№ 25961
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110137602 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 204898 от
21.06.2024, подадена от Г. Г. И. и Й. Г. Н. срещу ******** с която срещу
ответника са предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде
установено, че не се дължи на ответното дружество сума, произтичаща от
договор за потребителски кредит от 10.03.2008 г., за които суми срещу
наследодателя на ищците е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1487/
2010 г. на РС Велинград в полза на ******.
От служебно изисканата справка от Национална база данни "Население"
се установява, че настоящият и постоянен адрес на ищеца Г. И. е на
територията на гр. Сливница, а за другия ищец няма регистриран настоящ
адрес в Република България, а за постоянен адрес е вписан такъв в гр.
Велинград. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г. /
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В разглеждания случай се касае за предявен иск по чл. 439 ГПК
за установяване недължимостта на суми по договор за потребителски кредит
от 10.03.2008 г., сключен между ****** и наследодателя на ищците. Предвид
това, несъмнено е че по същия ищците имат качеството потребител на
основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, като
потребителският характер на настоящото дело се запазва независимо, че
искът е предявен като такъв по чл. 439 ГПК и след като вземанията по този
договор са били предмет на договор за цесия. Несъмнено е също така, че
предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП , следователно спорът е потребителски, поради което и
приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по
потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл.
113 ГПК. Аргументи в този смисъл се съдържат в Определение №
18/16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2502/2019 г. на ВКС, ІІ т. о, Определение № 547
от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г., на ВКС, IV г. о., определение №
117 от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 821/2018 г. на ВКС, IV г. о. и др. Ето защо
1
при съобразяване на данните от изисканите по реда на Наредба № 14/2009 г.
справки, от които се установява, че нито една от двете ищци нямат адрес на
територията на гр. София, както и данните от приложения изпълнителен лист
по гр. д. №1487/2010 г., по описа на РС Велинград, както и обстоятелството,
че изпълнителното дело е образувано под № 790/2015 г. по описа на ЧСИ
Д.С., с район на действие ОС Пазарджик, съдът намира, че делото не е
подсъдно на Софийски районен съд. В случая ищцата Й. Н. няма регистриран
настоящ адрес на територията на Република България, а постоянният й адрес е
в гр. Велинград. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65
от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. /, вр. чл. 113 ГПК, с оглед задължението по
чл. 113 ГПК съдът служебно да следи за местната компетентност настоящият
съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати
на компетентния да го разгледа съд по правилото на чл. 113 ГПК – Районен
съд – Велинград. По същите съображения, компетентен да се произнесе по
искането за допускане на обезпечителна мярка по реда на чл. 389 ГПК,
обективирано в исковата молба е местно компетентния съд Районен съд
Велинград.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 37602/2024 г.,
по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 166 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Велинград.
Определението може да бъде обжалвано от ищците с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2