Решение по дело №6862/2018 на Районен съд - Плевен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. П., 17.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         П.ски районен съд, V гр. състав, в публичното заседание на 20.03.2019 година, в състав:

Председател: Биляна Видолова

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията Видолова гр. дело № 6862 по описа за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Искове с правно основание чл. 109 от ЗС.

Постъпила е искова молба от А.Г.Г. от гр.П. против Т.И. ***, в която ищецът твърди, че е собственик на жилище, ап.2, находящ се в ***с идентификатор ***. Твърди, че сградата е със смесено предназначение и в нея има аптека, офиси и апартаменти като е снабдена и с асансьор, който е монтиран за да обслужва жилищата, разположени в по-горните етажи. Твърди, че на последния етаж в сградата живее ответникът, който не е собственик, а обитател. Заявява, че от закупуване на жилището ответникът упражнява над него и семейството му непрестанен тормоз по повод ползването на общите части в сградата, асансьора, апартамента и гаража му, инициира дейности в сградата за поддръжка и ремонти, за които не е упълномощаван. Твърди, че му начислява огромни суми за ползване на асансьор, чистачка, ремонти и други. Определя таксите на сградата произволно в евро и ги претендира наведнъж за цялата календарна година напред. Твърди, че не им предоставя документи за изразходените суми, а при поискване започва да обижда с грозни думи и епитети, дори се е стигало до физическа саморазправа от негова страна. Твърди, че когато някой от собствениците противоречи на ответника, той започва да създава всякакви пречки за ползване на имота му – ограничава достъп до гаражите, спира електричеството до имота. Заявява, че при пореден скандал за огромни сметки за ремонт, ответникът сменил чипа на асансьора в сградата и по този начин го принуждава да се качва пеш, а той е със сериозно заболяване. Твърди, че съпругата му изобщо няма достъп до жилището, тъй като е с фрактура на крака. Това го принудило да се изнесат от жилището и да живеят на друго място. Твърди, че ответникът ограничил и достъпа до гаража му като е поставил бариера от дърво на метална стойка на входа на двора, където е подходът към гаражите. Сочи, че същата се управлява с електронно устройство /чип/, заключен със специален код, каквото устройство притежава ответника, но не му е предоставил и той не може да паркира автомобила си в гаража. Сочи също, че ответникът е изградил и навес от найлон от югозападната страна на имота. Моли съда да задължи ответника да преустанови действията си, с които му пречи да ползва жилището си в град ***, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьор и да му предаде програмиран чип за същия. Моли също така съдът да задължи ответника да преустанови действията, с които му пречи да ползва собствения му гараж № 9 в ***, като премахне поставената откъм двора дървена бариера или му предаде програмиран чип за нея, както и да премахне изградения навес. Претендира разноски.

