№ 21.12.2017 г. Град Пазарджик
В ИМЕТО Н А НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХП-ти граждански състав На двадесет и четвърти ноември, две хиляди и седемнадесета година В публично заседание в следния състав:
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев Гражданско дело №2783 по описа за 2017 година.
Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от ищеца Д.С.А.,ЕГН-********** ***, против П.С.Я.,ЕГН- ********** ***, с цена на иска - 1180.00 лева.
В подадената искова молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от Д.С.А., ЕГН ********** против П.С.Я. ЕГН **********,*** е образувал ч.гр.д. № 4450/2016 година по описа на XVII гр. състав. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 2627/12.12.2016 г. и изпълнителен лист № 3215/12.12.2016 г. за сумата от 1180.00 (хиляда сто и осемдесет) лева, представляваща неизплатен остатък от задължение в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева, произтичащо от запис на заповед от 09.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 385.00 (триста осемдесет и пет) лева, разноски.
Твърди се в исковата молба, че длъжникът е възразил писмено, че не дължи посочената в заповедта сума.
На основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК се предявява настоящата искова молба за установяване на парично вземане на ищеца Д.С.А., ЕГН ********** против П.С.Я. ЕГН **********, в размер 1180.00 (хиляда сто и осемдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 385.00 (триста осемдесет и пет) лева, разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 09.08.2015г. в гр. Пловдив, ответникът П.С.Я. ЕГН ********** е издала в полза на ищеца Д.С.А., ЕГН **********, запис на заповед за сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, като е упоменато в документа, че падежът на задължението настъпва на 31.12.2015 година. Плащането не е извършено на падежа. Към настоящия момент ответникът не е изпълнил изцяло задължението, произтичащо от издадения от него в полза на ищеца запис на заповед от 09.08.2015 година, като неизплатеният и дължим остатък е в размер на 1180 (хиляда сто и осемдесет) лева. Така изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Моли се съдът да признае за установено по отношение на ответника П.С.Я. ЕГН **********, че дължи на Д.С.А., ЕГН ********** сумата от 1180.00 (хиляда сто и осемдесет) лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане, за което вземане Д.С.А. се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 4450/2016 година по описа на XVII гр. състав на Районен съд- град Пазарджик, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 385.00 (триста осемдесет и пет) лева.
Претендират се разноски, сторени в настоящото производство.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като издадената заповед за изпълнение на парично вземане, въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2627 от 12.12.2016г. и Изпълнителен лист № 3215/12.12.2016г., по ч.гр. дело № 4450/2016г. по описа на PC Пазарджик, за сумата от 1180.00 лв., на основание Запис на заповед от 09.08.2015г. и не отговаря на изискванията на чл.535 във връзка с чл.536 ал. 1 от ТЗ.
Оспорва се предявената искова молба както по основание, така и по размер, както и се посочва, че ответникът не дължи посочената сума.
Моли се съдът да отхвърли предявения иск като нередовен, недопустим и неоснователен.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От приложените по делото материали по ч.гр.дело №4450/2016г. по описа на РС-Пазарджик се установява, че по цитираното дело е била издадена на 12.12.2016г. Заповед №2627 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която било разпоредено ответникът П.С.Я.,ЕГН-********** *** да заплати на ищеца А. сумата в общ размер на 1180.00 лева- главница, ведно със законова лихва върху тази сума от дата на подаване на заявлението /08.12.2016 г./ до окончателното изплащане на сумата и извършени разноски в заповедното производство в общ размер на 385.00 лева.В законоустановеният двуседмичен срок постъпило възражение от ответника Я. по реда на чл.414 ГПК. С Разпореждане заповедният съд приел, че длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си.
От приетите по делото доказателства се установява, че задължението на ответника Я., обективирано в издадената Заповед №2627 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГГЖ, произтича от запис на заповед, издаден на дата 09.08.2015 г. за сумата от 5000.00 лева, с падеж 31.12.2015г. /заверен препис от посочената запис на заповед е приложен по делото/. Посоченият запис на заповед е бил представен за плащане на ответника Я. ***.01.2016г.
Видно от приложеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 10.08.2015г., на горепосочената дата ищцата А. е превела по банкова сметка *** Я. сумата от 5000.00лв.
От представеното по делото копие на Експертно решение №3808 от 01.09.2017г. се установява, че ищцата А. страда от „множествена склероза" и е с 75 % трайно намалена работоспособност.
По делото са приети 3 бр. вносни бележки, представени от ответната страна, от които е видно, че ответницата Я. е превеждала на ищцата определени суми, за да погаси задължението си към нея, а именно: на 11.09.2015г. ответницата е превела сумата от 1020.00лв.; на 07.01.2016г. е превела сумата от 3000.00лв. на ищцата А., а впоследствие /на 29.01.2016г./ е превела сумата от 120.00лв., или сума в общ размер на 4140.00лв.
В хода на производството по делото, ищцата А. е дала обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл.176 ГПК, от които се установява, че ищцата е предоставила сумата от 5000.00 лв. под формата на заем на ответницата, която следвало да върне заема на пет равни вноски. Двете се запознали в санаториум в с.Баня, обл.Смолян, където били на лечение и рехабилитация. Ответницата Я. споделила на А., че се нуждае от парични средства, а А. се съгласила да й помогне.
По делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното: предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и частично основателен, предвид следните съображения - предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство, че е постъпило възражение от длъжника Я.. Налице е правен интерес от предявяване на процесния установителени иск.
От изложената от съда фактическа обстановка и приетите по делото доказателства се установява, че представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити,редовна ценна книга е и удостоверява подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане срещу неговия издател.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието й. При редовен запис на заповед кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга,като е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В исковата молба и в хода на производството по делото, ищецът е навел твърдения и за наличието на каузална облигационна връзка между страните, възникнала по неформален договор за заем. Договорът за заем се счита сключен от момента,в който заемодателят даде,а заемополучателят получи заетата сума .
Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните,но това не е достатъчно-фактическият състав се завършва след като паричната сума по заема бъде предадена. Горното води до извод,че в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 от ГПК,страната която търси изпълнение по договора заем , а именно заемодателя -ищец, по пътя на пълно главно доказване е установила наличието на съгласие за сделката с насрещната страна,така също и предаването на обещаната сума по договор за заем,а задължението за връщане на заетата сума е обезпечено с редовен от външна страна менителничен ефект.
Не се спори между страните по делото, а горното се установява и от приетите по делото доказателства /вкл. преводно нареждане за кредитен превод от 10.08.2015г./, че на 10.08.2015г. ищцата А. е превела по банкова сметка *** Я. сумата от 5000.00лв. По делото са били представени от ответната страна и приети от съда 3 бр. вносни бележки, от които е видно, че ответницата Я. е превеждала на ищцата определени суми, за да погаси задължението си към нея, а именно: на 11.09.2015г. ответницата е превела сумата от 1020.00лв.; на 07.01.2016г. е превела сумата от 3000.00лв. на ищцата А., а впоследствие /на 29.01.2016г./ е превела сумата от 120.00лв., или сума в общ размер на 4140.00лв. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответницата е погасила частично задължението си по издадения запис на заповед, като е върнала на ищцата сума в общ размер на 4140.00лв. от дължимите общо 5000.00лв. Горният извод се потвърждава и от обясненията на ищеца А., депозирани пред съда по реда на чл.176 ГПК, като А. не отрича, че е получила сума в общ размер на 4140.00лв. от общо дължимите 5000.00 лв. от ответницата Я.. Ответната страна не е ангажирала доказателства,че заетата сума е била върната изцяло на ищцата. Предвид изложеното, съдът достигна до извод, че към момента на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.07.2017г., неиздълженият остатък по предоставеният от ищцата на ответницата заем възлиза на сумата от 860.00лв., като предявеният установителен иск следва да бъде уважен до този размер, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен в останалата му част - над присъдените размери от 860.00 лв. до претендираните размери от 1180.00 лв., като неоснователен и недоказан.
Неоснователни са претенциите на ищцовата страна за заплащане на лихва в размер на 250.00лв. от страна на заемополучателят по сключеният неформален договор за заем, доколкото тези твърдения останаха недоказани в хода на процеса. Не са налице доказателства, от които може да се направи обоснован извод,че е било постигнато съгласие между страните Я. да върне на А. сума в общ размер на 5250.00лв. Следва да се има предвид, че записът на заповед, издаден на дата 09.08.2015 г., е за сумата от 5000.00 лева, а не за сумата от 5250.00лв., както твърди ищцовата страна касателно уговореното между страните. Действително в представените по делото 3 бр. вносни бележки не е посочено основанието на извършените преводи, но доколкото не са налице данни по делото /а няма и твърдения в тази насока от ищцовата страна/ за наличието на други отношения между страните, съдът приема,че процесиите парични преводи са били извършени с оглед погасяването на задълженията на ответницата по издадения запис на заповед.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че записът е нищожен, понеже в него не е конкретизирано място на плащане, а е било посочено единствено, че следва да бъде платено в гр.Пловдив. Съгласно Решение № 21/04.07.2014г. на ВКС по гр.дело № 1348/2013г., законодателят не е дал определение за "място на плащане" и "място на издаване", но очевидно приравнява съдържание, обозначаващо "място на издаването, респ. плащането", със съдържанието, обозначаващо "местожителство" на лицето - издател, а "местожителство" съгласно чл.7 /отм./ от 3JIC и чл.19 ал.1 от Наредба за гражданското състояние /отм./ е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите на населението на същото населено място. Приравняването на мястото на издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище. Към разбирането, че под "място на плащането" и "място на издаването" следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент - се придържа и правната теория. Районният съд възприема тази теза, поради което намира, че за да е налице реквизит "място на издаване", респ. "място на плащане" е достатъчно да е посочено само населеното място, какъвто е конкретният случай. В записа на заповед като място на издаване е посочен гр.Пловдив, поради което този реквизит е налице. Мястото на плащане е отново в гр.Пловдив и не е налице нередовност на записа на заповед. Обстоятелството, че в исковата молба ищцата е посочила за свой адрес- с.Поповица, общ.садово, обл.Пловдив е ирелевантно касателно редовността на издадения запис на заповед. Твърденията на ответницата, че при проведената между страните среща са присъствали общо 4 човека остана недоказано и същото няма отношение към предмета на делото.
По отношение на разноските- при този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от приложения списък на разноските, ищецът е направил разноски по гр.дело 2783/2017г. по описа на РС-Пазарджик в общ размер на 397.00лв. Тези разноски, сторени от ищеца, следва да му бъдат заплатени съразмерно на уважената част от иска , а именно в размер на 289,00 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от иска. От материалите по ч.гр.дело №4450/2016г. по описа на РС-Пазарджик е видно, че ищецът е извършил разноски в размер на 385.00лв., като следва да му бъдат заплатени 280.58лв.
На ответната страна разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат единствено когато страната е заплатила възнаграждението и представи доказателства за това. В конкретният случай, процесуалният представител на ответната страна не е представил договор за правна защита и съдействие,нито списък на разноските, съответно съдът приема за неустановено дали ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение, начина на плащането му и неговият размер. Предвид изложеното, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъдени на ответната страна, в този смисъл е и TP от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.С.Я.,ЕГН-********** ***, че дължи на ищеца Д.С.А.,ЕГН- ********** ***, сумата от 860.00 (осемстотин и шестдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане, за което вземане Д.С.А., ЕГН-********** се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 4450/2016 година по описа на XVII-ти гр. състав на Районен съд- град Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдените размери от 860.00 лв. до претендираните размери от 1180.00 лв., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА П.С.Я.,ЕГН-******* ***.Пазарджик, да заплати на Д.С.А.,ЕГН-********** *** , сумата от 289.00 лв. /двеста осемдесет и девет лева / за сторените от нея разноски по гр.дело №2783/2017г. , както и сумата от 280.58лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет и осем стотинки / - разноски по частно гражданско дело №4450/2016г. по описа на PC- Пазарджик
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от
връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