РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Враца, 18.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 06.10.2022г./ шести октомври две хиляди
двадесет и втора година /в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 293 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба, предявена от Н.Г.Т.
и М.М.Р., чрез *Н.Д. от ***, против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Кмета на Община Враца да издаде акт, ****,
като това бъде отбелязано в индивидуалните регистрационни картони на **.
В жалбата се поддържа, че мълчаливият
отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл.32 от Конституцията на РБ,
който забранява всякакви ограничения на права, основани на лично положение и
гарантира уважение към личния живот на гражданите. Също така се сочи, че ответникът не се е съобразил с разпоредбата
на чл.5 ал.2 от АПК, според която, когато закон или подзаконов нормативен акт
противоречат на международен договор, ратифициран по конституционен ред,
обнародван и влязъл в сила за РБ, се
прилага международният договор, като в случая това е чл.8 от КЗПЧОС. Заявява
се, *****, ***, както и че тяхното право не се конкурира с права и интереси на
други граждани. Прави се искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на
ответника с указания за издаване на търсения
акт. Идентични съображения се развиват в представени по делото писмени
бележки от *Н.Д.. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото Кмет на Община
Враца, чрез пълномощника си * Р.В., оспорва жалбата и прави искане за нейното
отхвърляне. Поддържа становище,че няма законови разпоредби, които да уреждат
института на **, поради което за ответника не
съществува задължение да регистрира такова. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника
на жалбодателките.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
******, като Т. има постоянен и настоящ адрес ***, а Р. има постоянен и
настоящ адрес ***, видно от копията на
личните им карти и от информацията в НБД“Население“. С молба вх.№94000-4418/07.04.2022г.
са поискали от Кмета на Община Враца да им издаде акт, ***, като са заявили, че
имат *** и ****. В молбата са посочени казуси,
свързани с необходимостта от *** – при отказ от свидетелстване, защита от
домашно насилие, обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане на партньора.
Желаят *** Т.. Няма доказателства за твърденията им, *** и че нямат **. С писмо
изх.№94000-4418/1/ от 14.04.2022г.
ответникът е поискал от Министерски съвет на РБ становище и евентуално започване на
производство за последващи законодателни
действия, които да удовлетворят искането на
двете лица. С писмо №ПГ-47-222-00-92/28.04.2022г. на Директора на
Дирекция „Парламентарна канцелария“ ответникът е уведомен, че писмото е предоставено в Комисия по
конституционни и правни въпроси и Комисия по регионална политика. С писмо
вх.№9400-0-4418/5/ 10.05.2022г. страните по делото са уведомени от Гл.директор
на ГД“Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ, че в
регистрите на населението на страната се поддържат данни за раждане, брак и
смърт съобразно Закона за гражданската регистрация, като няма нормативен акт за
създаване на други видове регистри за гражданско състояние на гражданите.
При липсата на изрично произнасяне по
депозираната от настоящите * молба, същите са възприели това
бездействие на ответника като мълчалив отказ, поради което са го
оспорили пред съда.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че пред него е оспорен приравнен на индивидуален
административен акт мълчалив отказ,
засягащ права и законни интереси на * като
участници в административното производство, чието начало е поставено с
депозиране на молбата им. Оспорването е извършено и в законоустановения преклузивен срок. Срокът
за произнасяне на молбата, депозирана на 07.04.2022г. , е седем дни съгласно
чл.57 ал.2 от АПК и изтича на
14.04.2022г. Срокът за обжалване
на мълчалив отказ съгласно чл.149 ал.2 от АПК, е един
месец, който започва да тече от датата на изтичане на срока, в който административният орган е следвало да се
произнесе и изтича на 14.05.2022г. Жалбата е депозирана на 09.05.2022г. с вх.№94000-4418/4/
от същата дата, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна по следните съображения:
В
настоящия казус спорът се изразява в това, че ответникът не се е произнесъл с изричен акт по направеното
от * искане за издаване на акт, *** в определените от закона срокове, което правилно е прието от
тях като мълчалив отказ съобразно чл.58 ал.1 от АПК. За да се приеме
мълчаливият отказ за незаконосъобразен, той следва да противоречи на действащите в страната закони. Съгласно
чл.1 ал.2 от Закона за гражданската регистрация
последната представлява вписване на събитията раждане, брак и
смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в
регистъра на населението. Съгласно ал.3 на същата разпоредба гражданската
регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от
другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на
субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен
адрес и др. *** е
разпространено в страната, но не
е законодателно уредено, както например са
уредени семейните отношения в Семейния кодекс. В част от
законодателството на РБ се признават
права и се определят задължения на лица, които
съжителстват фактически, като за това не се изисква формално удостоверяване от органите на администрацията, а същото може да се доказва с всякакви доказателствени
средства. Съдът намира, че отказът да
се издаде исканият акт за гражданска регистрация не нарушава
чл.8 ал.1 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана в РБ със закон, публикуван в ДВ
бр.66/14.08.1992г., провъзгласяващ неприкосновеност на личния и семейния живот на
всяко лице. Личният живот
е сферата, в която развиваме потенциала си и разкриваме личността си, а правото
на зачитане на личния живот е свързано със свободата да избираме как да живеем.
Под семеен живот разбираме
най-вече хора, които живеят заедно, или чиито взаимоотношения изглеждат като
семейство, без връзката да бъде официално регистрирана, като съжителството също се приема за семейство. В
настоящия случай *, въпреки дадените им
указания, не са доказали, че ***, нито
че държавата неоправдано се намесва в личния и семейния им живот, за да се
налага директното прилагане на чл.8 ал.1 от ЕКЗПЧОС. Ответникът, при липса
на законодателна разпоредба да създаде
регистър за вписване на фактическо съжителство между две лица и да издаде
нарочен акт за такова вписване, не
е отказал да удовлетвори искането на лицата
незаконосъобразно, макар и без да има изрично волеизявление за това.
По тези съображения жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на *не
се дължат разноски. При своевременно
направено искане на Община Враца
в качеството й на ЮЛ, в чиято структура се намира ответникът, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лв.,
като в останалата част претенцията следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал.1 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Т. и М.М.Р., депозирана чрез *Н.Д., против
МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на КМЕТА на ОБЩИНА
ВРАЦА да издаде акт, *** и
това да бъде отбелязано в ***.
ОСЪЖДА Н.Г.Т. *** и М.М.Р. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА ВРАЦА сумата 100 /сто/лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: