Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№..........
гр.Плевен, 30,08,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на тридесети
август две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията Найденова гр.дело №5597 по описа на ПлРС за 2016
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е молба от П.Г.Т., ЕГН **********,***, против А.И.А., живущ ***. В молбата се
сочи, че ответникът е сват на молителката. Твърди се, че на 19,07,2016 г. около
21,00 ч. ответникът позвънил на входната врата, и след като молителката се
показала, ответникът без да каже нищо започнал да я удря с юмруци, удрял
главата на молителката в стената на гаража, ритал я по цялото тяло и по
главата. Същевременно я заплашвал, че ще я убие, и че „животът й струвал 40
ст., колкото един патрон“. Сочи се, че боят продължил около 20 мин., след което
се появил случаен минувач и ответникът избягал. Молителката твърди, че останала
да лежи на земята докато не се появил съпругът й, който се притеснил от
забавянето й. Твърди се, че сигнализирала на тел.112 за инцидента, но дошлата
полиция не успяла да открие ответника. В заключение моли съда да постанови
мярка за закрила – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие, забрана да я приближава на определено разстояние и забрана да
приближава жилището на молителката.
Със заповед за незабавна защита №48 от 21,07,2016 г.
съдът е задължил А.И.А., живущ ***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо П.Г.Т., ЕГН **********,***, забранил е на А.И.А.,
живущ ***, да приближава П.Г.Т., ЕГН **********,***, на
по-малко от 50 метра, както и жилището, което обитава в *** за срок до
влизане в сила на съдебното решение по настоящото гражданско дело.
В
съдебно заседание молитеката се явява лично и с адв.А.К. от ПАК, който ангажира
становище, че е безспорно установено осъщественото насилие и молбата следва да
бъде уважена. Прилагат се допълнителни доказателства.
В
съдебно заседание ответникът по молбата се явява лично, като сочи, че написаното
в молбата не отговаря на истината. Твърди се, че на посочената дата е бил в
дома си, за което има и свидетели. Не ангажира доказателства и доказателствени
искания.
По допустимостта на
депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.7 от ЗЗДН защита по този
закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице,
с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително. От направените служебно справки по реда на Наредба №14/2009 г. се
установява, че молителката има дъщеря - ***, която е омъжена за *** А.А. – син на
ответника по молбата А.И.А., ЕГН **********. Следователно молбата се явява
допустима - подадена в съответствие с изискванията досежно активната и пасивна
процесуална легитимация и при спазване на установения в закона едномесечен
преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на
депозираната молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, че страните в настоящото производство
са във родство по сватовство с оглед установения сключен граждански брак между
дъщерята на молителката и сина на ответника по молбата.
От приложената като доказателство декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН /чиято доказателствена стойност следва да се отбележи, че не беше
оборена от ответника/, се установява, че молителката е била подложена на
физически и психически тормоз на 19,07,2016 г., когато е била удряна и
заплашвана с убийство от ответника.
От
представеното съдебномедицинско удостоверение за
пред съда №384/2016 г. се
установява, че на 21,07,2016 г. в 10,30 ч.
молителката е прегледана в амбулаторния кабинет, като са
констатирани охлузване от външната страна на дясната мишница с размери 10/13
см. с кафеникаво-червена коричка; охлузване на дясното коляно с размери 3/1 см.
с кафеникаво-червена коричка; охлузване между двете гърди, повече към дясната,
с размери 3/2 см., отново с кафеникаво-червена коричка.
От представения амбулаторен лист от посещение при личен
лекар №001442/21,07,2016 г., се установява, че при преглед при личния лекар на
молителката е констатирана оточна и деформирана лява и дясна колянна, глезенна
и тазобедрена става с оток и хиперемия, както и скованост на главата с
ограничен обем движения.
От приложените Рьо графия на гръден кош и КТ – изследване
на глава на молителката от 21,07,2016 г. се установява, че няма травматични
увреждания.
От служебно изисканото свидетелство за съдимост на
ответника по молбата се установява, че същият е двукратно осъждан – през 1964
г. и през 1969 г., като е реабилитиран на основание чл.88А от НК и за двете
осъждания.
От направената служебна справка в деловодната система на
ПлРС е видно, че спрямо ответника няма налагани други мерки по ЗЗДН.
От изисканата справка от ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим, се
установява, че ответникът по молбата притежава разрешително за късо бойно
оръжие и пистолет „Марго“ 22 к. с №0195х5687.
От изисканата и приложена в ксерокопие преписка
вх.№940 000-2205/20,07,2016 г. на РУ на МВР-Пордим, се установява, че
същата е образувана по сигнал от П.Г.Т.,
за това, че на 19,07,2016 г. около 21,00 ч. била нападната в дома си от А.И.,
била удряна и блъскана, и заплашвана с убийство. От преписката се установя, че
на 27,07,2016 г. ответникът А.И.А. е предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР.
От събраните по делото доказателства, и най-вече кредитирайки
с доверие обясненията на молителката, съдът счита за установено, че спрямо молителката
на 19,07,2016 г. около 21 ч. е упражнено физическо насилие, изразяващо се в блъскане
и удряне на крайниците и тялото в стена, както и психическо такова, изразяващо
се в отправени заплахи за живота на молителката. Следва да се посочи, че тези
обяснения се подкрепят и от приложената медицинска документация, а доводите на
ответника, че твърденията за осъществено насилие не отговарят на истината,
останаха абсолютно недоказани. На ответника е дадена възможност да ангажира
доказателства с разпореждането на съда за насрочване на делото, но същият не е
поискал разпит на свидетели, въпреки твърденията в с.з., че има свидетели,
които да потвърдят, че си е бил в дома на посочената дата и час. Прави
впечатление и обстоятелството, че в обясненията си по образуваната в РУ-Пордим
преписка ответникът по молбата също е посочил, че има свидетели, но такива отново
нито са посочени, нито са разпитвани. Ето защо съдът приема обясненията на
ответника само като заявена защитна позиция и теза, която остана абсолютно
недоказана в производството. Действително, молителката също няма свидетели на
осъщественото насилие, но следва да се отбележи, че в случаите на осъществено
домашно насилие се касае за отношения и действия, извършващи се в семейна и
близка до семейната обстановка, на която рядко присъстват други хора, като не
може да се пренебрегне и късният час на осъществяване на насилието – на
смрачаване. Молителката обаче е
ангажирала редица косвени доказателства, които установяват осъщественото над
нея насилие.
Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да
бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на
извършените действия на насилие, съдът счита, че поисканата мярка по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да се наложи за максимално предвидения срок от 18
месеца, тъй като естеството на извършените действия на насилие е такова, че е
застрашавало не само физическото здраве, но и живота на молителката, а освен
това и в с.з. на 09,08,2016 г. сам ответникът по молбата е заявил, че не желае
нито да вижда, нито да има нищо общо с молителката и съпругът й. Следва да се
отбележи, че издадената заповед за незабавна защита е изиграла и играе своята
дисциплинираща роля спрямо ответника, тъй като след издаването й не е имало предприемане
на каквито и да било насилствени действия спрямо молителката.
Следва
да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При
този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00 лева
и глоба в размер на 200,00 лева. Същият следва да заплати на молителката и
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА
на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА А.И.А., ЕГН **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Г.Т., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на А.И.А., ЕГН **********,***, да
приближава П.Г.Т., ЕГН **********,***, на по-малко от 50 /петдесет/ метра,
както и жилището, което обитава в *** за срок ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2
от ЗЗДН А.И.А., ЕГН **********,***, че
при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН А.И.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в
размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на П.Г.Т., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: