М О Т И В И
към присъда по НОХД №629/2019
г. по описа на КРС
По отношение на
подсъдимия Г.Г.В. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за
това, че за периода от 01.07.2018г. до
31.07.2019г. в гр.К., обл.П., като е осъден с Решение
№ 198/14.06.2017г. на Районен съд гр.К., влязло в законна сила на 14.06.2017г.
по гр.д. № 1356/2016г. да издържа свои низходящи - децата си Н.Г.В. ЕГН:**********
и Г.Г.В. ЕГН:**********, родени от съвместното му
съжителство с Д.Н.Г. ЕГН:********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно:
- 1 бр. частична месечна вноска за
периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. в размер на 66,00лева и 12 пълни
месечни вноски за периода от 01.08.2018г. до 31.07.2019г. в размер на по 180,00
лева, общо в размер на 2160лв. за детето си Н.Г.В. ЕГН:**********, общо в
размер на 2226лв.
- 1бр. частична месечна вноска за периода от
01.07.2018г. до 31.07.2018г. в размер на 66,00лева и 12 пълни месечни вноски за
периода от 01.08.2018г. до 31.07.2019г. в размер на по 180,00лева, общо в размер
на 2160лв., за детето си Г.Г.В. ЕГН:**********, общо
в размер на 2226лв. - всичко на обща стойност за посочения период 4452 лева,
като е извършил деянието повторно, след като е бил осъден в влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1
от НК
Р.п.К. представлявана от прокурор М. поддържа внесения
обвинителен акт, като счита вината на подсъдимия в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение за безспорно доказана и
пледира същия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, изтърпяването на което да се отложи за срок от 3
години.
Подсъдимият В., редовно призован се явява лично, като
пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в минимален срок,
изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.
Граждански иск не е предявен.
Искане за конституиране в качеството на частен
обвинител не е направено.
След преценка на събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Г.В. ***,
ЕГН:**********
Подсъдимият В. е осъждан многократно, като по НОХД №1119/2018г. по описа на Районен съд гр.Казанлък с влязла в сила на 04.12.2018г. присъда
№72/19.11.2018г. за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, му е било
наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца
при следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес и 3адължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично.
По НОХД 462/2018г., с присъда
№4/15.01.2019г. по описа на Районен съд гр.К., влязла в законна сила на
31.01.2019г. за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК му било наложено
наказание „Пробация“ за срок от шест месеца при
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация
по настоящ адрес и 3адължителни периодични срещи с пробационен
служител с периодичност два пъти седмично.
С определение
№62/21.03.2019г. по ЧНД 108/2019г. по описа на Районен съд гр.К., влязло в
законна сила на 06.04.2019г. на осн. чл.25 ал. 1 вр. чл.23 ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко
наказание по НОХД №1119/2018г. по описа на Районен съд гр.Казанлък и НОХД
462/2018г. по описа на Районен съд гр.К., което е „Пробация“,
със следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и 3адължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Тези му осъждания
обуславят квалификацията повторност за деянието по
настоящия обвинителен акт.
През 2004г. св.Д.Г. заживяла на съпружески
начала с подс.Г.В.. От съвместното им съжителство се
родили две деца близнаци - Н.Г.В. ЕГН:********** и Г.Г.В.
ЕГН:**********. Разделили се през 2005г. Децата не били припознати от подс. В., поради което св.Д.Г. завела гр.дело №2807/2010г.
по описа на Окръжен съд П. за признаване на бащинство. С решение
№228/13.02.2012г. на ПОС, подс.В. бил признат за баща
на Н.Г.В. и Г.Г.В., като със същото решение В. бил
осъден да плаща месечна издръжка в размер на по 70 лева месечно за всяко дете.
С решение
№44/15.01.2013г. по гр. дело №1568/2012г. по описа на Районен съд гр.К.
издръжката на двете деца била увеличена на по 90 лева. С Решение на Окръжен съд
П. по въззивно гр.дело №817/2013г. решението на
Районен съд гр.К. било потвърдено. Тъй като обвиняемият не плащал издръжка и не
полагал грижи за децата си, св.Д.Г. подала жалба до Районна прокуратура гр.К., по
повод на която било образувано досъдебно производство срещу В., като до
произнасяне на съда обв.В. изпълнил задължението си и
на същия не било наложено наказание /Присъда по НОХД №478/2013г. по описа на
Районен съд гр.К./.
Впоследствие, подс.В. продължил да не изплаща дължимата издръжка на
децата си и да не полага грижи за тях. Отново било образувано досъдебно
производство срещу него. С присъда №4/15.01.2019г. по НОХД 462/2018г. по описа
на Районен съд гр.К., подс. В. бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в периода от
01.06.2015г. до 20.06.2018г. в гр.К., обл.П.
съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа своите низходящи - децата
си Н.Г.В. ЕГН:********** и Г.Г.В. ЕГН:********** в
размер на две или повече месечни вноски, а именно месечни вноски на обща стойност
за посочения период 8760 лева, поради което му било наложено наказание ,,Пробация“ за срок от шест месеца при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител, с периодичност два пъти седмично.
Подс. В. бил осъден и по НОХД №1119/2018г. по описа на Районен съд гр.К.. с присъда
№72/19.11.2018г., влязла в сила на 04.12.2018г. за извършено престъпление по
чл.183 ал.1 от НК за това, че в периода от м. ноември 2017г. до месец август
2018г. в гр.К.., съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свой
низходящ -сина си, чрез неговата майка и законен представител в размер на две
или повече месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 180 лева всяка в общ
размер на 1800 лева, като му е било наложено наказание „Пробация“
за срок от шест месеца при следните пробационни
мерки: .Задължителна регистрация по настоящ адрес и 3адължителни периодични
срещи с пробационен служител с периодичност два пъти
седмично.
С влязло в сила на
14.06.2017г. Решение №198/2017г. по гр. дело №1356/2016г. по описа на Районен
съд гр. К., подс.В.
бил осъден да издържа своите низходящи, а именно децата си Н.Г.В. ЕГН:**********
и Г.Г.В. ЕГН:**********, родени от съвместното му
съжителство с Д.Н.Г. ЕГН:**********. Определената месечна издръжка била в
размер на по 180лв. за всяко дете - дължима чрез тяхната майка - Д.Н.Г..
След прекратяването на съвместното
съжителство майката Д.Н.Г. и децата Н.Г.В. и Г.Г.В. ***,
П. област. Съгласно разпоредбите на закона задължението за заплащане на
издръжка е носимо-т.е. дължи се по местожителството
на кредитора - т.е. пострадалия - в случая в гр.К..
За периода от
01.07.2018г. до 31.07.2019г. обв. В. не заплатил нито
една месечна вноска по определената му със съдебното решение издръжка за децата
си. В този период обвиняемият е имал сключен трудов договор с дата на сключване
****г., който бил прекратен на ***г. През
останалия период той е бил безработен, видно от приложената по делото справка
за актуално състояние на всички трудови договори за същият. Липсват
обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на дължимата по
влязлото в сила Решение №198/2017г. по гр. дело №1356/2016г. по описа на
Районен съд гр. К. за издръжка.
През този период
обвиняемият не е правил подаръци, както и не е давал пари на ръка на децата си
и/или тяхната майка.
От приложената по делото
справка от Централна база данни- КАТ е видно, че подс.В.
притежавал 1бр. лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „…****..“ с рег.№..****...
От приложената по делото
справка от Районен съд гр.К. относно образувано изпълнително дело №249/2014г. е
видно, че по същото обвиняемия дължи сумата от 30221,12 лева.
От приложената по делото
справка от Службата по вписвания при РС гр.К. е видно, че подс.
В. е собственик на поземлен имот с площ от 1330 кв.м. в с.М.. Д.., ведно с построените в
него жилище от 144 кв.м., второстепенна постройка от 96 кв.м., навес без оградни стени от 15 кв.м. и навес без оградни
стени от 20 кв.м. и поземлен имот с площ от 1140 кв.м. пак в с.М..Д.., ведно с
построените в него второстепенна постройка от 35 кв.м. и второстепенна
постройка от 45 кв.м. Върху тези недвижими имоти е наложена възбрана.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите Д.Н.Г. и Н.Г.В., приобщените по делото писмени доказателства - 2 бр.
удостоверения за раждане, заверен препис от решение №
198/14.06.2017г. на Районен съд гр.К., влязло в законна сила на 14.06.2017г. по
гр.д. № 1356/2016г., справка от Службата по вписвания при РС гр.К., справка от Централна база
данни на КАТ, справка от НАП, справка от агенцията по вписванията, справка АИС
„БДС“, справка за
съдимост, характеристична справка и счетоводна експертиза.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва
събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като същите са
еднопосочни, последователни и пряко относими към
предмета на доказване по делото.
Свидетелските показания по делото установяват безпротиворечиво факта на неплащане на дължимата издръжка
от страна на подс. В.,
който факт не се оспорва и от него самия в хода на досъдебното и съдебното производство
по делото. Приобщените по делото писмени доказателства са събрани по реда и в
изискуемата от НПК форма, явяват се пряко относими
към предмета на доказване по делото, установяващи механизма на извършване на
деянието и неговия автор, поради което съдът ги кредитира изцяло при
постановяване на присъдата си. Наличие на противоречия между събраните по
делото доказателства съдът не установи. От тях точно
и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на
делото - извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от
значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените
доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
непротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Р.М. съдът намира за изготвена с необходимите
професионални знания и компетентност и за това го кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. В.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, поради което и го призна за виновен по същото.
От обективна страна - обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние е осъществено от подс. В. чрез бездействие - неплащане на определените с
решението на КРС парични вноски за издръжка. Престъплението е с продължен
характер. Подсъдимият не е плащал определената му с решение на КРС издръжка в
периода от 01.07.2018г.
до 31.07.2019г., т.е. 1 бр. частична
месечна вноска за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. и 12 пълни месечни
вноски.
Деянието е извършено в гр. К., където е местоживеенето
на децата му Н.Г.В. и Г.Г.В.,
и където същите е трябвало да получават паричните вноски, съобразно чл. 68 от ЗЗД. Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила на 14.06.2017г. решение №
198/14.06.2017г. на Районен съд гр.К. по гр.д. № 1356/2016г. и е в размер на по
180 лв. за всяко дете. Налице е
квалифициращият признак повторност, който се обуславя
от присъдите по НОХД №1119/2018г. на РС Казанлък и НОХД 462/2018г. по описа на Районен съд гр.К., с които В. е бил осъден за престъпление по чл.183, ал.1
от НК и му е било наложено наказание пробация.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението
при пряк умисъл. Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал
възможност да го направи, подсъдимият не е платил на дъщерите си дължимите
месечни парични вноски.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание
престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК е
лишаване от свобода за срок до две години или пробация,
както и обществено порицание. При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подс. В., съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и дееца. Деянието не представлява
тежко по смисъла на закона престъпление. Независимо от това степента на
обществена опасност на деянието не може да се определи като ниска, доколкото
неплащането на дължимата издръжка от една страна касае умишлено неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение, а от друга застрашава нормалното развитие на
детето. От друга страна, съдът преценява подс. В.
като личност с висока степен на обществена опасност. Същият е осъждан 5 пъти
към момента, като 3 от осъжданията му са именно за неплащане на издръжка на
децата му, включително и от други жени. Гореизложеното съдът отчита като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид, че предвиденото наказание за
престъплението по чл.183 ал.4 от НК е лишаване от свобода за срок до две години
или пробация, както и обществено порицание.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид и следното: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, както и размера на неплатената издръжка, а от друга страна – степента
на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете признанието на вината. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид дългият период от
време за което подсъдимият трайно се е дезинтересирал
от децата си и не е изплащал дължимата издръжка.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието залегнали в чл.54 от НК и определяйки вида и
размера на наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл.57,
ал.1 и ал.2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване
на деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички останали
обстоятелства по делото, както и целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК.
В тази връзка съдът отчете, че децата не са получавали издръжка в един
относително дълъг период, през който баща им - подсъдимия не се е интересувал
от тях и не са настъпили вредни последици единствено благодарение грижите на
майката - св. Г.. Всички тези обстоятелства
характеризират конкретния случай като по тежък, оправдаващ определянето на
наказанието при по тежката алтернатива от втората кумулативно дадена възможност
на санкцията по чл.183, ал.4 от НК – лишаване от свобода или пробация. След като определи вида на наказанието /лишаване
от свобода/, съдът индивидуализира размера му при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като приложи правилото на чл.54 от НК. Съобразявайки тези
обстоятелства - отегчаващите и смекчаващи отговорността, съдът индивидуализира
по размер наказанието и определи то да е 6 месеца лишаване от свобода.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода” – условно или ефективно, съдът намира, че наложеното
наказание би постигнало целите си и без ефективно изтърпяване за да се даде
възможност на подсъдимия да полага труд, за да заплати дължимата издръжка, а и
да се грижи за децата си.
С оглед на това и съдът отложи изтърпяването на
наказанието с изпитателен срок в минималния размер от три години, като прецени,
че следва да се даде възможност при предпоставките на условно осъждане
подсъдимия да се превъзпита за в бъдеще към спазване на закона и добрите нрави.
Така ще се постигнат и целите на генералната превенция на закона - да се
въздейства възпитателно и предупредително не само върху извършителя, но и върху
другите членове на обществото.
По този начин на изпълнение биха се постигнали в
максимална степен целите в чл.36 от НК, особено личната превенция.
Съдът осъди подсъдимия Г.Г.В., на осн. чл.189, ал.3 от НПК
да заплати в полза на държавата, вносими по сметка на
ОД на МВР П., сумата от 84 /осемдесет и четири/ лева за съдебно счетоводна
експертиза, представляваща направени по делото разноски в ДП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.