв.
ОСЪЖДА Ж.Г.З., ЕГН **********,
починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК
от М.Н.З., ЕГН **********,*** и Л.Ж.З., ЕГН **********,*** да заплатят на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. ф., *** сумата от 234,34 лв. /двеста
тридесет и четири и 0,34 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.В.С., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 2874,48 лв. с ДДС лв. /две хиляди
осемстотин седемдесет и четири и 0,48 лв./
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сума в размер на 2 599,33 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и девет и
0,33 лв./ държавна такса, сума в размер на 212,53 лв./двеста и дванадесет и
0,53 лв./-депозит вещи лица заплатени от бюджета на съда съобразно уважената
част от исковете.
Решението е постановено при
участието на С.С.П., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника Г. ф..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: