Решение по дело №138/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.

Образувано е по жалба на Т. Й. Г., М. Й. Г., Д. Т. Й. и Т. Т. Й. всички от [населено място], против заповед № РД-01-3711/26.11.2024 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите, за обитавания от тях общински жилищен имот с административен адрес [населено място], [жк], [адрес], състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и изба, актуван с акт за частна общинска собственост № 2897/02.06.1999 г. Жалбоподателите твърдят, че дължимият наем и консумативните разноски се заплащат от тях редовно в срок. Молят съда да постанови решение, с което да я отмени като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност като твърди, че изложените в жалбата обстоятелства не са неотносими към производството. Изрично заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Съобщението за получаване на процесната Заповед е било залепено на входната врата на жилището на жалбоподателя Т. Й. Г., по реда на чл.18а, ал.9 от АПК видно от Протокол от 03.12.2024 г., подписан от В. А. Иваново. Същата в съдебно заседание е потвърдила действията си, но съдът не цени показанията и, тъй като същите не се потвърждават от приложените към Протокол от 03.12.2024 г. снимки. Съдът счита, че не може да се установи дата на залепването на уведомлението на вратата на жилището на жалбоподателя. Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни - адресати на акта, които са неблагоприятно засегнати от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Макар и допустима, жалбата се явява неоснователна.

Според чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.първо от Наредба № 6, материално и териториално компетентния орган, разполагащ с правомощието да прекрати наемното правоотношение по отношение на имот, частна общинска собственост на Община Русе, е именно кмета на Община Русе. В случая заповедта е издадена на 26.11.2024 г. от зам.-кмета Е. И. Е. при условията на заместване на кмета на общината в периода от 20.11.2024 г. до 28.11.2024 г. съгласно заповед № РД-01-3615/19.11.2024 г. на кмета на Община Русе (на л.6 от преписката). Както е изяснено и в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган в условията на заместване на титуляра на правомощията.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на 14 дни. Заповедта, в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съдържа изложение на правните и фактически основания за издаването й. В същата, като прекратителни основания, са посочени разпоредбите на чл.31, ал.1, т.5, т.6, т.13 вр. чл.3, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, респ. чл.46, ал.1, т.1, т.7 и т.9 от ЗОС, ал.2 и ал.5. В мотивите на оспорения административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените разпоредби, съставляващи неговите правни основания.

При издаване на оспорената заповед съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За образуваното административно производство на жалбоподателя Т. Й. Г., а чрез него и на членовете на неговото домакинство, било съобщено с писмо с изх.№ 94Т-5805-1/01.11.2024 г., което се счита връчено на 12.11.2024 г., на основание чл.18а, ал.9, изр.последно от АПК, с изтичането на определения едноседмичен срок за неговото получаване, считано от залепването на уведомление на входната врата на адреса на 05.11.2024 г.

В писмото на Г. е указана възможността в 7-дневен срок от получаването му да представи в ОП „Управление на общинските имоти“ становище по започналото производство и писмени доказателства във връзка с него. В уведомителното писмо е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 30.11.2024 г. Към писмото е приложен и препис от решение по т.5.5 на помощния орган – на Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе по протокол № 10/25.10.2024 г. Взетото от помощния орган решение е да не се продължава срокът на наемното правоотношение между Община Русе и домакинството на Т. Й. Г. като същото бъде прекратено. Следва да се отбележи, че в компетентността на помощния орган, на основание чл.6, ал.1 вр. ал.4, т.4 от Наредба № 6 на ОбС-Русе е да разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в жилищен имот по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване. Именно по този повод е взето и решението на Комисията – във връзка с подадено от жалбоподателя Т. Й. Г. заявление с вх.№ Н-515/11.10.2024 г. (на л.8 от преписката) за продължаване срока на наемното правоотношение за общинския жилищен имот, в който са настанени.

Тъй като в заповедта са посочени няколко различни основания за прекратяване на наемното правоотношение същите следва да бъдат разгледани поотделно.

Първото посочено в оспорения акт прекратително основание е това по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС. Цитираната разпоредба предвижда, че наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. В мотивите на оспорената заповед и в тези на решението на Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе е посочено, че за периода на наемното правоотношение наемната цена за предоставеното общинско жилище и такса смет се заплащали редовно и намали стари задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] тази причина съдът намира, че не е установено това основание.

Следващото посочено в заповедта такова основание е това по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 на ОбС-Русе вр. чл.46, ал.1, т.1, т.6 от ЗОС, а именно изтичане на срока за настаняване. Видно от Заповед №3216/23.10.20219 г. и от Анекс към Договор за отдаване под наем №3476/29.10.2019 г. жалбоподателите са били настанени в общински жилищен имот с административен адрес [населено място], [жк], [адрес], състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и изба, актуван с акт за частна общинска собственост № 2897/02.06.1999 г. за срок от 5 години. Същият е бил изтекъл към момента на издаване на процесната заповед.

Налице е и следващото посочено в заповедта прекратително основание – това по чл.31, ал.1, т.6 вр. чл.3, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, респ. чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС.

В чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6 на ОбС-Русе е предвидено, че право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища, предназначени за отдаване под наем имат граждани и техните семейства/домакинства, които отговарят едновременно на следните условия: не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти, нямат учредено в тяхна полза право на строеж или право на ползване върху такива имоти, респективно не са отчуждавали такива имоти на други лица през последните три години преди подаването на заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост, при което идеалните части са прехвърлени на съсобственик и лицето не придобива реална част от съсобствения имот.

Видно от изготвените справки № 1370526/11.10.2024 г. и № 1370540/11.10.2024 г. в Агенцията по вписванията, жалбоподателите Д. Т. Й. и Т. Т. Й., които са настанени в общинския имот със заповед № РД-01-3216/23.10.2019 г. на кмета Община Русе и поради това членове на домакинството по смисъла на дефиницията на това понятие по § 5 от ДР на Наредба № 6, са придобили от трима съсобственика, един от които е майка им жалбоподателката М. Й. Г., чрез покупко-продажба поземлен имот, с площ по документ от 544 кв.м., заедно с построените в него друг вид сграда за обитаване с площ 82 кв. м. селскостопанска сграда от 15 кв. м., който имот се намира в [населено място], общ.Сливо поле, обл.Русе, [улица]. Очевидно е, че посоченият имот, предвид неговото предназначение, представлява жилище по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6 на ОбС-Русе като неговото придобиване от двама от жалбоподателите/ преди това е бил съсобствен на М. Й. Г./ води до отпадане на това задължително условие за настаняване на наемателите в общинското жилище, което, от своя страна, съставлява и основание по чл.31, ал.1, т.6 вр. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, респ. чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, за прекратяване на наемното правоотношение.

Следва да се посочи, съгласно текста на чл.3, ал.1, т.6 от Наредба №6 право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища, предназначени за отдаване под наем имат граждани и техните семейства/домакинства, които отговарят и на условието имат среден месечен брутен доход на член от семейството/ домакинството през последните дванадесет месеца, не повече от една минимална работна заплата умножена с коефициент 1,4; В подаденото З. Т. Й. Г. е декларирал, че общият брутен доход на семейството му/домакинството/ за предходните 12 месеца било в размер на 71794.27 лв., като средния месечен брутен доход на член на семейството му за предходните 12 месеца бил 5022.20 лв. или по 1495.71 лв. месечно на всеки. Същият надвишава със 189.51 лв. определение минимум в посочената разпоредба в размер на 1306.20 лв./933 лв./МРЗ/х1.4/.

В оспорената заповед като прекратително основание е посочено и това по чл.31, ал.1, т.1, т.13 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, вр. чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС, а именно декларирани неверни обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 на ОбС-Русе. Това обстоятелство също е налице, доколкото в представената декларация жалбоподателят Т. Й. Г. изрично е декларирал, че той и членовете на неговото домакинство не притежават жилищен имот. Освен това жалбоподателят е декларирал, че членовете на неговото домакинство притежават само едно МПС, а от изготвените справки в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе става ясно, че на името на жалбоподателя Т. Й. Г. има регистрирани 2 бр. леки автомобили „Рено“: с рег.№ [рег. номер] и с рег. № [рег. номер], с дата на първа регистрация 2000 г., а на името на Д. Т. Й. има регистриран л.а. „Шкода“, с рег. № [рег. номер], с първа регистрация през 2006 г. Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.5 от Наредба № 6 на ОбС-Русе изрично предвижда, че настанените в общинско жилище лица не трябва да притежават повече от едно моторно превозно средство, с изключение на тези, собственост на инвалиди, ползващи преференции при внос на леки автомобили, земеделски земи и гори повече от 20 дка и други недвижими нежилищни имоти; Лицата отговарят на изискването ако моторното превозно средство е с дата на първа регистрация над 10 години преди подаване на заявлението. Действително жалбоподателката Т. Т. Й. видно от ЕР на ТЕЛК №0444/16.02.2018 г. с 40% намалена работоспособност за срок от 2 години, като няма данни след изтичане на този срок да и била направена нова оценка на работоспособността, но посочените леки автомобили не са нейна собственост. Вярно е, че всички притежавани от домакинството 3 бр. автомобили са с дата на първа регистрация над 10 години, но е деклариран само един от тях.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона, която може да бъде изведена от чл.11, ал.1 на ЗОС и чл.43 от ЗОС – общинската собственост да бъде управлявана в интерес на населението на общината като в общинските жилища бъдат настанявани само лица, които действително се намират в жилищна нужда. По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Й. Г., М. Й. Г., Д. Т. Й. и Т. Т. Й. всички от [населено място], против заповед № РД-01-3711/26.11.2024 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното им правоотношение, за общински жилищен имот с административен адрес [населено място], , [жк], [адрес], три стаи, кухня, сервизни помещения и изба, актуван с акт за частна общинска собственост № 2897/02.06.1999 г.

Решението е окончателно.