МОТИВИ към Присъда № 76/26.09.2016 г. по НОХД № 143/2016 г.
:
Подсъдимият Й.Д.Й. с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 235,
ал. 6, във връзка с ал. 1 от НК, за това,
че на 30.04.2016
г., в местността *** в землището на гр. О., от горския фонд - отдел 235, подотдел
"З" - държавна горска територия, чрез използване на каруца /тип
гуменка/, без редовно писмено позволително събрал и извозил 0,3 пространствени
куб. м. дървесина - дърва за огрев от вида "зимен дъб", на стойност
13.98 лв. собственост на ТП на ДГС - Омуртаг, като случая е маловажен.
Представителят на Районна
прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на
съдебното производство.
В стадия на съдебното
производство подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират нови доказателства за
тези факти, а да се ползват вече събраните на досъдебното производство, и по негово
искане делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – "Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция".
Съдът като прецени изявленията на
подсъдимия, направени във фазата на съкратеното съдебно следствие, както и
подкрепянето на неговите самопризнания от събраните в досъдебното производство
доказателства и изложеното в обвинителния акт, прие за установена следната
фактическа обстановка:
В околностите на гр. О. имало множество горски масиви. Част от
населението на гр. О., предимно от ромски произход, се занимавало незаконен
добив на дървесина от горския фонд, като за извоза използвало каруци. В
резултат на това значителни площи от горския фонд били унищожени. Дървесината
се добивала посредством сеч на дървета и се транспортирала чрез конски каруци, като
така количеството на незаконно добиваната дървесина било малко - около 0,5 куб.
м. Освен за лични нужди дървесината се продавала и на други лица от ромската
общност на цени, значително по ниски от пазарните. Проблемът с незаконния добив
на дървесина добил широк обществен отзвук през последните години. На 04.11.2015
г. подс. Й. бил заловен от служители на ТП на ДГС - Омуртаг да сече и подготвя
за извозване без позволително дървесина от отдел 229 подотдел Е, държавна
горска територия, намиращ се в близост до сметището на гр. О.. П този повод срещу
него било образувано и водено ДП № 478/2015 г. по описа на РУ - Омуртаг, пр. Вх.
№ 585/2015 г. по описа на РП – Омуртаг, за извършено престъпление по чл. 235, ал.
1 от НК. Описаното ДП било прекратено с постановление на прокурор от 05.01.2016
г. на основание чл. 9, ал. 2 от НК, като наблюдаващия прокурор преценил случая
като малозначително деяние. Постановлението било връчено лично на подс. Й., а
материалите по ДП били изпратени на Директора РДГ - Ш., който съставил две
наказателни постановления срещу подс. Й. за извършени от него нарушения по чл. 213,
ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Реализирането на този по-лек
по вид отговорност спрямо Й. не дало необходимия резултат. На 30.04.2016 г.,
следобед, подс. Й. отишъл с каруца тип "гуменка" в местността ***,
намираща се в землището на гр. О.. Там от отдел 235, подотдел З - ДГТ,
стопанисвана от ТП на ДГС – Омуртаг, подсъдимият събрал прясно отсечени от
неизвестно лице трупи, от дървесен вид "зимен дъб", които натоварил в
каруцата. Количеството дървесина което подсъдимия събрал и натоварил в каруцата
възлизало на 0.3 пространствени куб. м. За имота нямало издадено редовно
писмено позволително за добив и извоз на дървесина. Подсъдимият се качил на
каруцата и потеглил към гр. Омуртаг. В същото време на пътя за гр. Омуртаг, в
близост до гробищния парк на града, се намирали свидетелите Й.Б. - зам. директор
на ТП на ДГС - Омуртаг и О.Ю. ***. Двамата свидетели забелязали движещата се
каруца, натоварена с дървесина, спрели подсъдимия и му поискали документ за
извозваната дървесина. Подсъдимият не представил никакви документи и заявил, че
е събрал и извозил дървесината без документи - позволително за сеч и извоз, като
посочил и мястото от където я е събрал и извозил. Конската каруца на подсъдимия
заедно с дървесината били иззети с констативен протокол Серия СИДП № ***** от
30.04.2016 г. и предадени за съхранение в ТП на ДГС - Омуртаг с Разписка Серия:
Д09А № ***** от 30.04.2016 г. На същата дата св. Е.М. съставил на обвиняемия
АУАН за извършените от него нарушения по Закона за горите. В последствие
преписката била изпратена в РП –Омуртаг и било образувано ДП по случая.
