М О Т И В И
По НОХД №5092/2011 г. по описа на Районен съд-П., ХХVІ н.с., с подсъдими М.И.К. *** и Й.И.А. ***
Подсъдимата М.И.К. *** е
предадена на съд
по обвинение в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1
от НК.
Подсъдимата Й.И.А. *** е
предадена на съд
по обвинение в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК.
С протоколно определение
от 29.09.2011
г. е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният граждански иск от К.И. А, ЕГН ********** против подсъдимите Й.И.А., ЕГН ********** и М.И.К., ЕГН **********,
с който се иска същите да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 2 396 лева, представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на
обвинителния акт - по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК за
подсъдимата Й.И.А. и по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК за
подсъдимата М.И.К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието – 01.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
К.И. А е конституиран като
граждански ищец по делото, а адв.Д. като негов повереник.
С протоколно определение от
29.09.2011 г. К.И. А е конституиран като частен обвинител по делото, а адв.Д.
като негов повереник.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага
на съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, за
което са предадени на съд, като наложи на всяка от тях наказание „лишаване от
свобода”, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК. Не
взема становище по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански
иск.
Гражданският
ищец и частен обвинител К. А, редовно и своевременно призован, се явява лично в
съдебно заседание и с повереника си адв.Д. ***, редовно упълномощен. Последният
моли съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, за
което са предадени на съд, и наложи на всяка от тях
наказание „лишаване от свобода” за срок около средния, предвиден в закона
такъв. Моли съда да уважи приетия за съвместно разглеждане граждански иск,
както и да присъди в полза на К. А направените по делото разноски.
Подсъдимата М.К., редовно и
своевременно призована, се явява лично в съдебно заседание и дава обяснения. Моли
съда да я признае за невиновна. Защитникът й адв.Л. ***, редовно упълномощен,
моли съда да признае за подзащитната му за невиновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд, и я оправдае по повдигнатото й
обвинение, алтернативно в случай, че същата бъде призната за виновна, при
определяне на наказанието да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни. Моли
съда да отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Подсъдимата Й.А., редовно
и своевременно призована, се явява лично в съдебно заседание и дава обяснения.
Съжалява за извършеното. Защитникът й адв.Б. ***, редовно упълномощен, моли съда да признае
подзащитната му за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд, с изключение на повдигнатото й обвинение
в частта, касаеща сумата от 2 300 лева, относно която
част от обвинението моли съда да я признае за невиновна и оправдае. Изразява становище, че
приетият за съвместно разглеждане граждански иск е основателен по отношение
единствено на златен пръст за сумата от 96 лева, а в останалата част е
неоснователен, поради което и моли съда да се произнесе в този смисъл относно
същия.
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
М.И.К. е родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със
средно образование, на работа, неомъжена, ЕГН **********.
От приложената на л.16 от съдебното
производство справка за съдимост се установява, че М.К. не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.
Характеристичната справка
на л.99 от
досъдебното производство сочи, че подсъдимата е с добри характеристични данни.
Й.И.А. е родена на *** ***, живуща ***,
българка, българска гражданка, със средно образование, учаща, неомъжена, ЕГН **********.
От приложената на л.18 от
съдебното производство справка за съдимост се установява, че Й.А. не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.
Характеристичната справка
на л.100 от
досъдебното производство сочи, че подсъдимата е с добри характеристични данни.
Й.А. *** и са приятелки. Познават живущия в
същия град К. А, за когото им е известно, че не работи, но същевременно
непрекъснато парадира с притежание на значителни парични средства и носи
множество златни накити по себе си - няколко златни пръстена, златна гривна и синджир
с кръст. Й.А. е далечна роднина на К. А, но не поддържат роднински отношения. От своя страна К. е по-близка с гражданския
ищец, като от време на време излиза с него и приятелите му, както и придружава
същия, когато пътува по работа извън града. Изградените отношения между К. и
частния обвинител са причината, поради която последната често посещава дома му.
Известно й е, както че К. А живее сам на втория етаж от къща, намираща се гр.Х.,
така и самото разположение на стаите в жилището му.
При някои от
съвместните срещи на гражданския ищец и подсъдимите, А им казва, че са красиви
момичета, намеквайки им, че могат да изкарват пари, срещайки се с мъже.
Същевременно им предлага да отидат до Турция с оглед пренасяне на фалшиво евро,
за която услуга ще им заплати като процент определена парична сума. Така
отправените нееднократно към М.К. и Й.А. предложения подразнили последните и провокира
разговор между двете за предприемане на действия за вземане на златните накити
на частния обвинител. М.К. обяснява на приятелката си къде се намира къщата на К.
А, както и че последният живее сам на втория етаж в същата, като стаята му е
срещу входната врата на жилището на втория етаж. Посочва й, че като се влезе в тази
стая, от дясната страна е разположена секция, на втория ред на която има поставени
две кутии от парфюми и в една от тях А съхранява златните си бижута, когато не
носи същите. Подсъдимите се разбират К. да излезе на заведение заедно с
гражданския ищец и докато двамата са заедно навън, Й.А. да отиде в жилището на
частния обвинител и вземе златните му накити.
През деня на 01.03.2011
година К. и Й.А. се уговарят вечерта да излязат на кафе в гр.Х. заедно с К. А. Във
връзка с проведения между подсъдимите по-рано разговор относно вземане на
златните бижута на частния обвинител, в същия ден-01.03.2011 г., малко по-рано от
уговорената между двете среща, по настояване на М.К., последната и А отиват на
заведение в гр.Х.. Напускайки дома си за срещата с К., гражданският ищец не
взема със себе си златните си накити : златен синджир, златна гривна, златен кръст,
златен пръстен с две черни петна, златен пръстен с черен ромб, златен пръстен с овален черен камък, златен пръстен
с овален черен
камък, златен пръстен
с щампа „Версаче”, златен пръстен с прозрачен квадратен камък, като оставя същите в кутия от
парфюм, поставена върху шкаф в една от стаите на обитаваното от него жилище. След
като К. се вижда с К. А, последната се свързва по мобилния си телефон с
използван номер ** с приятелката си А., ползваща мобилен телефонен номер **, и
я уведомява за излизането им с частния обвинител, както и че същият не носи
златните си накити. Заедно с К. и А в заведението в гр.Х. вечерта на 01.03.2011
г. са П.Б. и неговата приятелка. К. им посочва, че Й.А. е с приятеля си и ще се
присъедини към тях по-късно.
Междувременно,
след като научава от К., че частният обвинител е напуснал дома си, Й.А. извиква
и се качва на такси, което я оставя в близост до дома на гражданския ищец в гр.Х..
Вижда, че в първия етаж на къщата е включено осветлението. В същия по това
време се намират И. и Т.А.-родители на частния обвинител. Подсъдимата влиза
през входната врата на къщата и започва да изкачва стълбите, водещи към втория
етаж. В този момент И.А., чувайки шум по стълбището, излиза. Вижда момиче,
което му посочва, че има уговорка със сина му - да го изчака в дома му. В подкрепа
на казаното подсъдимата А. инсценира разговор със сина на И.А., представяйки се
за „П.”. От своя страна бащата на гражданския ищец я кани да влезе и изчака последния
в стая от жилището му. След като И.А. се прибира, подсъдимата влиза през отключената
на втория етаж входна врата. Насочва се към намиращото се срещу същата
помещение, за което К. й е посочила по-рано, че е стаята на гражданския ищец.
Влиза в последната и веднага се ориентира в обстановката по дадените й по-рано напътствия
от страна на К.. Насочва се към секцията вдясно от вратата. На втората етажерка
намира две кутии от парфюм - сива и синя на цвят, поставени една върху друга.
Установява, че горната кутия е празна, а в долната вижда, че се намират златни
накити. Без да изважда и разглежда последните, изсипва същите в найлоново
пликче, което поставя в чантата си. Кутията от парфюм оставя на мястото й.
Веднага след вземане
на златните бижута, Й.А. се свързва по мобилния си телефон с К., съобщавайки й
за извършеното, както и за срещата с бащата на частния обвинител. К. я посъветва
да остави златните накити от мястото, от което е взела същите. Познавайки К. А и
знаейки, че дори да върне златните му накити, ако последният разбере, че е Й.А.
е ходила в дома му, частния обвинител ще каже, че тя е взела бижутата му, подсъдимата
решава да не връща същите. Изчаква няколко минути и си тръгва. При излизането
си подсъдимата А. среща майката на гражданския ищец. Посочва й, че с К. А са се
разбрали да се срещнат навън, след което напуска къщата. Извиква си такси,
което я оставя в близост до кафето, в което по-рано имат уговорка с К. да
отидат същата вечер и намиращо близо до блока на приятел на подсъдимата А. - Д.Н..
Й.А. се обажда
по телефона на Д.Н., помолвайки го да слезе пред блока. Последният току-що е напускал
жилището си, поради което веднага след проведения телефонен разговор се вижда пред
блока с подсъдимата. Й.А. изважда увития на няколко пъти найлонов плик, в който
преди това е изсипала златните накити на К. А, и без да показва съдържанието му
на Н., му го предава с молба да държи същия при себе си. Казва на приятеля си,
че същата вечер или след няколко дни ще вземе найлоновия плик. Подсъдимата не
обяснява на Н. какво има в плика, а и последният не проявява интерес към
съдържанието му. След това А. се отправя към заведението, в което има уговорена
среща с М.К.. Д. Н., нежелаейки да се връща до дома си, поставя предадения му
найлонов плик под стълбите във входа на блока, в който живее, на място, на
което са оставени стари перални и други уреди от живущите в блока и до което
място достъп имат всички живущи.
Междувременно
около 22.00 часа на 01.03.2011 г. П.Б. и приятелката му си тръгват от
заведението, в което се намират заедно с М.К. и К. А. Малко след тях си тръгват
и последните двама. След като се разделя с Н., Й.А. отива в кафето и вижда, че приятелката
й и частният обвинител не са там. Свързва се с К. по мобилния й телефон и
установява, че последната е все още с К. А. К. и гражданският ищец се връщат и вземат
Й.А., след което тримата отиват в друго заведение. Към тях се присъединяват и
двама приятели на А. Докато се намират в заведението, двете подсъдими отиват в
тоалетната. Й.А. обяснява на приятелката си подробности относно случилото се в
дома на частния обвинител, след което се връщат при останалите от компанията. Малко
по-късно, при напускане на заведението, А заплаща сметката относно дължимата
консумация. След това Й.А. отива в дома на приятеля си М. Г., а частният обвинител оставя М.К. в дома на
последната.
Прибирайки се в
жилището си, К. А среща баща си, който му посочва, че Й.А. е идвала в дома му.
Частният обвинител обяснява, че е нямал уговорка за среща със същата. Отива в
стаята си на втория етаж от къщата. Отваряйки една от кутиите от парфюм,
намираща се върху секцията, частният обвинител установява, че в нея не се
намират оставените един златен синджир с кръст, златна гривна с плътна плетка,
както и седем златни пръстена, повечето от които с камъни : най-малкият от тях с бял камък, единият
с щампа „Версаче”, а останалите - с черни камъни с различна форма - кръгла,
ромбовидна и квадратна. Проверява и раклата, намираща се под телевизора и
вижда, че оставената в същата сума от 2 300 лева, представляваща част от
взет по-рано заем от бащата на негов приятел- Г.З., относно която е подписал
Запис на заповед /л.103/, също липсва.
А се свързва с
приятеля си П.Б. и го уведомява, че липсват златните му накити, както и парите,
за които на Б. е известно, че са в
размер на около 2 300-2 400 лева, тъй като вижда през деня на 01.03.2011 г., че
частният обвинител разполага с такава сума. Силно афектиран, гражданският ищец
съобщава на приятеля си, че родителите му са видели въпросната вечер Й.А. в
дома му, както и изразява съмнения, че М.К. също има участие в случилото се.
След това К. А се свързва с К., казвайки й да се обади на Й.А. и да й каже да
му върне златните накити и паричната сума. К. му посочва, че няма нищо общо с
това. Частният обвинител взема приятеля си Б. и заедно отиват в Районно управление
„Полиция” - гр.Х., където подава оплакване.
След посещение
на местопроизшествие, при завръщането си в Районното управление„Полиция” в гр.Х.
в ранните часове на 02.03.2011 г., на С.Ч., служител при същото, е съобщено за
постъпилата жалба относно кражба в дома на К. А. Провежда разговор с последния,
който му посочва, че от дома му са взети : множество златни мъжки пръстени,
златна гривна, златен синджир с кръст-намиращи се преди това в кутия от парфюм,
както и сумата от около 2 000 лева - от ракла в жилището му. По-късно С.Ч.
разговаря и с двете подсъдими, които първоначално категорично отричат причастност
към случилото се. При последващите беседи Й.А. и М.К. признават за вземане на
златните накити от дома на частния обвинител, осъществено от страна на Й.А. въз
основа на посоченото й от страна на К. местоположение на стаята на гражданския
ищец в дома му и мястото, на което държи златните си бижута. Във връзка със
съобщеното от Й.А., че взетите златни накити е оставила на съхранение при Д.Н.,
след установяване на Н., последният предава на П.А., служител при Районно
управление „Полиция”-гр.Х., дадения му от подсъдимата найлонов плик, все още
намиращ се под стълбите на входа на блока, в който Н. живее. Съгласно
съставения протокол за доброволно предаване /л.15-16/, при отваряне на найлоновия
плик е установено, че в същия са съдържат : един брой синджир от жълт метал с
щампа номер 585, един брой гривна от жълт метал с щампа 585, един брой кръст от
жълт метал с изображение на Исус Христос и халка с щампа 585, един брой пръстен
от жълт метал с две черни петна, един брой пръстен от жълт метал с черен ромб, един
брой пръстен от жълт метал гравиран с овален черен камък, един брой пръстен от
жълт метал с черен овален камък, един брой пръстен от жълт метал с щампа
„Версаче” и един брой пръстен от жълт
метал с прозрачен квадратен камък. Посочените вещи са върнати срещу разписка на
частния обвинител на 06.04.2011 г. /л.32/
При извършения
оглед на местопроизшествие, за което е изготвен протокол, ведно с фотоалбум
/л.6-14 от досъдебното производство/, са иззети три броя дактилоскопни следи,
като съгласно заключението по назначената в хода но досъдебното производство
дактилоскопна експертиза, приложено в три броя протоколи, намиращи се на л.86-87,
л.88-89 и л.90-91 от досъдебното производство, дактилоскопна следа №1, иззета от
метална кутия, светла на цвят с надпис STR-8, е оставена от
палец на лявата ръка на Й.А.; дактилоскопна следа №2, иззета метална кутия,
синя на цвят с надпис STR-8, е оставена от показалец на
лява ръка на Й.А. и дактилоскопна следа
№3, иззета от картонена кутия с надпис CKIN2U, е оставена от
палец на дясната ръка на М.К..
В съдебно
заседание вещото лице И.Д., се явява и поддържа изцяло изготвеното заключение, приложено в три броя
протоколи.
Съдът кредитира
заключението по дактилоскопната експертиза, приложено в три броя
протоколи, като обективно и компетентно изготвено.
Видно от
заключението по назначената в хода на съдебното производство стоково-оценъчна
експертиза /л.74-75/, стойността на инкриминираните вещи, представляващи златни
бижута от проба-585, 14 карата, към дата 01.03.2011 г. е както следва : 1 брой
златен синджир с тегло 30,2 гр. - 1208 лева,
1 брой златна гривна с тегло 14,4 гр. - 619,20 лева, 1 брой златен кръст
с изображение на Исус Христос с тегло 4,2 гр. - 168 лева, 1 брой златен пръстен
с два черни орнамента с тегло 3,5 гр. - 143,50 лева, 1 брой златен пръстен с орнамент
черен ромб с тегло 3,9 гр. - 159,90 лева, 1 брой златен пръстен гравиран с
черен овален камък с тегло 6,4 гр. - 256 лева, 1 брой златен пръстен с овален
черен камък с тегло 4,2 гр. - 168 лева, 1 брой златен пръстен „Версаче” с тегло
6 гр. - 252 лева, 1 брой златен пръстен с бял камък с тегло 2,4 гр. - 96 лева и
1 брой златен пръстен с черен кръгъл камък с тегло 6 гр. - 240 лева.
В съдебно
заседание вещото лице С.С., се явява и поддържа изцяло изготвеното заключение.
Посочва, че към 01.03.2011 г. цената за 24 карата злато е 1993,86 за една
тройунция, поради което и стойността на 1 грам злато 14 карата е 37,40 лева.
Съдът възприема
заключението по стоково-оценъчната експертиза като обективно и компетентно
изготвено.
Съдът намира,
че не следва да бъде анализирано заключението по назначената в хода на
досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, тъй като макар и предмет
на същото да е стойността на инкриминираните вещи, то тази стойност е изчислена
към дата, различна от тази на инкриминираното деяние.
За вземането на
златните накити на частния обвинител подсъдимата А. разказва и на баща си И.И.А..
При проведен разговор между последния и гражданския ищец, К. А, на когото вече
са върнати златните бижута, изразява претенции да му бъде възстановена и парична
сума в размер на 2 000 - 3 000 лева. Предвид обстоятелството, че
подсъдимата А. признава пред родителя си единствено отнемането на златни накити
от дома на частния обвинител и сигурен в казаното от дъщеря му, И.И.А. заявява
на гражданския ищец, че няма да му връща каквато и да е парична сума.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателствени средства : протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, разписка, протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум,
заключение по дактилоскопна експертиза, приложено в три броя протоколи,
заключение по назначена в хода на съдебното производство стоково-оценъчна
експертиза, запис на заповед, справки за съдимост и характеристични справки,
както и справки от „К.Б.М.” ЕАД гр.С. ***, приобщени към доказателствения
материал на делото на осн. чл.283 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена и въз основа на следните гласни доказателствени средства:
От показанията
на свидетелите К. А-с изключение на
посочената по-долу част /въпреки възможната му заинтересованост като пострадал
от инкриминираното деяние/, И.М.А. и Т.А. /въпреки възможната им
заинтересованост като родители на гражданския ищец и частен обвинител/, П.Б. /въпреки възможната му
заинтересованост като близък приятел с гражданския ищец и частен обвинител/, И.И.А. /въпреки възможната му
заинтересованост като баща на подсъдимата А./.
От показанията
на свидетеля С.Ч. –тези дадени в
хода на съдебното следствие, и тези, дадени в хода на досъдебното производство
пред орган на същото в частта им относно
точната дата на случилото се - на 02.03.2011 г. след връщане в РУ на свидетеля
е съобщено, че няколко часа по-рано е извършена кражба от дома на К. А, във
връзка с която в съдебно заседание свидетелят посочи, че не си спомня същата с
точност, приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл. 281 ал.5
вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, тъй като самият свидетел в съдебно заседание
потвърди, че е вярно това, което е казал в хода на досъдебното производство
пред орган на същото, а от друга страна, прочетените показания в посочената им
част са дадени в един по-близък до процесното събитие момент.
От показанията
на свидетеля М.Д.-тези дадени в хода
на съдебното следствие, и тези, дадени в хода на досъдебното производство пред
орган на същото в частта им относно
точната дата на случилото се- при проведена на 02.03.2011 г. сутринта
оперативка в РУП гр.Х. е съобщено за извършена предишната вечер кражба от дома
на К. А, във връзка с която в съдебно заседание свидетелят посочи, че не си
спомня същата с точност, приобщени към доказателствения материал на делото на
осн. чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, тъй като самият свидетел в съдебно
заседание потвърди, че е вярно това, което е казал в хода на досъдебното
производство пред орган на същото, а от друга страна, прочетените показания в
посочената им част са дадени в един по-близък до процесното събитие момент.
От показанията
на свидетеля Д.Н.- дадени в хода на
съдебното следствие, включително и в
частта им относно съдържанието на предадения на свидетеля Н. от подсъдимата А.
плик – „Онази вечер не съм видял какво има в плика, който Й. ми даде”, във
връзка с което в съдебно заседание е констатирано съществено противоречие в
показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание и в хода на досъдебното
производство, тъй като в съдебно заседание свидетелят посочи, че е вярно
казаното в хода на съдебното следствие. Съдът
не дава вяра на показанията на свидетеля Н., дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на същото в
частта им относно точната дата на случилото се- на 02.03.2011 г. Й.А. му се обажда
по телефона и поисква да се видят, във
връзка с която в съдебно заседание свидетелят посочи, че не си спомня същата с
точност, приобщени към доказателствения материал на делото на осн. чл. 281 ал.5
вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. От доказателствения материал по делото безспорно се
установява, че на 01.03.2011 г. непосредствено след като напуска дома на
частния обвинител Й.А. се обажда по телефона на Д.Н. и поисква да се видят пред
блока му. В този смисъл са обясненията на подсъдимата, които съдът кредитира.
От друга страна, в изготвения на 02.03.2011 г. протокол за доброволно предаване
/л.15-16/, Н. отбелязва, че описаните в протокола вещи са му предадени от
приятелката му Й.А. на 01.03.2011 г.
Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля К. А в частта, в която посочва, че вечерта на
01.03.2011 г. непосредствено преди да излезе с М.К. оставя сумата от 2 300
лева в ракла, намираща се в една от стаите на обитаваното от него жилище, относно
която сума след прибирането в дома си констатира, че липсва. От показанията на
родителите на частния обвинител се установява единствено, че на същите им е
известно от самия К. А, че държи взетите на заем пари в раклата в жилището си. Нито
Т.А., нито И.М.А. посочват да са виждали някога оставената в раклата парична
сума и в частност - сума в размер на 2 300 лева да е оставена
в раклата в деня на инкриминираното деяние. В този смисъл съдът приема, че показанията
на К. А в посочената част остават изолирани от доказателствения материал по
делото.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К. А и в частта, в която посочва, че при
завръщането в дома си на 01.03.2011 г. след срещата с подсъдимите, установява
липсата на седем златни пръстена. От доказателствения материал по делото
безспорно се установява, че отнетите на 01.03.2011 г. от владението на А златни
накити наред с един брой златен синджир, един брой златна гривна и един брой златен
кръст са и шест броя златни пръстена : такъв с две черни петна, такъв с черен ромб,
два такъв с овален черен камък, такъв с щампа „Версаче” и такъв с прозрачен
квадратен камък единствено горепосочените, а не седем златни пръстена. Съдържанието на кутията, в която златните
накити са съхранявани непосредствено преди взимането им от страна на А., е
поставено от последната в найлонов плик, целостта на който не е нарушавана и
същият не е отварян до момента на предаването му на полицейските служители,
установили съдържанието му – горепосочените шест златни плъстена, златен синджир,
един брой златна гривна и един брой златен кръст, в който смисъл е и съставеният
протокол за доброволно предаване /л.15-16/ .
На показанията
на горепосочените свидетели / с
изключение на указаните части / съдът дава вяра като обективни,
незаинтересовани, логични, последователни и кореспондиращи както помежду си,
така и на писмените доказателствени
средства по делото.
Възприетата
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимата Й.А.,
поради което съдът кредитира същите.
Изложената
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимата М.К. с
изключение на тази част, в която посочва, че не е казвала на другата подсъдима
къде се намира къщата, в която живее К. А, стаята на последния, къде гражданският
ищец държи златните си бижута, тъй като не е знаела къде в дома си А съхранява
златните си накити. Обясненията на подсъдимата К. с изключение на посочената
част съдът кредитира, тъй като кореспондират на показанията на указаните
по-горе свидетели в посочените части, на които показания съдът дава вяра, както
и на обясненията на подсъдимата А..
От
доказателствения материал по делото безспорно се установява, че Й.А. не е
посещавала дома на частния обвинител преди датата на инкриминираното деяние,
въпреки че двамата са роднини. Местонахождението на къщата, в която живее
гражданският ищец, разположението на стаята на последния и точното място, на
което К. А поставя златните си накити, когато не носи същите на себе си, на
подсъдимата А. са известни в резултат на посоченото й от подсъдимата К., която неколкократно
е посещавала дома на частния обвинител преди 01.03.2011 г. С оглед на
изложеното съдът намира и за неоснователно възражението на защитника на
подсъдимата К., че посоченото е известно на Й.А., тъй като последната е роднина
на гражданския ищец, живее в гр.Х. и е излизала на кафе с него. Правно
неаргументирано е възражението, че относно разположението на стаите в жилището
на К. А подсъдимата просто е нямало къде да отиде, освен да се качи на втория
етаж в къщата. Ирелевантно за предмета на настоящото производство е и дали взетите
на заем пари от страна на частния обвинител са декларирани пред данъчната
служба, поради което и направеното в този смисъл възражение от защитника на
подсъдимата К. съдът намира за неоснователно.
Относно подсъдимата М.К.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от подсъдимата
М.К. е съставомерно по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 01.03.2011
г. в гр. Х., обл. П. - като помагач в съучастие с Й.И.А. - като извършител, е
отнела чужди движими вещи: 1 брой златен синджир 14 карата с тегло 30,2 гр. на
стойност 1208 лева, 1 брой златна гривна
14 карата с тегло 14,4 гр. на стойност 619,20 лева, 1 брой златен кръст 14
карата с тегло 4,2 гр. на стойност 168 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с
две черни петна с тегло 3,5 гр. на стойност 143,50 лева, 1 брой златен пръстен
14 карата с черен ромб с тегло 3,9 гр. на стойност 159,90 лева, 1 брой златен
пръстен 14 карата с овален черен камък с тегло 6,4 гр. на стойност 256 лева, 1
брой златен пръстен 14 карата с овален черен камък с тегло 4,2 гр. на стойност
168 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с щампа „Версаче” с тегло 6 гр. на стойност
252 лева и 1 брой златен пръстен 14 карата с прозрачен квадратен камък с тегло
2,4 гр. на стойност 96 лева или всичко на обща стойност 3070,60 лева от
владението на К.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимата
осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като с
действията си улеснява извършване на престъплението, като създава условия,
благоприятстващи изпълнението му от страна на Й.А.. Реализираните от страна на К.
действия предшестват извършване на престъплението и в този смисъл е налице
помагачество, дадено преди започване осъществяване на престъплението. Самите
действия на К. са, от една страна, свеждащи се даване на разяснения относно
обстоятелства, улесняващи Й.А. в извършване на престъплението, а именно, че
частният обвинител живее сам на втория етаж от къща в гр.Х., както и къде точно
се намира стаята му в жилището, от дясната страна на която е разположена
секция, а втория ред на секцията има поставени две кутии от парфюми и в една от
същите А съхранява златните си бижута. От друга страна, осъществените от К.
действия се свеждат и до отстраняване на спънки, пречещи за изпълнение на
престъплението - по настояване на М.К. вечерта на 01.03.2011г. заедно с К. А
излизат на заведение в гр.Х., като по този начин подсъдимата К. създава
възможност престъплението да бъде извършено. В този смисъл е налице както
физическо, така и интелектуално помагачество.
От субективна страна подсъдимата М.К. действа при пряк
умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици. Съзнава
противоправния характер на осъщественото
деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. Същата
цели улесняване и извършване на престъплението, като иска настъпване на
престъпния му резултат. Налице е и допълнителният признак от субективна страна,
а именно намерение за присвояване на вещите от страна на подсъдимата К., тоест
считайки вещите като свои, да има възможност да се разпорежда с тях като със
свои.
Относно
подсъдимата Й.А.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна
страна извършеното деяние от подсъдимата Й.А. е съставомерно по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 01.03.2011 г. в гр. Х., обл. П. като
извършител в съучастие с М.И.К. – като помагач, е отнела чужди движими вещи: 1
брой златен синджир 14 карата с тегло 30,2 гр. на стойност 1208 лева, 1 брой златна гривна 14 карата с тегло 14,4
гр. на стойност 619,20 лева, 1 брой златен кръст 14 карата с тегло 4,2 гр. на
стойност 168 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с две черни петна с тегло
3,5 гр. на стойност 143,50 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с черен ромб с
тегло 3,9 гр. на стойност 159,90 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с овален
черен камък с тегло 6,4 гр. на стойност 256 лева, 1 брой златен пръстен 14
карата с овален черен камък с тегло 4,2 гр. на стойност 168 лева, 1 брой златен
пръстен 14 карата с щампа „Версаче” с тегло 6 гр. на стойност 252 лева и 1 брой
златен пръстен 14 карата с прозрачен квадратен камък с тегло 2,4 гр. на
стойност 96 лева или всичко на обща стойност 3070,60 лева от владението на К.И.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимата Й.А.
осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като като
извършител /участва в самото извършване на престъплението/ в съучастие с М.И.К. – като помагач, с
действията си прекъсва досега осъществяваната фактическа власт върху
горепосочените инкриминирани вещи и установява владение върху същите, без
съгласието на К. А. Настъпва и съставомерният резултат, а именно промяна във
фактическата власт върху предмета /вещите/.
От субективна страна подсъдимата Й.А. извършва
престъплението умишлено под пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Съзнава
противоправния характер на осъщественото
деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици.
Същевременно подсъдимата съзнава, че е умишлено улеснена от страна на М.К. за
извършване на престъплението. Налице е и допълнителният признак от субективна
страна, а именно намерение за присвояване на вещите от страна на подсъдимата А.,
тоест считайки вещите като свои, да има възможност да се разпорежда с тях като
със свои.
От доказателствения материал по делото се
установява по безспорен начин, че предмет на инкриминираното деяние са : 1 брой златен
синджир 14 карата с тегло 30,2 гр. на стойност 1208 лева, 1 брой златна гривна 14 карата с тегло 14,4
гр. на стойност 619,20 лева, 1 брой златен кръст 14 карата с тегло 4,2 гр. на
стойност 168 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с две черни петна с тегло
3,5 гр. на стойност 143,50 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с черен ромб с
тегло 3,9 гр. на стойност 159,90 лева, 1 брой златен пръстен 14 карата с овален
черен камък с тегло 6,4 гр. на стойност 256 лева, 1 брой златен пръстен 14
карата с овален черен камък с тегло 4,2 гр. на стойност 168 лева, 1 брой златен
пръстен 14 карата с щампа „Версаче” с тегло 6 гр. на стойност 252 лева и 1 брой
златен пръстен 14 карата с прозрачен квадратен камък с тегло 2,4 гр. на
стойност 96 лева.
Не се установява предмет на престъплението, за което
подсъдимите са предадени на съд, да са и един брой златен
пръстен 14 карата с черен кръгъл камък 6 гр. на стойност 240 лева, както и пари на стойност 2 300 лева.
Видно от
обясненията на подсъдимата А., на които съдът дава вяра, след като влиза в
посочената й от К. стая от жилището на частния обвинител, вижда на втората
етажерка на намиращата са вдясно от вратата секция две кутии от парфюм - сива и
синя на цвят, поставени една върху друга. Установява, че горната кутия е
празна, а в долната има златни накити. Без да изважда и разглежда последните,
изсипва същите в найлонов плик, който поставя в чантата си, а кутията от парфюм
оставя на мястото й. След като напуска дома на А, посочения плик подсъдимата
предава на свой приятел-Д.Н., като не показва съдържанието му на Н., с молба да
държи същия при себе си. Д.Н. от своя страна поставя предадения му найлонов
плик под стълбите във входа на блока, в който живее, на което място има
оставени стари перални и други уреди от живущите в блока. На 02.03.2011 г.,
тоест в деня, следващ инкриминираното деяние, Н. предава посочения найлонов плик,
намиращ се все още под стълбите във входа на блока му, на полицейския служител.
Съгласно съставения протокол за доброволно предаване /л.15-16/, съдържанието на
намиращите се в предадения плик вещи е: един брой синджир от жълт метал с щампа
номер 585, 1 брой гривна от жълт метал с
щампа 585, 1 брой кръст от жълт метал с изображение на Исус Христос и халка с
щампа 585, 1 брой пръстен от жълт метал
с две черни петна, 1 брой пръстен от жълт метал с черен ромб, 1 брой пръстен от
жълт метал гравиран с овален черен камък, 1 брой пръстен от жълт метал с овален
черен камък, 1 брой пръстен от жълт метал с щампа „Версаче” и 1 брой пръстен от жълт метал с прозрачен
квадратен камък.
С оглед на
изложеното съдът намира за безспорно установено, че отнетите на 01.03.2011
г. от владението на К. А златни накити са единствено горепосочените, тъй като
съдържанието на кутията, в която същите са съхранявани непосредствено преди
вземането им от страна на Й.А., е поставено от последната в найлонов плик,
целостта на който не е нарушавана и същият не е отварян до момента на
предаването му от Д.Н. на полицейските служители, установили съдържанието му. С
оглед на това съдът прие, че един брой златен пръстен 14 карата с черен кръгъл
камък 6 гр. на стойност 240 лева не е предмет на инкриминираното деяние.
От
доказателствения материал по делото се установява по категоричен начин, че К. А
взема на заем от бащата на свой приятел - Г.З. сумата от 5 000 лева във
връзка с осъществяване на съвместен бизнес с П.Б.. За получената сума същият
подписва запис на заповед на 22.01.2011 г. /л.103/. Част от така получената
сума похарчва във връзка с реализиране на бъдещия бизнес. Както бе посочено
по-горе, показанията на свидетеля К. А в частта, в която посочва, че вечерта на
01.03.2011 г. непосредствено преди да излезе с М.К. оставя сумата от 2 300
лева в ракла в една от стаите на обитаваното от него жилище, относно която сума
след прибирането в дома си констатира, че липсва, съдът не кредитира, тъй като
остават изолирани от доказателствения материал по делото. От показанията на
родителите му се установява единствено, че им е известно от самия К. А, че последният
държи взетите на заем пари в раклата. Нито Т.А., нито И.М.А. посочват да са
виждали някога оставената в раклата парична сума и в частност - сума в размер
на 2 300 лева да е оставена в раклата в деня на инкриминираното деяние. С
оглед на изложеното съдът прие, че пари на стойност 2 300 лева не са предмет на
инкриминираното деяние.
Предвид посочените
съображения, включително и относно 1 брой златен пръстен 14 карата с черен
кръгъл камък 6 гр. на стойност 240 лева и пари на стойност 2 300 лева, съдът
призна М.К. за виновна в извършване на
престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, а Й.А. –
за виновна в извършване на престъпление
по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като призна всяка от двете
подсъдими за невиновни в това да са отнели и 1 брой златен пръстен 14 карата с
черен кръгъл камък 6 гр. на стойност 240 лева и пари на стойност 2 300 лева от
владението на К.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, поради което и на осн. чл. 304 от НПК
ОПРАВДАВА М.К. и Й.А. по
повдигнатото им обвинение в този смисъл.
Съдът
счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят наказанието на всяка от подсъдимите да бъде
определено на осн. чл.55 от НК, поради което наложи на подсъдимата М.К.
при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства - наказание “лишаване от свобода” за срок от една
година, и на подсъдимата Й.А. при условията на чл.54 от НК - при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца.
При определяне на срока на
наказанието “лишаване от свобода” на подсъдимата М.К., съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, трудовата й
ангажираност, добри характеристични данни, както и характера на участие на същата
в извършване на престъплението, а именно като помагач. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат : значителната стойност на
инкриминираните вещи, предмет на престъплението, за което подсъдимата бе
призната за виновна, високата степен на обществена опасност на престъплението с
оглед на времето на извършването му - вечер,
както и обстоятелството, че макар и формата, под която М.К. участва в
извършването на престъплението да е помагач, то конкретният й принос за
осъществяване на същото е значителен, тъй като, от една страна, посочва на Й.А.,
че частният обвинител живее сам, къде точно в жилището си К. А съхранява
златните си бижута, а от друга страна, отстранява пречките за осъществяване на
престъплението, като по нейно настояване вечерта на 01.03.2011 г. заедно с К. А
излизат на заведение в гр.Х. и по този начин създава възможност престъплението
да бъде извършено.
Така определеното на подсъдимата
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието й, както и за постигане на генералната превенция.
Съдът,
след като наложи на подсъдимата М.К. наказание «лишаване от свобода»
за срок от една година, взе предвид, че към момента на извършване на престъплението
подсъдимата не е осъждана на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на М.К. не се
налага същата да изтърпи ефективно наказанието “лишаване от свобода”.
Поправително-възспиращото въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му
поведение може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на
изпитателен срок, отколкото с изолирането й от обществото чрез ефективно
изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение, поради което и на осн.
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание една
година „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
При определяне на срока на
наказанието “лишаване от свобода” на подсъдимата Й.А. съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, направеното самопризнание, изказаното съжаление, както и
обстоятелството, че понастоящем същата учи във висше учебно заведение. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат : характера на
участие на подсъдимата в осъществяване на престъплението, а именно като извършител,
значителната стойност на инкриминираните вещи, предмет на престъплението, за
което подсъдимата бе призната за виновна, високата степен на обществена
опасност на престъплението с оглед на времето на извършването му – вечер и проявената от страна на подсъдимата упоритост
осъществяването му /въпреки че и при влизане, и при излизане от дома на частния
обвинител среща родителите му/.
Така определеното на подсъдимата
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието й, както и за постигане на генералната превенция.
Съдът,
след като наложи на подсъдимата Й.А. наказание «лишаване от свобода»
за срок от една година и шест месеца, взе предвид, че към момента на
извършване на престъплението подсъдимата не е
осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
на Й.А. не се налага същата да изтърпи
ефективно наказанието “лишаване от свобода”. Поправително-възспиращото
въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение може да бъде
постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок, отколкото с
изолирането й от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието в
пенитенциарно заведение, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на така наложеното на Й.А.
наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода” за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск
По изложените по-горе
съображения съдът прие, че от доказателствения материал по делото не се установява
по несъмнен начин предмет на инкриминираното деяние да са и пари на стойност
2300 лева и 1 брой златен пръстен 14 карата с черен кръгъл камък 6 гр. на
стойност 240 лева. Доколкото посочената парична сума в размер на 2 300
лева не е предмет на престъплението, за което подсъдимите бяха признати за
виновни, от една страна, а 1 брой златен пръстен 14 карата с прозрачен
квадратен камък с тегло 2,4 гр. на стойност 96 лева макар и да е предмет на
престъплението, е върнат на гражданския ищец, видно от изготвената разписка
/л.32/, съдът счете, че предявеният граждански иск е неоснователен. С оглед на
това съдът отхвърли предявения граждански иск от К.И. А, ЕГН ********** ***
против М.И.К., ЕГН ********** *** и Й.И.А.,- ЕГН ********** ***, с който се
иска М.И.К. и Й.И.А. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 2 396
лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат
на престъплението, предмет на обвинителния акт - по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 вр. ал. 1 от НК за Й.А. и по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК за М.К., ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението – 01.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на
наказателното производство са направени разноски в размер на 249 лева, както
следва : за изготвяне на стоково –
оценъчна експертиза /30 лева/ и дактилоскопна експертиза /3х50 лева=150 лева/, както и
заплатени с РКО на вещото лице С. 15 лева /л.51/ и 20 лева /л.78/, на свидетеля
Ч. - 12 лева /л.56/, на свидетеля Д. -12 лева /л.58/ и на П.А. -10 лева /л.78/. С оглед признаване
на подсъдимите за виновни и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи в тежест
на М.К. и Й.А. сумата от 249 лева, представляваща разноски по делото, или на
всяка от тях по 124,50 лева.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
