ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ловеч, 26.03.2024 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в закрито заседание на две двадесет и шести март хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                    Членове: Г. ХРИСТОВ

                                                                     МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                          

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА, ч.к.а.д. № 94 по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по частна жалба с вх. № 519/14.02.2024г., подадена от Г.В.В., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. ***, срещу Определение № 67 от 12.01.2024 година, постановено по адм. дело № 167/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.

По наведените в частната жалба доводи, че обжалваното определение е неправилно, несправедливо и нищожно, без относими мотиви, т.е. без мотиви, преграждащо хода на производството, в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика, вкл. на Г.В. и Европейските правни норми на чл.6 §1 вр. с чл.13 ЕКПЧОС частният жалбоподател иска решаващият тричленен състав на съда да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводството.

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения по чл.230 АПК срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:  

С обжалваното определение, съдът е върнал на подателят Г.В.В., подадените от него искови молби с вх. № 1256/02.05.2023г. и вх.№ 1395/15.05.2023г. по описа на АдмС Ловеч срещу Главна дирекция „Охрана“ /ГДО/ към Министерство на правосъдието, представлявана от главният директор, с правно основание чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.3 от ЗИНЗС и прекратява производството по административно дело №167/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч

Съдът е установил, че със съдебен акт, постановен на 10.07.2023г. е указал на ищеца В. да заплати дължимата за образуваното от него производство държавна такса в размер на 10.00 лева и едноседмичен срок за изпълнение, като го е предупредил за правните последици от неизпълнение указанието на съда. Констатирал е, че ищецът, в установения от закона, както и указан от съда срок, не е отстранил нередовностите на исковата молба, като не е представил платежен документ за внесена държавна такса по делото, което сочи за наличие предпоставките по чл.129 ал.3 ГПК вр.чл.158, ал.3 от АПК за оставяне без разглеждане на исковите молби на Г.В.В. и за прекратяване на производството по адм. д. № 167/2023г. на Административен съд - Ловеч.

Определението е правилно.

Установява се по делото, че г-н В. не е заплатил дължимата държавна такса за образуваното съдебно производство, съгласно указаното със съдебен акт от 10.07.2023 година в предоставения му от съда срок. Предявил е искане за освобождаване от държавна такса, което решаващият състав, анализирайки събраните доказателства за изпълнение на законовите изисквания мотивирано е отхвърлил с определение № 890 от 31.08.2023г., оставено в сила с постановеното от тричленен състав определение от 21.12.2023г. по ч.к.адм.д. 352/ 23г. по описа на АдмС- Ловеч, връчено на ищеца на 03.01.2024г., от когато срокът за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса започва да тече, считано от 03.01.2024 г. и изтекъл на 10.01.2024г., съгласно чл.60 ал.4 вр.чл. 62 ал.1 ГПК.    

Ищецът, в установения от закона, както и указан от съда срок, за който е редовно уведомен не е отстранил нередовностите на искова молба вх.№ 1256/02.05.2023г. и присъединената по делото искова молба вх.№ 1395/15.05.23г. по описа на АдмС- Ловеч, предмет на разглеждане по адм.д.167/23г., не е отговаряла на изискването по чл.128 т.2 вр.чл.127 вр.чл.151, т.3 от АПК - към нея не е приложен документ за платена държавна такса, за което с разпореждане от 10.07.2023г. на съда е дадено указание за внасяне на такава в едноседмичен срок, посочени са и последиците при неизпълнение- а именно, че следва връщане на исковата молба.

Заплащането на държавна такса в предвидените от закона случаи (какъвто е и настоящия) е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство, за която съдът следи служебно. Незаплащането на същата има за правна последица връщане на исковата молба  и прекратяване на образуваното производство, както правилно е процедирал първоинстанционният съд с обжалваното определение. Следва да се съобрази и това, че размерът на дължимата за образуваното съдебно производство такса е нисък - в минимален размер от 10 лева.

Упражняването на правото на иск не е ограничено, доколкото ищецът разполага с възможности да осигури заплащането на държавна такса от 10 лева, ако желае да му бъде разгледан спора. В тази връзка са неоснователни доводите в частната жалба, че оспорваното определение е неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото, противоречащо на материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика, вкл. на Г.В. и Европейските правни норми – чл.6 пар.1 вр. чл.13 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи / ЕКПЧОС/.  

В съответствие с чл.236 АПК за производството по частни жалби субсидиарно се прилагат правилата за касационното производство. В правната теория и практика се приема, че едно решение, съответно определение, е нищожно, когато то не отговаря на изискванията за валидно решение, определение. За да е правно валидно едно определение, то следва да отговаря на следните условия: 1. Да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. 2. Да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. 3. Да е изготвено в писмена форма и да е подписано.

Обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, изготвено е в писмена форма и подписано от всички членове на съдебния състав. Следователно определението е правно валидно и поражда правни последици, а наведеният довод за нищожност на същото е неоснователен.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.    

Мотивиран така и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл.221 от с.к., съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 67 от 12.01.2024 година, постановено по адм. д. № 167 по описа за 2023 година на Административен съд - Ловеч.

Определението е окончателно.  

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.