Ответникът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Твърди, че до апартамента на ищеца се осъществява достъп по стълби или асансьор, като достъпът до стълбите никога не е бил препятстван. Твърди, че и достъпът чрез асансьор не е ограничаван от негова страна, че от месец юли 2007 г. ищецът притежава чип за този асансьор, но сам и доброволно е прекратил ползването на асансьора. Твърди, че притежавания от ищеца чип е дефектирал и ищецът не желае да си купи нов чип. Твърди, че през месец май 2016 г. е възникнала повреда в асансьора и дефектиралата част е била подменена. Твърди, че асансьорното съоръжение не е етажна собственост, а притежание на „Илмар” ЕООД, и че неговото ползване се нуждае от поддръжка. Твърди, че етажната собственост не е регистрирана и взаимоотношенията между собственици на жилища в сградата са регламентирани в протокол от 14.10.2015г. По отношение на гаража също твърди, че не е ограничавал достъпа на ищеца по никакъв начин. Твърди, че вратата на гаража на ищеца се управлява чрез дистанционно или чрез ключ, каквито ищеца притежава, първата обща врата в гаражния етаж се командва чрез дистанционно и ключ, които са предадени на ищеца през 2007г. Твърди, че има втора обща врата – прозрачна, която се управлява с ключ, предаден на ищеца и чрез табло монтирано отстрани на вратата. Сочи, че на 200 м. от сградата откъм ул.Вардар и след разрешение от Община-П., е била монтирана бариера върху общински имот, която ограничава достъпа до вътрешния двор и осигурява възможност на живущите за паркиране. Твърди, че решението за поставяне на тази бариера е взето от други лица и той не отговаря за нея, че има фирма, която изработва и настройва дистанционните за нея и ищецът, ако не разполага с такова, може да получи дистанционно при заплащане на такса на фирмата. В заключение твърди, че никога не е препятствал ползването на апартамента и гаража на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Ищецът А.Г. е закупил на 28.12.2006 г. при равни права с В.С.Я.АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в сграда на ***, в груб строеж и ГАРАЖ № 9, в подземен етаж на същата сграда в гр.П., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти *** на нотариус Д.И.. Понастоящем апартаментът е с идентификатор ***, с административен адрес ***, а гаражът е с идентификатор ***в същата сграда на ет.1, видно от представените схеми на самостоятелни обекти в сграда от 29.10.2018 г. на СГКК-гр.П.. Няма данни по делото ответникът да е собственик на самостоятелен обект в същата сграда, но видно от нотариален акт за учредяване право на строеж *** той и неговата съпруга, като собственици на 348/516 ид.ч. от УПИ, върху което е построена сградата, са учредили на съсобствениците М. И И.И.право на строеж за изграждане на тази сграда, от която в последствие М. И И.И.са продали на ищеца ап.№ 2 и гараж № 9. От показанията на разпитаната по делото свидетелка А., водена от ищеца, се установява, че в сградата е живял бащата на тази свидетелка - в ап.3 на етаж 2, като жилището е било собственост на нейния брат К.А.. Тази свидетелка посочи, че брат ѝ, като собственик на апартамента, от 2011г. до 2015 г. е изпращал по 300 евро годишно на ответника за покриване разходите за чистачка и асансьор на родителите им. Свидетелката заяви, че през годините за поддръжка на сградата са искани бомбастични суми, например 7700 лв. от апартамент, без да е искано съгласие да се направят такива разходи. Твърди, че баща ѝ въстанал през 2011 г. срещу тези суми, защото не били представени фактури и не бил съгласен да се заплащат. Твърди, че първоначално са били в добри отношения със семейството на ответника, но не били съгласни такива суми да се изплащат. Свидетелката посочи, че в началото баща ѝ ползвал асансьора и тя и брат също имали чип за него, когато идвали при родителите си. След като възникнали конфликти обаче, чипът се препрограмирал и през 2013 г. станал неизползваем за тях. Заявява, че ответника Т.И. разговарял с брат ѝ и искал пари за ремонт. Брат ѝ молил Т.И. да даде чип, тъй като баща им бил на 87-88 г., но искането за 600 евро за ремонт на асансьора му заприличало на изнудване и отказал да даде такива пари. Заяви, че и досега в сградата продължават да висят бележки от сметки от 300 евро за чистачка. Знае, че в момента асансьора работи, тъй като го чува, че се ползва, но така и не били допуснати и не могли да извадят чип, за да го ползва поне баща ѝ, докато е бил жив. Чип бил поискан от С. И Т.И., но съпругата на ответника ги помолила да махнат баща им от апартамента. Посочи, че нейния съпруг е бил говорил с ответника за чип за асансьора, имал отговор „добре“, но чип не бил даден. Свидетелката описа сградата, като посочи, че от ниво улица до апартамента има 4 етажа и се налагало да се ходи по стълбите. Посочи, че не знае да е правено събрание и някой да е бил упълномощаван да събира пари. Посочи, че в сградата брат ѝ има и гараж, за който се влиза от задната улица и преди гаража има бариера, която също е с чип. Посочи, че и за тази бариера не са имали възможност да влизат с колата си, тъй като в един момент бариерата не искала да се вдигне с чипа, който са имали. Посочи, че за да влезе една кола в гаража си се минава през бариера, врата, врата с дистанционно и вратата на самия гараж. Посочва, че след бариерата в двора има конструкция, която била построена преди около пет години, която изцяло се вдигала и стъклена врата, която пак се вдига автоматично, за да се влезе с кола към гаражите. Посочи, че в гаража не е имала възможност да влиза от 2013 г., тъй като нямали чип от бариерата, но първата врата под формата на прозрачна пластмаса се вдигала автоматично, като можело и ръчно - с копче. Заяви, че не е имало проведено събрание за направата на тази конструкция. Посочи, че на ищеца по същия начин като тях било отнето правото да ползва асансьора, че неговата жена си счупила крака и се наложило разстоянието до апартамента да се взема пеша с патерици, което преди година принудило ищеца и съпругата му да напуснат апартамента. Посочи изрично, че стария чип не може да се ползва. Посочи, че на асансьора е залепен стикер с телефонен номер, на който самата тя позвънила есента на 2018 г. Разбрала, че това е софийска фирма, която е монтирала асансьора при построяването на сградата и поискала чипове. Оттам ѝ казали, че по-късно ще и звъннат и тя поискала 4 чипа – за баща си, за нея, за ищеца и за жена му. Посочи, че по-късно през деня управителката на софийската фирма и звъннала и ѝ казала, че ответника е развалил договора с тях, като посочил, че ще намери П.ска фирма, която да обслужва асансьора, и че не може да ѝ даде чип. Изрично заяви, че при този разговор било посочено името на ответника – Т.И.. Заяви, че баща ѝ разказвал, че с ищеца са искали чипове от ответника, тъй като той е събирал парите. На баща ѝ ответника отказал да даде чип, за ищеца не знае. Посочи случай, в който с бившия ѝ съпруг били паркирали в паркинга, бариерата била пусната и не могли да излязат. Бившият ѝ съпруг помолил ответника да му даде чип да излезе, както и да му даде чип, за да имат такъв в себе си, но той им дал възможност само за да излязат през бариерата, без да ги снабди с техен такъв. Посочи, че ѝ е известно всичко в сградата, тъй като преди смъртта на баща си е ходила всеки ден, за да го обслужва. Посочи също, че покрай бариерата има и други сгради, в които живеят хора. Посочи, че софийската фирма, която не могла да издаде чип за асансьора се казва „Коне”. Свидетелката И.Г., водена от ответника посочи, че е чистачка във входа на сградата, и че знае ответника като домоуправител на сградата и живущ на  четвъртия етаж. Посочи, че чисти стълбите между етажите. Знае гаража на ищеца и заяви, че пред самия гараж не е имало препятствия, които да ограничават достъпа му до гаража – нито коридорите, нито в мазата, но не ѝ е известен входа, откъдето влизат колите, тъй като влиза от централния вход по стълбите. Самата тя посочи, че ответника ѝ дава чип, за да ползва асансьора само когато чисти, че на първите етажи са офиси, а апартаментите се намират на 3 и 4 етаж. Сочи, че във входа работи от 2015г., но досега не е виждала ищеца да ползва асансьора. Воденият от ответника свидетел С.К.посочи, че работи в приземния етаж, където са гаражните клетки, в архив на „ОББ”. Посочи, че ответника е наемодател на помещението, и че знае, че в гаража може да се слезе от две места – от централния главен вход по стълбите, и от изход за автомобили, който представляват две врати, вътрешна и външна с дистанционно, като откъм улицата вратата е голяма, стъклена, едната врата е с дистанционно, а другата с ключ, като на стената има табло с клавиш, който отваря вратата.  Откъм улицата има бариера, която също е с дистанционно и е изнесена почти до шосето, през която имат достъп медицинска кантора, други учреждения и си я отварят. Посочи, че е имало служител на „ОББ”, който имал дистанционно за тази бариера и той я е отварял, но не мисли, че тази бариера може да се вдигне ръчно без дистанционно. По реда на чл.176 от ГПК, ответникът посочи, че е избран за домоуправител на общо събрание, а през 2015 г. доуточнили на общо събрание някои неща, които според него не вървяли естествено -никой не искал да плаща. Твърди, че на общо събрание ищецът Г. гласувал да бъде изключен бащата на свидетелката А. от ползване на асансьора, защото не бил плащал. Имали чипове само три човека – той, ищеца и бащата на свидетелката А., и цялата документация на кооперацията била в асансьора. Посочи, че никой не можел да влезе в асансьора без чип, издаден от фирма „Коне”. Счита, че всеки, който влизал в асансьора можел да види фактурите за похарчените пари. Заяви, че от 12 години ищецът не бил платил нито една стотинка за кооперацията. Счита, че не е човек, който може да прави чипове и не може да му даде такъв. Заяви, че асансьора бил закупен от фирма „Илмар” и етажната собственост учредила право на ползване на тази фирма за асансьора. Същевременно фирмата била собственик на партера и на първия етаж от сградата. Заяви, че било решено, че асансьор ще се плаща само от живеещите, и че в общото събрание не присъствали офисите, че той лично изчислявал сметките на сградата. Заяви, че когато асансьора се развалил през 2016 г. се правили опити да се ремонтира дефектиралата част, не били успешни и затова била купена оригинална част за 3000 лв. Посочи, че ищецът не бил заплатил никаква част от този ремонт, а той самият е получил чип, защото бил платил. Ищецът не бил заплатил и за това не е получил чип. Твърди, че отношенията му с ищеца и бащата на свидетелката А. се влошили с времето, защото те не плащали нищо. Твърди, че след протокола от 14.10.2015 г. имало и друго събрание, но не сочи доказателства за такова. Представил е протокол от общо събрание от 06.12.2006 г., съгласно което от тогавашните собственици на жилища в сградата той е избран за управител за срок от две години, и е взето решение да се учреди право на ползване на „Илмар” ЕООД срещу което дружеството да купи асансьор и да оборудва абонатната станция в сградата. Съгласно това общо събрание асансьорът следвало да се ползва само от обитателите на жилищните етажи, като се изгради система за контрол на достъпа. Всички разходи е следвало да се дължат на собственика на асансьора - „Илмар” ЕООД. На това ОС е взето решение управителя Т.И. да осъществи контакт с другите етажни собствености в двора за получаване на разрешение от Община П. за поставяне на бариера върху общинската част, за регулиране на достъпа до вътрешния вход на сградите. Представен е писмен договор от 12.12.2006г., съгласно който ЕС, с адрес ***, е учредила на „Илмар” ЕООД правото на ползване на асансьорната шахта и абонатното помещение на сградата, срещу закупуването на асансьор и оборудване на абонатно помещение. Ответникът е упълномощен от управителя на „Илмар” ЕООД – М.И., да представлява дружеството във връзка с учредяването на правото на строеж, а като физически лица М.И. и И.И.са го упълномощили за всички действия във връзка са недвижимия имот. По делото е представено писмено становище от всички собственици на сгради във вътрешния двор, като сградата на ***е била представлявана от ответника, съгласно което не е дадено съгласие за издаване на допълнителни чипове за достъп във вътрешноблоковия паркинг. Представена е покана до съседите, без дата, за ремонт през 2016г. на управлението на бариерата и цена на чипове и ремонт, който ще бъде заплатен от ответника Т.И., с предвидени 20 бр. резервни чипове, и разписка за заплатени 130лв. от него на 28.02.2017г. От представеното разрешение за строеж от 19.10.2012г., издадено от Община П. на Т. и С.И., се установява, че е разрешено изграждането на навес над подхода към подземните етажи на сградата. Ответникът е представил по делото и фактура № 241/04.06.2007г. за закупуване от „Илмар” ЕООД на асансьорна уредба и фактура от 02.09.2016г. за закупуване от същото дружество на честотен регулатор от „Коне“ ЕООД. Между „Илмар” ЕООД, като ползвател и владелец на асансьорната уредба, и „Коне“ ЕООД, на 01.09.2016г. е сключен договор за сервизно и превантивно обслужване и ремонт на асансьора в сградата. Освен протокола от ОС на ЕС от 2006г., по делото е представен и такъв от 14.10.2015г., проведено от собствениците на жилища в сградата, в който са взети решения ежемесечните разходи да се заплащат до 15.01. за всяка календарна година, уговорено е, че незаплащането на разход се приема за доброволен отказ от ползване на съответните съоръжения в сградата, че всички етажни собственици дължат припадащите се части за ремонти в общите части на сградата, като е посочено, че авансовото плащане на разходите е с цел да не се назначава домоуправител срещу заплащане. Протоколът не е подписан от двама от изброените седем съсобственика.

При така представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи: Собственикът на един имот може да иска всяко трето лице да преустанови противоправното си въздействие върху имота или да премахне резултата от вече извършените действия. Средството за това е искът по чл.109 ЗС, който е предоставен за защита на правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху имота на собственика, правото му на собственост се нарушава с такива неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем, пълноценно да владее и ползва вещта. Ако действията на ответника са основателни, то няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като същото важи и за ситуация, при която действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Затова при всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и върху този имот ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за ищеца при ползването на собствения му имот, по-големи от обикновените /ТР 4-2017-ОСГК, т. 3/. Правото на такъв иск има и етажния собственик, който твърди, че е лишен или ограничен във възможността да ползва общите части на сградата съобразно тяхното предназначение /решение № 224 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 236/2009 г. на II г.о. на ВКС, решение № 179 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 219/2009 г. на I г.о. на ВКС, решение № 291 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на I г.о. на ВКС и др./. В правомощията на общото събрание на етажната собственост е да уреди ред за ползване на общите части на сградата, но не и да лиши етажните собственици от възможността да ползват общите части. Всякакви решения на общото събрание в противен смисъл са извън компетентността на общото събрание, нищожни са, и не обвързват етажните собственици. В тази връзка уговорката за доброволен отказ от ползване на общи части на сградата, направена на ОС през 2015г. се явява нищожна и не може да бъде взета предвид от съда.

По делото безспорно се установява, че ищецът е етажен собственик, тъй като притежава ½ ид.ч. от апартамент 2, находящ се в ***и от гараж № 9 в подземен етаж на същата сграда. Наведените в исковата молба твърдения са достатъчни за да обосноват правен интерес и допустимост на исковете против ответника физическо лице. Надлежен ответник по исковете по чл.109 ЗС е лицето, за което се твърди, че извършва неоснователни действия, с които се ограничава възможността на собственика да ползва вещта, респ. лицето, което поддържа създаденото противоправно състояние. Ако това лице извършва действията от името на друг правен субект – като негов представител, управител – искът може да се предяви и против този правен субект, но това е избор на собственика-ищец, и в случая посоченият ответник като физическо лице се явява фактически извършител на препятстването на правата на ищеца, както като ФЛ, така и като представител на „Илмар” ЕООД, а също и като управител на ЕС на сградата, в която ищецът притежава право на собственост върху два самостоятелни обекта. Наличието на ЕС в случая е обективно – независимо от липсата на регистрация на такава в Община П., обстоятелството, че е налице сграда, в която има етажи и части от етажи, които принадлежат на различни собственици, които са трима и повече /както в случая се установява от гласните и писмени доказателства/, предпоставя, че сградата е в режим на ЕС – чл. 37 и следващите от ЗС и нейното управление се урежда по реда на ЗУЕС /по аргумент на противното от чл. 3 от ЗУЕС/.

По иска с правно основание чл.109 ЗС относно асансьора в сградата: По делото е безспорно, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че в сградата е налице асансьор /който представлява обща част по предназначението си – чл.38, ал.1 ЗС/, като с решение от 06.12.2006г. общото събрание на етажните собственици е взето решение асансьорът да се ползва от жилищните етажи чрез система за контрол на достъпа, който по определен ред да се плаща от обитателите. От показанията на св. А. и св. Г. се установява, че асансьорът работи понастоящем, ищецът и друг ползвател, освен ответникът, са имали първоначално чипове и те са работели, но впоследствие те не са можели да отварят асансьора. Сам ответникът в съдебно заседание поставя въпросите относно достъпа до сградата и до асансьора само на базата на плащанията или неплащанията на разходи от отделните собственици, но доколкото по-горе беше обсъдено, неплащането на разходи за общите части не може да лиши един съсобственик от ползване на обща част. Без значение е причината за деактивирането на чипа на ищеца, тъй като тя във всички случаи би била противоправна - неплащането на суми, дължими от етажния собственик, не може да бъде основание за ограничаване на правото му на собственост, касае се за облигационни претенции, които следва да се реализират по друг законен ред. Твърдението на ответника, че асансьорът не е обща част на ЕС, независимо от представената фактура за заплащане на съоръжението от ЮЛ, противоречи на установените отношения между съсобствениците до 2016г., когато той е бил ползван от част от съсобствениците, вкл. и от ищеца, без да се обсъжда дали е обща част, и на решенията на ОС през 2015г. за заплащане на разходи, включително и за асансьор. Сключеният договор между „Илмар” ЕООД, като ползвател и владелец на асансьорната уредба, и „Коне“ ЕООД, също не е в подкрепа на твърдението, че търговското дружество е собственик, а представеният договор за учредяване право на ползване на асансьорната шахта от ЕС не е сключен по предвидения от закона нотариален ред за учредяване на вещно право на ползване. Налице са противоречия в твърденията на ответника и представените от него доказателства относно това дали асансьорната уредба е собственост на дружеството, което той представлява или на ЕС, която също представлява, но при всяко положение, той е физическото лице, което в едното или другото си качество не дава възможност за снабдяване на ищеца с чип за ползването на асансьора. Тези изводи се налагат от свидетелските показания на св. А., които съдът изцяло кредитира, като отчита, че показанията на водените от ответника свидетели не ги разколебават в никоя от частите им, т.к. нямат връзка с тях, а се потвърждават и от изявленията на ответника в с.з., които сочат начина и причините, по които са били лишавани от достъп до асансьора други лица, които не са заплащали разходи. Направеният неуспешен опит на ищеца в хода на делото, след даване на възможност от съда за това, да се снабди с чип за асансьора от посоченото от ответника дружество „Коне“, за и невъзможността за което изявления бяха направени в последното съдебно заседание, също потвърждават показанията на тази свидетелка за опитите да се снабди с такива и невъзможността това да стане без съгласие на ответника Т.И.. Така обсъдените св.показания и изявления на самият ответник, обсъждащи липсата на плащане на разходи, в своята съвкупност сочат, че или ответникът е този, който е деактивирал чипа, или е лицето, които има властта да разпореди това действие и да го активира. Това е достатъчно, за да обоснове основателността на предявения негаторен иск спрямо този ответник, като същият бъде задължен да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да ползва жилището си в град ***, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьор, и да му предаде програмиран чип за същия.

По иска с правно основание чл.109 ЗС относно изградената бариера за достъп до дворното място: В случая се касае за съсобственост на това съоръжение, но не само на ЕС на ***а и на други ЕС, до които е налице подход до вътрешния двор, затварян от тази бариера. Независимо, кои са всички съсобственици на съоръжението, липсата на устройство, което дава възможност бариерата да бъде отворена, препятства възможността на ищеца да упражнява по предназначение правото си на собственост върху притежавания от него гараж № 9 в сградата на *** и да достига с автомобил до гаража. Обстоятелството, че за изграждането, ремонтирането и снабдяването с чипове за тази бариера има участие ЕС на тази сграда и конкретно ответника, се потвърждава от представените от самия него протокол на ЕС от 06.12.2006г., с който той лично е упълномощен да предприеме действия за поставянето на такава, от становището на етажните собственици на три сгради до Община П., и разписка за заплащане на разходи по ремонта ѝ лично от самия него. От съобщението до съседите, което дори без дата, сочи ремонт на бариерата на 14.10.2016г. и приканва за заплащането му, за заявяване и закупуване на чипове от Т.И., отново следва извода, че отношенията между съсобствениците на общи части в една от сградите, до които бариерата ограничава достъпа, се поставят на базата на неуредени облигационни връзки, които не държат сметка на правото на собственост и възможността за нейното упражняване. Както беше посочено и по-горе, независимо че искът е предявен срещу ответника в качеството му физическо лице, а не срещу самата ЕС, то той - като управител на ЕС, препятства възможността за снабдяване с чип за тази бариера и достъп до гаража на ищеца, и чрез бездействието си – непредоставяне на чип за нея, дори и след получаване на покана /каквато на практика се явява исковата молба/ ограничава правото на собственост на ищеца. Поради горното, съдът намира, че искът в тази си част също следва да бъде уважен, като ответника бъде задължен да преустанови действията, с които пречи на ищеца да ползва собствения му гараж № 9 в ***, като му предаде програмиран чип за нея. Относно искането бариерата да бъде премахната, съдът намира, че уважаването на предходното искане не предпоставя произнасяне за премахването на тази бариера, но и такова не може да бъде постановено само спрямо този ответник и за такова предпазно съоръжение. Искането да се премахне изградения в дворното място навес, не бе обосновано и доказано от ищеца. Доказа се по делото, че това е вид препятствие, намиращо се преди входа за подземния гараж, но достъпът през него, съгл. показанията на св. А. и св. К., не е обвързан със специално устройство, а може да бъде осигурен и ръчно /копче или клавиш, както бяха описани от двамата свидетели/. Ищецът не обоснова предпоставката по чл. 109 от ЗС, този навес, който видно от разрешението за строеж е издадено и на името на ответника, да му създава пречки при ползването на собствения му имот, по-големи от обикновените, поради което не би могло да се уважи искането за неговото премахване.

По отношение на искането на двете страни за разноски, съдът намира, че при уважаването на двата иска по чл. 109 от ЗС, право на разноски в случая, и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, има ищецът, и при направени такива в размер на 505.00лв. /ДТ, възнаграждение за един адвокат и такса за снабдяване н удостоверение/, те следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

  Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********,***, съд. адрес ***, адв. Г.Г., на основание чл.109 ЗС, ДА ПРЕУСТАНОВИ ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречи на А.Г.Г., ЕГН **********, от гр. П., съдебен адрес ***  адв. Р.М.-В.,  да ползва жилището в град ***, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьор и да му предаде програмиран чип за ползване на асансьора.

 

ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********,***, съд. адрес ***, адв. Г.Г., на основание чл.109 ЗС, ДА ПРЕУСТАНОВИ ДЕЙСТВИЯТА СИ, с които пречи на А.Г.Г., ЕГН **********, от гр. П., съдебен адрес ***  адв. Р.М.-В., да ползва гараж № 9 в ***, посредством лишаването му от възможност да управлява поставената бариера на входа на вътрешния за сградата двор /от ул. Вардар/, от който е подходът към гаража, и да му предаде програмиран чип за ползване на бариерата, като претенциите за премахване на бариерата и на изградения в двора навес, като недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********,***, съд. адрес ***, адв. Г.Г., на основание чл.109 ЗС, да заплати на А.Г.Г., ЕГН **********, от гр. П., съдебен адрес *** , на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 505.00лв., разноски, сторени в производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: