РЕШЕНИЕ
гр. С.,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
мл. съдия
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева
гр. дело № 8971 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.С.Р. и М.С.Р., чрез
пълномощниците им адв. П. и адв. П. от САК, против Решение № 37054 от 11.02.2019
г. по гр.д. № 77987/2017 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав, с което са
отхвърлени изцяло предявените от Л.Р. и М.Р. искове против „Т. – С.“ ЕАД с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от по 500 лева на всеки ищец, представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по изп. дело № 618/2015 г.
по описа на ЧСИ С.Х., по което е отменено Разпореждането от 09.01.2015 г. за
издаване на изпълнителен лист и изпълнителният лист е обезсилен.
Недоволни
от първоинстанционното решение ищците Л.Р. и М.Р. го оспорват като неправилно. Считат,
че предявеният от тях иск за обезщетение на претърпените вреди в резултат на
неоснователно образуваното срещу тях изпълнително дело, е единствената им
възможност за защита. Като сочат, че съдебната практика по въпроса са
разноските в хода на заповедното производство, както и в хода на изпълнителното
производство. Намират, че те са били изправна страна в изпълнителното
производство и поради това им се дължат сторените от тях разноски. Според тях
ответното дружество е могло да прецени, че издадената в негова полза заповед за
изпълнение е нямало как да влезе в сила, както и че изпълнителното дело е щяло
да бъде прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на
който е било образувано. Претендират се и сторените разноски в настоящото
производство.
Уведомена
за подадената въззивна жалба на 06.06.2019 г., въззиваемата страна „Т. – С.“
ЕАД, не се е възползвала от възможността да подаде писмен отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато
констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба на Л.Р. и М.Р. против „Т. – С.“ ЕАД, с която са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 500 лева /след допуснато увеличение на
исковете, искът е предявен като частичен от 1000 лева/ на всеки ищец,
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от тях адвокатско
възнаграждение по изп. дело № 618/2015 г. при ЧСИ С.Х., по което е отменено
Разпореждането от 09.01.2015 г. за издаване на изпълнителен лист и
изпълнителният лист е обезсилен. За да отхвърли предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че процесното изпълнително производство не е
било образувано противоправно или незаконно, тъй като ответникът е разполагал с
годно изпълнително основание – изпълнителен лист. Съдът е счел, че
противоправност би била налице само в случай, че кредиторът е недобросъвестен и
злоупотребява с правото си на принудително изпълнение.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от Софийския
районен съд решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на претенцията на Л.Р. и М.Р. против „Т. – С.“ ЕАД.
Предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди са с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се
навеждат фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди от виновното
противоправно деяние на търговско дружество „Т. – С.“ ЕАД, т.е. на негови
служители, изразяващо се в неоснователно образуване на изпълнително дело № 618/2015 г. при ЧСИ С.Х. против ищците.
Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен
характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази
на нейния изпълнител. Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да бъде ангажирана
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на уговорената работа, трябва да са се осъществили, в обективната
действителност следните материални предпоставки: 1/ възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него /така-ППВС № 9/1966 г./; 2/
осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от физическо лице–пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: 2.1/ деяние, 2.2/ вреда–имуществена
и/или неимуществена, 2.3/ причинна връзка между деянието и вредата, 2.4/ противоправност
и 2.5/ вина. Вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
От представения по делото изп. лист от 12.01.2015 г.,
издаден по гр.д. 67565/2014 г. по описа на СРС, 127 състав, се установява, че Л.Р.
и М.Р. са били осъдени да заплатят на „Т. – С.“ ЕАД сумата от 4725,85 лева,
стойност за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 11.2011 г.
до м. 04.2014 г. за имот с абонатен номер 325538, ведно със законната лихва за
периода от 05.12.2014 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
566,11 лева за периода от 31.12.2011 г. до 18.11.2014 г., сумата от 44,88 лева
– такса за дялово разпределение за периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2014 г.,
сумата от 8 лева – лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2011 г. до 18.11.2014 г. и 523,97 лв. – разноски по
делото. Въз основа на посочения изп.
лист „Т. – С.“ ЕАД е образувал изп. дело № 20158630400618 по описа на ЧСИ С.Х.,
по което спрямо Л.Р. и М.Р. са били предприети различни изпълнителни способи, в
това число и запор върху банкови сметки и вземания.
По реда на инстанционния съдебен контрол с определение от
24.07.2015 г. по ч. гр. дело № 9027/2015 г. по описа на СГС, втори брачен
въззивен състав е отменено Разпореждане от 09.01.2015 г. за издаване на изп.
лист от 12.01.2015 г. по гр.д. 67565/2014 г. по описа на СРС, 127 състав, като
издаденият изп. лист е бил обезсилен. В резултат на това с постановление от
03.09.2015 г. на ЧСИ С.Х. е било прекратено образуваното против ищците изп.
дело № 20158630400618.
Настоящият съдебен състав намира, че образуването на изп.
дело в процесния случай не представлява противоправно и виновно действие, тъй
като към момента на образуване взискателят е разполагал с годно изпълнително
основание. Противоправност би била налице в случай, че кредиторът е
недобросъвестен и злоупотребява с правото си на принудително изпълнение, до
каквито изводи правилно е достигнал и първоинстанционният съд. Тъй като не е
установен по несъмнен начин един от правопораждащите юридически факти –
противоправността на деянието, съдът не следва да изследва дали са доказани и
останалите материални предпоставки. Ето защо не следва да бъде ангажирана и обезпечително-гаранционната
отговорност на ответника за вреди по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД.
Доводите
за липса на друг ред за защита в случая са ирелевантни предвид исковата
претенция за обезщетение на вреди, които се предполага да са настъпили от
незаконосъобразно поведение. Неустановяване по делото на противоправността като
елемент от фактическия състав предполага ненастъпването на материалното право в
действителността. Следва да се подчертае, че последващото обезсилване на
изпълнителния лист не е основание да се приеме, че изначално производството е
било незаконосъобразно образувано.
В тази
връзка и с оглед доводите на въззивниците следва да се отбележи и, че
взискателят, в чиято полза е издаден изпълнителен лист има право да поиска
образуване на изпълнително дело с цел принудително удовлетворяване на
притезанията си и изпълнителното производство е законосъобразно, докато не е
отменено основанието за неговото образуване или не е обезсилен изпълнителния
лист. На взискателя не би могло да му се вмени в задължение да предполага, че
би се стигнало до обезсилване на изпълнителния лист, каквито твърдения са изложени
в жалбата. В настоящия случай противно на становището, изложено във въззивната
жалба, взискателят „Т.С.“ ЕАД е действал добросъвестно и е упражнил
предоставените му от процесуалния закон права, поради което не е налице
противоправно поведение.
Неоснователни
са и доводите за наличие на процесуално нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд, тъй като, както беше изложено по-горе, в настоящия
случай с оглед и въведените твърдения от ищците, релевантно е поведението на
взискателя „Т.С.“ ЕАД, а не принципа за равенство на страните в процеса и
правото на разноски в гражданския процес.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има
само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Доколкото
въззивната жалба се оставя без уважение, право на разноски има само въззиваемата
страна – „Т. – С.“ ЕАД, която обаче не е направила искане за присъждането им,
поради което разноски не следва да се присъждат на нито една от страните в
производството.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37054 от 11.02.2019
г. по гр.д. № 77987/2017 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.