Според заключението по извършената съдебно – оценителна експертиза
пазарната стойност на 0,3 пространствени куб. м. дървесина - дърва
за огрев от вида "зимен дъб", е в размер на 13.98 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: от самопризнанията на
подсъдимия, които са подкрепени от събраните на досъдебното производство
доказателства, както и от данните, съдържащи се в доказателствата от досъдебното
производство, които са събрани и изготвени по реда на НПК. Ето защо съдът счете
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно доказана. От
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият с действията си
е осъществил две от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 235, ал. 1
от НК изпълнителни деяния, а именно събиране и извозване на дървесина от
горския фонд. Предвид количеството на събраните и извозени дървета, тяхната
стойност, формата на посегателство върху горския фонд – събиране и извозване на
дървесина, сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца, който е
осъждан, но не за тежки умишлени престъпления, съдът прие, че настъпилите
вредни последици са незначителни, поради което и самото деяние се явява
маловажно според критерия на чл. 93, т. 9 от НК.
От така установените факти следва
извода, че подс. Й. на 30.04.2016
г., в местността *** в землището на гр. О., от горския фонд - отдел 235
подотдел "З" - държавна горска територия чрез използване на каруца
/тип гуменка/, без редовно писмено позволително, събрал и извозил 0,3
пространствени куб. м. дървесина - дърва за огрев от вида "зимен дъб",
на стойност 13.98 лв. собственост на ТП на ДГС-Омуртаг, като случая е маловажен и по този начин осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.
235, ал. 6, във връзка с ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, под
формата на вината умисъл.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът спази изискването на разпоредбата на чл.
373, ал. 2 от НПК, която препраща към разпоредбата на чл. 58а от НК. За
извършеното от подсъдимият Й.Д.Й. престъпление по чл. 235, ал. 6, във връзка с ал. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства факта, че стойността на предмета на
престъплението е много под една МРЗ за страната към датата на извършване на
деянието - под 3.5 процента от същата и че количеството събрана и извозена от
подсъдимия дървесина е значително под един пространствен куб. м. Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете предходното осъждане на Й.
и данните за осъществено от него предходно посегателство върху горския фонд, за
което е санкциониран по административен ред. Предвид изложеното съдът постанови
присъдата си при балансиращи отговорността обстоятелства и прецени, че за
извършеното престъпление по чл. 235, ал. 6, във връзка с ал. 1 от НК от трите
алтернативно предвидени наказания в санкционната част на нормата най-подходящо
наказание с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца би било
наказанието пробация. Ето защо съдът осъди подс. Й. на наказание пробация, по
отношение на което съгласно чл. 58а, ал. 5 от НК не следва да се прилага
редукцията предвидена в чл. 58а ал. 1 – 4 от НК, като му наложи следните
пробационни мерки "задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, считано от влизане
на присъдата в законна сила, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност на явяване на подсъдимия Й. пред пробационен служител два пъти
седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.
По делото не е разгледан граждански
иск.
Предвид наличието на предмета на
престъплението – 0.3 пространствени кубични
метра дървесина – дърва за огрев от вида "зимен
дъб", намиращи се на съхранение в ТП на ДГС – Омуртаг, предадени на отговорно
пазене с разписка серия С ДО9А № ***** от 30.04.2016 г. на Р. С., съдът счете за приложима
разпоредбата на чл. 235, ал. 7 от НК и на основание същата отне в полза на
държавата този предмет.
На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК съдът
отне в полза на държавата иззетата като веществено доказателство 1 брой каруца /тип гуменка/,
намираща се на съхранение в ТП на ДГС –
Омуртаг, предадена на отговорно пазене с разписка серия С ДО9А № ***** от
30.04.2016 г. на Р. С..
С така наложеното наказание съдът
счита, че ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Поради тези фактически и правни
съображения съдът и в този смисъл постанови настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА